РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. , 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валентин Б. Божинов
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело №
20231220101075 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от П. И. А.,
ЕГН **********, от гр.Г Против .... ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.....Иска се да се приеме , че „такса бързо разглеждане“ и
„такса удължаване“ по Договор за кредит № ... г. са нищожни.Предявен е
насрещен иск от ...БГ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С... против П. И. А., ЕГН **********, от гр.Г..., с който се иска
ответницата по насрещния иск да бъде осъдена да заплати на ищеца по
насрещния иск сумата от .... лева, представляваща непогасено задължение по
Договор за кредит № .. г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното й
изплащане.
Предявения първоначален иск е с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.33 и чл.143 ал.1 от ЗПК.
Предявения насрещен иск е с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Страните по делото представят писмени отговори, в които излагат
1
съображения за неоснователност на предявените срещу тях искове.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото писмени документи, между
страните по деулото не се спори, че между тях е бил сключен процесния
Договор за кредит № ....г.Не се спори между страните, а и се установява от
събраните по делото писмени документи, че ищцата е получила изцяло
сумата по кредита.
По делото са представени, освен договора за кредит и анексите към
него и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между "..."
ЕООД и неговите клиенти.
Видно от приложимите към договора за кредит общи условия –
"Такса за бързо разглеждане" е такса за предоставяне на допълнителна,
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира
обработка на Искането за отпускане на кредит и отговор в рамките на 15
минути от подаването му по електронен път. В т. 6.5 от Общите условия към
договора е посочено, че договорът за кредит се счита за сключен и влиза в
сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от страна на
кредитора или след подпис от страна на кредитора в офис на партньор.В ОУ е
уредено удължаване на срока за връщане на кредита.
Съда приема, че процесните такси не са включена в ГПР по кредита.
Предявения първоначален иск е допустим, като предявен от субект с
правен интерес. Разгледан по същество иска е основателен.
Съдът приема, че процесният Договор за кредит отговаря на
изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле
на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и
правилата на Закона за защита на потребителите. От сключения между
страните по делото Договор за кредит и Анекси към него, се установява, че
същият има характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла
на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно
нормата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
2
от 6 доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече.
Страните не спорят и съдът приема, че с оглед предвиденото в
приложимите към договора Общи условия, приети от ищеца, че страните
изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи
приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в
съответствие на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, то процесният договор за кредит е
подписан от ищеца с електронен подпис.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния
регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ се установява, че ответното дружество е
регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга страна, отпуснатият на ищцата като физическо лице заем
представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите и ищцата има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП. При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието
на договора, съдът приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба
на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.
10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК,
целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също,
3
че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени
в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
възражение.
В настоящия случай съдът намира, че клаузата в договора за
потребителски кредит за заплащане на такса за бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит, е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Според съда посочената уговорка е във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.На
първо място, в случая липсва яснота въз основа на какви критерии се прави
разграничение между "обикновено" и "бързо" разглеждане на документи и
дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора
"бързо" разглеждане на документи.Отделно от това, тъй като таксата за бързо
разглеждане на документите представлява разход за потребителя по договора
за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, то същата следва да
се включи в годишния процент на разходите, като основен критерий за
длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита. С това
допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение.
Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при
плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. В случая уговореният размер на тази такса е немалка част от
размера на кредита, като не е ясно въз основа на какви критерии е формиран
този необосновано висок размер, което е допълнително основание да се
приеме, че по същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин
кредита и води до неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно
е в нарушение и на добрите нрави. По този начин с клаузата за такса за бързо
разглеждане на документите реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, което я прави нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.Наред с
изложеното, съдът счита, че посредством начисляването на таксата се цели
преодоляване на ограниченията, които императивната разпоредба на чл. 33,
4
ал. 1 ЗПК поставя пред кредиторите, а именно, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с усвояване на кредита. Подобни клаузи
противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел
да се присъди още едно допълнително плащане, чиято сума не е включена в
размера на ГПР.
Предвид горното се налага извода, че договорната клауза,
предвиждаща дължимост на процесната такса за бързо разглеждане на
документите е нищожна поради противоречието й със закона и добрите нрави
и поради неравноправност.
По отношение на начислената от ответника такса за удължаване
срока на връщане на кредита, същата е в противоречие с нормата на чл. 10а,
ал. 4 от Закона за потребителския кредит, тъй като не се установява да е
изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират
такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Освен това въпреки, че е наречена такса, е обвързана с неизпълнение на
задължение по договора , което по същество противоречи на разпоредбата на
чл. 33 от ЗПК.
Ето защо предявеня първоначален иск следва да бъдат уважен.
По отношение на предявения насрещен иск, видно от представената и
неоспорена от ответната страна справка за постъпили плащания по процесния
договор за кредит, извършени от ищцата по първоначалния иск, П. А. е
заплатила три такси за удължаване на падежната дата, в общ размер на ...
лева.В конкретния случай ищеца по насрещния иск претендира единствено
сумата от ... лева, представляваща непогасено задължение по Договор за
кредит № ... г., а не и по анексите по договора, при което и съдът счита, че
ответницата по насрещния иск дължи на ищцовото дружество единствено
главницата по този договор в размер на .. лева, в какъвто размер следва и да
бъде уважен иска, като в останалия размер над тази сума следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът по първоначалния иск има
право на разноски, Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер
на 50 лева и предвид уважаването на предявеня иск, то ответното дружество
5
по първоначалния иск следва да бъде осъдено да му заплати сторените
разноски в цялост. На пълномощника на ищеца адв.Д. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗА, съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради това, дължимото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
в размер на ... лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. И. А., ЕГН
**********, от гр.Г... и ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С....,че „такса бързо разглеждане“ и „такса удължаване“ по Договор за
кредит № ... г. са нищожни.
ОСЪЖДА П. И. А., ЕГН **********, от гр.Г..., да заплати на ...
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С... сумата от ... лева,
представляваща непогасено задължение по Договор за кредит № ... г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
насрещния иск – ..г. до окончателното й изплащане, като отхвърля като
неоснователен предявения иск в частта му над .. лева до претендирания
размер от .. лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ....БГ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С..... да заплати на П. И. А., ЕГН **********, от гр.Г... направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от ..
лева, представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ...БГ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С..., да заплати на адв.Д.. В.. М.. сумата в
размер на .. лева за оказана правна помощ по делото на ищеца П. И. А., ЕГН
**********, от гр.Г...
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
7