Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на първи
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 13 313/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД
и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба на М.В.С. се твърди, че е предоставила на ответника суми
по заемни правоотношения в размер на 37 000 лв. и 3 000 евро. Твърди
се, че по първият заем, на няколко транша е предадена сума от 27 000 лв. и
3 000 евро, а по втория договор за заем е предадена сума в размер на
10 000 лв. Твърди се, че сумата, дадена в заем по втория договор следвало
да бъде върната до 20.06.2019 г. Изпълнение на падежа не било реализирано от
заемополучателя.
Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и съдът
е сезиран с искане да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от 37 000 лв.
и 3 000 евро – главници по договори за заем, както и сумата от 300 лв. –
обезщетение за забава в периода 20.06.2019 г. – 14.10.2019 г. върху главницата
от 10 000 лв. по договора от 21.05.2019 г., частична претенция, при пълен
заявен размер от 1 400 лв. Претендира се законна лихва върху главниците и
сторените в производството разноски.
При условията на евентуалност, ищцата претендира връщане на горните суми на
основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Ответникът Л.Т.Б., редовно уведомен, не е заявил писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК.
В съдебно заседание, проведено на 01.06.2020 г. процесуалният представител
на ищеца – адв. П. е заявил искане по реда на чл. 238 от ГПК.
Налице са
предпоставките на разпоредбата на чл.
239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. При редовна
процедура по неговото уведомяване ответникът не е депозирал писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК. При редовна процедура
по неговото призоваване същият не е реализирал процесуално присъствие в открито
съдебно заседание. Не е заявил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
При съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства се
установява вероятна основателност на исковете по чл. 240 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
ал.1 от ЗЗД.
На основание чл. 78
ал.1 от ГПК на ищеца се следва и сумата от 2 716, 72 лв. – сторени
разноски в производството, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното Софийски градски
съд, I- 19 състав:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД на М.В.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***“б“ – адв. К.П. сумата от
27 000 лв. и сумата от 3 000 евро – главница по договор за заем, обективиран
в разписка от 07.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
14.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Л.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД на М.В.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***“б“ – адв. К.П. сумата от
10 000 лв. – главница по договор за заем, обективиран в разписка от
21.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 300 лв. – обезщетение за забава в периода 20.06.2019 г. –
14.10.2019 г., частична претенция, при пълен заявен размер от 1 400 лв.,
както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 716, 72 лв. – съдебни
разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се издаде изпълнителен лист на ищеца.
Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 240 ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ: