№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на двадесет и пети март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
|
|
при секретаря |
Ангелина Гeоргиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
|
адм. дело № 453/2021г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ -
Варна, чрез юрк. Д.О., против Решение № 260079/22.01.2021г. на ВРС, ХІІІ-ти
състав, постановено по НАХД № 4736/2020г. по описа на същия съд, с което е
отменено
НП № 03-012095/27.11.2019г. на директора на ДИТ-Варна, с което за нарушение на
чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 КТ и на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1
от КТ на „КОРАБНО МАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 1500лв., и в полза на дружеството са присъдени разноски в
размер на 300лв.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът - „КОРАБНО МАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, чрез адв.Т.Н., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх.№275998/02.03.2021г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 300лв.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в случая наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила, поради което обжалваното решение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е постъпила от надлежна страна в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивната инстанция е приела за установено, че на
07.11.2019г. служители ДИТ-Варна извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект на „Корабно машиностроене“ АД. В хода на проверката
било установено, че между дружеството и работника Д.Д. имало сключен трудов
договор с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 511,04лв. Въз
основа на представена
разчетно-платежна ведомост за м.09.2019г. било установено, че дружеството не е
изпълнило задължението си по трудовия договор да заплати уговореното трудово
възнаграждение на лицето за извършената работа през м.08.2019г. За резултатите
от проверката бил съставен Протокол № 1936063/15.11.2019г., с който било дадено
указание на дружеството да изплати уговореното възнаграждение за извършената
работа през месец юни 2019г. в срок до 08.03.2019г. При така установените факти
срещу дружеството бил съставен АУАН
№ 03-012095/15.11.2019г. за нарушение на чл.128, т.2, вр.чл.270, ал.3 от КТ, а
въз основа на него било издадено НП № 03-012095/27.11.2019г., с което на
дружеството на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500лв.
От правна страна ВРС е приел, че по делото са налице данни, които сочат, че възнаграждението на работника за м.08.2019г. е било изплатено след извършване на проверка от ДИТ-Варна, няколко месеца след установения срок и в разрез с чл.270, ал.3 КТ, поради което правилно е прието, че нарушението е извършено след изтичане на срока за заплащане на дължимото възнаграждение за м.08.2019г., а именно на 27.09.2019г. При тези изводи ВРС е приел, че правилно АНО е ангажирал отговорността на дружеството за нарушение на чл.128, т.2, вр.чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.
Независимо от изложеното, ВРС е приел, че НП е издадено в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН, т.к. не съдържа изискуемите реквизити. Конкретно е прието, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в НП датата на извършване на нарушението е определена неправилно и не съответства на посочената в АУАН. В АУАН правилно е посочено, че заплатата на работника за м.08.2019г. не е изплатена в срок до 27.09.2019г., а в обстоятелствената част на НП е посочена дата на извършване на нарушението - 29.07.2019г., което е в противоречие с факта, че възнаграждението се дължи за м.08. На посочената в НП дата работникът все още не е отработил дължимото трудово възнаграждение за м.08. и на тази дата дружеството все още не е осъществило състав на административно нарушение. По изложените съображения е прието, че е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита, което налага отмяна на НП.
Така постановеното решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Налице е противоречие между обстоятелствената част на АУАН и НП досежно датата, на която е извършено административното нарушение. Според АУАН нарушението е извършено на 27.09.2019г., а според НП на 27.07.2019г., което не кореспондира с описанието на деянието, а именно, че нарушението на чл.128, т.2, вр.чл.270, ал.3 КТ се състои в това, че дружеството не е изплатило в срок възнаграждението на Д.Х. Д. за м.08.2019г. Както правилно е приел ВРС, към 27.07.2019г. възнаграждението за м.08.2019г. не е било дължимо, поради което съставът на нарушението към този момент не е бил осъществен. Нарушението е особено съществено и води до невъзможност да се определи за какво конкретно деяние е санкционирано дружеството, т.к. според приложена по преписката справка за неизплатени възнаграждения към 11.11.2019г., на Д.Д. не е изплатено трудовото възнаграждение и за м.06.2019г. - в който смисъл са и предписанията към дружеството в Протокол за извършена проверка № ПР1936063/15.11.2019г.
Като е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на
ответното дружество следва да се присъдят разноски, а именно 300лв. за
адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита
и съдействие серия Б № 310582/18.02.2021г. е изплатено изцяло в брой.
Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е под определения минимум
съгласно чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Варненският административен съд, І - ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 1 от АПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260079/22.01.2021г. на ВРС, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 4736/2020г.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна да заплати на „КОРАБНО МАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Южна промишлена зона, представлявано от И.Д.Д., разноски за производството в размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.