Р Е Ш Е Н И Е
№ 333
15. ХІІ. 2009
година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на седемнадесети ноември, две хиляди и девета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа
докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело № 376 по описа
за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
иск за пряко изпълнение по чл. 79 във връзка
с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, разглеждане по реда на Общия
исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс
С
исковата си молба ищцата В.И.Д. ЕГН **********,***, твърди, че през 2002 година работела в цех за
месо и колбаси, собственост на ответницата К.Д.С. ЕГН **********,***.
Ответницата имала парични затруднения и
помолила ищцата да изтегли кредит от банка, да предостави парите на ответницата,
а ответницата да изплаща в последствие вноските по този кредит. Ищцата се
съгласила и изпълнила своята част от уговорката, като изтеглила потребителски
кредит в размера на 5 000 лева от П. клон на “Българска пощенска банка”
АД, след което предоставила така получената сума на ответницата. Последната
обаче не изпълнила обещанието си и не внесла парите за погасяване на кредита на
ищцата. Искането е ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата невърната заета сума от 5 000 лева, ведно с лихва от датата,
когато искането е станало изискуемо на 27. ІV. 2006 година до 27. ІV. 2009
година в размер на 2 140 лева, както и разноски по водене на делото.
Ответницата
по делото не е представила в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. Във
връзка с това ищцата е поискала постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата.
След
преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През
2002 година ищцата работела в цех за месо и колбаси, собственост на ответницата.
Тъй като последната изпитвала парични затруднения, помолила ищцата да изтегли
заем от банка и да й предостави така получените пари. Ответницата се задължила
да изплаща кредита вместо ищцата. Ищцата се съгласила и сключила договор за
потребителски кредит с Пазарджишкия клон на “Българска пощенска банка” АД, приложен
по делото. След сключването на договора предала получените в заем пари
на ответницата. Ответницата не изпълнила обещанието си да внася пари по кредита
на ищцата и срещу последната започнало по искане на банката изпълнително
производство. Според заключението на извършената по делото счетоводна експертиза,
за срока от 23. VІІІ. 2005 година до 22. VІІ. 2009 година ищцата е внесла в
банката 1 626. 00 стотинки. Според същото заключение дължимата сума за
периода от 27. ІV. 2006 година до 27. ІV. 2009 година е 2 147. 43 лева.
С
оглед на горното съдът счита, че предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде уважен,
като ответницата К.Д.С. ЕГН **********,*** бъде осъдена да заплати на ищцата В.И.Д. ЕГН **********,***
сумата 5 000 лева, ведно с лихва от датата, когато искането е станало изискуемо на 27. ІV. 2006 година
до 27. ІV. 2009 година в размер на 2 140 лева и
разноски по водене на делото в размер на 640 лева (590 лева за адвокатски хонорар
и 50 лева възнаграждение за вещо лице). Тъй като по силата на чл. 78, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, заплатените от ищеца такси по производството се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска, съдът намира, че ответницата
следва да заплати и държавна такса по делото в размер на 285. 60 лева съгласно
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ищцата не е внесла държавна такса, поради което съдът намира, че
ответницата следва да бъде осъдена да заплати 285.60 лева такса на Държавата.
Съдът счита, че са налице основанията за
постановяване на неприсъствено решение, посочени в чл. 238 и чл. 239 от
Гражданския процесуален кодекс: ответницата не е представила в срок отговор на исковата
молба, не се е явила в първото заседание по делото без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие, ищцата е поискала постановяване на неприсъствено
решение, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание с разпореждането на
съда от 07. V. 2009 година и искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства, както и с оглед на показанията на
свидетелите С. и П.. Във връзка с
горното и на основание чл. 239, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, съдът
намира, че следва да постанови по делото неприсъствено решение без да го мотивира по
същество, а само укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Водим
от изложеното до тук, на основание чл. 79
и чл. 240 и сл. от Закона за задълженията и договорите и чл. 238 и 239 от Гражданския процесуален
кодекс, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА К.Д.С. ЕГН **********,***, да заплати на В.И.Д. ЕГН **********,***, сумата
от 5 000 (пет хиляди) лева – дължими по договор за заем, ведно с лихва от
27. ІV. 2006 година до 27. ІV.
2009 година в размер на 2 140 лева, като и разноски по делото 640 (шестотин
и четиридесет) лева.
ОСЪЖДА
К.Д.С. ЕГН **********,***,
да заплати на Държавата
такса в размер на 285 (двеста
осемдесет и пет) лева и 60 (шестдесет) стотинки.
На
основание чл. 239, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс решението не
подлежи на обжалване.
На
основание чл. 240, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс в едномесечен срок от
връчването на неприсъственото решение ответницата може да поиска от Пазарджишкия
окръжен съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в
делото поради ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание, поради невъзможност да
узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства или поради
невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее.
На
основание чл. 240, ал. 2 и ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс ответницата може да
предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла
да се снабди своевременно, в тримесечен срок от деня, в който й е станало
известно новото обстоятелство, или от деня, в който е могла да се снабди с
новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на
вземането.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: