№ 182
гр. Велико Търново , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000142 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260026 от 11.02.2021 г. по гр. д. № 527/2020 г. Окръжен
съд Плевен е отхвърлил предявеният иск от Г. ЕЛ. Г. против ЗД „Бул Инс“ АД
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на С. К. К., причинена при ПТП, настъпило на
05.01.2018 г., в размер на 60000 лв., ведно със законната лихва от 07.12.2019 г.
до окончателното изплащане. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г. ЕЛ.
Г. с оплаквания за неговата неправилност. В жалбата са наведени доводи, че е
неправилна преценката на съда, че от събраните по делото доказателства не
се установяват особено близки отношения на починалия С. К. с ищцата Г.Г.,
сходни с тези на биологичен родител и дете. Ищцата е отгледано от
пострадалия лице, което не е осиновено и не е припознато, и между тях са
съществували житейски отношения, които наподобяват тази връзка. От
1
мотивите на съда не става ясно кои факти той приема за доказани и кои не.
Жалбоподателката счита, че от събраните гласни доказателства се доказва, че
С. К. е приел ищцата от раждането й за негова дъщеря, като от този момент
насетне той е полагал за нея грижи, каквито дължи всеки родител на детето
си. Установено е, че през доста дълъг период от време тя е живяла в едно
домакинство с него, и след заминаването му да живее в гр. Видин, е
продължил да поддържа с Г. близки и топли отношения, продължили да
комуникират и да се срещат винаги, когато той идвал в гр. Плевен. От
свидетелите се установява, че причината да не бъде припозната ищцата се
корени в неодобрението, което родителите на починалия за засвидетелствали
по отношение на желанието му да създаде семейство с Е. Г. и да имат деца.
Въпреки че впоследствие С. К. се разделил с Е. Г., той продължил да полага
грижи за дъщеря си Г., каквито дължи всеки баща – посещавал я,
подсигурявал й дрехи и храна, участвал активно в отглеждането й. Между тях
била изградена житейска и емоционална връзка, каквато е характерна за
отношенията именно между биологичен баща и дъщеря. С оглед на това,
жалбоподателката счита, че е доказала активната си легитимация по иска по
чл. 432, ал. 1 КЗ. Не се споделя извода за съществени противоречия в
показанията на свидетелите, тъй като се касае за събития преди повече от 30
години, а и свидетелите не са живели в едно домакинство с пострадалия.
Показанията им са обаче последователни и логични, поради което следва да
бъдат кредитирани. След като узнала за пътния инцидент ищцата веднага
заминала за гр. София, където бил настанен за лечение пострадалия, била
много притеснена, а впоследствие преживяла трудно загубата на баща си,
изпаднала в депресия, изпитвала вина и угризения, че не е била до него в
последните му дни.
Отправено е искане до въззивния съд решението да се отмени, като
вместо това се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност, като
излага подробни доводи.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
2
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора
по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Г. ЕЛ. Г., против ЗД „Бул
Инс“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на С. К. К., причинена при ПТП на 05.01.2018 г., в размер на 60000
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2019 г. В
исковата молба са изложени обстоятелства, че на 05.01.2018 г. в гр. Видин,
водачът на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ВН 90**** Н. Л. Н.,
движейки се със скорост от 50 км/ч, навлязъл в регулирано кръстовище от
път без предимство, без да осигури предимство на движещия се по ул. Екзарх
Йосиф велосипедист С. К., при което блъснал велосипедиста с предна лява
част на автомобила. Пострадалият К. бил транспортиран до МБАЛ „Св. Петка
– Видин“, където било установено, че в резултат на инцидента К. е получил
тежка черепномозъчна травма и счупване на шийката на дясното бедро,
контузия на гръдния кош и белите дробове. Поради влошаване на общото
състояние бил транспортиран в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София, а по-късно -
на 15.05.2018 г. в гр. Видин починал. Смъртта на К. е в пряка причинна
връзка с претърпяното ПТП. С влязла в сила присъда № 88/23.11.2018 г.,
постановена по НОХД № 237/2018 г. на Окръжен съд Видин, водачът Н. Л. Н.
е признат за виновен в това, че на 05.01.2018 г. в гр. Видин, при управление
на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ВН90****, собственост на Л. Н.
Д., по ул. Хан Аспарух в кръстовището с ул. Екзарх Йосиф, 1, с посока на
3
движение ул. Цар Иван Асен ІІ нарушил правилата за движение – чл. 50, ал. 1
ЗДвП, като на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачът Н. е бил длъжен да пропусне движещия се по ул.
Екзарх Йосиф І велосипедист С. К. К., който се движел по пътя с
предимство, и от последвалия удар на велосипедиста в предна лява част на
автомобила по непредпазливост причинил смъртта на водача му С. К. К.. Към
датата на произшествието лекият автомобил е бил застрахован при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищцата е неприпозната дъщеря на пострадалия, родена от съвместното
му съжителство с Е. Г.. През целия си живот С. К. се е грижил за ищцата и я е
отглеждал като свое дете. В детските години ищцата и пострадалия живеели в
едно домакинство, като той й отдавал много обич и внимание, помежду им
съществували емоционални отношения на привързаност и уважение,
наподобяващи тези между биологичен баща и дъщеря. Тези отношения се
запазили и не били повлияни от обстоятелството, че С. К. се разделил с
майката на ищцата и се оженил повторно. Той продължил да отглежда Г.Г. и
да се грижи за нея, като не правел разлика между нея и родилите се
впоследствие други деца. През годините С. К. оказвал на Г. материална и
морална подкрепа, винаги когато имала нужда, подкрепял я в трудните
моменти и споделял с нея радостните мигове. До датата на инцидента те били
много привързани един към друг, непрекъснато комуникирали. Ищцата го
посещавала често в гр. Видин и му помагала, тъй като през последните
години живеел сам. Той пък от своя страна често й гостувал в с. Буковлък.
След смъртта му тя изпитала интензивни душевни страдания, била тъжна и
много разстроена, все още не може да приеме липсата на баща си. С оглед на
това счита, че е материално легитимирана да получи обезщетение в
качеството й на отглеждано, но неосиновено и неприпознато дете, между
което и отгледалото го лице, починало при катастрофата, са съществували
житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между
биологичен родител и дете.
Г. е отправила писмена претенция до застрахователното дружество за
изплащане на обезщетение, като застрахователят е излязъл със становище, че
не са налице предпоставките на закона, за да бъде удовлетворено искането й.
Това я мотивира да предяви иск за заплащане на сумата от 60000 лв.,
4
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на С. К., ведно със законната лихва от 07.12.2019 г. до окончателното
изплащане.
С отговора на исковата молба са направени следните възражения:
оспорва се материалноправната легитимация на ищцата да получи
обезщетение, поради липса на особено близка житейска връзка; оспорва се
механизма на ПТП; направено е възражение за съпричиняване, тъй като
пострадалият не е имал подходящо облекло и екипировка, които биха
спомогнали за предотвратяване на ПТП или за намаляване на травматичните
увреждания и не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС и
неговата скорост на движение; оспорва се размера на претенцията като силно
завишен, оспорва се дължимостта на претенцията за законна лихва.
За да отхвърли предявените искове с обжалваното решение,
решаващия състав е приел, че ищцата не е установила по безспорен начин
съществуването на изключително близки отношения с починалия С. К., както
и не е доказала продължителни болки и страдания от смъртта му, които да е
справедливо да бъдат обезщетени.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Видно от Присъда № 88 от 23.11.2018 г., влязла в сила на 10.12.2018 г.,
постановена по НОХД № 237/2018 г. на Окръжен съд Видин, Н. Л. Н. е
признат за виновен в това, че на 05.01.2018 г. в гр. Видин, при управление на
лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ВН90****, собственост на Л. Н. Д.,
по ул. Хан Аспарух в кръстовището с ул. Екзарх Йосиф І, с посока на
движение ул. Цар Иван Асен ІІ нарушил правилата за движение – чл. 50, ал. 1
ЗДвП, като на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачът Н. е бил длъжен да пропусне движещия се по ул.
Екзарх Йосиф І велосипедист С. К. К., който се движел по пътя с
предимство, и от последвалия удар на велосипедиста в предна лява част на
автомобила по непредпазливост причинил смъртта на водача му С. К. К.,
поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК му е
наложено наказание.
