№ 6708
гр. София, 13.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110147753 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от
Ю. Б. Т. срещу ДРУЖЕСТВО с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи сумата от общо 158,43 лева, представляваща начислена и претендирана
цена на доставени ВиК услуги в имот, находящ се в АДРЕС, кл. №1********* за периода от
01.2017г. до 05.2017г. и за периода от 04.2019г. до 12.2019г., за които суми са издадени
следните фактури №№70303683 от 10.01.2017г., 70964956 от 08.02.2017г., 71584294 от
09.03.2017г., 72241071 от 10.04.2017г., 72903142 от 10.05.2017г., 88177583 от 09.04.2019г.,
88819204 от 10.05.2019г., 89495142 от 10.06.2019г., 90168511 от 08.07.2019г., 90853263 от
08.08.2019г., 91523705 от 10.09.2019г., 92204409 от 08.10.2019г., 92891732 от 08.11.2019г.,
93579530 от 09.12.2019г.
Ищецът твърди, че при извършена справка с peг. номер М-2555/ 01.08.2023г. при
ответника, след постановяване на Решение 14187/08.12.2022г. по гр. дело № 33420/2022г. на
СРС, 42 състав, било установено, че дължи сумата от 158,43 лева -цена на предоставени ВиК
услуги за периода от м.01.2017г. до м.05.2017г. и от м.04.2019г. до м.12.2019г. за откритата
за имота партида. Поддържа, че вземанията били погасени по давност като излага подробни
съображения за приложимост на кратката тригодишна погасителна давност. Искането към
съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Сочи, че не оспорва иска, тъй като по отношение на сумите по издадените за
процесния период фактури била настъпила погасителна давност. Признава иска по
основание и размер. Не оспорва твърдението на ищеца, че процесните суми за периода от
1
10.01.2017г. до 09.12.2019г. са погасени по давност, като в тази връзка моли съда при
приемане за установено, че сумите са погасени по давност да постанови решение по реда на
чл. 237 от ГПК. Счита, че погасените по давност вземания не могат да бъдат отчислени от
счетоводните книги на дружеството без изрично възражение от страна на длъжника, тъй
като те продължавали да съществуват като естествени задължения. Не било неправомерно
поведението на ответника да търси извънсъдебно погасените по давност суми, респ. да ги
включва в издаваните фактури. Не било укоримо и предупреждението, че вземанията ще
бъдат търсени по съдебен ред, защото предприемането на действия по съдебна защита
представлявало правомерна дейност. Счита, че отговорността за разноски по делото следва
да бъде възложена в тежест на ищеца съобразно чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е
признал иска и не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи наличието
на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва да докаже правопораждащите
вземането си факти.
С оглед становищата на страните, с определението си от 11.01.2024г. съдът е обявил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК следните
обстоятелства: че за процесния имот- ап. 17, находящ се в АДРЕС, е открита партида на
ищеца и за процесния период от м. 01.2017г. до м.05.2017г. и за м.04.2019г. до м.12.2019г. е
начислена цена на предоставени ВиК услуги в размер на 158,43 лева.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е
налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции
срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по
въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва
правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително
признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по
делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил
оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд,
изразена в Решение № 43 от 1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика,
изложена в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК,
според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и
процесуалното си поведение.
В конкретната хипотеза начисляването на процесната сума от страна на ответника е
безспорно. Предвид гореизложените обстоятелства, предявеният иск е допустим. Ищецът е
въвел единствено възражение за изтекла погасителна давност.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва иска, тъй като
2
действително по отношение на издадените за процесния период фактури била настъпила
погасителната давност.
С оглед процесуалното поведение на ответника, а именно, че същият не оспорва
основателността на предявения иск, в частност че процесните вземания са погасени по
давност, съдът приема, че искът е основателен и ищецът не дължи процесната сума. В този
смисъл исковата претенция следва да бъде уважена.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на насрещната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е. логиката на закона
е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В
този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е
обусловено от кумулативното наличие на установените в разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги
конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора
по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото
поведение, а това на ответника. В настоящия случай, ответникът е заявил, че признава иска.
Несъмнено е, обаче, че към датата на предявяване на иска, задълженията, предмет на спора,
се приемат от ответника за непогасени, доколкото същите са начислени и фигурират като
задължения в издадените от ответното дружество справки за процесния имот. Това сочи на
поведение на ответника, с което извънсъдебно не е признал твърденията на ищеца. Още
повече, в конкретния случай ищецът е подал молба до ответното дружество след
постановяване на Решение № 14187 от 08.12.2022г., постановено по гр. дело № 33420/2022г.
по описа на СРС, 42-ри състав, имащо за предмет също дължимост на цена на доставени
ВиК услуги в процесния имот, но за различен период, като с писмо от 15.08.2023г. му е
отговорено, че след извършена корекция по партидата е налице дължима сума в размер на
158,43 лева. Т.е. процесната сума не е отписана от счетоводството на ответното дружество и
към датата на подаване на исковата молба е считана за дължима от страна на ДРУЖЕСТВО.
Поради тази причина за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, за да бъде признато за установено със сила на пресъдено
нещо, че сумите са недължими, така щото тези вземания да бъдат отписани от справката за
задължения и същите да не бъдат отново претендирани от ответното дружество. Поради тази
причина съдът намира, че ответникът е станал с поведението си повод за завеждане на
делото и разноските в производството по него не следва да бъдат възлагани на ищеца по
реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С оглед на което на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски, в случая
сторените разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
По делото е представено пълномощно от 28.08.2023г., в което е посочено, че
3
възнаграждението за извършеното процесуално представителство е по реда на чл. 38, т. 2 и
т. 3 ЗАдв., с оглед на което ищецът е бил защитаван безплатно по делото от адв. Д. С..
Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на адв. С. следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. При определяне на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22
от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже
приложението на националната правна рамка, определяща размера на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че делото е
приключило в едно съдебно заседание без изслушване на свидетели и без приемане на
заключение на вещо лице, както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност.
С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 400 лева отговоря на
фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния
представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и явяване в
съдебно заседание.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, че Ю. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС не дължи на ДРУЖЕСТВО, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 158,43 лева,
представляваща начислена и претендирана цена на доставени ВиК услуги в имот, находящ
се в АДРЕС, кл. №1********* за периода от 01.2017г. до 05.2017г. и за периода от 04.2019г.
до 12.2019г., за които суми са издадени следните фактури №№70303683 от 10.01.2017г.,
70964956 от 08.02.2017г., 71584294 от 09.03.2017г., 72241071 от 10.04.2017г., 72903142 от
10.05.2017г., 88177583 от 09.04.2019г., 88819204 от 10.05.2019г., 89495142 от 10.06.2019г.,
90168511 от 08.07.2019г., 90853263 от 08.08.2019г., 91523705 от 10.09.2019г., 92204409 от
08.10.2019г., 92891732 от 08.11.2019г., 93579530 от 09.12.2019г.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, да заплати на Ю. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на адв. Д. Ц. С., ВрАК, Булстат ***********, с адрес на упражняване на
дейността: АДРЕС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 400 лева, представляваща
възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство по делото на Ю.
Б. Т..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5