№ 21308
гр. С, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110144745 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от И. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“Д Б“ № 8, чрез
адв.Р. със съдебен адрес гр.С, ул.“И“ № 8, ет.5, насочени срещу „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р П К“ № 4-6, сграда М Т, етаж 6, представлявано
от Т И В, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
сумите, за които на 27.05.2008 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 14093/2008 г. по
описа на СРС, 36 състав, а именно: сумата 19135.11 лева, представляваща главница, ведно
със законна лихва от 22.05.2008 г. до изплащане на вземането, сумата от 915.09 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 28.10.2007 г. до 21.05.2008 г., сумата от 14.39
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 28.10.2007 г. до 21.05.2008 г., сумата от
648.78 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, сумата от 406.29 лв.,
представляваща съдебни разноски, дължими към „ОББ“ АД, вземането за които е
прехвърлено на ответника с договор за цесия, и за събирането на които суми е образувано
изп.дело № .../2012 г. по описа на ЧСИ Н М, рег.№... от КЧСИ.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се твърди, че срещу ищеца е издаден на 27.05.2008 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 14093/2008 г. по описа на СРС, 36 състав за задължения към
„ОББ“ АД. Сочи се, че кредиторът, въз основа на подадена от него молба от 01.09.2008 г., е
образувал пред ЧСИ М Б изп.дело № .../2008 г. Подробно се описват извършените
изп.действия, като се обяснява, че по молба от 07.01.2011 г. на „ЕОС М“ ЕООД в качеството
му на упълномощен представител на „ЕОС Ф“ ООД, последното е конституирано като
взискател поради изкупуване на предадените за събиране вземания.
Отбелязва се, че по молба на „ЕОС М“ ЕООД от 10.04.2012 г. изп.дело е прехвърлено
при ЧСИ Н М, където се води под № .../2012 г. По същото са прилагани изпълнителни
способи, като на 05.06.2017 г. „ЕОС М“ ЕООД е конституирано като взискател на мястото на
„ЕОС Ф“ ООД въз основа на представен договор за цесия от 29.02.2016 г.
Ищецът поддържа, че след тази датата няма извършвани изп.действия. В същото
време признава за две плащания – от 18.09.2008 г. и от 11.11.2008 г.
При тези данни, според ищеца, вземанията на ответника са погасени по давност,
която е започнала да тече от 05.06.2017 г. е и изтекла към датата на подаване на исковата
молба. С олед на това се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника
предявените в исковата молба задължения.
1
В срока за отговора, ответникът по делото не е депозирал такъв.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
исковата молба. Ответникът не изпраща представител, взема писмено становище по
съществото на спора.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със
същия се цели установяване недължимостта на вземане, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се
позовава на настъпила погасителна давност.
Във връзка с направените от ответника възражения за недопустимост на иска,
следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че длъжникът има интерес от
предявяване на иск за установяване несъществуване на вземането и когато е заплашен и
когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй
като може да поиска решение и при признание на иска. Ответникът може да удовлетвори
този правен интерес на ищеца, като направи признанието, като в зависимост от това дали
той е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или
не е дал друг повод за предявяването на иска, съдът следва единствено да прецени в чия
тежест да постави разноските по делото /в този симсъл Определение № 474/07.11.2019 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 3063/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК/. В настоящата хипотеза
обаче ответникът разполага с изпълнителен титул, поради което не може да се приеме, че за
ищеца липсва правен интерес от завеждане на делото.
По основателността на иска, съдът намира следното:
В случая по делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че срещу ищеца се води изп.дело № **********.../2012 по описа на ЧСИ Н М,
рег.№... от РНК, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 14093/2008
г. по описа на СРС, както и че по молба на ищеца това изп.дело е прекратено на основание
чл.433, ал.1 т.8 от ГПК с постановление на ЧСИ от 26.07.2024 г..
В съотвествие с установената съдебна практика, следва да се приеме, че в случая на
основание чл.117, ал. 2 ЗЗД, приложима е 5-годишната давност, тъй като вземанията са
определени по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното
тълкуване на чл.117, ал.2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на
разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в
сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което
решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.
2
414, ал. 2 ГПК. С оглед на това, за установените с влязла в сила заповед за изпълнение
вземания правилото на чл.117, ал.2 ЗЗД е приложимо и същите се погасяват с 5-годишна
давност.
Предвид обстоятелството, че страните не спорят, че след 2017 г. изп.действия срещу
ищеца не са предприемани, то следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е
започнал да тече от този момент, като към края на 2022 г., той вече е изтекъл.
Ответникът не представя доказателства, а и не твърди да е предприел впоследствие
други действия, които да са в състояние по смисъла на чл.116 от ЗЗД да прекъснат
започналата да тече погасителна давност. Нещо повече, той признава изложените в исковата
молба факти относно хода на изп.производство.
С оглед на това настоящият състав намира предявените искове за изцяло
основателни и доказани.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че
предвид изхода на спора, само ищеца има право на такива, каквото искане е направил още в
исковата молба и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на
л.42 от делото. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, намира, че
вписаните в списъка разноски са реално извършени и подлежат на присъждане в пълния им
размер при липсата на направено възражение от ответната страна по реда на чл.7, ал.5 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р П К“ № 4-6, сграда М Т, етаж 6, представлявано
от Т И В, че И. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“Д Б“ № 8, не му дължи сумите, за
които на 27.05.2008 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 14093/2008 г. по описа на
СРС, 36 състав, а именно: сумата 19135.11 лева, представляваща главница, ведно със законна
лихва от 22.05.2008 г. до изплащане на вземането, сумата от 915.09 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 28.10.2007 г. до 21.05.2008 г., сумата от 14.39 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 28.10.2007 г. до 21.05.2008 г., сумата от
648.78 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, сумата от 406.29 лв.,
представляваща съдебни разноски, дължими към „ОББ“ АД, вземането за които е
прехвърлено на ответника с договор за цесия.
ОСЪЖДА „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р
П К“ № 4-6, сграда М Т, етаж 6, представлявано от Т И В, да заплати на И. Н. Р., ЕГН
**********, с адрес гр.Б, ул.“Д Б“ № 8, сумата от 3415.40 лв., представляваща направени от
последната разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3