5
Според изслушаната съдебно автотехническа експертиза от техническа
гледна точка причина за произшествието е неправилното навлизане в
кръстовището на лек автомобил Фолксваген Голф, отнемайки предимството
на движещия се по пътя с предимство велосипед. Скоростта на движение на
лекия автомобил е 50 км/ч, а на велосипеда – 10 км/ч. Опасността от
произшествието е настъпила в момента, в който лекият автомобил е започнал
да навлиза в кръстовището, като пътят на автомобила в кръстовището е около
2,5м, което е изминало за 0,18 сек. При установената скорост на движение на
велосипедиста той не е имал техническата възможност да предотврати удара.
От изслушаната съдебно медицинска експертиза се установява, че при
произшествието на С. К. е причинена тежка черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в дълбоки и масивни мозъчни контузии до степен на
размачкване на паренхима на мозъчното вещество в двете челни области,
излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка в дясно /т.нар. субдурален
хематом/, излив на кръв под меката мозъчна обвивка двустранно /т.нар.
субарахноидален хематом/, излив на кръв в страничните мозъчни стомахчета
/т.нар. интравентрикуларен хематом/, счупване на черепа в областта на лявата
теменна област, счупване на шийката на дясната бедрена кост и травматичен
шок. В болницата в гр. Видин и в бовница „Св. Анна“ София са предприети
оперативни лечения, но въпреки лечението около 20 дни след изписването
състоянието му постепенно и непрекъснато започнало да се влошава и на
15.05.2018 г. той починал вкъщи. Смъртта му е в пряка и непосредствена
причинна връзка с получените при ПТП травми. При поставена предпазна
каска на главата на С. К. е напълно възможно травмите на главата да са по-
леки, но по медицински данни не е възможно да се установи колко по-леки
биха били и дали с категоричност биха предотвратили смъртта.
Не се спори, че водачът е застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за периода 11.06.2017 г. –
10.06.2018 г.
От Удостоверение за родствени връзки № 83-2050/21.07.2020 г. на
Община Плевен и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 1696/06.12.1967 г. на Община Плевен се установява, че ищцата е
родена на 01.12.1967 г. от майка Е. Г. Г. и баща неизвестен. Същата има
6
съпруг П. Г. и три деца. Починалият С. К. К. е женен за Н. К..а и има също три
деца – Н., В. и К. – Удостоверение за наследници № АО01АУ-06-
1359/21.07.2020 г. на Община Видин.
За установяване на отношенията между ищцата и починалия са
разпитани свидетели. Св. В. А. е сестра на С. К.. Знае, че той заживял с Л. от
1966 г. Живели близо година, но родителите на свидетелката и С. не искали
Л., защото тя била от бедно семейство. На Л. и на С. Г. е първо дете, което той
искал да припознае, но майката на Г. не искала, за да се води самотна майка.
Нямало и година от раждането на малката Л. и С. се разделили и всеки си
поел по пътя. Той отишъл да живее в гр. Плевен, а свидетелката живеела в с.
Буковлък. Знае, че С. често ходел при Л. и с пари, и с храна, и я подпомагал
непрекъснато. След няколко години се оженил за Л. от гр. Видин и след като
починала майка му – през 1992 г. заминал да живее в гр. Видин. Докато майка
му била жива, той взел дъщеря си Г., прибрал я в апартамента, защото по
селата момичето като порасне го крадат. Г. била на 9 или 10 години, когато
отишла да живее при баща си, и стояла там до 16 или 17-годишна възраст,
след което се омъжила. След като С. заминал за Видин, Г. няколко пъти
ходила там, а той като идвал /два – три пъти месечно/, винаги отивал при
дъщеря си. След като разбрала за произшествието Г., заедно със свидетелката,
отишли в гр. София, но от болницата не й давали информация. Когато узнали,
че е починал, били шокирани.
Св. Е. Л. също е сестра на С. К.. С. се оженил за първата си жена Е.
през 1991 г. Той много я обичал, но майка му и баща му не били съгласни за
нея. Впоследствие С. и Е. се разделили, като Е. с детенцето им Г. живеели в с.
