Мотиви:
Производството по
делото е образувано по внесен от страна на РП-Ямбол обвинителен акт против
подсъдимите И.В.А. и Ю.И.Ч. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3,т.4 и т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр.чл. 63 ал.1 т.3 от НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Счита
същото за безспорно установено въз основа на направените самопризнания на
подсъдимите по реда на чл. 371 т.2 НПК и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимите
да бъде определено наказание около минималния, предвиден в текста на закона
размер, като по отношение на А. се иска прилагане на института на условното
осъждане.
Подсъдимите А. и Ч.
участват лично в съдебно заседание и с редовно упълномощени защитници-адвокати.
Признават се за виновни по предявеното им обвинение, като на осн. чл. 371 т.2 НПК признават фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт за верни и се съгласяват да не се събират
доказателства за тези факти. Лично и чрез защитниците си изразяват становище за
доказаност на обвинението като за извършеното
престъпления молят да им бъде определено наказание при условията на чл. 55 ал.1
т.2 НК , а именно пробация. Изразяват съжаление за
извършеното.
Съдът, след като обсъди
самопризнанието на подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съотнесено към събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
В неустановен час в
интервала между 22.00ч на 24.05.2020г и 10.00ч. на 25.05.2020г подсъдимите А. и
Ч. видели паркиран пред дом № ** на ул.“И.„ в гр. Я. лек автомобил „Шевролет Авео“ с ДК № У2542АТ. Двамата взели решение да разбият
автомобила и да извършат кражба на вещи от него. В изпълнение на намисленото
подсъдимият Ч. с помощта на носената в себе си отвертка счупил стъклото на
предна дясна врата на автомобила. Проврял ръката си през получилият се отвор и
взел от автомобила мъжка чантичка, монетник и парична
сума в размер на 20лв. Посочените вещи били собственост на св. С.П..
Подсъдимите напуснали района на местопрестъплението като си поделили отнетите
вещи.
Видно от заключението
на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза общата стойност на
отнетите от П. вещи възлиза на 36.99лв.
За времето от около 2.30ч. до около .00ч. на
26.05.2020 подсъдимите видели лек автомобил „Дачия Логан“ с ДК № У4888АС, паркиран на ул.“С.“ до №*. Взели
решение да разбият автомобила и да извършат кражба на вещи от същия. С помощта
на отвертката подсъдимия Ч. счупил стъклото на предна дясна врата на
автомобила, след което проврял ръката си и взел паричната сума от 72лв. ,
собственост на св. В.С.У.. Подсъдимите напуснали района на местопроизшествието
като си поделили парите, предмет на престъплението.
Около 3.34ч на 06.06.2020г. подсъдимите А. и Ч. се намирали в близост до
хранителен магазин, находящ се на ул.О. №* в г.Я.
Двамата решили да извършат кражба на стоки от магазина. В изпълнение на
намисленото Ч. с помощта на метален секач, който носел със себе си разбил ролетната щора на входната врата на магазина, след което
двамата с А. проникнали вътре. От магазина двамата подсъдими взели със себе си
парична сума в размер на 15лв., 2 бр. бутилки бира „Пиринско“след което по
обратния път напуснали магазина. Паричните средства си поделили а бирата
изконсумирали.
Видно от заключението
на изслушаната стоково-оценителна експертиза общата стойност на отнетите от С.
стоки възлиза на 20.30лв.
В неустановен точен час
във времевия интервал от около 18.00ч. на 5.06.2020г. до около 10.30ч. на 6.06.2020г подсъдимите видели паркиран
пред вх.* на бл.** в жк. Х.Б. гр.Я. лек автомобил „Дачия сандеро“ с ДК № У 2036АХ.
Двамата решили да извършат кражба на вещи от автомобила. В изпълнение на
намисленото Ч. с ръка счупил стъклото на задна дясна врата на автомобила.
Проврял ръка през образувалия се отвор и взел 2 бр. пластмасови чашки, 1 бр.
