Р Е Ш Е Н И Е № 265
гр. Перник, 27.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 199
по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът П.К.В. твърди, че на *** г. около 17.30 часа, пресичайки
непочистено от сняг и лед и образувани от тях коловози на улично платно между
бл. ** и бл. ** в кв. *** на гр. П., стопанисвано от ответника Община П., се
подхлъзнал и паднал, при което получил увреждане, изразяващо в пертрохантерно
счупване – закрито на лява тазобедрена става, довело до оперативно лечение и обездвижване
до м. март 2018 г., откогато се придвижва с помощта на проходилка, и налагащо
последващо оперативно лечение. Твърди, че е понесъл от увреждането
неимуществени вреди - болки и страдания, стрес, неудобства и дискомфорт, справедливото
обезщетение за които възлиза на 30000 лева, и разходи, направени във връзка с
увреждането, за закупуване на медицински изделия и лекарства на обща стойност
2064.31 лева. Поддържа, че отговорност за тези вреди носи именно ответникът Община
П., тъй като същият не е изпълнил задължението си да почиства снега и заледените
участъци на уличното платно. Претендира посочените суми, заедно със законната
лихва от увреждането – *** г., респ. от извършването на разходите за лечението –
02.02.2018 г. и 03.02.2018 г. Претендира и разноски.
Ответникът Община П. в срока по чл. 131 от ГПК оспорва
изцяло исковете, възразявайки че съществува неяснота относно механизма на
увреждане и причинната връзка между твърдяното противоправно поведение на
общината и настъпилото увреждане, тъй като участъкът, на който се твърди, че е
настъпило, е междублоково пространство на бл. ** и бл. ** с разположени в него
гаражи, собствениците на които съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за
обществения ред на територията на Община П. е следвало да поддържат и почистват
същото от сняг и лед, като прилежаща площ към сградите по смисъла на § 1, т. 2
от ДР на ЗУЕС и чл. 64 от ЗС. Навежда евентуално възражение и че претендираният
размер на неимуществените вреди е завишен. Претендира разноски.
Пернишки окръжен
съд, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 във вр. с
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или
бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то
правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл.
49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да
поддържат в изправност улиците и тротоарните настилки, намиращи се на
територията на общината. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Следователно, за да възникне гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя за причинени вреди при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните
материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние - действие
или бездействие; противоправност - несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди; вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и виновното
лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената
работа.
Съгласно § 7, т. 4 (в редакция, ДВ - бр. 26 от 2000 г.)
от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред
които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 11 от ЗОС имоти
и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по
силата на силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП във вр. с § 1, т.
14 от ДР и чл. 31 на ЗП Община П. следва да поддържа пътищата, като осигурява
необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година.
От събраните по делото допустими писмени и гласни
доказателствени средства се установява, че на *** г. около 17.30 часа при
пресичане на улицата между вх. * на бл. ** и бл. ** в кв. *** на гр. П. ищецът П.В.
се е подхлъзнал и паднал, като е получил счупване с разместване на костни
фрагменти на горната част на лява бедрена кост до тазобедрената става, анатомично
наречена „пертрохантерна“. От епикриза за периода от 27.01.2018 г. до
03.02.2018 г., издадена УМБАЛСМ Н.И. Пирогов – С., и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, което съдът възприема за достоверно като обективно
и компетентно изготвено от вещото лице, се изяснява, че същата вечер пострадалият
е посетил лечебното заведение, като му е поставена диагноза „пертрохантерно
счупване - закрито”, което е възможно да настъпи при падане, и му е проведено по
спешност оперативно лечение, изразяващо се в наместване на счупените кости и фиксирането
им чрез специален пирон и комплект от 4 бр. винтове, без гипсова имобилизация. От
показанията на св. С. П. и св. С. Я., които съдът намира за достоверни, като
последователни, възпроизвеждащи лични възприятия на свидетелите и кореспондиращи
с другите данни по делото, се установява, че при пресичането на улицата между
вх. * на бл. ** и бл. ** в кв. *** на гр. П., която е била непочистена от натрупания
върху нея лед, ищецът П.В. се е подхлъзнал и паднал, като впоследствие бил изместен
от тях на пейка отстрани на улицата и откаран в лечебното заведение от сина му
– св. С. В., който бил извикан от тях по телефона. Ищецът П.В. е споделил със
свидетелите, че изпитва силна болка в бедрото. Следователно по несъмнен начин е
установено твърдяното травматично увреждане, което е настъпило вследствие неподдържането
на уличното платно от заледени участъци.
От свидетелските показания на очевидците на случилото се
доказа по делото, че падането на ищеца е станало при пресичането на улицата
между вх. * на бл. ** и бл. ** в кв. *** на гр. П.,
която е осигурявала връзка с останалата част от уличната мрежа на града. Този
правнорелевантен факт по делото се установява и представения препис-извлечение
от плана на гр. П., видно от който улицата не представлява и не е част от
територията, обозначена като ЖС, за която ответникът твърди, че представлява прилежаща
площ към жилищните блокове. Улицата не представлява прилежаща площ към сграда в
режим на етажна собственост и по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗУЕС, съгласно
която дефинитивна разпоредба прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост
е част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е
построена сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно
обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други.
Неоснователно е също и възражението на ответника, че улицата представлява и прилежаща
площ съгласно чл. 64 от ЗС. Видно от представения договор от *** г. ищецът е
собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, но не
и на земята, върху която същата е построена. По изложените съображения съдът
приема, че улицата, на която е настъпило увреждането на ищеца П.В., представляват
общинска собственост и именно ответникът Община П. е отговарял за поддържане
състоянието на пътя с цел осигуряване на безопасното придвижване по него, а не
собствениците на отделните обекти в сграда в режим на етажна собственост
съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за обществения ред на територията
на Община П., каквито доводи са наведени от ответника.
Полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на общинските пътища, част от които е и улицата
между бл. ** и бл. ** в кв. *** на гр. П., е задължение на ответника Община П..
Ответникът не установи в процеса на доказване, че улицата е била почистена, а и
не го твърди, поради което той не е изпълнил правното задължение да поддържа
състоянието на пътя с цел осигуряване на безопасното придвижване по него.
Следователно, установен е фактическият състав, обуславящ възникването на
гаранционно-обезпечителната отговорност на общината за противоправното й
бездействие по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и
то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да
се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищеца П.В. е причинена
телесна повреда, изразяваща се в счупване с разместване на костни фрагменти на
горната част на лява бедрена кост до тазобедрената става, довело до оперативно
лечение и необходимост от приучване да ходи с патерици или проходилка. От
приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, се установява, че ищецът
П.В. през първия месец след оперативното лечение е бил основно на легло, като е
имал нужда от чужда помощ, търпял е затруднения в битово и хигиенно отношение и
до петия месец след операцията е натоварвал крайника без цялата тежест на
тялото, като е ходил с проходилка и патерици, през което време също е търпял
неудобства и болки. Вещото лице изяснява, че към момента на извършване на
личния преглед на ищеца П.В. е установено, че походката е самостоятелна с
накуцване и все още с помощни средства — патерици, като счупването е в процес
на консолидация (има зарастване, но все още непълно) и очакваното възстановяване
(при което ще има пълна консолидация) ще е за още около 2-3 месеца. Пострадалият
е възможно да има болки и страдания при по-тежки физически натоварвания на
крайника (продължително ходене и стоене), както и при рязка промяна на
климатичните условия — студ, влажност, като тези оплаквания ще намалеят с
времето и няма да предизвикват особен функционален дефицит. Изяснява се, че за
отстраняването на поставените два кортикални винтове в долния край на бедрената
кост ще се наложи нова оперативна интервенция и че от проведената такава на
ищеца е останал белег по страничната част на бедрото с дължина около 22 см,
което представлява лек козметичен дефект.
От показанията на сина на ищеца – св. С. В., се установява,
че веднага след като разбрал за случилото се е отишъл на мястото и с помощта на
другите свидетели превел баща си, който му споделил, че изпитвал невероятни
болки, на задната седалка на автомобила и го закарал в лечебното заведение в С.,
където било проведено оперативното му лечение и за което е било необходимо
закупуването на винтове. Пострадалият изпитвал силни болки, като за
облекчаването им, включително и след проведеното оперативно лечение, приемал
обезболяващи и разреждащи кръвта медикаменти (така и епикриза). След изписването
му от лечебното заведение имал нужда от постоянно обгрижване, тъй като било
невъзможно да се обслужва сам за около месец след изписването му от лечебното
заведение, а след това започнал частично натоварване на крака, доколкото
позволявали изпитваните от него болки. Понастоящем изпитвал по-слаби и поносими
болки, но получил възпаление (в резултат от натоварването на крайника), което
налагало да ползва проходилка в дома си. Свидетелства, че ищецът изпитвал
неудобства от невъзможността да се грижи пълноценно за себе и да полага грижи за
своята сестра, която е инвалид, и своята внучка. Съдът възприема тези
свидетелски показания, преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, за обективни,
последователни, съответстващи на другите данни по делото и житейски логични –
субективните възприятия на свидетеля относно главния факт на доказване (настъпването
на вредоносния резултат и причината за него) са формирани непосредствено и не
са повлияни от други обстоятелства.
По тези съображения съдът приема, че болките и
страданията, претърпени от ищеца П.В. непосредствено след падането, както и в
периода на възстановяване, представляват неимуществени вреди, намиращи се в
причинна връзка с поведението на изпълнителя на възложената от Община П.
работа, за чието виновно поведение ответникът носи гаранционно-обезпечителна
отговорност поради неполагане на дължимата грижа.
При определяне размера на заместващото обезщетение за
неимуществени вреди трябва да бъдат взети предвид степента на телесното
увреждане, периодът на възстановяване, възможните усложнения и дългосрочни
последици от увреждането – белези, болки и т.н. От събраните доказателства се
установява, че непосредствено след увреждането, изразяващо се в счупване с
разместване на костни фрагменти на горната част на лява бедрена кост до
тазобедрената става, наложило оперативно лечение, и в периода на
възстановяване, с очаквана продължителност около 8 месеца, ищецът е изпитвал
физически болки, страдания и дискомфорт, като е бил нарушен обичайният му начин
на живот – не е бил в състояние да се обслужва сам и се е нуждаел от помощ за
извършване на ежедневни дейности, нуждаел се от помощ и понастоящем, и изпитвал
неудобства от невъзможността да се грижи пълноценно за себе и да полага пълностойни
грижи за своите близки. Установява се също, че от полученото увреждане ищецът
има белег по страничната част на бедрото, както и че той продължава да изпитва
болки на увредения си крайник, от който за отстраняването на поставените два
кортикални винтове в долния край на бедрената кост ще се наложи нова оперативна
интервенция. При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
и напредналата му възраст – 70 години, и състоянието на живот в страната.
С оглед на така приетите за установени правнорелевантни
факти съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му
неимуществени вреди от настъпване на процесното телесно увреждане при
подхлъзване и падане на улицата, непочистена от Община П., е в размер на 18000
лева. Във връзка с тези съображения, съдът счита, че така определеното
обезщетение е съобразено с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, поради което предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен
за посочената сума, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 30000
лева – отхвърлен. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане
на законната лихва върху определеното обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, която е дължима по арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД от
увреждането – 27.01.2018 г., до окончателното му изплащане.
По делото се установява от съвкупната преценка на представените
епикриза, фактури от *** г. и *** г. и фискални бонове от същите дати и
приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, че в резултат от
увреждането ищецът е извършил разходи за медицински изделия на стойност 1866
лева, за болничен престой и медикаменти – 198.31 лева, или общо в размер на
2064.31 лева, които несъмнено са били необходими и използвани за лечението на
полученото от него увреждане, т.е. налице е причинна-следствена връзка на
извършените от ищеца разходи и противоправното поведение, за което ответникът
носи гаранционно-обезпечителна отговорност. Предвид изложените правни
съображения искът за имуществени вреди се явява основателен и доказан за предявената
сума от 2064.31 лева, поради което същият следва да бъде уважен изцяло. Законна
последица от уважаването на иска е също и присъждането на законна лихва от
датата на извършване на разходите – 02.02.2018 г. за сумата 1866 лева, респ.
03.02.2018 г. за сумата 198.31 лева, до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното от ищеца искане за разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвоката на ищеца сумата 1191.93 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на ищеца сумата 985.79
лева – разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице съразмерно на
уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК
на ответника следва да се присъди сумата от 74.85 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община П., ЕИК *********, с адрес: ***, да заплати на П.К.В., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 18000.00 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки,
страдания, стрес, неудобства и дискомфорт от претърпяно счупване с разместване
на костни фрагменти на горната част на лява бедрена кост до тазобедрената
става, анатомично наречена „пертрохантерна“, в резултат от осъществено на ***
г. около 17.30 часа подхлъзване и падане поради непочистена от заледяване улица,
намираща се между бл. ** и бл. ** в кв. *** на гр. П., заедно със законната лихва върху тази сума от 27.01.2018
г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1
от ЗЗД сумата 2064.31 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди, изразяващи се в сбора на разходите за лечение на полученото
от него и описано по-горе увреждане за закупуване на медицински изделия – 1866.00
лева, и медикаменти - 198.31 лева, заедно със законната лихва върху сумата 1866.00 лева от 02.02.2018 г. до окончателното
й изплащане и върху сумата 198.31 лева от 03.02.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 18000.00 лева до пълния
предявен размер от 30000.00 лева и претенцията за законна лихва върху тази
разлика за периода от 27.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК *********, с адрес: ***, да заплати на П.К.В., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 985.79 лева, представляваща разноски по
производството съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК *********, с адрес: ***, да заплати на адв. Д.М. от Адвокатска колегия – гр. П. на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА сумата 1191.93 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на П.К.В.
по производството съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на Община П., ЕИК *********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 74.85 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
СЪДИЯ: __________
Р. Бошнакова