Р Е Ш Е Н И Е
№
260143
гр. Н.,
22.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н. в
публичното заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА
МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова,
като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №13 по описа за 2021година,
за да се произнесе, взе предвид:
Предявена
е искова молба с обективно съединени установителни претенции с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на
иска от 2 592, 65 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на
иска от 315, 74 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на
иска от 17, 35; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска
от 120 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска
от 40, 33 лв., като молбата е предявена по реда
на чл.422, ал.1 от ГПК от страна на “Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, община “Оборище“, ул. „Московска “ № 19, ЕИК *********, представлявано
от В.М.С.и Д.Н.Н., с пълномощник по делото *** Ж.Ж., против ответника С.А.А., с ЕГН:**********,
с пост. адрес: ***.
Заявените от ищцовата страна факти по делото
са следните: : На ***г. между
ищцовата страна, като кредитодател, и ответника С.А.А., като кредитополучател, бил сключен договор
за кредит за текущо потребление в размер на 3 000 лв. Страните уговорили
срок на издължаване 120 месеца. Ответникът поел ангажимент да заплаща променлив
лихвен процент от 7,3% годишно, или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6
месечен SOFIBOR 0,594%, който при отрицателна
стойност се приема със стойност 0, и фиксирана преференциална надбавка в размер
на 6,706%, при изпълнение условията по програма ДСК Престиж плюс, описани в
приложение към договора. Било договорно, че при нарушаване на условията
кредитополучателят губи правото да ползва преференциите изцяло или частично, и
приложимият лихвен процент се увеличавал чрез увеличение на надбавката.
Неразделна част от договора за кредит били Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление на физически лица и Тарифата за лихвите, таксите
и комисионните, които банка ДСК АД прилага по извършвани услуги на клиенти,
които ответникът получил и приел с подписването на договора. Също така на
ответника била предоставена и необходимата преддоговорна информация. Банката
изпълнила задължението си по договора и предоставила кредитната сума на ответника
по негова разплащателна сметка, съгласно уговорката в чл.4 от договора.
Погасяването на кредита, съгласно чл.5 от договора се извършвало от
разплащателна сметка на ответника и съгласно погасителен план, представляващ
приложение към договора. Кредитът следвало да бъде погасяван на месечни вноски
на 10то число на месеца, като от всички договорени вноски ответникът заплатил
само 22 вноски, като последното плащане било на 28.06.2018 г. Предвид
неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника и в
съответствие с чл.19.2 от договора, ищцовата страна предприела действия за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. До ответника била изпратена
нотариална покана, връчена чрез залепване на уведомление на адреса на
ответника. Кредитът бил обявен за изискуем, считано от ***г. Дължимите и
непогасени задължения на ответника към ищеца по кредита били следните: 2 592, 65 лв. – непогасена главница; 315, 74 лв. – дължима договорна лихва за
периода от 10.03.2018 г. до 27.12.2018 г.; 17, 35лв. обезщетение за забава за периода от 10.04.2018 г. до
27.12.2018 г.; 120 лв. дължими разходи при изискуем кредит и 40, 33 лв. обезщетение за забава от ***г.
до ***г. На последната дата ищцовата страна депозирала в РС – Н. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, за което било образувано
ч.гр.д. №***г. и издадена заповед за изпълнение №***г. По това дело ищцовата
страна получила уведомление на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че следва да
предяви установителни претенции относно исканията си. Поради това ищцовата
страна предявява настоящото искова молба, с която моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът й дължи горепосочените
суми, като главницата се претендира, ведно със законната лихва, считано от ***г.
до окончателното плащане, като се претендират и направените разноски. В
условията на евентуалност, в случай, че установителните претенции не бъдат
уважени, то за същите суми ищцовата страна предявява осъдителни претенции.
Ответникът С.А.А. не е бил намерен на постоянния си и настоящ адрес. Съдът е разпоредил връчването на книжата
до него да
се извърши по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК. След изтичане на законовия срок съдът е приел, че
книжата са му връчени редовно.
