№ 1379
гр. Бургас, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120108664 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от С. С. С. против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, с която е предявен
осъдителен иск за присъждане на застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се
оспорва иска като неоснователен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. С нарочна молба
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли исковете и да присъди на
страната сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Ищецът е собственик на лек автомобил марка „****“, модел „****”, с рег. № ****,
(за краткост Автомобила). Не е спорно между страните, а и се установява от представените
доказателства, че за Автомобила е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско“
със страни „застрахован“ - ищецът, и „застраховател“ – дружеството ответник, който е
действащ в периода **** г. – **** г., когато се твърди, че са настъпили вреди по него.
Застрахователната сума по договора е 66500 лева.
На **** г. ищецът С. подава до Застрахователя заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, в което посочва, че застрахователното събитие е настъпило на
**** г. на паркинг в гр. Бургас, на ул. Р., като са увредени преден капак, шофьорска врата,
задна шофьорска врата, пасажерска врата, задна пасажерска врата, предна броня /л. 10 от
1
делото/. Вреди на ляво странично огледало и на задна броня не са заявени. Ищецът уточнява
в заявлението, че именно на тази дата, след като влиза в колата, „забелязва щетите“.
В същия ден е съставен опис на щетите по претенция № ****/**** г., в който са
отбелязани следните увреждания по Автомобила: преден капак, предна лява врата, задна
лява врата, облицовка задна броня, заден десен панел, бленда заден десен калник, задна
дясна врата, предна броня облицовка, предна броня долна част – всички за боядисване, и
ляво огледало без капак – за подмяна. С писмо изх.№ **** от **** г. застрахователят
уведомява ищеца, че от събраните по преписката документи не се установява вредите да са
настъпили вследствие на покрит по полицата риск. Констатираните по МПС увреждания са с
разнороден характер, от различни събития, генерирани в продължителен период от време
при нормалната експлоатация на автомобила, поради което за застрахователя не възниква
задължение да изплати застрахователно обезщетение. На **** г. С. депозира до
Застрахователя жалба/възражение вх. № ****/**** г., в което посочва, че вредите са от 4
различни събития – така, както са посочени и в исковата молба, а именно:
На **** г. сутринта в град П., на ****, при оглед на паркирания Автомобил ищецът
установява, че пасажерската врата, заден пасажерски панел, бленда пасажерски калник и
задна броня са с нанесени щети, след което отпътува по спешност за град Бургас.
На **** г. при придвижване към град Бургас ищецът установява, че по предния
капак на Автомобила има леки следи от наранявания.
На **** г. ищецът забелязва, че паркираният на паркинг пред Морската градина в
град Бургас, по протежението на ул. **** Автомобил е с одрано шофьорско огледало.
На **** г. ищецът констатира щети по шофьорската врата, задната шофьорска врата
и предната броня на паркирания в град Бургас на ул. Р. Автомобил.
На 27.08.2024 г. Застрахователят отговаря писмено на ищеца, че от предоставената
информация относно механизма на настъпване на уврежданията и естеството на вредите, не
може да бъде установено по категоричен начин дали вредите са следствие от настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск.
Установява се от показанията на свидетеля Н. А. С., че с ищеца живеят на
съпружески начала в гр. П. на **** и в гр. Бургас на ул. Р., като пътуват често. В гр. П.
паркират пред кооперацията, като шофьорската врата е до тротоара, а зад Автомобила има
няколко гаража. На **** г. (неделя) много рано сутринта получават обаждане от съседа им в
кооперацията в Бургас, че вратата им е открехната. Заминават спешно за Бургас.
Предишната вечер излизат с Автомобила и по него няма щети, когато паркират на ул. П..
В Бургас паркират на ул. П.. На 30.07. /вторник/ ищецът има работа в ж.к. Лазур и
отива с колата.
Установява се от показанията на свидетеля Андрей С. С., баща на св. С.а, че на ****
г. на ул. П. в Бургас Автомобилът е паркиран от дясната страна на улицата, като
пасажерската врата е до бордюра. Забелязва, че предната броня от страната на шофьора в
участъка след предната гума до края на бронята, шофьорската врата и вратата зад шофьора
са като охлузени. Обажда се на ищеца и двамата оглеждат автомобила. Според свидетеля, С.
знае за охлузванията от дясната страна – за пасажерската и задната врата, и калника, но не и
за тези от лявата.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебна авто-техническа
експертиза стойността на ремонта на Автомобила е в размер на 3104 лева с вкл. ДДС.
Съгласно чл. 7.2.1.1 от Общите условия на ЗАД „Армеец“ по застраховка „Каско на
МПС“ (за краткост Общите условия) застрахователят осигурява застрахователно покритие за
пълна загуба или частична щета на Автомобила при увреждане на застрахованото МПС в
паркирано състояние, причинено от друго превозно средство.
2
В раздел VI от Общите условия са предвидени редица изключения, при наличието
на които застрахователят не предоставя застрахователно покритие, т.е. не представляват
покрит риск по полицата, сред които т. 11.4 - когато се установи несъответствие между
декларирано обстоятелство за настъпване на застрахователното събитие и действителната
фактическа обстановка по механизма на неговото настъпване. В т.10.24 е предвидено друго
изключение от застрахователното покритие – корозия, износване, изхабяване, умора на
материала, изтрИ.е, обезцветяване, напукване и други подобни повреди в резултат на
експлоатационни или на естествени причини.
Съгласно т. 119.3 от Общите условия при щети от злоумишлени действия на трети
лица, които не са доказани със служебна бележка или друг документ за заявяване на
събитието, издаден от полицейското управление, в чиито район е настъпило събитието,
уврежданията се покриват до максимален лимит в размер на 5% от застрахователната сума.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза, както и от показанията на свидетелите С. и
С.а (частично). Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.а досежно обстоятелството,
че докато пътуват от П. за Бургас ищецът й споделя, че е забелязал увреждания по
Автомобила, защото самият С. твърди в заявлението до застрахователя, че е забелязал
„всички“ увреждания едва на **** г.
На следващо място, свидетелят С.а твърди, че ищецът е огледал Автомобила на
**** г. вечерта, „когато страстите се успокоиха“ и е забелязал вреди по предния капак, а
самият ищец твърди в жалбата си до застрахователя, че тези вреди са настъпили при
придвижване към гр. Бургас и тогава ги е забелязал.
На последно място, свидетелят твърди, че сама е възприела щетите по странично
огледало на **** г., но нейният баща, свидетелят С., твърди, че добре е огледал Автомобила
на **** г. и не е видял поражения по страничното огледало на Автомобила. Извън горното,
когато свидетелят С. твърди, че е съобщил на ищеца за повреди, които самият той е
констатирал, последният му е отговорил, че „тези неща ги знае от П.“ и започва да му говори
за „дясната страна на колата“, а безспорно шофьорското огледало е в лявата й част и
евентуална негова увреда не е настъпила в П..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Според чл. 386 КЗ
обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност) и
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се закупи друго със същото качество, съгласно чл. 400 КЗ, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).
Установи се по делото, че на **** г. ищецът подава до застрахователя заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, в което посочва, че застрахователното събитие е
настъпило на **** г. на паркинг в гр. Бургас, на ул. Р., като са увредени преден капак,
шофьорска врата, задна шофьорска врата, пасажерска врата, задна пасажерска врата, предна
3
броня. Видно е, че със заявлението не се претендира увреждане на „задна броня“, нито
увреда на „ляво странично огледало“. Следва изрично да се подчертае, че всички описани
вреди по Автомобила са видими, а не „скрити“, защото са по външната част на купето,
поради което не налагат последващи огледи и констатации.
След отказа на застрахователя да изплати обезщетение, на **** г. ищецът депозира
до застрахователя жалба/възражение, в което посочва, че вредите са резултат от 4 различни
събития. Същите 4 събития са описани от него и в исковата молба. Установи се от
показанията на разпитаните по делото свидетели, че действително щетите не са могли да
възникнат в резултат на едно единствено събитие така, както посочва С. в уведомлението до
застрахователя на ****г. – на **** г. в гр. Бургас, на улица Р., към който момент автомобилът
е бил паркиран с пасажерската врата до тротоара и твърдените щети по елементите от тази
страна и задна броня са известни на ищеца и са възникнали на друго място. Изложеното се
отнася и за щетите по преден капак (няма доказателства за механизма на това увреждане) и
ляво огледало.
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение.
Според приетото в правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно
съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено
благо. С оглед свободата на договаряне – чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие
кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема
застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред
обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на
застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат
изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия на застрахователя обвързват с
клаузите си застрахования, законът поставя изисквания към съдържанието на общите
условия. Те трябва да определят ясно и недвусмислено покритите и изключените рискове.
Когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования,
покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които
водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение
за изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл. 408 от КЗ не следва да
намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не
са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по волята на
страните /Решение № 55 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 730/2023 г., IV г. о., ГК/.
Следователно в настоящия случай е налице предвиденото в т. 11.4 от Общите
условия изключение от застрахователното покритие – несъответствие между декларирано
обстоятелство за настъпване на застрахователното събитие и действителната фактическа
обстановка по механизма на неговото настъпване за част от претендираните вреди, а
именно: по предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен панел, бленда заден десен
калник, задна броня, преден капак и ляво странично огледало на Автомобила, за които в
жалбата от **** г. и в исковата молба е посочено, че са констатирани в паркирано състояние
на следните дати: на **** г. сутринта в град П., на ****, на **** г. в град Бургас, на **** г.
на паркинга пред Морската градина в град Бургас, по протежението на ул. 24-ти
черноморски пехотен полк. Ето защо застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение за тях и искът в тази част следва да се отхвърли.
Не се установява несъответствие между декларираните обстоятелства и
установените единствено по отношение на застрахователното събитие, възникнало на ****
г. в гр. Бургас, на ул. Р., при което Автомобилът е паркиран от дясната страна на улицата /с
шофьорската врата откъм платното за движение/, като са констатирани щети по предна лява
врата, задна лява врата и предна броня.
При това положение следва да бъдат разгледани възраженията на застрахователя,
водещи до изключване на отговорността му на основание чл. 408 КЗ, във връзка с
4
направените от него възражения за приложението на т. 91 и 92 от Общите условия, с оглед
твърденията му за нарушение от страна на застрахования на задълженията по на т. 82.2,
82.12, 83.4, 84 и 152 от Общите условия.
Основанията, на които застрахователят може да откаже да изплати застрахователно
обезщетение, са изчерпателно предвидени в чл. 408 КЗ, като безспорно не се касае до
умишлено причиняване на застрахователно събитие.
Според практиката на ВКС, за да възникне право за застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на неизпълнено задължение на
застрахования, предвидено в застрахователния договор (чл.408, ал.1, т.3 от КЗ),
неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка
с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди
или с възможността те да бъдат доказани. В тези случаи правото на застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна
връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
респективно обема на вредите и/или възможността за доказването им – в този смисъл
Решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015 г., II т. о.
В настоящия случай ответникът се позовава на неизпълнение на задълженията по т.
82.2 от Общите условия – да уведоми компетентните органи незабавно след узнаването за
настъпването на събитието, по т. 82.12 да докаже по безспорен начин претенцията си към
застрахователя по основание и размер, като представи всички документи, пряко свързани с
установяването на причините и обстоятелствата за събитието и с размера на вредите; по т.
83.4 да представи документи, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие,
по т. 84 да представи констативен протокол за ПТП, освен ако съгласно закона не е
задължително съставянето му.
Съгласно т. 91 от Общите условия задълженията на застрахования по точки от 82.1
до 82.12 включително, както и задължението му да докаже настъпването на събитието и
размера на вредите със съответните документи по точки 83 - 89 са значителни с оглед
интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ.
В т. 92 от Общите условия е предвидено, че ако застрахованият не изпълни някое от
задълженията си по точки 82.2, 82.5, 82.7, 82.8, 82.12 или не представи някой от документите
по точки 83 - 89, застрахователят има право да откаже плащането на застрахователното
обезщетение.
В настоящия случай не е спорно между страните, че контролните органи не са
уведомени и констативен протокол не е съставян. При липса на доказателства вредите по
Автомобила да са настъпили от ПТП с друго МПС, не може да се прецени дали е липсвало
основание за посещаване на произшествието от компетентните органи и за издаване на
съответните документи от тях. От друга страна, след като вредите по Автомобила са
настъпили в паркирано състояние и ищецът не е очевидец на настъпването им, всяко негово
изявление за произхода им ще бъде предположение (ПТП, злоумишлени действия на трети
лица, падане на предмет или друг). По делото няма доказателства ищецът сам да е увредил
Автомобила.
Неуведомяването на контролните органи от страна на ищеца обаче не е довело до
възникване на застрахователното събитие, поради което и не е изключващо отговорността на
застрахователя обстоятелство. На следващо място, Общите условия предвиждат задължение
за застрахователя да покрива щети по Автомобила в паркирано състояние и когато не е
издаден документ за събитието от полицейско управление.
На последно място, видно от заявлението за изплащане на обезщетение за вреди
ищецът е избрал начин на обезщетение „ремонт в доверен сервиз“, поради което няма как
предварително да представи документ, удостоверяващ размер на вредите.
5
Ето защо застрахователят незаконосъобразно е отказал да изплати застрахователно
обезщетение за събитието от **** г. в гр. Бургас, на ул. Р., вследствие на което са увредени
предна лява врата, задна лява врата и предна броня, и ищецът има право на присъждане на
такова.
По размера на застрахователното обезщетение:
Според заключението на вещото лице размерът на щетата по Автомобила е в размер
на 3104 лева. В тази стойност обаче са включени всички твърдени вреди. В случая в размера
на обезщетението следва да се включат стойностите за възстановяване на предна лява врата,
задна лява врата и предната броня. При прилагане на съответните изчисления (15 лева на
час за труд, коефициент 1,1 и ДДС), както е показано в справка за извеждане на стойностите
и рекапитулация за крайните стойности на претендираните щети от заключението на вещото
лице /и двете на л. 90 от делото/, дължимото обезщетение е в размер на 815,03 лв. с вкл.
ДДС, което не надвишава 5% от застрахователната стойност, до който размер искът е
основателен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни – аргумент от
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 160 лева,
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и депозит за експертиза в размер на 400
лева. С оглед материалния интерес по делото от 4000 лева, броя на проведените открити
съдебни заседания (три), в които процесуален представител на ищеца се е явявал и
предприетите от него процесуални действия, настоящият съдебен състав счита
възражението на ответника с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
изплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за неоснователно. Следва
изрично да се посочи, че ищецът не е изпълнил определението на съда от 13.05.2025 г. и не е
представил доказателства, че е внесъл по сметка на съда сумата от 100 лева, определена за
доплащане до пълния размер на възнаграждението на експерта, поради което тя не следва да
се взема предвид при изчисляване на дължимите на страната разноски. В този смисъл,
ответникът дължи на ищеца сумата от 215,98 лева разноски по делото.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, като
същите се изчерпват с юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира за справедлив
негов размер от 150 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК. С оглед отхвърлената част от иска
дружеството има право на разноски в размер на 119,44 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК – *********, да заплати на С. С. С., ЕГН – **********, сумата от 815,03 лева
(осемстотин и петнадесет лева и три стотинки), представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил марка „****“, модел „****”,
с рег. № **** по щета № ****/**** г. по описа на застрахователя, за имуществени вреди по
предна лява врата, задна лява врата и предна броня на автомобила вследствие на паркинг
щета на **** г. в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата
молба - 18.12.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди по предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен
панел, бленда заден десен калник, задна броня, преден капак и ляво странично огледало на
автомобила, констатирани в паркирано състояние на **** г. сутринта в град П., на ****, на
**** г. в град Бургас и на **** г. на паркинг пред Морската градина в град Бургас по
протежението на ул. **** както и над присъдената сума до пълния претендиран размер от
6
4000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК – *********, да заплати на С. С. С., ЕГН – **********, сумата от 215,98 лева (двеста и
петнадесет лева и деветдесет и осем стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН – **********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК – *********, сумата от 119,44 лева (сто
и деветнадесет лева и четиридесет и четири стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7