Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на единадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1255 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ответника М.на З.срещу решение от 04.10.2019 г. по гр.д. №30175/2018
г. на Софийския районен съд, 170 състав, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на „Е.Д.П.-Б.Д.“ ООД на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.318 ТЗ и
чл.86 ЗЗД сумата от 13 933,20 лв., представляваща цената на доставени
медицински изделия с позиции №69 и №71 по договор №РД-11-299/10.09.2016 г.,
ведно със законната лихва от 14.05.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата
от 1961,50 лв., представляваща лихва за забава за периода 17.12.2016 г. –
13.05.2018 г., както и разноски по делото.
В жалбата се
твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил
възражението за нарушение на изискването за уведомяване по чл.4.2 от процесния
договор. Поддържа, че ищецът не го е уведомил, че доставените реактиви и
консумативи са с остатъчен срок по-малък от предвидения по чл.10.3 от договора,
поради което не дължи плащане на цената им. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Е.Д.П.-Б.Д.“ ООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Съдът,
като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се
добави и следното:
Предявените искове са за реално изпълнение на задължението за заплащане на
дължимата цена по договор за покупко-продажба и лихва за забава върху нея.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответника, по силата на което за ответника е възникнало
задължението за плащане на уговорената цена.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Наличието на облигационни отношения и тяхното съдържание не е спорно между
страните и се установява от представения по-делото договор
№РД-11-299/10.09.2016 г. В чл.4.2 от договора е въведено задължение за
изпълнителя в срок от 2 дни преди всяка доставка да уведоми писмено или по факс
възложителя за извършване на доставките
на стоките. Съгласно чл.10.2 от договора, към датата на доставката
остатъчният срок на стоките, предмет на договора, следва да бъде не по-малък от
75% от обявения от производителя, като при доставка с остатъчен срок на годност
по-малък от 75% от обявения от производителя се извършва само с писмено
съгласие на възложителя, като при липса на такова заплащане не се дължи
/чл.10.3 от договора/, а в чл.10.4 от договора е уговорена неустойка при
доставка на медицински изделия с остатъчен срок на годност по-малък от 75% от
обявения от производителя, а съгласно чл.10.5 от договора, възложителят може да
откаже приемането на стоките, ако в деня на тяхното пристигане или приемане
остатъчният срок на годност е по-малък от определения в т.10.2 минимален срок
на годност.
От събраните по делото доказателства /приемо-предавателни протоколи и
заключението на ССчЕ, което и настоящият въззивен състав кредитира напълно/ се
установява получаването на процесните стоки от страна на ответника, както и че
същите са заприходени от ответника, т.е., че процесната фактура е осчетоводена.
Обстоятелството, че ответното дружество е осчетоводило процесната фактура
удостоверява получаването на стоките. Налице е и трайна и непротиворечива
практика, постановена по реда на касационния контрол – решение №42 от
19.04.2010 г. по т.д. №593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и решение №23 от
07.02.2011 г. по т.д. №588/2010 г. на ВКС, ТК, І отд., според която
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването и
в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.
Ирелевантно за задължението на купувача е задължението за
уведомяване по чл.4.2 от процесния договор, т.е. неизпълнението му не може да
доведе до отпадане задължението на купувача да заплати продажната цена на
доставените му и приети от него стоки.
Неоснователно
е и възражението на въззивника, че доставените му реактиви и консумативи са с
остатъчен срок по-малък от предвидения по чл.10.2 от договора, поради което не
дължи плащане на цената им. На първо място, по делото не е установен срокът на
годност на процесните медицински изделия, респ., че същите са с остатъчен срок на годност по-малък от 75% от обявения от производителя,
доколкото от представените по делото приемо-предавателни протокол се установи,
че стоките са приети от купувача без забележки. На второ място, дори и да се
приеме, че процесните медицински изделия са били с остатъчен срок на годност
по-малък от 75% от обявения от производителя, тълкуването в цялост на всички
клаузи на чл.10 от процесния договор води до извод, че купувачът не дължи заплащане
на доставените му стоки с остатъчен срок на годност по-малък от 75% от обявения
от производителя, само ако откаже приемането им /чл.10.5/, а както вече бе
посочено по-горе, в конкретния случай е налице приемане на стоките от страна на
купувача. В този случай за последния възниква правото да иска уговорената в
чл.10.4 от договора неустойка, но не води до отпадане на задължението на
купувача да заплати продажната цена на доставените му и приети от него стоки.
Поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение
на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №234586/04.10.2019
г., постановено по гр.д. №30175/2018 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.