На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител - адв. М.В. от ШАК. В подадения
писмен отговор от особения представител се заявява, че исковете са допустими;
представените доказателства са относими съм случая.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, счете
за установено от фактическа страна следното:
От представения по
делото в заверено копие договор за кредит за текущо потребление, сключен на ***г.
е видно, че на тази дата между ищцовата страна и
ответника С.А.А. е сключен договор, по силата на
който банката е предоставила на ответника кредит за текущо потребление в размер
на 3 000 лв. Договорът е сключен със срок на издължаване 120 месеца, с падежна
дата за месечни вноски 10-то число от месеца. От останалите представени по
делото доказателства, а именно: условия по кредитна програма на условия на
банката за клиенти- служители на работодателя, за които се предоставят
допълнителни преференциални условия по кредити, извлечение по движение и
операции по банкова сметка ***, договор за залог върху вземания, погасителен план, таблица с такси по кредити
за текущо потребление, нотариална покана рег. №***г. на нотариус П. А. с район
на действие РС – Н., констативен протокол рег. №***/***г. на същия нотариус; от
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от
материалите от приложеното към настоящото дело ч. гр. д. №***г., се установяват
с категоричност следните обстоятелства: Предоставеният на ответника кредит, чрез
превод на сумата по разплащателна му сметка, е бил усвоен от него. Ответникът е
просрочил девет погасителни вноски, за периода от 10.04.2018 г. до 10.12.2018
г. в размер на 327,93 лв., като по договора общо е заплатил 22 месечни вноски и
една частична. Съгласно договореностите в договора за кредит и общите условия
към нето /чл.20.1, т.1 от ОУ/, при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения за лихва или главница, кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем. Ищцовата страна е уведомила ответника, че поради забава в
плащането на задълженията му по договора за кредит обявява кредита за
предсрочно изискуем. Уведомлението е извършено с горепосочената нотариална
покана, която е връчена по реда на чл.47 от ГПК, а именно чрез залепване на
уведомление и на основание чл.47, ал.5 от ГПК се счита редовно връчена на
04.10.2018 г. Към момента на обявяване на предсрочната изискуемост задълженията
на ответника към ищцовата страна, видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза са: 2 592,
65 лв. – непогасена главница; 315, 74 лв. – дължима договорна лихва за
периода от 10.03.2018 г. до 27.12.2018 г.; 17, 35лв. обезщетение за забава за периода от 10.04.2018 г. до
27.12.2018 г.; такса от 120 лв. Ищцовата страна е подала
заявление по чл.417 от ГПК спрямо ответника, въз основа на което е образувано
ч. гр. д. ***г. по описа на РС – Н.. По заповедното производство е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №***г. въз основа на
документ по чл.417 от ГПК– в случая извлечение от счетоводни книги на банката
по сключения договор. Издаден е бил и изпълнителен лист №***г. Доколкото
ответника не е бил намерен на регистрираните адреси, то съдът е уведомил
ищцовата страна, че може да предяви установителни претенции за вземането си, по
повод на които и е образувано настоящото установително производство.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че по делото е доказано безспорно, че ответникът С.А.А. дължи, на ищцовата страна сумите: 2 592, 65 лв. – непогасена главница; 315, 74 лв. – дължима договорна лихва за
периода от 10.03.2018 г. до 27.12.2018 г.; 17, 35лв. - обезщетение за забава за периода от 10.04.2018 г.
до 27.12.2018 г.; дължими разходи при изискуем кредит и 40, 33 лв. - законна лихва за периода от ***г.-24.07.2019
г. Без съмнение е бил сключен горепосоченият договор между страните; безспорно
ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си по договора; безспорно
са били налице предпоставките за обявяване на вземането на банката за
предсрочно изискуемо и безспорно същото е било обявено за такова, което
обстоятелство е и било съобщено на ответника по надлежния ред.
