№ 86
гр. Момчилград, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20225150200190 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление и е
с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Жалбоподателят Б. Б. Е. с ЕГН- **********, е обжалвал НП № 21-
0303- 000 435 от 19.10.2021г. на Началника на РУ- Момчилград, към ОДМВР-
Кърджали, в частта, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, и
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. Със същото
нак.постановление за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на осн.чл.183
ал.1 т.1 предл.1-во от ЗПвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева, но в тази част няма обжалване в петитума на жалбата,
поради и което нак.постановление в тази част е влязло в законна сила.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваният акт, като се посочва, че управляваният от него автомобил е
бил нает от фирма с договор за наем, и никой не го уведомил за регистрация
или пререгистрация на автомобила. Били му предоставени съответни
1
документи на колата- за застраховка „ГО“, техн.преглед винетка и др., които
представил на проверяващите. Бил забравил СУМПС. Намира, че са
допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и
НП, които които са опорочили същото и да ограничили правото му на защита,
като развива подробни доводи в тази насока. Освен това сочи, че не знаел
български език, въпреки че бил български гражданин, т.к. е живеел в Белгия.
Предвид и на това се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява и се представлява
от адв.А. С. от АК- Кърджали, който поддържа жалбата и моли съда
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, по
изложените съображения.
Въззиваемата страна- АНО, се представлява от гл.юр.к.Ст.Ч. от
ОДМВР- Кърджали, който намира жалбата за неоснователна и счита, че
издаденото нак.постановление е законосъобразна, и следва да се потвърди,
като развива подробни доводи в писмено становище. Претендира ю.к.
възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на
атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на
изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и
надлежна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на
28.09.2021г. служители на РУ- Момчилград /Р. С. и А. М./ са изпълнявали
служебните си задължения по контрол на пътното движение на територията
на общ.Момчилград, и в гр.Момчилград, на ул.“Гюмюрджинска“ до кафе
„Глобус“ са спрели за проверка лек автомобил „Опел-Корса“ с рег. № *****,
собственост на Н.М.Ю., и управляван от жалбоподателят по настоящото
производство. При извършената проверка са установили, че автомобилът е
бил със прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП от
02.05.2021г.- не е бил пререгистриран в срок, като при извършена проверка
водачът не е представил СУМПС.
За така установеното служител на РУ- Момчилград към ОДМВР-
Кърджали е съставил АУАН серия АА № 797576/ 28.09.2021г. против
2
жалбоподателят, за допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и по чл.100
ал.1 т.2 от ЗДвП. Актът е връчен на същата дата, и в законоустановеният срок
няма постъпило възражение срещу него. Със акта са били иззети рег.табели
на автомобила.
По този повод в РП- Момчилград е била образувана проверка, която е
приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу жалбоподателят
досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
Прокуратурата е приела в мотивите, че водачът на описаното МПС го е наел
от „********“ ООД- Момчилград, с управител Е.А.. Прокурорът е приел, че
след закупуването на автомобила от дружеството е следвало да се извърши
регистрация в съответния срок не са срок, което не било сторено, поради и
което и на осн.чл.140 ал.15 от ЗДвП автомобилът е бил дерегистриран по
служебе път. Прокурорът е приел, че водачът на автомобила- жалбоподател в
настоящото производство, не е знаел, че МПС е със служебно прекратена
регистрация, поради и че липса вина- умисъл за осъществяване на деяние по
чл.345 ал.2 от НК. Предвид това е постановен отказ да се образува досъдебно
производство, като преписката е изпратена за реализиране на адм.наказателна
отговорност. Няма данни прокурорският акт да е бил обжалван, поради и
което се приема, че същото е влязло в законна сила.
Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено
процесното Наказателно постановление № 21- 0303- 000 435 от 19.10.2021г.
на Началника на РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с което за
нарушение по с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, и „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, а за нарушение на чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП и на осн.чл.183 ал.1 т.1 предл.1-во от ЗПвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
Представени са и следните писмени доказателства, освен
гореобсъдените; Справка от информационният масив на КАТ за регистрация
и пререгистрация на процесното МПС /, Копие на Договор за покупко-
продажба на МПС от 31.05.2021г., Договор от 20.09.2021г. за наем на лек
автомобил; Договор за наем на МПС от 10.07.2021г., Заповед от 19.07.2021г.,
от чиято съвкупност се установява, че процесното МПС- „Опел-Корса“ с рег.
3
№ *****, е собственост на Н.М.Ю., който го е закупил на 31.05.2021г., и на
10.07.2021г. го е дал под наем на търговско дружество „********“ ЕООД-
Момчилград, което пък от своя страна на 20.09.2021г. го е дало под наем на
жалбоподателя в настоящото производство. Установи се, че именно в срока
на отдаване под наем на жалбоподателя, последният е бил спрян за проверка,
при която се установило, че управляваното от него МПС- описаното, е със
служебно прекратена по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП регистрация /за това, че
в 2-месечен срок от придобиването на автомобила не е била извършена
пререгистрация от новият собственик, който не е жалбоподателят/.
Жалбоподателят е наел описаното МПС от търговско дружество с писмен
договор, което пък от своя страна го е наело от собственика.
В хода на съдебното производство е разпитан актосъставителят,
който потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка- при
извършена проверка на посоченото място, дата и час на управляваното от
жалбоподателя МПС са установили, че същото е с прекратена служебна
регистрация на 02.05.2021г. по реда на чл.143 ал.15 ЗДвП/в двумесечен срок
не е изпълнил задължението да регистрира автомобила на свое име/- като
последното се установило при справка за историята на автомобила/. Водачът
е обяснил, че не е знаел за това обстоятелство, т.к. колата е взета под наем.
Водачът не е представил и СУМПС. В този дух са и показанията на свидетеля
по установяване на нарушението, също пол.служител като актосъставител,
като в същото време свидетелят посочва, че с водача са разговаряли на
български език, а той самият /свидетелят/ не знаел друг език. Като свидетел е
разпитано и лицето Авни Ахмед, служител в дружеството, което е отдало под
наем на жалбоподателя процесният автомобил, който в показанията си
обяснява процедурата по която се отдават автомобили под наем.
Както се посочи, по горе, от представено извлечение от
информационните масиви на МВР е видно, че е прекратена по служебен ред
регистрацията на посоченият лек автомобил по чл.143 ал.15 от ЗДвП-
автомобилът е бил закупен на 31.05.2021г. и в законоустановеният
двумесечен срок не бил регистриран на името на новият собственик, поради и
което е била прекратена регистрацията по същият по служебен ред. От
извлечение от масивите на КАТ- МВР е видно, че посоченият по-горе за този
автомобил е постъпила заявление от Нотариус № 251 по ел.път в сектор
Пътна полиция- Кърджали за регистриране на договор за покупко-продажба
4
на МПС от 31.05.2021г., като на 02.08.2021г. е била служебно прекратена
регистрация на този автомобил по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП- поради
непререгистрирането на автомобила. На 07.10.2021г. е променена
регистрацията на автомобила. Установява, че автомобилът е собственост на
друго лице-„Опел-Корса“ с рег. № *****, е собственост на Н.М.Ю., който го е
закупил на 31.05.2021г., и на 10.07.2021г. го е дал под наем на търговско
дружество „********“ ЕООД- Момчилград, което пък от своя страна на
20.09.2021г. го е дало под наем на жалбоподателя в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят
следните правни изводи: Жалбата основателна, като съображенията са
следните;
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с
чл.14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума
на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по
делото закон.
При извършена служебна проверка не се констатират допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление,
ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и
водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание- в това
число не се установиха възраженията на жалбоподателя, че са му накърнени
правата, свързани с това да разбере какво е административното обвинение
/установи се, че владее и български език/. Съдът приема, че АУАН е съставен
от компетентен орган при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН
процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Деянието е установено
по несъмнен начин от формална страна, индивидуализиран е извършителят и
му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното
нарушение, като същият не е посочил такива възражения.
5
В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган– началник на РУ към ОДМВР- Кърджали,
видно от заповед № 8121з- 825/ 19.07.2019г. на министъра на вътрешните
работи /което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от
тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от компетентно
/териториално и материално/ лице– посоченото, което безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока
по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно
изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати
нарушения в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към
момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на
чл.175 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се спори по
делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил/лек/ безспорно е
моторно превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че
същият е бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено
ползване.
Съдът намира, че в конкретният случай жалбоподателят не е
допуснал описаното в наказателното постановление нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП, тъй като деянието не е осъществено от субективна страна. И това е
така защото на първо място, видно от представените по делото писмени
доказателства автомобилът е собственост на друго лице- физическо лице,
което пък го е отдало под наем посоченото по-горе ЕООД, а последното от
своя страна е отдало автомобила под наем на жалбоподателя, и на следващо
6
място по никакъв начин не е установена връзката на физическото лице-
собственик на автомобила със жалбоподателя, както и на дружеството, отдало
под наем автомобила на жалбоподателя със жалбоподателя в настоящото
производство, наемните правоотношения, които са възникнали между тях.
Освен това по делото се установи, че по време на проверката автомобилът е
бил регистрационни табели, поставени на техните места, и затова същите са
били иззети именно с АУАН след извършената проверка, и по никакъв начин
не може да се приеме, че за водача на МПС, който не е собственик на същото,
може да е възникнало задължение да знае за служебно прекратената
регистрация на автомобила, на каквото и да е основание.
Това води до извода, че не е установено по никакъв начин
жалбоподателят, като водач на описаното МПС да е знаел за служебното
прекратяване на регистрацията на това превозно средство. Както и по-горе се
посочи, въпреки дадените указания от съда до АНО, както и допълнително
събраните от съда по служебен ред писмени доказателства, не се установи
жалбоподателят да е управител или работник в дружеството, отдало под наем
автомобила, нито пък се установи да има някакви отношение със лицето-
собственик на колата. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При
умишленото деяние деецът съзнава обществено-опасния характер на
деянието, предвижда настъпването на обществено-опасните последици и иска
или допуска този резултат. Предвиждането е процес на отражение в
съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието, който протича до
започване на изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане, поради
незнанието от страна на дееца на елементи от обективната действителност, то
тогава не може да протече и предварителния процес на отражение на
обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния
компонент на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се
формира и волеви, защото не може да има целево отношение, без представи
за резултат и насока към цел.
Безспорно установено е по делото, че на процесната дата
7
жалбоподателят е управлявал автомобил с прекратена служебна регистрация
по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, но съдът счита, че в конкретния случай
липсва вина от негова страна. В случая, както и по-горе се посочи,
процесното МПС е собственост на друго лице /визираното по-горе физическо
лице, което е отдало автомобила на юридическо лице, от което пък
жалбоподателят е взел под наем същият/, било е оборудвано с необходимите
два броя регистрационни табели, поради което жалбоподателят не може да
предполага, че това МПС е с прекратена регистрация.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и
административно наказващият орган, като нарушена от жалбоподателя,
въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на
водачите води до санкционните последици, предвидени от нормата на чл.175
ал.3 от ЗДвП.
В настоящия случай по делото безспорно се установи, че на
посочената дата жалбоподателят е управлявал автомобил, собственост на
друго лице, по път, отворен за обществено ползване, след като регистрацията
на това МПС била прекратена по служебен път. Респективно, към момента на
управлението и проверката посоченият по-горе автомобил не бил регистриран
по съответния законов ред, но притежавал регистрационни табели и
документи за регистрация.
От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от
обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В
същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да
се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството,
че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е
чужда собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е било
8
уведомено, че автомобила е бил спрян от движение.
В конкретния случай при прекратяване на регистрацията,
компетентният орган не е изпълнил задължението си по чл.143 ал.11 да
изиска и получи регистрационните табели. Поставените регистрационни
табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Още повече, че лицето е притежавало надлежни документи за собственост и
регистрация на автомобила. Липсата на субективна страна от състава на
нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от
жалбоподателя несъставомерно.
Факти установяващи субективната страна на нарушението в хода на
адм. производство не са били събрани. За прецизност следва да се посочи, че
ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че
вината в наказателния процес, какъвто прочие е и административно –
наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно
решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58 ал.2 от
ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343 „в4 ал. 2 от НК. В
него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване
чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното. При така установеното става ясно, че макар от обективна
страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от
ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е
осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като
несъставомерно, поради липса на субективна страна. Липсват данни, че
жалбоподателя е знаел или предполагал, че автомобила е с прекратена
регистрация.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в тази част /за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП/ е
материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
9
По отношение на нарушението по чл.100 ал.1 ал.1 от ЗДвП съдът
намира, че същото е установено по един категоричен и безспорен начин, но в
тази част нак.постановление не е обжалвано, което е видно от петитума на
жалбата, и в тази част нак.постановление е влязло в сила.
При този изход на делото съдът намира, че не следва да се произнася
по въпроса със разноски по делото, т.к. такива, въпреки, че са сторени, не се
претендират, нито с жалбата, нито в съдебно заседание.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 0303- 000 435 от
19.10.2021г. на Началника на РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с
което на Б. Б. Е. с ЕГН- **********, в частта, с която за нарушение по
чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца“.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд-
Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10