№ 278
гр. Варна, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500020 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от АГЕНЦИЯ
ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, със седалище гр.София, срещу решение №3299/02.11.22г.,
постановено по гр.д.№1793/22г. на ВРС, с което е прието за установено в отношенията
между ищеца ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, и ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл.„Македония” №3, при участието на третите лица помагачи на страната на
ответника „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Шумен, ул.„Алеко Константинов” №8, и „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Д-р Пюскюлиев“
№3, ет.4, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите от 303.02лв. изплатено
застрахователно обезщетение по щета ********* за ПТП, настъпило на 21.06.2020г., и 15лв.
ликвидационни разноски, заедно със законната лихва върху тези суми от 9.11.2021г. до
окончателното им изплащане, и 16.34лв. лихва за забава за времето от 27.02.2021г. до
30.08.2021г., на осн. чл.422 от ГПК, присъдени по заповедното гр.д.№50346/21г. на СРС.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания, че решението е неправилно и
необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален
закон. Счита за безспорно установен факта на настъпване на ПТП, както и че път А2 е път
от републиканската пътна мрежа и се поддържа от АПИ. Счита, че съдът не е обсъдил
наведените от него в отговора възражения, че АПИ не следва да носи отговорност за появата
1
на диви животни, а такава се носи от МЗГХ и от Североизточно ДП чрез ДЛС Шерба
съгласно ЗЛОД. Поддържа възражението си, че е налице случайно деяние, като с оглед
твърденията на ищеца и показанията на св.В. счита, че се касае за напълно непреодолимо и
непредотвратимо събитие, което е изключителна причина за настъпване на ПТП. Счита, че
фактът на преминаване на животно през пътя не означава, че стопанисващият пътния
участък субект има вина за това, а следва да се установи негово конкретно противоправно
поведение, което да е пряка причина за преминаването на животното. Твърди, че не са
установени по безспорен начин неизправност или прекъсване на предпазната мрежа на
мястото на ПТП или в негова близост. Счита, че наличието на мрежа не може да се приеме
като абсолютна пречка за появата на животно на пътя, тъй като то би могло да влезе от
места, където предпазната мрежа е прекъсната съгласно техническите правила за
приложение и техн.документация за огради за автомагистрали. Излага, че по делото е
доказано, че АПИ е изпълнила изцяло задълженията си по чл.30, ал.1 от ЗП и не следва да
носи отговорност. Моли да бъде отменено решението, като бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, е депозирала в срок отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач
„АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.Шумен , е
депозирало в срок отговор, с който счита жалбата за основателна и моли обжалваното
решение да бъде отменено.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач „ПЪТИЩА И
МОСТОВЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, не е депозирало в срок отговор.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, срещу АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА,
със седалище гр.София, обективно съединени искове с правно основание чл. 415 във вр. с
чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 318,02лв, представляваща изплатено застр.обезщетение и
ликвид.разноски по щета №*********, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до оконч.изплащане на вземането, както
и сумата от 16,34лв, представляваща мораторна лихва за периода от 27.02.21г. до 30.08.21г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение №10886 от 09.09.2021г. на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №50346/2021г. на РС-София.
В исковата молба поддържа, че на 21.06.2020г. при движение по АМ Хемус, л.а.
********* с рег.№******* реализира ПТП с внезапно излязло на пътното платно диво
животно – чакал, вследствие на което са настъпили имущ.вреди по автомобила, за което е
образувана щета №*********. Твърди, че за пострадалия автомобил имало сключен договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС" с ищеца по застрахователна полица
2
№0312190187012889 от 10.07.19г. със срок на действие 11.07.19г. - 10.07.20г. , като на собственика
на автомобила била заплатена сумата от 303,02лв. Твърди, че увреждането на автомобила било в
резултат на неподдържането, неизправността на пътния участък, неосигуряването на условия за
безопасно движение по пътищата, необезопасяването и неограничаването на достъпа на диви
животни до тях.Излага, че ответникът бил задължен да поддържа изправността на пътната мрежа –
публична общ.собственост, което задължение не било изпълнено. Сочи, че ответникът бил
поканен да заплати процесната сума с покана, получена на 19.02.21г., но липсвало изпълнение.
Предвид неизпълнението кредиторът депозирал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил.
В отговор на исковата молба ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва наличието на валидно застр.правоотношение. Не оспорва
факта, че АМ Хемус е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от
АПИ. Оспорва причинените имущ.вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с
твърдяното ПТП. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Счита, че отговорност
за вреди, причинени от диво животно, следва да носи министъра на земеделието, храните и
горите , както и Североизточно държ.предприятие. Твърди, че е налице случайно деяние,
което изключва отговорността му. Излага, че е изпълнил изцяло задълженията си по чл.30,
ал.1 ЗП и е извършил необходимите работи за обезопасяване на движението на
автомобилите като през м.07,10 и 12.19г. били изпълнени дейности по доставка на
материали и монтаж на нова оградна мрежа, ремонт и възстановяване на унищожена
предпазна мрежа.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач
„АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.Шумен , е
депозирало становище, с което сочи, че е изпълнил задълженията си по договора и към
датата на ПТП не съществувало облиг.отношение с АПИ.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач „ПЪТИЩА И
МОСТОВЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, е депозирало становище, с
което сочи, че е изпълнил задълженията си по договора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.422
ГПК за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото безспорно е установен факта на сключено застр.правоотношение по
3
договор за застраховка Каско на МПС по застр.полица №0312190187012889 за л.а. *********
с рег.№******* със срок на действие 11.07.19г. - 10.07.20г. между ищеца и собственика на
автомобила, както и факта на настъпило ПТП на 21.06.20г. между горепосочения автомобил
и диво животно на път АМ Хемус, при което са причинени щети на автомобила. Не се спори
и факта на изплатено от страна на ищеца застр.обезщетение в размер на 303,02лв за
репариране щетите на л.а. *********. Не се спори още, че АМ Хемус е път от
републиканската пътна мрежа и се поддържа от АПИ.
За да се ангажира отговорността на ответника следва да се установи виновно
противоправно действие или бездействие, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Ищецът основава претенцията си на твърдението, че настъпилото увреждане
на автомобила е резултат от неподдържането на пътния участък от ответника,
необезопасяването и неограничаването на достъпа на диви животни до него. Последният обаче не
е обосновал с конкретни фактически твърдения действията или бездействията на ответника,
които счита, че са довели до твърдяното необезопасяване и неограничаване на достъпа на диви
животни до пътя, нито е ангажирал доказателства за такива.
От своя страна, за опровергаване на тези твърдения ответникът е представил по
делото договор за извършване на поддържане на автомагистрала Хемус №РД-38-9/15.05.15г.,
ведно с протоколи обр.19 към него, от които са видни извършените действия по подръжка, в т.ч.
изкърпване на настилка и монтаж на нова оградна мрежа. Ищецът не е оспорил тези доказателства,
нито е навел твърдения за неизправност или прекъсване на предпазната ограда на мястото на
ПТП или в негова близост, съответно не е ангажирал и доказателства за нарушаване
целостта на предпазната ограда към датата на ПТП. Всъщност същият не е навел и
твърдения за задължението на ответника да изгради и поддържа предпазна мрежа именно в
участъка на АМ "Хемус", в района на който е настъпило ПТП, респ. че е нарушил това
задължение, а от представените от последният Технически правила за приложение за огради
/предпазни мрежи/ за автомагистрали е видно, че са предвидени места / мостове, пътни
възли/, при които предпазните мрежи край пътя се прекъсват.
Доколкото не се установява в случая причинно-следствената връзка на
настъпилата вреда с действие или бездействие на ответника, то не следва да се ангажира
отговорността на последния. Ето защо предявените искове с правно основание чл.415 във
вр. с чл.422 ГПК се явяват недоказани, а оттам и неоснователни, поради което и следва да
бъдат отхвърлени. Ето защо решението на ВРС като неправилно следва да бъде отменено
изцяло.
При този изход на спора в тежест на възз.страна следва да бъдат възложени
сторените от въззивника в първоинстанционното и въззивно производство разноски.
Доколкото въззивникът е защитаван от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на
осн. чл.78, ал.8 ГПК за всяка от инстанциите се определя на осн. чл.25 от НЗПП в размер на
по 150лв. Ето защо на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 350лв –
ю.к.възнаграждение и д.т., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3299/02.11.22г., постановено по гр.д. №1793/22г. на
ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, срещу АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, със
седалище гр.София, обективно съединени искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.422
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 318,02лв, представляваща изплатено застр.обезщетение и ликвид.разноски
по щета №*********, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до оконч.изплащане на вземането, както и сумата от 16,34лв,
представляваща мораторна лихва за периода от 27.02.21г. до 30.08.21г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение №10886 от 09.09.2021г. на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №50346/2021г. на РС-София, като неоснователни.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, със
седалище гр.София, сумата от 350лв, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл.78, ал.3 и ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „АВТОМАГИСТРАЛИ-
ЧЕРНО МОРЕ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.Шумен, и „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, в качеството им на трети лица помагачи на
страната на ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, със седалище гр.София,
на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5