№ 13536
гр. ***, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110144140 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „***“ ЕООД против
„****“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 890 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи както следва:
40 лв. за държавна такса по ч.гр.д. № ***/2022 г. на СРС, 36 с-в; 550 лв. ***
*** за *** ч.гр.д.;
300 лв. ****
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в об*** и в исковото
производство.
Предявен е и евентуален иск за същата сума по чл. 82 ЗЗД.
В първо с.з. ищецът уточнява, че е предявен иск по чл. 45 ЗЗД. Във второто с.з.
ищецът уточнява исковата молба, като сочи, че главен е искът по чл. 49 ЗЗД, а
евентуален по 82 ЗЗД, както е посочено и в исковата молба.
Ищецът твърди, че на 19.05.2022 г. е завел в Софийски районен съд молба по ***
и чл. **, ал. 1, т. 2 ГПК, с която е поискал да се допусне *** с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 9480 лв., представляваща неизплатена охрана по договор №
***/21 от 08.11.2021 г. Била наложена *** върху вземания на „****“ ООД за сумата от
9480 лв. Сочи, че след издаването на *** е образувано изпълнително дело и е наложен
**** върху сметките на ответника. Посочва, че на 09.06.2022 г. „****“ ООД заплатило
доброволно сумата в размер на 9480 лв. и затова *** е било отменено по молба на
ищеца. Твърди, че е сторил разноски във връзка с *** на *** в размер на 890 лв., които
претендира в настоящото производство.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, в
1
който оспорва исковете изцяло. Не спори, че ищецът е подал молба за *** на ***, че е
издадена ***, както и че сумата е заплатена доброволно преди завеждането на иска по
чл. 79 ЗЗД именно във връзка с допуснатото ***.
Оспорва ищецът да е платил претендираните суми. Твърди, че не е била налична
об*** нужда. Сочи, че е платил доброволно преди да разбере за наложените ****и.
Посочва, че дори да са сторени тези разноски, те не представляват пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на договора и не са могли да бъдат
предвидени. Поддържа, че разноски в об*** производство се дължат само при
уважаване на ***, какъвто не е бил заведен; а ако е бил заведен, то е би бил
неоснователен, т.к. исковата сума е била заплатена. Оспорва и размера на адвокатското
възнаграждение от 550 лв. като прекомерен, посочва, че минималното такова по
Наредба № 1 на ВАдвС било 412 лв.
В първо с.з. ответникът сочи, че е заплатил доброволно сумата от 9480 лв. след
налагане на ****ите по изп.д. № 201/2022 г. по описа на *** ****, но преди да узнае за
тях, поради което липсва причинно-следствена връзка между налагането на ****а и
плащането.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното от фактическа и правна страна.
С оглед твърденията на страните като безспорно и неподлежащо на доказване с
доклада по делото е отделено, че по молба на ищеца с правно основание *** е
образувано производство по ч.гр.д. № *** г. по описа на СРС, 36 с-в, за *** срещу
„****“ ООД за сумата от 9480 лв. – незаплатено възнаграждение по Договор за охрана
№ ***/21 от 08.11.2021 г.; че е издадена *** на основание Определение №
12867/20.05.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на СРС, 36 с-в; че е образувано изп.д.
№ 201/2022 г. по описа на *** ****, рег. № *** за налагане на допуснатите *****; че на
09.06.2022 г. ответникът е заплатил доброволно сумата от 9480 лв. – пълната стойност
на ***.
В тежест на ищеца е възложено да докаже, че вредите (разноските във връзка с
*** на ***) са настъпили вследствие на виновно противоправно поведение при или по
повод изпълнението на работата на лице, на което ответникът е възложил работата;
разноските са били заплатени; поведението на ответника се намира в причинна връзка
с вредоносния резултат; вида и размера на претърпените вреди.
При установяване на горното в тежест на ответника е да обори презумпцията на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, да установи в процеса положителния факт на погасяването на дълга,
както и да докаже останалите си възражения.
Установява се, че по молба на ищеца с правно основание *** е образувано
производство по ч.гр.д. № *********26188 г. по описа на СРС, 36 с-в, за *** срещу
„****“ ООД за сумата от 9480 лв. – незаплатено възнаграждение по Договор за охрана
№ ***/21 от 08.11.2021 г. Постановено е Определение № 12867/20.05.2022 г. по ч.гр.д.
