Р Е Ш
Е Н И Е
№ 427/03.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател : СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова
и с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №376/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №112 от 19.04.2023г.,
постановено по АНД №20221630201416/2022г., Районен съд Монтана е потвърдил
Наказателно постановление №BG19042022/5800/P8-761/10.10.2022г. на Директора на Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на К.Р.А. *** на основание чл.179, ал.3а от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1800
лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат М.,
го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно. В съдебно
заседание, касатора, чрез пълномощника си адвокат М.,
поддържа жалбата си и моли да бъде отменено обжалваното решение.
Ответната страна, чрез
пълномощника си юрисконсулт Маринова, оспорва жалбата и моли да се потвърди
обжалваното решение, като претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената глоба, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение, тъй като на 19.04.2022г. е установено, че водача е
управлявал ППС рег.№М5111ВА без да е заплатил дължимата такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закон за пътищата (ЗП). В мотивите си, въззивният
съд е посочил, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да се
приложи.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за
правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно,
обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая по
безспорен начин се установява, че 19.04.2022г. е установено, че касатора е управлявал ППС рег.№М5111ВА без да е заплатил
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Това е така, тъй като както
обосновано е приел в мотивите си въззивният съд, след
анализ на надлежно събраните писмени и гласни доказателства, водача на ППС е
имал задължение в посочения участък от пътя след заплащане на дължимата пътна
такса. Неоснователно се поддържа, че не е установена самоличността на посочения
за нарушител. Въззивният съд обосновано е посочил, че
касатора му е връчен АУАН и той не е направил
възражение, че именно той е бил водач на ППС на посочената дата на извършване
на нарушението. Неоснователно се поддържа, че ППС не е безспорно установено,
тъй като от приложените по делото доказателства то се установява по категоричен
начин.
Пълнотата изисква да се
посочи, че както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите
реквизити, като установеното нарушение е описано ясно, точно и изчерпателно,
респективно правото на защита на административнонаказаното
лице не е нарушено. Липсват основания да се приеме, че обжалваното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, тъй като въззивният съд е събрал относимите за делото доказателства и предоставил възможност
на касатора да участва в съдебно производство и да
защитата правата си.
Настоящият съдебен състав, изцяло споделя
правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд, които
са го мотивирали да потвърди наложената глоба, като не смята за необходимо
повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на
основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето
съдебно решение.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на
разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №112 от 19.04.2023г., постановено по АНД №20221630201416/2022г.
по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА К.Р.А. ***, ЕГН ********** да заплати
на Агенция пътна инфраструктура разноски по съдебното
производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: