Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 24.01..2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
Пре секретар ЕКАТЕРИНА
КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 7926 по описа за 2016г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 79 от ЗЗД вр.чл.107 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „ Б.Е.Х.“ ЕАД/БЕХ ЕАД / ЕИК срещу Т.С. ЕАД ЕИК ******.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между ответникът „Т.С.“
ЕАД и „Б.„ ЕАД е бил сключен договор № 1
от 29.12.1998г. за доставка на природен газ. По силата на този договор Б.ЕАД се
е задължил да доставя на Т.С. ЕАД природен газ в минимални количества и с
качество и налягане уговорени в Приложение 1 и 2 към договора. Цената на
доставения природен газ се заплаща месечно, като 40 % до 15 число на съответния
месец, а до 27-мо число на месеца – оставащите 60 % от стойността на
доставеното количество. Газта е била
доставяна, но ответникът не е изпълнявал задължението си да заплаща цената в
пълен размер в нарушение на сключения договор.С цел уреждане на отношенията Б.ЕАД
и Т.С.ЕАД са подписали на 25.11.2002г. допълнително споразумение към договора
за доставка на газ. С това споразумение ответникът Т.С.ЕАД изрично е признала,
че има задължени към Б.ЕАД към 31.08.2002г.
в общ размер от 12О 451 690.05 лв. Длъжникът се е задължил да
заплати тези суми по два начина – 1. 60 000 000 лв. за срок от пет години съгласно погасителен
план, неразделна част от споразумението, 2. 60 773 494.50 лв. следва
да се погасят, като Топлофикация предостави на Б.собственост върху дълготрайни
материални активи / газопроводи и др./ на стойност до 15 000 000 лв.,
а останалите 45 000 000 лв. следва да се погасят от Т.С.ЕАД в срок от три дни след продажба на акции на дружеството на същата стойност на
държавата.
НА 21.09.2007г. е подписано ново споразумение между
двете страни, с което ответникът е признало изрично свои задължения към Б.ЕАД ,
за доставен , но неплатен природен газ общо в размер от
150 760 905.66 лв., и в него
се включват :
1. 15 451 690.05лв непогасена част от задължението на Т.С. ЕАД към
Б.ЕАД по споразумението от 2002г.
2. 135 309 216.61 лв.
формирана от текущи задължения на „Т.С. ЕАД „ към „Б.“ ЕАД за доставени
количества природен газ по Договора за доставка на газ за периода от м.01.2007г. до м.август 2007г., вкл.
главница и лихва за забава, като за тези доставки има надлежно издадени 19
фактури, конкретно посочени и в исковата
молба.
Ищецът твърди, че с допълнителното споразумение от 2007г. страните са се
съгласили да подновят /новират/ съгласно чл.107 ЗЗД всички гореописани
задължения на Т.С. ЕАД в пълен размер. Съгласно т.2 от това допълнително
споразумение задълженията, така новирани е прието да се изплатят в нов срок от шест
години и съгласно нов погасителен план, като първата погасителна вноска е в
размер на 1 760 905.лв.платима в срок до 31.10.2011г.
С договор № БГ 86/ БЕХ № 43 от
17.03.2009г. представляващ цесия на
ос.чл.99 и сл. от ЗЗД Б.ЕАД е прехвърлил възмездно на ищеца свои вземания за цена на извършени
доставки на природен газ срещу Т.С. ЕАД. Съгласно договора за цесия общия
размер на прехърлените на БЕХ ЕАД вземания към 30.11.2008г. възлизат в размер
на 214 962 759 лв., като в тази сума се включват :1.Текущи вземания по договор за
доставка на природен газ с балансова стойност
към 30.11.2008г. в размер на 95 862 759
лв. , включващи главница и лихви за забава, като това е цена за доставките
от м.юли до м.ноември 2008г. вкл.,
като за тези доставки и суми са издадени общо 12 броя фактури, подробно
посочени в исковата молба. 2.
Непогасени вземания на Б.ЕАД срещу Т.С.
ЕАД , произтичащи от сключеното през 2007г. споразумение в размер на 119 100 000 лв. Ответникът е
надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, като му е връчено уведомление по
чл.99,ал.3 от ЗЗД.
На 26.03.2010г. между БЕХ ЕАД И Т.С. ЕАД е подписано споразумение № 149/ 26.03.2010г.,
по силата на което ответното дружество изрично е признало, че има валидни
непогасени задължения към цесионера БЕХ ЕАД , в размерите посочени в договора
за цесия. В чл.1от споразумението от 2010г. ответното дружество Т.С. ЕАД
изрично е признало, че общия размер на задълженията му към Б.е.х. ЕАД към
31.12.2009г. възлиза в размер на 223 155 417.09
лв.
-задължение по чл.1,т.1 от споразумението от 2010г. в
р-р 213 966 375.92лв
-задължение по чл.1,т.2 от споразумението от 2010 в р-р
от 9 189 041.17 лв.
Задълженито по
чл.1.т.1 е поето да се издължи в срок от шест години, на месечни вноски считано
от 01.07.2011г., съобразно договорен погасителен план. При забава на тези
плащания в чл.5 е прието да се дължи договорна лихва в размер на основния
лихван процент + 4 пункта върху неплатената вноска в срок до датата на
окончателното й плащане.
Със споразумение от 02.08.2011г. БЕХ ЕАД и отв.Т.С. ЕАД са се
съгласили да извършат прихващане между
задължения на БЕХ ЕАД към Т.С. ЕАД за цена на доставена топлинна енерги със
задължения на Т.С. ЕАД към БЕХ ЕАД по споразумението от 2010г. , като отделно
са подписали и протокол за прихващане на 29.02.2012г.. По силата на приложения
протокол ответникът отново е признал
процесните задължения. Твърди, че погасителната вноска по чл.1,т.1 от
споразумението е 31.10.2011г. и същата е в размер на 2 791 750 лв.,
като същата не е заплатена към датата на исковата молба. Претендира заплащане
на тази сума и лихвите като обезщетение за забава.
Моли ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца дължимата вноска за м.10.2011г. в размер на
2 971 750 лв., в едно със дължимата съгласно чл.5 от споразумението
договорна лихва за забава в размер на 372 745.81 лв. за периода
01.10.2013г. до датата на иска и законната лихва върху главницата от датата на
иска до окончателното й плащане. Претендира и направените разноски.
ОТВЕТНИКА „Т.С.” ЕАД
оспорва исковете като неоснователни, претендира направените в производството разноски. Твърди, че
главницата по погасителния план представлява периодично вземане, защото бил
приложение по споразумение от 2010 г. за периодични плащания – цени за доставен
от „Б.”ЕАД на ответника природен газ. Доколкото се касаело за вземяния за цени
на периодични доставки, вземанията също били перодични и се погасявали с кратка
3 год. давност., поради което исковете били напълно неоснователни. Ответното
дружество признава сключването на посочените в исковата молба споразумения
между ответника и „Б.”ЕАД, от който ищецът е придобил чрез цесия вземанията,
предмет на делото, както и договорът за доставка на природен газ от 1998г.
Ищецът бил придобил тези вземания без да бъдат новирани или изменяни по какъвто
и да е начин. Ответникът не оспорва и доставените количества природен газ.
Оспорва споразумението от 2007 г. да е новационно съглашение по силата на
чл.107 от ЗЗД. Ответникът твърди, че единствено е признал задължения в
посочения размер, представляващи цена за доставка на природен газ по договор за
доставка на природен газ, като се е задължил да ги изплати съгласно погасителен
план.Ответникът прави възражения като заявява, че претендирната главница е
погасена по давност на 31.10.2014 г., тъй като представлявала дължима вноска за
м. октомври 2011 г. с падеж 31.10.2011 г.
Поради погасяване на главно задължение недължими били и акцесорните
такива - претендираната лихва за забава в претендирания размер до датата на
предявяване на иска, както и законната лихва за забава от деня на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Заявява, че доставките на
природен газ по договора за доставка на природен газ, от който произтичат
процесните вземания са периодични доставки. Сочи съдебна практика. Не оспорва
представените от ищеца писмени доказателства, не възразява срещу доспускане на
съдебно - счетоводна експертиза.
Претендира разноски.
Съдът, като взе в предвид становищата на
страните и събраните доказателства в
хода на производството намира за установено следното:
Между страните няма спор за
факти. Не се спори, и от представените по делото писмени доказателства –
договори :№ 1 от 29.12.1998г., допълнително споразумение към него от
25.11.2002г., споразумение към първия основен договор от 21.09.2007г. се
установява, че ответникът е получавал доставки на природен газ от Б.ЕАД, срещу
договорена цена , считано от подписване на основния договор -29.12.1998г. . Предвидени
са доставки на минимални/ месечни и тримесечни / и максимални / годишни/ договорни количества,
както и начина на приемане и на установяване на получените количества газ. В
чл.5.1 е предвидено ответното дружество потребител на газта да заплаща
минималното количество природен газ за съответния месец на две части - до 15-то число на месеца – 40 %, и до 27-мо
число на месеца – оставащите 60 %., срещу издадени съответните данъчни фактури.
Страните не спорят, че ответникът е получавал договорените количества газ и ги
е потребявал. Не се спори и, че разплащания е извършвал със забава, като със
споразумения от 2002г. и от 2007г. е признал задълженията си и за предходни
периоди и страните са договорили нов срок, в който са разсрочвали старите
задължения по конкретен погасителен план, което се установява и от съдържанието
на споразуменията. Не се спори и от съдържанието на споразумението от 2007г. се
установява, че към 21.09.2007г. Т.С. ЕАД е признало наличието на свои
задължения към Б.ЕАД за цена за доставка
на природен газ по основния договор от 1998г. в размер на общо
150 760 905.66 лв. Уговорен е
нов срок за издължаване на така призната сума през следващите шест години при
уговорен конкретен погасителен план.
От представения договор за
прехвърляне на вземане от 17.03.2009г. ищецът като цесионер е придобил от Б.ЕАД
като цедент неговото вземане за дължима цена на доставен природен газ от
ответника Т.С. ЕАД към 30.11.2008г. на обща стойност 214 962 759 лева,
срещу заплащане на конкретна цена. Длъжникът е редовно уведомен, чрез връчено
му уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Въз основа на цесията между
страните по натоящия спор между БЕХ ЕАД и Т.С. ЕАД на26.03.2010 се подписва споразумение, с което ответника
като длъжник признава, че дължи на ищеца текущи вземания по Договор 1 от
29.12.1998г. за доставка на природен газ с балансова стойност към 30.11.2008г.
от 95 862 759 лв. вкл. главница от 94 866 375.92 лв. и лихва до 30.11.2008г. в размер на
996 383.08 лв. , и разсрочени
дългосрочни вземания по договор 1 от 29.12.1998г. за доставка на природен газ с балансова стойност към 30.11.2008г. от 119 100 000 лв. общо задължението
включва главница от 213 966 375.92 лв. и лихва в размер на
9 189 041.17 лв. Лихвата е договорено да се изплати до края на
2010г., а главницата за период от шест
години, считано от 01.07.2011г. съгласно
приложен погасителен план. Видно от приложените два протокола от 02.08.2011г. и
29.02.2012г. след подписване на споразумението от 2010г. ищецът е направил две
прихващания със свои задължения към ответника
От приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза, неоспорена от страните , която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена се установява, че задълженията по
споразумението от 2010г. между двете страни по спора е осчетоводено и от двете.
Ответникът по това споразумение и неговия погасителен план е извършил
единадесет броя вноски с номера от 7 до 17 за период 31.01.2012г. до 30.11.2012
на обща стойност 32 689 250 лв., съобразно погасителния план за този
период. Вноската предмет на настоящото дело, която касае м.10.2011г. не е
погасена, като по нея не е извършвано плащане, но е осчетоводена и при двете
страни като вземане при ищеца и задължение при ответника. След приспадане на
платеното остава неплатено задължение по
главница в общ размер от 181 277 125.92
лв. При ищецът се води задължение на ответника за
лихви в размер на 8 192 658.09 лв., като от задълженето отразено в
споразумението от 2010г.е приспадната сумата прехвърлена на БЕХ за лихви в размер на 996 383.08 лв. Вещото лице
установява, че счетоводните регистри и на двете дружества са водени редовно.
Вещото лице е изчислило договорната лихва
за забава върху вноската за м.10.2011г., начислена от 1.10.2013г. до
датата на предявяване на исковата молба - 27.10.2016г. в размер на
372 415. 77 лв. За доставеното количество природен газ са
издавани данъчни фактури. За периода 01.01.1999г.до 31.12.2004г. фактурите са
издавани от Б.ЕАД с дана на документа първия работен ден от месеца. Фактурите
за доставен природен газ/ в т.ч.дебитни и кредитни извести/ за конкретния месец
са включени в дневниците за покупки като общ сбор. За периода след 01.10.2007г.
фактурите са осчетоводявани поотделно за трита периода в месеца и те са
включвани в дневниците за покупки.
Спори се дали допълнителните
споразумения и конкретно това от 2007г. имат характер на договор за новация по
смисъла на чл.107 ЗЗД, с което е новирано задължението на ответника и дали
вземанията, които са предмет на договора и в последствие на споразуменията и
цесията се погасяват с три или пет годишна давност ? Съгласно чл.107 ЗЗД
задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора.
Понятието за новация в облигационното право я определя като „договор, по силата
на който едно облигационно правоотношение се прекратява и на негово място
възниква ново облигационно правоотношение , отличаващо се от старото или с
оглед страните или с оглед други елементи.“/ проф.А.К.- Облигационно право –
обща част, стр.550/. Важен при нея е субективния елемент – и двете страни
действат със съзнание и желание старото задължение да се прекрати и да се
създаде ново. Новацията погасява старото задължение, а новото има действие за в
бъдеще. В конкретния случай не е налице новация, тъй като във всички
допълнителни споразумение страните са признавали задължения възникнали на
основание първоначалния договор № 1 от 1998г. и са ги разсрочвали за плащане в
последващ период, с погасителен план, като са уговаряли и лихви за забава.
Предвид на това, съдът приема, че нито Т.С. ЕАД , нито Б.ЕАД са изразили
намерение за новация т.е. за прекратяване на старото правоотношение и
задълженията във връзка с ново и за възникване на ново такова. Липсва такова
намерение и в споразумението подписано между двете страни по настоящия спор
през 2010г., след като ищецът е придобил чрез цесия вземанията срещу ответника,
което ясно личи от съдържанието, с което отново препраща към договора от 1998г.
и признава задължения възникнали въз основа на него.
По отношение давността за
вземанията по този договор. Доколкото видно от уговорките в договора доставките
на природен газ са периодични – месечни , в рамките на дълъг период от време,
които са определяеми, като определяема е и цената, в рамките на минимум и
максимум, то съдът намира, че уговорките в основния договор определят
вземанията за цена като периодични такива т.е. периодично плащане, поради което
те са в хипотезата на чл.111,б.В от ЗЗД и се погасяват с три годишна
погасителна давност, както е прието и в ТР № 3 от 18.05.2012г. С допълнителните
споразумения и признанията от страна на ответника давността е била прекъсвана и
е започвала отново да тече.
Доколкото с цесията ищеца е
придобил вземанията за цена на природния газ
със всичките техни привилегии и обезпечения съгласно чл.99,ал.2 от ЗЗД,
то съответно договора за прехвърляне на вземане не променя техния характер и
отново погасителната давност за тези вземания остава 3 години. Характера на
вземанията не е променен и със споразумението от 2010г., с което отново се
признават вземания, изрично посочени, че се дължат като такива възникнали на
основание договора от 1998г.. Предвид на това съдът приема, че процесното вземане на вноска
от погасителния план по споразумението от 26.03.2010
за м.10.2011г. се явява погасена
по давност към датата на предявяване на иска през м.10.2016г. трите години от
неговата изискуемост към този момент са изтекли и давността този път не е
прекъсвана с ново споразумение и ново признание. В този смисъл се е произнесъл
и VІ-7 св. на СГС по т-д- 1201/2015г., който е разглеждал спора във връзка
вноската за м.юли 2011г. и ВКС със свое решение № 167/19.03.2018г. по
т.д.1603/2017г.. не е допуснал до разглеждане въпроса относно характера на
договора, относно новирането на договора, което е видно от представените по
делото решения на СГС и ВКС. Доколкото с
изтичане на давността от 3 години за ищеца е погасено правото на иск, същият не
се явява материално правно легитимиран за вземането за вноската за м.10.2011г.
по погасителния план към споразумението
от 2010г. и искът за главницата за сумата от 2 971 750 лева
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. Като акцесорен към главния иск
и обусловен от неговия изход е и искът за лихва – мораторна и законна и същите
следва да се отхвърлят също изцяло.
При този изход на спора на ищеца
разноски не се следват и следва ищецът да бъде осъден да заплати разноските
направени от ответника в размер на 54 369 лв. / адв.възнагрлаждение от 53 969.94
лв. и възнаграждение за вещо лице от 400 лв../ на осн.чл.78 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.
79 от ЗЗД вр.чл.107 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД предявени от „ Б.Е.Х.“ ЕАД/БЕХ ЕАД ***
срещу Т.С. ЕАД ***, за заплащане на
сумата от 2 971 750 лева ,
дължимо плащане за м.10.2011г. по погасителен план към споразумение № 149 /
26.03.2010г. , както и за законната лихва върху тази сума, и мораторната такава
в размер на 372 745.81 лв. за периода 1.10.2013г. до датата на иска
28.10.2016 г.
ОСЪЖДА „ Б.Е.Х.“
ЕАД/БЕХ ЕАД *** да заплати на Т.С. ЕАД *** сумата
от 54 369 лева / петдесет и четири хиляди триста шестдесет и девет лева /
разноски на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :