Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 27.08.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и седми август през две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
2. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №10408 по описа за 2019
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението З. „Б.В.И.г.“, чрез юрк. А.Б.срещу
постановление (наим. Разпореждане) от 03.07.2019 г. на съдебния изпълнител по
изп. дело № 20198600401400 по описа на
ЧСИ В.М.с peг. №860 с район на действие СГС, с което е оставено без уважение
възражение против разноските за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ неправилно
е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба
№1/2004 г., тъй като не са извършени такива действия и прави евентуално
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Твърди, че поради това, че длъжник е публично
застрахователно дружество и изпълнението е насочено към вземания по банковите
му сметки, които са известни производството не се характеризира като такова с
фактическа и правна сложност. Претендират се разноски в производство по
обжалване на акта на съдебния изпълнител.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК,
взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата, тъй
като разпореждането е постановено при спазване на материално правните и
процесуално-правните разпоредби на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв и
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Изтъква се, че адвокатското възнаграждение е
определено и за извършени след образуване на изпълнителното дело действия и
затова се дължи възнаграждение и по чл.10, т.2 от Наредбата, както и че същото е
определено в нормативно предвидения минимален размер.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на
обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението),
поради което е допустима. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок
от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл.
436, ал. 1 ГПК), което е получено на 05.07.2019 г. В разглеждания случай
право на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител
от 03.07.2019 г., с който се е произнесъл по
искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от
взискателя.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Софийският градски съд,
за да се произнесе, взе предвид от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба от взискателя, чрез адв.П.К.от САК, против застрахователно
дружество ЗД „ЕИГ Ре“ ЕАД за принудително събиране на парично вземане в размер
на 15 000 лв. съставляващо застрахователно обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени
вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.02.2016 г. до
окончателното й погасяване и в размер на 1100 лв. обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 29.08.2017 г. до
окончателното й изплащане, възоснова на изпълнителен лист от 14.06.2019 г. изд.
по гр.дело № 786/2019 г. на САС, ГК, 14 състав.
С молбата по чл.426 от ГПК не е посочен
начин на изпълнение и е възложено на съдебния изпълнител извършване на действия
по чл.18 от ЗЧСИ (съгласно ал.1 по възлагане от взискателя частният съдебен
изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на
описаното имущество). С молбата за започване на изпълнението са претендирани и разноски в
изпълнителното производство за платени такси и адвокатско възнаграждение и е
представен договор за правна помощ и съдействие от 24.06.2019 г. с упълномощения
адвокат. Уговореното в договора възнаграждение е в размер на 943, 63 лева, като
е посочено, че договорът служи и за разписка за платената и получена сума. С
покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 28.06.2019 г., той е
бил поканен да заплати сумата от 16 100 лв. главница, 5 324, 61 лв.
законна лихва, 245, 86 лв. разноски по по изпълнителното делото, както и 1874,
51 лв. такси по Тарифа към ЧЗСИ и 943, 63 лв. адвокатско възнаграждение. В
срока за доброволно изпълнение длъжникът е подал възражение до съдебния
изпълнител с вх. № 36685 от 03.07.2019 г., с което е поискал да намали размера
на адвокатския хонорар на взискателя и да му определи такъв само до минималния
размер по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. – 200 лв. С обжалваното разпореждане
ЧСИ е оставил същото без уважение.
Видно от приложеното копие от
изпълнителното дело от страна на взискателя, чрез адвокат П.Керанова са
подадени молба с вх.№ 35092 от 26.06.2019 г. за справка в НАП за регистрирани
МПС и налагане на запор, молба с вх. № 35093 от 26.06.2019 г. за извършване на справка
и налагане на запор на вземания по банкови сметки и молба за налагане на запор
на банкови сметки на 15.07.2019 г. По делото са извършени справка от НАП за
наличие и липса на данъчни задължения и за движимо и недвижимо имущество и
справка за налични банкови сметки и сейфове и на 15.07.2019 г. е наложен запор
на вземане по банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД. От
приложените преводни нареждания и отбелязването върху изпълнителния лист е
видно, че длъжникът
е изплатил изцяло дълга на 25.07.2019 г.
С оглед на изложеното, Софийският градски
съд прие от правна страна следното: Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени
от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи
се дължат разноски по изпълнението. Отговорността за разноски е уредена в
общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство (в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като
отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.
435, ал.2, предл. последно ГПК.
Спорът в настоящото производство е за
това дали в конкретния случай се дължат разноски и по чл.10, т.2 от Наредба
№1/2004 г. при твърдения за липса извършени други допълнителни действия от
процесуалния представител на взискателя, извън подаването на молба по чл.426 от ГПК, така и налице ли е прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване
на адвокатското възнаграждение по реда на чл.
78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото. С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, не са посочени
изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателя, но такива
са поискани и са извършени в хода на делото, и преди и след изтичане на срока за доброволно
изпълнение. Настъпилото
плащане е след срока за доброволно изпълнение и налагане на запора.
Взискателят по образуваното изпълнително
делото е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в уговорения размер
за образуване и осъществяване на процесуално представителство по изпълнително
дело. Видно от договор от 24.06.2019 г. същото е било уговорено и заплатено,
доказателство за което е самия договор, който има характер на разписка – т.2 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК. Ето защо, съдът намира,
че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и
по т.2 от Наредба №/2004 г. за МРАВ. При съобразяване с минималните размери на
адвокатските възнаграждение за образуване на изпълнително дело – 200 лв. (т.1) плюс ½ от
съответното възнаграждение, посочено в чл.7, ал.2, т. 4 – 1772, 73 лв., или 586, 36 лв., като общият размер от
943, 63 лв. (с начислено ДДС) на уговореното
и заплатено възнаграждение не ги надвишава и не могат да присъдени по-малко от така
определените минимални размери за адвокатско възнаграждение (арг. от чл.78,
ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв).
С оглед на изложеното, жалбата против
действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното
дело, с които той е отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя в минимални размери и по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. се явява неоснователна
и същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от З. „Б.В.И.г.“ с
ЕИК *******срещу постановление (наим. Разпореждане) от 03.07.2019 г. на
съдебния изпълнител по изп. дело № 20198600401400 по описа на ЧСИ В.М.с peг. №860 с район на
действие СГС, с което е оставено без уважение възражение против разноски за
адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №12004 г. за МРАВ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.