По отношение на претенцията
за 120 лева за дължими разходи по изискуем кредит съдът счита, че същата следва
да се отхвърли. В чл.15 от договора за кредит е договорено, че
кредитополучателят заплаща такси, съгласно тарифа на банката, която е в сила
към деня на съответното плащане. В приложената по делото тарифа в т.6 е предвидено,
че за разходи при изискуем кредит се дължи сума от 120 лв. Посочената договорка за разходи при
изискуем кредит съдът
счита, че противоречи на чл.10а, ал.2 и
ал.4 от ЗПК, съгласно който текст кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита,
както и това, че видът, размерът
и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за кредит. По делото липсват доказателства
за извършени разходи във връзка с изискуемостта на кредита, т.е за действително извършено плащане на конкретен разход. Клаузата за въпросните разходи противоречи и на разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно която при забава на
потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи.
Така с уговарянето на такъв вид
такса е налице заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително
плащане, чиято дължимост е свързана
с хипотеза на забава на длъжника.
С оглед изложеното съдът приема, че
подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК.
Предвид изложеното съдът
следва да признае за установено, че ответникът дължи на банката горепосочените
суми, с изключение на сумата от 120 лв. за разходи при изискуем
кредит, като се дължи и законната лихва
върху главницата от ***г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417, т.2
от ГПК до изплащане на вземането. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че предявените обективно съединени искове се явяват основателни и изцяло
доказани и като такива следва да
бъдат уважени, с изключение на искането за 120
лева –дължими такси.
С оглед
изхода на делото, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски, саобразнои уважената част от
иска. Така от разноски общо в размер на 1187,01 лв. /241,99 лв. - държавна такса, 445,02 лв – внесено и изплатено възнаграждение за особен представител на ответника, 200 лв. - депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, както и 300 лв. - ***ско възнаграждение в установителното производство/, ответникът следва да заплати
разноски от 1 139, 53 лв.
Ответникът следва да
заплати на ищеца и разноските, направени в заповедното производство, също съобразно уважената част от претенциите, а именно
от разноски общо в размер на 111,72 лв. /61, 72 лв. държавна такса и 50
лв. ***ско възнаграждение/, ответникът следва да
заплати разноски от 107, 25 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.А. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “БАНКА ДСК” АД,
със седалище и адрес на управление:
гр. София, община “Оборище“, ул. „Московска“
№19, ЕИК *********, с пълномощник по делото Ж.Ж. - ***, СЛЕДНИТЕ СУМИ: 2 592, 65
лв. /две хиляди петстотин деветдесет
и два лева и шестдесет и пет ст./ –главница; 315, 74 лв. /триста и петнадесет лева и
седемдесет и четири ст./ – дължима договорна лихва за периода от 10.03.2018 г.
до 27.12.2018 г.; 17, 35 лв. /седемнадесет лева и тридесет и
пет ст./ - обезщетение за забава за периода от 10.04.2018 г. до 27.12.2018 г.; 40, 33
лв. /четиридесет лева и тридесет и три
ст. /- обезщетение за забава от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху
главницата от ***г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ частично исковата
претенция на “БАНКА ДСК” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, община “Оборище“, ул. „Московска“ №19, ЕИК *********, с пълномощник по делото Ж.Ж. - ***, за признаване за установено, че ответникът С.А.А., с ЕГН ********** *** дължи сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/,
представляваща дължими разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА С.А.А., с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК” АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, община “Оборище“, ул. „Московска“
№19, ЕИК *********, с пълномощник по делото Ж.Ж. - *** направените по ч. гр. д. №1***г. по описа
на РС – Н. разноски в размер на 107, 25 лв. /сто и седем лева и двадесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА ответника С.А.А., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
“БАНКА ДСК” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, община
“Оборище“, ул. „Московска“ №19, ЕИК *********, с пълномощник по делото Ж.Ж. -***, направените разноски в настоящото производство в
размер 1 139, 53 лв. /хиляда сто тридесет и девет лева и петдесет и три стотинки/.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: