№
гр. София, 21.06.2019 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия
Илчева в. гр. д. № 9497 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 302218 от 26.12.2017 г., постановено по гр. д. № 24612/2017 г. на СРС, 32
състав, е признато за установено, че Й.С.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД 116,84 лева
(99,16 лева главница за топлинна енергия и 17,68 лева главница за дялово
разпределение) – главница по договор за доставка на топлинна енергия, сключен
съгласно одобрени от ДКЕВР общи условия в имот – таванско помещение № 11 в гр. София, ул. „*****, аб. № 034837 през периода 01.12.2013 г. –
30.04.2016 г. (като искът е отхвърлен над тази сума до предявения размер от
120,42 лева) и 17,57 лева (14,20 лева
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и 3,37 лева обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение) - обезщетение за забава за
периода 31.01.2014 г. – 09.01.2017 г.
Недоволен
от постановеното решение е останал ответникът Й.С.Т., който в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в
която са уважени предявените искове. Решението в обжалваната част се счита за незаконосъобразно
и неоснователно, като се излагат съображения, че не са обсъдени писмените
доказателства по делото. Сочи се, че таванските помещения не са самостоятелни
имоти и за тях не могат да се откриват отделни партиди за доставка на топлинна
енергия. Излага се, че таванското помещение е част от апартамента, собственост на
въззивника и по отношение на него не може да съществува самостоятелно
облигационно отношение. Посочва, че незаконосъобразно дяловото разпределение е
извършвано от „Т.С.“ ЕООД, тъй като същото не е избирано от етажната
собственост и не е представен договор с фирма за дялово разпределение, поради
което няма легитимна процедура за избор на такова лице. Счита ежемесечните
данни за потреблението на ответника и отразеното в изравнителните сметки за
незаконосъобразно. Претендира разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД или третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД.
Решение №
302218 от 26.12.2017 г., постановено по гр. д. № 24612/2017 г. на СРС, 32
състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в
процеса, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата. Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати и нарушения на
императивни материалноправни норми.
СРС, 32
състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да
постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че между страните за
процесния период е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия и ответникът дължи
заплащането на претендираните суми.
По делото
се установява, че сградата - етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е топлоснабдена, тъй като е представен договор на етажната собственост с дружество
за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за топлинна енергия от 18.09.2002 г. и протокол
от ОС от 13.09.2002 г. за сключване на такъв договор.
От н. а.
от 01.03.1991 г. по н. д. № 2224/1991 г. се установява, че Й.С.Т. е придобил
чрез покупко-продажба собствеността върху ап. 6, находящ се на ет. 4 в сградата
на ул. „Новаторска битка“ № 1, ведно с таванско помещение № 11.
В
приложението към протокола от ОС на ЕС е посочено, че в ап. 11 с аб. № 34837,
който е посочен като аб. № в изравнителните сметки, издавани за процесното
таванско помещение, чиито собственик е Сава Т. Василев (праводател на
ответника), няма отоплителни монтирани тела.
По арг. чл. 37 ЗС таванът представлява помещение, придадено към обособен
имот в сграда. Таванските помещения в сграда – етажна собственост не са
самостоятелни обекти на собственост, а принадлежност към обект /жилище, ателие
и др./. Съгласно чл. 98 ЗС те, като принадлежност, следват собствеността на
главната вещ. Според ТР № 34/1983 г. на ОСГКВС подпокривното пространство
(таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено
като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения
или други от делни обекти или сервизни помещения към тавана, е обща част от
сградата. Подпокривното пространство (таванът) – обща част от сградата, което
има нужната височина, пространство, обем, до което има нормален достъп от
стълба и което могат при спазване на съответните законни изисквания да се
изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е
обща част по предназначение. Преустройството и изграждането на отделни обекти
или сервизни помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици
при спазване на законните изисквания за извършване на преустройството. Когато
подпокривното пространство (таванът) или част от него няма нужната височина,
площ и обем, нито има достъп до него от нормална стълба и е неизползваемо,
освен за изолация между последната етажна плоча и покрива и за излаз към него,
то представлява обща част по естеството си. Предназначението му не може да се
промени. Подпокривното пространство (таванът), което е обща част на сградата,
не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се
придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му.
Отделните етажни собственици не могат да извършват разпоредителни действия със
своята идеална част от него. В конкртения случай няма данни процесното таванско
помещение да е било обособено като отделен обект на собственост. Даването на
отделен абонатен номер на последното не е аргумент в тази насока. Тъй като
таванското помещение следва главната вещ – обектът в етажната собственост, то
не може да има дял от общите части в сградата, тъй като самото то не представлява
обособен обект в нея и съответно не може да има % от припадаща се част топлинна
енергия за сградна инсталация, който се определя като % от общите части
съобразно големината на притежавания обособен обект в сградата.
Изготвената
по делото СТЕ е посочила, че за имота е начислявана топлинна енергия за
отопление от отоплителни тела в общите части на сградата и отопление от сградна
инсталация, но не и от отоплителни тела в имота.
Съгласно
чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16-334 от 604.2007 г. за топлоснабдяването за
дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се използват средства, монтирани след средството за измерване за
търговско плащане, както следва индивидуални разпределители на топлинната
енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери
за имотите, съответстващи на действащите в страната стандарти и нормативни
актове.
Тъй като процесното таванско
помещение не представлява самостоятелен обект на собственост, законосъобразно в
него не е монтиран индивидуален топломер. След като представлява принадлежност
към друг имот, не би могло да му се припада % от общите части на сградата,
спрямо които се отчита и заплаща потребление на топлоенергия.
Така не се установява, че е налице
самостоятелен обект на собственост, по отношение на който да може да бъде
приложена презумпцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и за същия да може да бъде отдавана
и заплащана топлинна енергия.
Поради неоснователност на главния иск
следва неоснователността и на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която
също подлежи на отхвърляне.
Поради несъвпадане на изводите на
въззивния и първоинстанционния съд решението в обжалваната част следва да бъде
отменено и предявените искове отхвърлени.
При този изход на правния спор, предмет
на въззивното производство, разноски се дължат на въззивника. Пред въззивната
инстанция последният е претендирал разноски, които са за заплатена държавна
такса в размер на 50 лева и същите следва да бъдат присъдени в пълен размер
поради уважаване на въззивната жалба.
С оглед
цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 302218 от 26.12.2017
г., постановено по гр. д. № 24612/2017 г. на СРС, 32 състав, в обжалваната част,
както и в частта, в която Й.С.Т. е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 730,54 лева – разноски за исковото и
заповедното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които е признато за
установено, че Й.С.Т., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД 116,84 лева (99,16
лева главница за топлинна енергия и 17,68 лева главница за дялово
разпределение) – главница по договор за доставка на топлинна енергия, сключен
съгласно одобрени от ДКЕВР общи условия в имот – таванско помещение № 11 в гр. София, ул. „*****, аб. № 034837 през периода 01.12.2013 г. –
30.04.2016 г. и 17,57 лева (14,20 лева
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и 3,37 лева
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение) - обезщетение
за забава за периода 31.01.2014 г. – 09.01.2017 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да
заплати на Й.С.Т., ЕГН **********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 50 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.