№ 818
гр. София, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502718 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 12 994/20 г. по
описа на СГС. С решение по делото № 264393/01.07.21 г., като е отчел
времетраенето на воден срещу ищеца наказателен процес, приключил с
оправдателна присъда, степента на ангажиране на обвиняемия с процеса,
взетата мярка за неотклонение и икономическата ситуация в страната, е
присъдил на основание чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 7 000 лв. и е отхвърлил иска до заявените 200 000 лв. и
припадащите се лихви. Отхвърлена и е и претенцията за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди – разходи за прегледи и лечение на
заболявания, отключени (според ищеца) поради водения процес.
В отхвърлителните му части решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Недоволен от решението е ответникът. Той твърди, че е присъдено
несъразмерно високо обезщетение, като не е отчетено, че част от
продължителността на процеса е в съдебна фаза, че след постановяване на
оправдателна присъда, същата не е била протестирана, че спрямо ищеца са
водени и други производства (т.е. неимуществените вреди не могат ад се
определят като единствено предизвикани от конкретното повдигнато и
поддържано обвинение), че спрямо ищеца не са вземани тежки мерки за
неотклонение (задържане под стража/домашен арест). Моли решението да
бъде изменено, като се намали.
1
Въззиваемият не е отговорил на жалбата.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във
въззивната жалба.
В производството пред САС не са представяни нови доказателства.
Въз основа твърденията на въззивника, наличния доказателствен материал и с
оглед предмета на проверка от въззивния състав, САС прави следните изводи:
Видно от приложеното като доказателство нохд 24451/11 г. в
продължение на 10 г. спрямо ищеца е продължило преследване за
длъжностно присвояване, осъществено от него като застрахователен агент
чрез издаване на полици по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите и Каско, като след издаване на полиците получените
застрахователни премии не са били отчитани. Не се спори, че СГС отменил
осъдителна присъда, постановена от СРС, и оправдал ищеца с присъда от
23.03.16 г.
Ищецът, въпреки позоваването на твърдения за влошено здравословно
състояние и прилагането на медицинсак документация, не е поискал
изслушване на медицинска експертиза, за да установи пряката причинна
връзка между страданията му и наказателното производство. Нае е разпитан и
свидетел за реакцията на ищеца в ситуацията ан поддържано обвинение. Няма
доказателства за препятстване на професионалното развитие на ищеца и
провалената му юридическа кариера. С оглед на това СГС правилно е отчел
броя на проведените с ищеца разпити и съдебни заседание, времетраенето на
производството, социалния статус на ищеца и е презумирал вредите –
засягане на честта и доброто име на ищеца, несигурност поради воденото
разследване, промяна в начина на живот, ограничаваща свободата на ищеца,
които е следвало да се съобразява с предстоящи процесуални действия.
Представената справка за съдимостта на ищеца удостоверява чисто съдебно
минало, като, видно от нея, спрямо ищеца е водено разследване за
транспортно престъпление. Същото е непредумишлено и не застрашава
обвиняемото лице с тежко наказание. Поради това е неоснователно
възражението на ответника, че игнорирайки възраженията за водене други
наказателни производства съдът е надценил вредите на ищеца. СГС е зачел
направеното от ответника възражение за момента на изпадане в забава и за
частично погасяване по давност на акцесорното вземане (за забава в
плащането на обезщетение).
Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на
първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от
мотивите, съдържащи се в обжалваното решение.
Липсата на претенция за заплащане на разноски за въззивния процес
освобождава САС от задължение да се произнесе на основание чл. 78 ГПК.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА в осъдителната му част решение № 264393/ 01.07.21
г., постановено по гр.д. 12 994/20 г. по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3