Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК. Образувано е по жалба на „О. на движението, паркинги и Г.”Е. със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от управителя Недко Азманов против Постановление от 31.01.2012г. на ЧСИ М.Г. при ВТОС по изп.д.№ *********/00221, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433 ГПК. В жалбата се сочи, че получената сума от взискателя е 2 390,50 лева, която сума не покрива задължението, визирано в изпълнителен лист № 913 от 27.04.2007г., а именно 2391,20 лева главница ведно със законната лихва от датата на увреждането– 28.06.2006г. до окончателното изплащане. Моли да се отмени постановлението за прекратяване като неправилно и незаконосъобразно и да се продължат изпълнителните действия до окончателното погасяване на дълга.Моли да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза, която след проверка в счетоводството на взискателя и по документите в изпълнителното дело да даде отговор какъв е размера на остатъчното задължение, като се съобрази законовия ред за погасяване на задълженията и периодите на спиране на плащанията. В срока по чл.436, ал.3 ГПК длъжника по изпълнителното дело А. П. е упражнил процесуалното си право на възражение и е заявил становище по жалбата.Твърди, че с писмо от 29.09.2009г, взискателят е посочил крайното си заõължение, което видно от материалите по делото, а именно вноски бележки, е заплатено изцяло от длъжника. В мотивите си, приложени по делото на осн. чл.436, ал.3, предл. последно от ГПК, ЧСИ е заявил, че счита жалбата на длъжника за допустима, но неоснователна. В съображенията си по същество ЧСИ сочи, че действията му по прекратяване на изпълнителното производство са правилни, като твърди, че взискателят писмено е заявил претенцията си на 29.09.2009г., като сумата е коригирана в програмата му. Длъжникът е заплатил задължението си, така както е уточнено от взискателя. Съдът, след преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и при съблюдаване на закона прие следното: Жалбата е допустима, като подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал. ГПК, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес. Преценена по същество жалбата се намери за основателна. Съображенията са следните: Изпълнително дело №*********/00221 по описа на ЧСИ М.Г. при ВТОС е образувано по молба на „О. на движението, паркинги и Г.”Е. със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от управителя Н. А., въз основа на приложен изпълнителен лист за парично вземане. Длъжникът е осъден да заплати 2391,20 лева главница ведно със законната лихва от датата на увреждането– 28.06.2006г. до окончателното изплащане. Видно от материалите по изпълнителното дело и извършените отбелязвания върху гърба на изпълнителния лист са налице плащания от страна на длъжника. Общо на взискателя по отбелязванията на гърба на изпълнителния лист са изплатени 2663.06 лева. При тези обстоятелства съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима . Взискателят обжалва прекратяването на принудителното изпълнение.Това изпълнително действие подлежи на обжалване от взискателя ( чл.435 ал.1 ГПК). Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съдия изпълнителят е приел, че е налице пълно плащане. Плащането на сумата по изпълнителния лист означава заплащането на главницата по дълга, заплащането на лихвите за забава (такива са присъдени в изпълнителното основание); заплащане на разноските по изпълнението, според хипотезата на чл. 79 ал.1 ГПК. Съгласно чл. 76, ал.2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. За всяко от извършените от длъжника плащания е било приложимо правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД.Настоящата инстанция счита, че не следва да се допуска съдебно-икономическата експертиза, доколкото за установяване размера на пълното задължение не са необходими специални знания. Въз основа на документите, удостоверяващи плащанията към взискателя, в приложение на чл.76, ал.2 ЗЗД и при ползване на системата за автоматично изчисление на законната лихва от правно-информационната система „Апис-финанси” съдът намира, че сумата по издадения изпълнителен лист не е събрана в цялост. На гърба на изпълнителния лист се съдържат плащания за заплатени суми на обща стойност 2663.06 лева. Последната сума е платена на 18.12.2011г. От отбелязванията не може да се направи извод, доколко с тези плащания са погасени лихвите и разноските. Следва да се има предвид,че съгласно чл.76,ал.2 ЗЗД първо се погасяват лихвите и разноските, а след това и главницата. Изчисленият аритметично сбор на постъпилите плащания е 2663.06 лева. Видно от изпълнителния лист дължимата главница е 2391,20 лева, ведно със законната лихва от 28.06.2006г. до окончателно изплащане на вземането. Тази сума покрива малко над главницата, но следва да се съобразят дължимите разноски и лихви.Превода на главницата по вземането не дава основание на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, тъй като е останал висящ въпроса за присъдената законна лихва, която също трябва да бъде събрана от длъжника преди прекратяване на принудителното изпълнение. За да постанови прекратяване, съдебният изпълнител следва да направи обоснована преценка, че сумата по изпълнителния лист е платена от длъжника, като установи размера на вземането към момента на последното плащане, било сам или при помощта на вещо лице. Неправилно съдия- изпълнителя е коригирал дължимата сума.В мотивите си последният посочва, че е взето предвид писменото изявление на длъжника от 29.09.2009г.Не е отчетено обаче обстоятелството, че по изпълнителното дело са постъпили писма/ становища/ от взискателя с дата 12.12.2011г. и 21.12.2011г., в който е посочено, че събраната по изпълнителното дело сума не покрива дълга, предявен с изпълнителен лист № 913/ 27.04.2007г. В жалбата, с която е сезиран окръжния съд е посочено, че е останала несъбрана сума. От съдържанието на тази жалба се установява, че взискателя претендира заплащането на дължимата законна лихва. Становище по писмата на взискателя от12.12.2011г. и 21.12.2011г. за остатъчна дължима сума съдебния изпълнител не е взел. При така направените изчисления съдът намира, че за пълното удовлетворяване на взискателя, респ. за настъпване на основанието по чл.433, ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, следва да бъдат съобразени и задължението за заплащане на законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. По изложените съображения, изводите на съда са за основателност на подадената от „О. на движението, паркинги и Г.”Е. със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от управителя Н. А.в жалба, поради което Великотърновски окръжен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ постановлението от 31.01.2012г. на частен съдебен изпълнител М.Г. с район на действие ВТОС, с което е прекратено производството по изп.д.№ *********/00221. ЗАДЪЛЖАВА частен съдебен изпълнител М.Г.а да продължи изпълнителните действия по изп.д.№*********/00221. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАЛ:………. ЧЛЕНОВЕ: 1…………. 2………….. |