№ *********26188 г. по описа на СРС, 36 с-в. Издадена е *** на основание
определението. На дата 03.06.2022 г. е образувано изп.д. № 201/2022 г. по описа на ***
****, рег. № *** за налагане на допуснатите *****. Видно от представените
доказателства ****ните съобщения са получени, съответно ****ите са наложени на
дата 08.06.2022 г.
След налагане на ****ите ответникът /длъжник по ИД/ заплаща главницата от
9480 лв. направо по сметка на кредитора на дата 09.06.2022 г. Поради това не е
предявен иск и *** е отменено.
2
Така, незаплатени са останали разноските от: 40 лв. за държавна такса по ч.гр.д.
№ ***/2022 г. на СРС, 36 с-в, 550 лв. *** *** за *** ч.гр.д. и 300 лв. заплатени такси
пред *** за образуване на изпълнително дело и налагане на ****и върху банкови
сметки на ответника.
Тези разноски са реално сторени- приложени са платежно нареждане, договор –
разписка от 17.05.2022 . г. и платежно нареждане /л. 96 и сл./.
Съдът намира, че искът за сумата от 890 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за налагане на ***, като поради плащане на главницата
не е последвало провеждане на исковото пр-во, е основателен. Разноските са сторени и
претърпени от ищеца – кредитор/молител по пр-вото за налагане на ***. Имуществото
му се е намалило със сумата от 890 лв. Претърпяването на вредите се намира в пряка
причинна връзка с поведението на ответника, който не е издължил сумите по Договор
за охрана № ***/21 от 08.11.2021 г. на падежа. Плащането на сумата по договора от
9480 лв. е извършено след: налагане на ***, образуване на ИД и налагане на ****ите.
Разноските са пряко свързани с тези действия. Обстоятелството, че ответникът е
избрал да заплати сумата от 9480 лв. направо по сметка на кредитора, не променя този
извод. Ирелевантно е кога точно ответникът /длъжник по ИД/ е узнал за налагането на
****ите, т.к те към момента на плащането са били наложени.
В този смисъл са и показанията на свид. Г.а, която дава показания, че като
администратор при кредитора /настоящ ищец/ получила обаждане от лице- юрист за
ответника, което заявило, че дружеството –длъжник знае за ****ите и желае да заплати
сумата по договора.
Главният иск по чл. 49 ЗЗД е основателен. Вредите са настъпили вследствие на
виновно противоправно поведение при или по повод изпълнението на работата на
лице, на което ответникът е възложил работата. Ответникът като длъжник не е
заплатил на падежа сума по договор, което е принудило кредитора да образува *** пр-
во, ИД след това и е сторил разноски. Процесното вземане за разноските за налагане на
*** не се основава на договор, а по см. на ЗЗД съставлява деликт. Не е бил предявен
иск по ***, ал. 3 ГПК, понеже исковата главница е била заплатена.
По разноските. На ответника се дължат разноски по настоящото пр-во и по
гр.д. № *** г. Представя списък. По гр.д. № *** г. са сторени разноски от 40 лв. за
образуване на дело, заплатен в брой е адв. хонорар от 300 лв. съгласно договор –
разписка. Ищецът не доказа, че във връзка с налагане на *** по гр.д. № *** г. по
образуваното ИД са заплатени 138 лв. за такси към ***. Дадени са му указания по чл.
101 ГПК с разпореждане от 20.09.2022 г. – последното указание. Дадени са му
указания по чл. 101 ГПК и с разпореждане от 04.11.2022 г. В настоящото пр-во са
сторени разноски за 50 лв. дт, 300 лв. адв. възнаграждение по договор от 18.05.2023 г.,
заплатено в брой. Общо разноски- 690 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, да заплати на
„***“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, по предявения
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 890 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за държавна такса по ч.гр.д. № ***/2022 г. на СРС, 36 с-в, *** ***
за *** по ч.гр.д. № ***/2022 г. на СРС, 36 с-в и заплатени такси пред *** за образуване на
3
изпълнително дело № 201/2022 г. по описа на *** ****, рег. № ***, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА **** ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „***“ ЕООД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ***, сумата от 690 лв. – разноски по настоящото дело и по
гр.д. № *** г. по описа на СРС, 177 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4