Буковлък, а С. – в гр. Плевен, при родителите си. С. и Е. се разделили, когато
Г. била на 5 – 6 години. После той я прибрал на Стара Гара, била на 5 – 6
години. С., като взел Г.а, се оженил за едно момиче от гр. Видин – Л.. Тя
много обичала Г.а. Г.а се оженила за едно момче и отишла да живее при мъжа
си в с. Буковлък. С. и Л. останали в гр. Плевен, докато починала майка му
през 1991 г. Преместили се в гр. Видин. Някой път Г.а ходила на гости при
баща си, той често идвал да ги види – два пъти на месец. Г.а не ходела често,
защото имала задължения с мъжа си.
Св. Ц. Р. живее със сина на ищцата и с нея в с. Буковлък. Майката на Г.
7
е Е. Г., починала през 2017 г. Свидетелката знае за бащата на Г. – С., знае, че
са се виждали в с. Буковлък, но официално той си бил с друго семейство. На
Г. й казват Г.а. С. често идвал в с. Буковлък да види Г. и роднините си в
селото. Свидетелката знае, че С. и Л. живеели заедно, но родителите на С. не
одобрявали Л. и те се разделили, докато била бременна. Л. и Г.а са останали в
с. Буковлък, а С. живеел в гр. Плевен. Като поотраснала Г., С. я взел при себе
си в апартамента, тогава Г.а била на 9 – 10 години. Г.а живеела при С., докато
се омъжила за Пламен и отишла в с. Буковлък. С. заминал за Видин към 1992
г. Той идвал в с. Буковлък и ищцата ходела там, по-скоро за празници.
Говорели по телефона често. Децата на С. от Л. са в чужбина, идвали си
рядко. Ищцата трудно преживяла смъртта му, защото имала желание да се
грижи за него. Искала да го вземе в гр. Плевен, но останалите му деца решили
да е там, където е свикнал и да наемат човек, който да се грижи за него. На
нея това й тежало най-много, защото не успяла да се погрижи за него. Имала
лека депресия, имала и безсъние.
За претърпените вреди ищцата Г.Г. е уведомила застрахователното
дружество, с молба, получена от последното на 21.11.2019 г., по която е
заведена щета, но е отказано застрахователно обезщетение, тъй като не са
установени особено близки взаимоотношения с починалия и действително
претърпени от смъртта вреди.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява наличието на противоправно поведение на Н.
Н., в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на С. К., на
70 години. Между противоправното и виновно поведение на Н., изразяващо
се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда, е
налице пряка и непосредствена причинна връзка. Тези факти се доказват с
влязлата в сила присъда на наказателния съд по воденото НОХД. Доколкото
причиняването на смъртта на пострадалото лице е елемент от фактическия
състав на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на
делинквента, присъдата е задължителна за гражданския съд – чл. 300 ГПК,
относно деянието, противоправността му и вината на дееца. С оглед на това
са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
8
причинил другиму.
Н. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество. С оглед на това, за застрахователя се
поражда задължението да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Н. се
явява застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Ищцата, като близко
лице на починалия при настъпилото ПТП е упражнила правото си на пряк иск
от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ, при спазване
на изискванията на чл. 380 КЗ за отправяне на писмена застрахователна
претенция. Няма спор, че застрахователят е отказал определяне на
застрахователно обезщетение.
Спорът в настоящият случай се изразява в това попада ли ищцата сред
кръга лица, имащи право да получат обезщетение за вреди от смъртта на
починалия при ПТП С. К.. В мотивите на ППВС 5/1969 г. се приема, че
когато между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън
кръга на тези по т. 2 от ППВС 4/1961 г. /низходящи /деца/, възходящи
/родители/ и съпруг/, са се създали отношения, напълно сродни с тези,
посочени в постановлението, е справедливо да се присъжда обезщетение за
вредите от неимуществен характер, които са им причинени със смъртта,
последвала от непозволено увреждане на близкия им. В тази група попадат
отглежданите и неосиновени деца, когато това отглеждане е било трайно, и е
създало връзка и чувства между пострадалия и ищеца, каквито са
отношенията между родител и дете. В ТР 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС
е прието, че създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е
възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и
наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба
рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било
лишено от законово основание, а примерното изброяване крие опасност от
непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи, в които ще
е справедливо получаването на обезщетение за неимуществени вреди. За да се
избегне накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне
като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия
9
родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи –
когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия
особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки
и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. По
този начин ще се достигне до разрешение еднакво справедливо за всички
лица, които действително търпят неимуществени вреди от смъртта на друго
лице. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания.
В конкретния случай ищцата мотивира правото си с това, че тя е
отгледано от починалия дете, което не е осиновено и не е припознато, поради
което между двамата са съществували житейски отношения, напълно сходни
с отношенията между родител и дете. Настоящият състав счита, че това
обстоятелство на създадена трайна и дълбока емоционална връзка между
ищцата и С. К., последица от която е настъпването на сериозни болки и
страдания по интензитет и продължителност за Г. от неговата загуба, не е
доказано. От разпитаните свидетели се установява, че след раждането на
ищцата С. К. и нейната майка са се разделили, като Г. е останала с майка си в
с. Буковлък, а С. К. е заживял в гр. Плевен с родителите си, но продължил с
пари и с храна да подпомага майката на ищцата. Впоследствие той създал
семейство с друга жена. Когато Г.Г. навършила 9 – 10 годишна възраст, К. я
взел да живее при тях, до задомяването й на 16 – 17 години, т.е. ищцата е била
в неговото домакинство в период от 6 – 7 години, което отглеждане не може
да се нарече трайно, още повече че св. Ангелова разказва, че детето е ходело
и при майка си през този период. И двете сестри на С. К. заявяват, че втората
му съпруга много обичала и уважавала ищцата, но не се установяват
конкретни ситуации, които свидетелите са възприели и от които може да се
обоснове извод за пълноценни отношения на доверие, особена духовна
10
близост, подкрепа и емоционална привързаност между К. и Г.Г.. Въпреки че е
живяла известно време в дома му, тя се е омъжила и се е преместила да живее
в с. Буковлък, а от 1992 г. той заминал за гр. Видин, като се връщал
епизодично в с. Буковлък. С оглед на това, че върху ищцата е
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на трайна и дълбока връзка с починалия и действително
претърпените от смъртта му вреди, настоящият състав приема, че от така
събраните доказателства не може да се обоснове извод за такива отношения
на дълбока близост, доверие и взаимопомощ, които да запълват съдържанието
на отношенията при твърдяното родство по права линия.
Не се доказаха търпени от ищцата продължителни във времето, и
засилени негативни субективни изживявания, болки и страдания от смъртта
на С. К.. Към момента на ПТП тя е била на 51 години, създала е собствено
семейство, устроила е живота си, няма данни загубата му да се е отразила на
ежедневното й битие. Не се доказа изживяването на продължителни и
необичайно силни страдания от смъртта на К., извън преживените
непосредствено след научаването на кончината му стрес и шок. Не се доказа
това събитие да се е отразило на ежедневието й, поради което не може да се
приеме, че претърпените вреди са изключителни и сериозни по интензитет и
продължителност, за да се приеме, че подлежат на обезщетяване по
справедливост.
По тези съображения настоящият състав споделя извода на
първостепенния съд, че не се доказа, че между ищцата и починалия е
съществувала здрава, дълбока емоционална връзка, поради което тежестта на
негативните изменения в душевен план за ищцата да надхвърля нормално
присъщите морални болки и страдания от смъртта на близък човек. С оглед
на това за нея следва да бъде отречена материално правната легитимация да
получи обезщетение за неимуществени вреди от загубата на загиналия С. К..
Това налага потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
съобразено с материалния закон. При достигането до този извод не се налага
произнасяне по евентуално наведеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
При този изход на делото, жалбоподателката следва да заплати
11
разноски на ответника по жалба в размер на 2880 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260026/11.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 527/2020 г. на Окръжен съд Плевен.
ОСЪЖДА Г. ЕЛ. Г. , ЕГН ********** от с. Буковлък, общ. Плевен да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, общ. Столична, ********* сумата от 2880 /две
хиляди осемстотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски за
въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12