сгъваемо ножче, 1 бр. пластмасов монетник и парична
сума в размер на 80 лв. Всички вещи били собственост на св.И.П.. След това
подсъдимите напуснали района на местопрестъплението като си поделили отнетите
вещи.
Видно от заключението
на изслушаната стоково-оценителна експертиза общата стойност на отнетите от П.
стоки възлиза на 89.94лв.
В неустановен точен час
в периода от около 20:30ч. на 9.06.20 до около 8.30ч. на 10.06.2020г
подсъдимият Ч. минавал покрай дом №* на
ул. „А.“. Същият решил да извърши кражба на вещи от прилежаща стая до дома. В
изпълнение на намисленото влязъл в двора на къщата. С ръце изкъртил металната решетка на прозореца на
стаята, след което проникнал вътре. Там намерил и взел със себе си 12 бр. кроасани „Чипикао“, 6 бр. вафли
„Болярка“, 6 бр. близалки, 6 бр. обикновени сокчета в пластмасови чашки. Отнетите вещи били собственост
на Р.С.. По обратния път Ч. напуснал имота. Отнетите вещи изконсумирал.
Видно от заключението
на изслушаната стоково-оценителна експертиза общата стойност на отнетите от С.
стоки възлиза на 16.80лв.
Общата стойност на
всички отнети от подсъдимите вещи възлиза на 236.03лв.
Видно от заключението
на изслушаната по делото дактилоскопна експертиза се
установява, че иззетата при огледа на лек автомобил „Дачия
логан“ с ДК № У4888АС дактилоскопна следа
№4 открита и иззета от дебитна карта на Д-банк,
издадена на лицето В.В., находяща
се на шофьорската седалка на лекия автомобил съвпада както в общите, така и в
частните признаци с отпечатък от безимен пръст
на дясна ръка на подсъдимия Ю.Ч..
Видно от заключението
на изслушаната по делото дактилоскопна експертиза се
установява, че иззетите при огледа на лек автомобил „Шевролет авео“ с ДК № У2542 АТ дактилоскопни
следи съвпадат както в общите, така и в частните признаци с отпечатък от длан
на лява ръка на лицето Динко Тодоров Желев
(следа №2) и отпечатък от длан на дясна ръка на лицето Динко Тодоров
Желев (следа №1)
От заключението на
изслушаната по делото дактилоскопна експертиза се
установява, че иззетите при огледа хранителен магазин на ул.“Огоста“ № 3 дактилоскопни следи №№2,3 и 4 са оставени от лицето Ю.Ч., а дактилоскопна
следа №1 е оставена от лицето И.А., дактилоскопна
следа №5 е негодна за идентификация
Видно от заключението
на изслушаната по делото дактилоскопна експертиза се
установява, че иззетите при огледа на лек автомобил „Дачия
сандеро“ с ДК № У 2036 АХ дактилоскопни
следи №№1,2,3,4,6 и 7 са оставени от лицето
Ю.Ч., а дактилоскопна следа №8 е оставена от
лицето И.А.
Подсъдимият А. се е
водил на отчет в Детска педагогическа стая при РУ-Ямбол от 17.06.15, като с негово участие имало
заведени над 50 бр. преписки.Поведението му е разглеждано от МКБППМН като са му
налагани възпитателни мерки по чл.13
ал.1 т.4,5,12 и 13 от ЗБППМН. Видно от
приложената по делото справка за съдимост А. е осъждан с Присъда № *** по НОХД
№ *** на РС-Кубрат, влязла в законна сила на 12.12.2019г за престъпление по 195 ал.1 т.3 и по чл. 346
от НК за което му е определено общо наказание пробация
със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Подсъдимият Ч. се е
водил на отчет в Детска педагогическа
стая при РУ-Ямбол от 18.06.2015г. като с
негово участие имало заведени над 50бр. преписки. Поведението му е разглеждано от МКБППМН като
са му налагани възпитателни мерки по
чл.13 ал.1 т. 5,7, 12 и 13 от ЗБППМН.
Видно от приложената по делото справка за съдимост Ч. е многократно осъждан като по отношение на
него има постановени и влезли в сила пет присъди. С Присъда № ***г по НОХД № ***
на ЯРС, влязла в законна сила на 26.08.19 е осъден на пет месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 НК
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на
подсъдимите на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства , а именно
показанията на св.В.У., Х.П., И.С., С.К., Р.Ж., С.П.,
П.Г., А.И. , Т.Р., А.С., А.Ш., И.П., Р.С., М.С., Н.И.,
Л.Ч., И.Ч., писмените заключения на изслушаните по делото два броя стоково
–оценителни и четири броя дактилоскопни експертизи, приложените по делото писмени
доказателства: характеристична справка – 2 бр,
Решение № *** по гр.д. *** на ЯРС, удостоверение за раждане – 2 бр., протокол
за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум – 3бр, протокол
за доброволно предаване – 4бр, разписка , приемо-предавателен
протокол – 3бр, справка централна база данни КАТ, свидетелство за регистрация на МПС-част ІІ- 2бр,
, свидетелство за регистрация на МПС-част І, справка за съдимост – 2бр., а така
също и иззетите веществени доказателства: метален секач и отвертка.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимия Ю.Ч. с
деянията си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3,4 и т.7 вр.
чл. 194 ал.1 вр.
чл. 28 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр.
чл. 20 ал.2 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК, тъй като за
периода от около 22.00ч на 24.05.2020г до около 8.30 ч. на 10.06.2020г в гр. Я.
от магазин за хранителни стоки, от леки автомобили и частен дом, действайки сам
и в съучастие като съизвършител с И.В.А., чрез
разрушаване на прегради , здраво направени за защита на имот и чрез използване
на технически средства е отнел чужди движими вещи на обща стойност 236.03лв. от
владението на собствениците им, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно, в условията на продължавано
престъпление и не представлява маловажен
случай и макар и непълнолетен е могъл да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Налице е извършено съставомерно престъпление по посочените текстове на наказателния
закон. Касае се за продължавано престъпление, съставено от пет отделни деяния,
поотделно осъществяващи квалифицираните състави на престъплението кражба, извършени през непродължителен период от
време , при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите деяния
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествъщите.
Авторството на всяко едно от деянията включени в продължаваното престъпление се
установява по безспорен начин както от самопризнанието на подсъдимите ,
направено по реда на чл. 371 т.2 НПК на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт , така и на всички , събрани в хода на досъдебното
производство доказателства. В тази насока са и заключенията на изслушаните дактилоскопни експертизи. Предмет на престъплението са
чужди движими вещи, собственост на различни
физически лица, които към отнемането им са притежавали определена
парична стойност. При определяне конкретния размер на последната съдът даде
вяра на заключението на изслушаните по делото стоково-оценителни експертизи
като компетентни и обективно изготвени и неоспорени от страните по делото.
Фактическата власт върху процесните вещи се е
упражнявала от техните собственици. С отнемане на владението от собствениците
им Ч. е прекъснал упражняваната от тях фактическа власт и е установил своя
такава. Липсвало е съгласие от страна на собствениците на вещите за
извършването на това своене. Налице е била и
предвидената в закона користна цел, тъй като непосредствено след деянията Ч. е
консумирал част от вещите, предмет на кражбите , а с други се е разпоредил в
свой интерес. Съдът прие, че при извършване на четири от деянията (с изключение
на кражбата от дома на Р.С.) подсъдимият е действал в съучастие, като съизвършител с И.А.. Това е така, тъй като Ч. е участвал
както в прекъсване на владението на собствениците на вещите , така и в
установяването на трайна фактическа власт върху тях. Общността на умисъла е
била резултат както на съвместно взетото решение за осъществяване на кражбите
така и на мълчаливото координиране на престъпните прояви на двамата подсъдими
Безспорно се установява
наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 195 ал.1 т.3 НК тъй като при
всяка една от кражбите, включени в състава на продължаваното престъпление
подсъдимият е разбил прегради здраво напавени за
защита на имот, в първия случай в няколко от случаите ветроупорните стъкла на
леките автомобили, пи кражбата от хранителния магазин – ролетна
щора, а при кражбата от частния дом – метална решетка Тъй като преодоляването
на посочените прегради е в пряка причинна връзка със самото отнемане , тъй като
по този начин подсъдимият си е осигурил безпрепятствен достъп до вещите, предмет
на престъпленията, води до цялостна квалификация на продължаваното престъпление
по по-тежко наказуемия състав на чл. 195 ал.1 т.3 НК.
Несъмнено се установява
и наличието на квалифицирания състав на чл. 195 ал.1 т.4 НК, тъй като при
кражбите на вещи от 24/25.05.20, на
26.05.20 и на 6.06.20 (от хранителния магазин ) са осъществени посредством
използването на техническо средство отвертка при кражбите от леки автомобили и
секач при кражбата от хранителния магазин.
С помощта на последните подсъдимите са взломили
прозорците на автомобилите и ролетната щора на
магазина като са си отигурили безпрепятствен достъп
до отнетите вещи.
При осъществяване на
продължаваното престъпление подсъд. Ч. е действал в
условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК
, тъй като е извършил деянията по настоящата присъда след като е бил
многократно осъждан с влезли в сила присъди за други престъпления от съответния вид ( кражби), в
това число и присъда по НОХД № *** на РС-Ямбол и преди изтичане на предвидения
в чл. 30 НК пет годишен срок.
Съдът прие, че не
е налице маловажен случай на
престъплението кражба по смисъла на чл. 93 ал.1 т.9 НК. За да достигне до
горния извод съдът изходи като от големия брой деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление – пет, , извършването на всяко едно от деянията
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, наличието при
три от деянията на три квалифициращи признака , високата лична обществена
опасност на подсъдимия, който е многократно осъждан за престъпления против собствеността
, всичко това свидетелства за една повишена степен на обществена опасност на
престъплението в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид.
Всичко това определя
квалификацията на продължаваното престъпление и по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл. 28 от НК
От субективна страна подсъд. Ч. е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал че лишава от фактическа власт досегашните
собственици на вещите, предвиждал е
преминаването им в негова фактическа власт и пряко е целял нейното
установяване. Налице е била и користна цел при извършване на деянията за което
свидетелства обстоятелството, че непосредствено след осъществяването им
подсъдимият се е разпоредил с процесните вещи,
консумирайки част от тях, а други ползвайки за лични нужди.
Съдът прие, че Ч.,
макар и непълнолетен към датата на осъществяване на продължаваното престъпление
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. За да достигне до горния извод съдът изходи от доброто
общо психическо и физическо развитие на подсъдимия и липсата на болестни
процеси в детството му, които да са довели до изменения в интелектуално-
волевата му сфера. Доказателство в подкрепа на горния извод е наличието на ясен
спомен за извършеното, обективиран в дадените
подробни обяснения в хода на досъдебното производство.
Подсъдимият И.А. с
деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3,4 и т.7 вр.
чл. 194 ал.1 вр.
чл. 28 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр.
чл. 20 ал.2 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК, тъй като за
периода от около 22.00ч на 24.05.2020г до около 10.30 ч. на 6.06.2020г в гр.
Ямбол от магазин за хранителни стоки, и от леки автомобили, действайки в
съучастие като съизвършител с Ю.Ч., чрез разрушаване
на прегради , здраво направени за защита на имот и чрез използване на
технически средства е отнел чужди движими вещи на обща стойност 219.23лв. от
владението на собствениците им, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно, в условията на продължавано престъпление и не представлява маловажен случай и макар и
непълнолетен е могъл да разбират свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Налице е извършено съставомерно престъпление по посочените текстове на
наказателния закон. Касае се за продължавано престъпление, съставено от четири
отделни деяния, поотделно осъществяващи квалифицираните състави на престъпление
кражба,
извършени през непродължителен период от време , при една и съща
обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите деяния се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшествъщите.
Авторството на всяко едно от деянията, включени в продължаваното престъпление
се установява по безспорен начин както от самопризнанието на подсъдимите ,
направено по реда на чл. 371 т.2 НПК на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт , така и на всички , събрани в хода на досъдебното
производство доказателства. В тази насока са и заключенията на изслушаните дактилоскопни експертизи. Предмет на престъплението са
чужди движими вещи, собственост на различни
физически лица, които към отнемането им са притежавали определена
парична стойност. При определяне конкретния размер на последната съдът даде
вяра на заключенията на изслушаните по делото стоково-оценителни експертизи
като компетентни и обективно изготвени и неоспорени от страните по делото.
Фактическата власт върху процесните вещи се е
упражнявала от техните собственици. С отнемане на владението от собствениците
им А. е прекъснал упражняваната от тях фактическа власт и е установил своя
такава. Липсвало е съгласие от страна на собствениците на вещите за
извършването на това своене. Налице е била и
предвидената в закона користна цел, тъй като непосредствено след деянията А. е
консумирал част от вещите, предмет на кражбите , а с други се е разпоредил в
свой интерес. Съдът прие, че при извършване на горните деяния подсъдимият е действал в съучастие,
като съизвършител с Ю.Ч.. Това е така, тъй като А. е
участвал както в прекъсване на владението на собствениците на вещите , така и в
установяването на трайна фактическа власт върху тях. Общността на умисъла е
била резултат както на съвместно взетото решение за осъществяване на кражбите
така и на мълчаливото координиране на престъпните прояви на двамата подсъдими
Безспорно се установява
наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 195 ал.1 т.3 НК тъй като при
всяка една от кражбите, включени в състава на продължаваното престъпление
подсъдимите са разбили прегради, здраво направени за защита на имот, в
няколко от случаите ветроупорните стъкла на леките автомобили, а при кражбата
от хранителния магазин – ролетна щора . Тъй като
преодоляването на посочените прегради е в пряка причинна връзка със самото
отнемане , поради това, че по този начин
подсъдимият си е осигурил безпрепятствен достъп до вещите, предмет на
престъпленията, води до цялостна квалификация на продължаваното престъпление по
по-тежко наказуемия състав на чл. 195 ал.1 т.3 НК.
Несъмнено се установява
и наличието на квалифицирания състав на чл. 195 ал.1 т.4 НК, тъй като при
кражбите на вещи от 24/25.05.20, на
26.05.20 и на 6.06.20 (от хранителния магазин ) са осъществени посредством
използването на техническо средство отвертка при кражбите от леки автомобили и
секач при кражбата от хранителния магазин.
С помощта на последните подсъдимите са взломили
прозорците на автомобилите и ролетната щора на
магазина като са си осигурили безпрепятствен достъп до отнетите вещи.
При осъществяване на
продължаваното престъпление подсъд. А. е действал в
условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК
, тъй като е извършил деянията по настоящата присъда след като е бил осъждан с влязла в сила присъда по НОХД *** на
РС-Кубрат за друго престъпление от съответния вид (кражба), и
преди изтичане на предвидения в чл. 30 НК пет годишен срок.
Съдът прие, че не
е налице маловажен случай на
престъплението кражба по смисъла на чл. 93 ал.1 т.9 НК. За да достигне до
горния извод съдът изходи като от големия брой деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление – четири, , извършването на всяко едно от деянията
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, наличието при
три от деянията на три квалифициращи признака , всичко това свидетелства за
една повишена степен на обществена опасност на престъплението в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Всичко това определя
квалификацията на продължаваното престъпление и по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл. 28 от НК
От субективна страна подсъд. А. е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал че лишава от фактическа власт досегашните
собственици на вещите, предвиждал е
преминаването им в негова фактическа власт и пряко е целял нейното
установяване. Налице е била и користна цел при извършване на деянията за което
свидетелства обстоятелството, че непосредствено след осъществяването им
подсъдимият се е разпоредил с процесните вещи,
консумирайки част от тях, а други ползвайки за лични нужди.
Съдът прие, че А.,
макар и непълнолетен към датата на осъществяване на продължаваното престъпление
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. За да достигне до горния извод съдът изходи от доброто
общо психическо и физическо развитие на подсъдимия и липсата на болестни
процеси в детството му, които да са довели до изменения в интелектуално-
волевата му сфера. Доказателство в подкрепа на горния извод е наличието на ясен
спомен за извършеното, обективиран в дадените
подробни обяснения в хода на досъдебното производство.
При определяне вида и
размера на наложените на подсъдимите наказания съдът взе предвид следното: От
една страна взе предвид високата степен на обществена опасност на престъплението, обуславяща се от високата
динамика на този вид престъпления по настоящем в
страната, високия големия брой деяния, влизащи в състава на продължаваното
престъпление, наличието на три
квалифициращи признака при три от деянията и два при две от тях, високата лична обществена опасност на
подсъдимите, като Видно от приложените справки за съдимост е многократно
осъждан за престъпления против собствеността, а от приложените характеристични
справки се установява, че срещу двамата подсъдими има заведени над 50 заявителски материала с тяхно участие. От друга страна взе
предвид младата възраст на подсъдимите, дадените подробни обяснения в хода на
досъдебното производство, с които са способствали за разкриване на обективната
истина по делото, невисоката стойност на отнетите вещи, обстоятелството, че част от предмета на престъплението са хранителни
стоки и напитки. С оглед на всичко това и след редукцията на наказанието по чл.
63 т.3 НК съдът определи наказания и на двамата подсъдими при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства към минималния, предвиден в текста на закона
размер, а именно шест месеца лишаване от свобода за А. и девет месеца лишаване
от свобода за Ч.. Съдът наложи по-високо по размер наказание на подсъдимия Ч. като
изходи както от по-високата му лична обществена опасност (предвид многобройните
му предходни осъждания) така и от по-голямото му участие в извършването на
инкриминираните деяния.
На осн.
чл. 58а от НК вр. чл. 371 т.2 НК съдът намали с една
трета така определените наказания на Ч. и А. , а именно от девет месеца
лишаване от свобода за Ч. на шест месеца лишаване от свобода и от шест месеца
лишаване от свобода за А. на четири месеца лишаване от свобода.
Същевременно съдът
прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са
нито изключителни, нито многобройни и същевременно и най-лекото , предвидено в
текста на закона наказание от три месеца лишаване от свобода не е несъразмерно
тежко по отношение на нито един от подсъдимите, поради което отказа да уважи
искането на защитата на подсъдимите и на осн. чл. 55
ал.1 т.2 НК да замени наказанието лишаване от свобода с наказание „пробация“
Предходното условно
осъждане на подсъд. Ч. представлява законна пречка за
приложение на института на условното осъждане, поради което и съдът постанови
определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи от Ч. при първоначален
общ режим.
По отношение на подсъд.
А. формално липсват пречки за приложение на института на условното осъждане, но
съдът прие, че едно условно наказание не
би изиграло превъзпитателна и възпираща
роля спрямо този подсъдим, доколкото такава не са изиграли нито наказанието пробация по присъдата на РС Кубрат, нито наложените спрямо
този подсъдими мерки по ЗБППМН. Ето защо и по отношение на този подсъдим съдът
постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ
режим.
На осн.
чл. 59 ал.1 от НК съдът зачете времето през което подсъд.
Ч. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
16.06.20 до 18.08.20.
Иззетите по делото
веществени доказателства – 1 бр. метален секач и 1 бр. отвертка, като вещи без
стойност съдът постанови да бъдат унищожени след влизане на присъдата в
сила.
Тъй като подсъдимите
бяха признати за виновни по предявените им обвинения, на осн.
чл. 189 НПК съдът ги осъди да заплатят в полза на държавата направените по
делото разноски в размер на по 345.10 лв. за всеки от тях, вносими
в приход на републиканския бюджет, по сметката на ОД МВР Ямбол.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: