№ 772
гр. Перник, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720100308 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „СИТАРА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 72, ет. 2,
ап. 8, с която в условията на обективно кумулативно съединение са предявени искове с
правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 286 във вр. с чл. 280 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл. 99
ЗЗД против „ПАЛАТИН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Кладница, ул. „Лондон“ № 49.
Ищцовото търговско дружество твърди, че с Договор за правна защита и съдействие от
14.11.2022 г. „ПАЛАТИН“ ЕООД в качеството си на КЛИЕНТ било възложило на адв. Т. В. в
качеството си на АДВОКАТ да изготви касационна жалба против Решение № 462/18.07.2022
г. по н.а.х.д. № 649/2022 г., 4-ти състав на Районен Съд Перник и да осъществи процесуално
представителство на дружество по делото пред Административен съд - гр. Перник.
Страните били договорили резултативен хонорар по смисъла на чл. 36 ал. 4 от Закон за
адвокатурата, като за целта били съставили Споразумение към договора, в който заявявали,
че действително плащане не било извършвано, като се споразумяват сумата по договора да
бъде платена от КЛИЕНТА на АДВОКАТА след изплащането й на КЛИЕНТА от ответната
страна по касационната жалба - Началник отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, в случай че същата бъде
уважена. Делото пред Административен съд - гр. Перник приключило с влязло в сила
Решение № 220 от 15.12.2022 г. по КАНД № 212/2022 г„ по описа на Съда, Наказателно
отделение, с което касационната жалба, подадена от името на „ПАЛАТИН“ ЕООД била
уважена изцяло. С Решението си Съдът намалявал претендирания адвокатски хонорар и
вместо сумата от 3000 лв. присъждал в полза на „ПАЛАТИН“ ЕООД разноски за адвокатско
възнаграждение в касационното производство в размер на 2 650.00 лв. За събиране на
горепосочената сума в полза на Ответника бил издаден изпълнителен лист от 15.02.2023 г. и
същият бил предявен фпред Националната агенция по приходите за плащане, съобразно
изискванията на чл. 519 ГПК.
Тъй като при предявяване на изпълнителен лист за плащане следвало да се посочи и банкова
1
сметка на кредитора, по която да бъдат преведени дължимите суми след осигуряването им в
бюджета на учреждението, което ги дължи, на електронната поща на Ответника било
изпратено съобщение на 17.02.2023 г. с искане да представи такава, като били приложени
договора и споразумението от 14.11.2022 г. В e-mail-a изрично било посочено, че банковата
сметка била необходима за превеждане на сумите по горепосочения изпълнителен лист, а
именно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лв., като
отново било напомнено на Ответника, че след като бъдат събрани тези суми, той следва да
ги изплати на АДВОКАТА за осъщественото процесуално представителство.
Малко по-късно същия ден управителят на дружеството И.А. бил изпратил отговор на e-
mail-a. към който била приложена банковата сметка на дружеството, без да възразява
относно задължението си да предаде тези суми след получаването им и/или да бил оспорил
подписването на договора и/или споразумението към него.
Националната агенция по приходите била изплатила дължимите суми по изпълнителния
лист по посочената банкова сметка на „ПАЛАТИН“ ЕООД на 28.11.2023 г., от който момент
била станала изискуема дължимата сума. Още същия ден на електронната поща на
Ответника било изпратено съобщение, с което последния бил поканен да изпълни
задълженията си, съобразно уговореното. В последствие били изпратени още няколко
съобщения на електронната поща на Ответника - на 04.12.2023 г., на 07.12.2023 г. и на
08.12.2023 г. Ищцовото дружество твърди, че въпреки многобройните покани плащане на
дължимите суми не било направено, напротив с писмо от 11.12.2023 г. управителят на
„ПАЛАТИН“ ЕООД заявявал, че няма да заплати дължимите суми, поради това, че
споразумението от 14.11.2022 г. не било подписано от него. Посочва, че с Договор за
прехвърляне на вземане от 02.01.2024 г. дължимата сума била цедирана на Ищеца по
настоящото дело „СИТАРА КОНСУЛТ“ ЕООД. Вземането било прехвърлено с всичките му
принадлежности, като Цедентът по Договора бил изпълнил задължението си по чл. 99, ал. 4
ЗЗД като бил отправил уведомление до ръководството на „ПАЛАТИН“ ЕООД за
извършената цесия на електронната поща на дружеството на 04.01.2024 г. Към момента на
депозиране на настоящата искова молба Ответникът все още не бил изпълнил задълженията
си, поради което на основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 99 ЗЗД ищеца било възникнало
правото да претендира изпълнение по съдебен ред. Посочва, че на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД във връзка с чл. 99 ЗЗД, ответникът дължал и обезщетение на ищеца в размер на
законната лихва от деня на забавата. Моментът, в който вземането било станало изискуемо
бил деня, в който сумата била постъпила по банковата сметка на ответното дружество -
28.11.2023 г. и последното било в забава за плащане на сумата считано от 29.11.2023 г.
Дължимата сума за периода от началото на забавата - 29.11.2023 г. до момента на депозиране
на настоящата искова молба - 22.01.2024 г. възлизала на 54.20 лв. /петдесет и четири лева и
двадесет стотинки/.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на
„СИТАРА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК: *********: следните суми: сумата от 2 650.00 лв. (две
хиляди шестстотин и петдесет лева), представляваща неплатено адвокатско възнаграждение
по Договор за правна защита и съдействие от14.11.2022 г. и Споразумение към него от
14.11.2022 г. за изготвяне на касационна жалба против Решение № 462/18.07.2022 г. по
н.а.х.д. № 649/2022 г., 4-ти състав на Районен Съд Перник и процесуално представителство
пред Административен съд - гр. Перник, което вземане било прехвърлено на ищеца по
настоящото производство с Договор за прехвърляне на вземане от 02.01.2024 г.; сумата от
54.20 лв. /петдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на предявяване на настоящата искова
молба - за периода 29.11.2023 г. - 22.01.2024 г. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответното дружество е депозиран. Оспорва предявения
иск по основание и по размер. Твърди, че управителя на ответното дружество със З.И.Д. към
2
датата на сключване на описания в иска договор за правна помощ били в близки, приятелски
отношения. Същата дълго време твърдяла, че била адвокат и консултирала представляваното
от него дружество, до момента, в който не се наложило осъществяването на процесуално
представителство, по който повод бил разбрал, че никога не била такъв.
Заявявайки му това, същата предложила да наеме за делото адвоката, който работил в
нейния офис /което било видно и от адресите на адв. Т.ов и „Ситара Консулт“/, като тя щяла
да изработи казуса, но т.к. не можела да се явява в зала, трябвало да наеме адвоката.
Предвид близките им отношения към онзи момент и факта, че не бил юрист, естествено се
съгласил и сключил описания Договор за правна защита, като заплатил в брой дължимия се
адвокатски хонорар, като му било обяснено, че ако спечели делото, сумата ще му бъде
възстановена.
Посочва, че на 15.12.2022г. от Д. разбрал, че били спечелили процесното дело. В
последствие прекратили както служебните, така и личните си отношения. На 28.11 2023г. по
сметка на „Палатин“ ЕООД била преведена сумата, представляваща разноски по процесното
дело. Твърди, че почти веднага след това, на имейла на друго негово дружество получил
уведомление от адвокат В., че бил преведен заплатения от него хонорар. Малко време след
това, отново на имейла на друго търговско дружество заваляли претенции от страна на
адвокат В. да му бъде изплатена повторно процесната сума.
В началото не обръщал внимание, възприел го като някаква форма на заяждане от страна на
Д., но тормоза не спрял до тук и се наложило да се консултира с адвокат, защото се оказало,
че Д. била „изкупила“ дълга от адвоката, който работи за и със нея.
Адвоката на „Палатин“ ЕООД изготвил жалби до РП и Председателя на САК и се свързал с
адвокат В., т.к. най-вероятно процесното споразумение не било разписано от него.
В онзи период срещите му с Д. били почти ежедневие, т.к. бил смятал, че е адвокат, отделно
съпругът й работеше за и със него и размяната на книжа и лични разговори били ежедневие.
Разписвал бил „на доверие“ десетки документи, изготвени от нея. Категорично заявява, че
няма конкретен спомен да бил разписвал процесното споразумение и че със абсолютна
сигурност не го разписал, когато сключвал процесния договор за правна помощ. Видно от
копието на самият документ, подписа, положен върху споразумението бил коренно различен
от неговия, но било възможно измежду многото книжа, които Д. му била давала за подпис да
бил и въпросния документ, както било възможно изобщо да не го разписвал.
Оспорва твърдението от страна на ищеца, че представляваното от него дружество не било
заплатило претендираните суми.
Прави възражение за нищожността на представеното по делото Споразумение към Договор
за правна защита и съдействие от 14.11.2022г., т.к. същото противоречало на закона и
добрите нрави. По своята същност съдържало твърдение, опровергаващо направеното в
представения договор за правна помощ, в чл. 2 от който ясно било записано, че
договореното възнаграждение в размер на 3000 /три хиляди/ лв. било изплатено изцяло и в
брой от една страна, а от друга, целта на този документ имал двояка, неморална и незаконна
същност -да бъде получена повторно вече заплатена от дружеството сума, за която било
заявено пред съд, че била платена изцяло, което противоречало и на закона, и на морала.
Съгласно чл. 40 ал.3 от ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз бил длъжен точно
да осведоми своя клиент за неговите права и задължения, което видно от настоящия казус
също не било сторено, т.к. се твърдяло, че бил разписал противоречащ на закона и морала
документ, от който произтичала претенцията на ищцовото дружество. Съгласно чл. 3 ГПК
участващите в съдебните производства лица и техните представители били длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. Претендира сторените по делото разноски.
С оглед характера на предявените искове, съдът с определение по чл. 140 ГПК от 20.03.2024
3
г. е указал на ищцовото дружество, че следва да установи по безспорен начин наличието на
договор за цесия между него и адвокат Т. М. В. от САК, по отношение на процесното
вземане за адвокатско възнаграждение, уведомяването на ответното дружество за
извършената цесия, договорни отношения между и адвокат Т. М. В. от САК и ответното
дружество – договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. и споразумение договор
за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г., че е адвокатът В. е извършил своевременно
своите задължения по тези договори, че ответникът е изпаднал в забава за плащане, както и
размерите на исковете си. Със същото определение е било указано на ответника, че следва
да докаже, че е извършил плащане на адвокатското възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 14.11.2022 г. и възражението си за нищожност на споразумение
договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. поради липсата на съгласие.
В хода на съдебното производство от 03.07.2024 г. е допуснато увеличение на предявения
иск по чл. 79 ЗЗД, както следва същият иск ще се счита за предявен за сумата от 2650,00
лева, представляваща неплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 14.11.2022 г. и споразумението към него 14.11.2022 г., за изготвяне на
касационна жалба против решение №462 от 18.07.2022 г. по НАХД №649/2022 г., IV-ти
състав на Районен съд-Перник и процесуално представителство пред Административен съд
-Перник, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за прехвърляне на вземане от
02.01.2024 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 22.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
В хода на съдебното производство ищцовото дружество поддържа претенцията си чрез
процесуалния си представител адв. Т. В., като претендира уважаването й и присъждането на
разноски по списък. Постъпили са и писмени бележки.
В хода на съдебното производство ответното дружество оспорва претенцията чрез
процесуалния си представител адв. М. М. моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски и представя списък
с разноски по чл. 80 ГПК. Постъпили са и писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения от ищеца договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022
г. ответното дружество чрез управителя си И.А. и адвокат Т. М. В. от САК са постигали
съгласие адвокатът да окаже на дружеството правна защита и съдействие изразяващи се в
изготвяне на касационна жалба против Решение № 462/18.07.2022 г. по НАХД № 649/2022 г.
на РС-Перник и процесуално представителство пред Административен съд-гр. Перник. В
член 2 наименован „Договорно възнаграждение“ от договор за правна защита и съдействие
от 14.11.2022 г. изрично страните са уговорили, че клиентът приема да заплати на адвоката
възнаграждение в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, което е изплатено изцяло и в
брой. Договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. не е оспорен от страните, нито
като съдържание, нито като автентичност.
Приложено е по делото и споразумение към договор за правна защита и съдействие
от 14.11.2022 г. с дата 14.11.2022 г. сключено между същите страни, съгласно чл. 1 от същото
–„С настоящото споразумение страните заявяват, че действително плащане на договореното
възнаграждение е в размер на 3000 лв. не е извършвано“, като същото ще бъде заплатено от
клиента на адвоката след изплащането му от ответната страна по касационната жалба“
Управителят на ответното дружество е оспорил по реда на чл. 193 ГПК авторството на
споразумението и твърди в отговора на исковата молба, че подписът не е негов, поради
което е била открита процедура по чл. 193 ГПК за оспорване на истиността на
споразумението и е била назначена съдебно-почеркова експертиза, съгласно която подписа
под споразумение към договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. с дата
14.11.2022 г. е бил изпълнен от И.А., управител на ответното дружество. Съдът кредитира
4
изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза като съставена от безпристрастно вещо
лице в рамките на неговата компетентност и неоспорена от страните.
Адвокат Т. В. бил изготвил касационна жалба против Решение № 462/18.07.2022 г. по НАХД
№ 649/2022 г. на РС-Перник и бил осъществил процесуално представителство пред
Административен съд-гр. Перник. Делото пред Административен съд - гр. Перник се е
развило в едно открито съдебно заседание проведено на 23.11.2022 г., на което ответното
дружество е било представлявано от адвокат Т. В., който в хода по същество е претендирал
да бъдат присъдени в полза на доверителя му и направените по делото разноски, като е
представил списък с разноски и насрещната страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административно наказателното
производство е приключило с влязло в сила Решение № 220 от 15.12.2022 г. по КАНД №
212/2022 г„ по описа на Административен съд- Перник, Наказателно отделение, с което
касационната жалба, подадена от името на „ПАЛАТИН“ ЕООД била уважена изцяло. С
Решението си съдът е намалил претендирания адвокатски хонорар и вместо сумата от 3000
лв. е присъдил в полза на „ПАЛАТИН“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в
касационното производство в размер на 2 650.00 лв. В мотивите на решението на съда и по
конкретно в частта им досежно присъдените разноски в полза на ответното дружество е
посочено, че се претендират от дружеството разноски за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 3000 лв., обективирани в списък по чл. 80 ГПК и съобразно договор за правна
защита и съдействие от 14.11.2022 г. /л. 16 от делото/.
За събиране на горепосочената сума в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от
15.02.2023 г. и същият е предявен пред Националната агенция по приходите за плащане,
съобразно изискванията на чл. 519 ГПК.
Тъй като при предявяване на изпълнителен лист за плащане следвало да се посочи и банкова
сметка на кредитора, по която да бъдат преведени дължимите суми след осигуряването им в
бюджета на учреждението, което ги дължи, на електронната поща на Ответника е изпратено
съобщение на 17.02.2023 г. с искане да представи такава, като били приложени договора и
споразумението от 14.11.2022 г. В e-mail-a изрично било посочено, че банковата сметка била
необходима за превеждане на сумите по горепосочения изпълнителен лист, а именно
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лв., като се уведомява
ответника, че след като бъдат събрани тези суми, той следва да ги изплати на адвоката за
осъщественото процесуално представителство. Малко по-късно същия ден управителят на
дружеството И.А. е изпратил отговор на e-mail-a. към който била приложена банковата
сметка на дружеството.
Националната агенция по приходите е изплатила дължимите суми по изпълнителния лист по
посочената банкова сметка на „ПАЛАТИН“ ЕООД на 28.11.2023 г. Още същия ден на
електронната поща на ответника е изпратено съобщение, с което последния бил поканен да
изпълни задълженията си, съобразно уговореното. В последствие били изпратени още
няколко съобщения на електронната поща на ответника - на 04.12.2023 г., на 07.12.2023 г. и
на 08.12.2023 г. Независимо от тези покани плащане на дължимите суми не е направено,
напротив с писмо от 11.12.2023 г. управителят на „ПАЛАТИН“ ЕООД заявява, че няма да
заплати дължимите суми, поради това, че споразумението от 14.11.2022 г. не било
подписано от него.
Видно от Договор за прехвърляне на вземане от 02.01.2024 г. дължимата сума е цедирана на
Ищеца по настоящото дело „СИТАРА КОНСУЛТ“ ЕООД. Вземането е прехвърлено с
всичките му принадлежности, като Цедентът по Договора е изпълнил задължението си по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД като е отправил уведомление до ръководството на „ПАЛАТИН“ ЕООД за
извършената цесия на електронната поща на дружеството на 04.01.2024 г.
Съдът е задължил на основание чл. 176 ГПК управителите на ищцовото дружество З. Д. и
управителя на ответното дружество И.А. да дадат обяснения по поставените от насрещната
5
страна въпроси с писмени молби, които са им били надлежно връчени.
В о.с.з. на 03.07.2024 г. единствено се е явил управителя на ответното дружество И.А. и е дал
обяснения на поставените му въпроси като е заявил, че е виждал адвокат Т. В. само веднъж,
когато на 14.11.2022 г. му бил дал парите да го представлява по делото пред
административния съд а комуникацията се е била водила от З. Д., която се била представяла
за адвокат и с която били в приятелски отношения заедно с нейния съпруг и също така и в
служебни отношения, тъй като тя била давала юридически консултации на неговите
дружества. Бил получил препис от решението на Административния съд на 15.12.2022 г. и
след това били заваляли имейли с претенции да бъде заплатено адвокатското
възнаграждение на адвокат Т. В.. Бил подписал споразумението към договора от 14.11.2022
г. сред останалите документи, които З. Д. му била давала да подписва и се бил учудил от
заключението на експертизата, че подписът бил негов. Негови служители били отговорили
на имейлите, че не дължи търсените от него суми от електронните адреси на други негови
дружества. Адвокат Т. В. отрича да е виждал преди заседанието И.А. и да е имал среща с
него.
Съдът е предупредил управителя на ищцовото дружество за последиците по чл. 176, ал. 3
ГПК, и въпреки това З. Д. не се е явила да даде обяснения на поставените й въпроси в о.с.з.
на 03.07.2024 г. без да посочва основателни причини, поради което съдът приема за
доказани следните обстоятелства-адвокат Т. В. упражнява адвокатската си дейност в офиса
на ищцовото дружество, З. Д. познава И.А. и тя и съпругът й са имали служебни отношения
с дружествата му и че същата е предоставила за подпис книжата на И.А. в офиса на
ищцовото дружество респ. адвокатската кантора на адвокат Т. В. по повод съвместната им
дейност.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел И.А. син на управителя на
ответното дружество И.А. З. Д. е била в приятелски отношения с неговия баща и е работила
заедно с него, като се е представяла за адвокат без да има такова качество. Бил наясно с
делото, което се водило пред Административния съд, тъй като било във връзка с наложена
от НАП санкция във връзка с бензиностанция, за която той бил отговорен. След като им
била наложена санкция от НАП те се били свързали със З. Д. да ги представлява по делото,
като си били уредили среща в кантората на същата, на която разбрали, че ще ги
представлява адвокат Т. В., което ги било учудило. На 14.11.2022 г. били отишли в гр. София
в кантората на З. Д. той и баща му като на срещата бил присъствал и адвокат Т. В. и лично
бил видял как баща му И.А. дал на ръка на адвокат Т. В. сумата от 3000 лв., като последният
ги бил преброил пред свидетеля и дал на баща му документи, които били разписани.
Свидетелят не си спомня точно съдържанието на разписаните документи, но помни, че е
била предадена сумата от 3000 лв. от баща му на ръка на адв. В.. Целта на срещата била да
бъде упълномощен адвокат, който да ги представлява по делото пред Административния
съд за да отпадне наложената им от НАП санкция, като бъдат разписани съответните
документи. Баща му бил уговорил възнаграждението на адвоката в размер на 3000 лв.
Кантората, която били посетили се намирала на центъра в гр. София на бул. „Граф
Игнатиев“ в жилищен блок, апартамент на втори или на трети етаж, като в сградата нямало
асансьор. На срещата били присъствали свидетелят, неговия баща И.А., З. Д. и адвокат Т. В..
Датата била 14.11.2022 г., а целта на срещата била да се заплати хонорара на адвоката, който
ще ги представлява по делото за наложената санкция пред Административния съд. Адвокат
В. отрича да е виждал свидетелят И.А. преди съдебното заседание на 18.09.2024 г.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като кореспондиращи със
събрания по делото доказателствен материал. Съдът е допуснал до разпит този свидетел, тъй
като с неговите показания се установяват обстоятелства относно тълкуване на
действителната воля на страните досежно уговорения начин за заплащане на адвокатското
възнаграждение на адвокат Т. В. за оказаното от него процесуално представителство по
6
КАНД № 212/2022 г„ по описа на Административен съд- Перник, както и мястото на
предаване на сумата и обстоятелствата при които се била осъществила срещата на страните с
цел да бъде предадена съответната сума, които обстоятелства съдът е счел, че не се включват
в кръга на обстоятелствата предвидени в чл. 164, т.4, 5 и т. 6 ГПК по отношение на които
свидетелски показания се допускат единствено при изрично съгласие на страните, каквото в
случая не е налице.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По делото се установи, че ищцовото дружество е цесионер като претендира от
ответното дружество вземания, прехвърлени му по договор за цесия от 02.01.2024 г.
Ответникът не е заявил възражения за нищожност на договора за цесия и за липса на
надлежното му уведомяване. Съдът счита, че следва служебно да изследва въпроса дали
договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет, противоречие със закона,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Съдът счита, че вземането, което е
прехвърлено със същия, е прехвърлимо по силата на закона и поради естеството си.
Вземането за адвокатско възнаграждение според съда не съставлява лично неимуществено
право, нито имуществено право, което да е пряко свързано с личността на страната и да е
непрехвърлимо по своето естество. Вземането за адвокатско възнаграждение е парично
вземане и макар самият договор за правна помощ да се сключва с оглед личността, това не
прави вземането за адвокатско възнаграждение непрехвърлимо. Съдът счита, че вземането за
адвокатско възнаграждение може да се цедира на лице, което не е адвокат. Съгласно чл. 17,
ал.1 от Етичния кодекс на адвоката, който предвижда, че заплатеното на адвоката
възнаграждение не може да се поделя с лице, което не е адвокат, не води до извода, че
вземането не може да бъде цедирано. Горната клауза има предвид, че самото вземане е за
предоставяне на услуги от адвокат и поради спецификата на професията и дейността, то не
може да бъде прието, че се дължи такова възнаграждение на лице, което не е адвокат и
затова не може при осъществяване на услугата да бъде поделяно с такова лице. Забраната за
поделяне, обаче, не е забрана за цедиране на вземането, което както се посочи по-горе съдът
не приема да е непрехвърлимо. Следователно договорът за цесия не е с невъзможен
предмет. Договорът за цесия не е в противоречие със закона, етичните правила и добрите
норми, тъй като вземането за адвокатско възнаграждение не е лично и непрехвърлимо.
Не е спорен между страните въпроса относно уведомяването на длъжника за
извършената цесия. Следва да се има предвид, обаче, че уведомлението по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което не е условие за
прехвърлителното действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на
задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаване на цесията, длъжникът
може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на
уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор. В случая ответното дружество е било уведомено
за извършената цесия, като му е било изпратено уведомление на 04.04.2024 г. на
електронния му адрес и това не се оспорва.
Независимо от горното, за да породи валидно действие договорът за цесия, на който
кредиторът основа претенцията си, трябва прехвърленото вземане да съществува, както и да
е доказано по основание и установено по своя размер. Според чл. 36, ал. 1 и, ал. 2 ЗА
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което се определя в договор с неговия
клиент. Уреждането на специални хипотези, когато може да бъде предоставена безплатна
правна помощ (чл. 38, ал. 1 ЗА), показва, че във всички други случаи поначало на адвоката
винаги се дължи възнаграждение. Както се посочи обаче, това възнаграждение може да се
уговори само в договора между адвоката и клиента. По своята същност договорът между
клиента и адвоката може да се определи като договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл.
7
ЗЗД, като с него клиентът възлага на адвоката да извърши определени правни действия във
връзка със защитата на правата на клиента, а адвокатът се съгласява да стори това срещу
възнаграждение. В този смисъл посочената уредба на ЗА въвежда отклонение от правилото
на чл. 286 ЗЗД, че възнаграждение по договора за поръчка се дължи, само ако уговорено - в
отношенията между клиента и адвоката възнаграждение се дължи винаги (с изключение на
случаите по чл. 38, ал. 1 ЗА). Нормалното развитие на отношенията между клиента и
адвоката изисква клиентът да възложи на адвоката определена работа за защита на
интересите му и адвокатът да се съгласи да я извърши. С постигане на това съгласие са
сключва и договорът за поръчка между клиента и адвоката, тъй като договорът за поръчка е
консенсуален и законът не изисква форма за действителността му. Такава форма не изисква
и ЗА, който предвижда единствено писмена форма за упълномощаването на адвоката (чл. 25,
ал. 1 ЗА), тъй като това е необходимо с оглед на формалната легитимация, която създава
пълномощното за адвоката като представител на клиента си, при това и от това правило са
възможни изключения (чл. 25, ал. 2 и ал. 3 ЗА). Липсва изискване за форма за договора
между адвоката и клиента. Именно в горния смисъл следва да се разбира и хипотезата на чл.
36, ал. 3 ЗА, според която при липса на договор между адвоката и
клиента, възнаграждението се определя от съответния адвокатски съвет. 3аконът некоректно
е използвал израза липса на договор, тъй като ако договор изобщо липсва, т.е. ако не е
постигнато съгласие между клиента и адвоката последният да извърши възложената му
работа за защита правата на клиента, няма основание адвокатът да извърши тази работа,
нито клиентът да му я заплати. Тъй като договорът може да се сключи и устно, при което
при възникнал спор установяването на уговореното между страните по него възнаграждение
за адвоката може да се окаже затруднително, чл. 36, ал. 3 ЗА предвижда възможност това
затруднение да бъде преодоляно с решение на адвокатския съвет. Следователно нормата на
чл. 36, ал. 3 ЗА има предвид не липса на договор изобщо, а липса на писмен договор, при
което не може да се установи размерът на уговореното възнаграждение или евентуално
липса на уговорка конкретно по отношение на възнаграждението. Договор между адвоката и
клиента обаче винаги е необходимо да бъде сключен, за да бъде натоварен адвокатът да
извърши съответната работа в защита на интересите на клиента си и съответно за да може да
се дължи и възнаграждение на адвоката, дори и то да е определено по реда на чл. 36, ал. 3
ЗА (в тази насока са и съображенията в решение № 208/2015 г. по т. д. № 3961/2013 г. на II т.
о. на ВКС). По делото се установи, че страните са сключили помежду си договор за правна
защита и съдействие от 14.11.2022 г. по силата на който ответното дружество чрез неговия
управител И.А. е възложило на адвокат Т. В. да окаже на дружеството правна защита и
съдействие изразяващи се в изготвяне на касационна жалба против Решение №
462/18.07.2022 г. по НАХД № 649/2022 г. на РС-Перник и процесуално представителство
пред Административен съд-гр. Перник. В член 2 наименован „Договорно възнаграждение“
от договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. изрично страните са уговорили, че
клиентът приема да заплати на адвоката възнаграждение в размер на 3000 лв. /три хиляди
лева/, което е изплатено изцяло и в брой. Договор за правна защита и съдействие от
14.11.2022 г. не е оспорен от страните, нито като съдържание, нито като автентичност.
Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС- Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В Договора за правна
защита и съдействие от 14.11.2022 г. е вписан начина на плащане на уговореното адвокатско
възнаграждение от 3000 лв., а именно в брой, като изрично е посочено, че същото е
заплатено изцяло и в брой и следователно вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Между страните не се спори, че между тях е съществувала договорна обвързаност по
8
горепосочения договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г., по който е бил
договорен адвокатски хонорар в размер на 3000 лв.
Спорно е заплащането на този договорен адвокатски хонорар, както и начина по
който е било уговорено да се заплати. Приложено е по делото и споразумение към договор
за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. с дата 14.11.2022 г. сключено между същите
страни, съгласно чл. 1 от същото –„С настоящото споразумение страните заявяват, че
действително плащане на договореното възнаграждение е в размер на 3000 лв. не е
извършвано“, като същото ще бъде заплатено от клиента на адвоката след изплащането му
от ответната страна по касационната жалба“, т.е. с това споразумение е уговорен
резултативен адвокатски хонорар по чл. 36, ал. 4 ЗА.
По въпроса как следва да бъде доказано изплащането на договорен адвокатски
хонорар е налице задължителна съдебна практика, обективирана в т.1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, обвързваща долустоящите на ВКС съдилища,
в което се приема, че в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка.
В конкретния правен казус в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че
договорената сума е била изплатена изцяло в брой. С оглед на това отбелязване, направено
от самия адвокат Т. В. в договора за правна защита от 14.11.2022 г., съда намира, че
претендираната сума в размер на 3000 лв. договорено между страните адвокатско
възнаграждение е било изцяло изплатено.
Процесният договор за правна защита и съдействие е частен диспозитивен документ,
подписан двустранно и изразяващ общото съгласие на страните за постигане на определен
правен резултат, като същият съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в
него, са направени от тези лица /чл. 180 ГПК/.
Отбелязването в процесния договор за правна защита и съдействие, направено при
това лично от адвоката при попълване на бланковия договор, че сумата от 3000 лв.
договорена, като адвокатски хонорар е платена в брой има характер на разписка, която
удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското
възнаграждение.
Доколкото ищецът твърди, че въпреки отразеното в договора, плащане по него не е
било извършено, той практически поддържа симулативност на материализираното в
договора свое волеизявление, като носи и доказателствената тежест да установи
твърденията си. Това е така, тъй като при наличие на признание в договора за получено по
него плащане на дължимата сума от кредитора /което е положителен факт/, то евентуалната
симулативност на това изявление следва да се установи от лицето, което го е направило и
което ще черпи благоприятни последици от противния факт. В този смисъл ищецът се
позовава на споразумение към договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. с дата
14.11.2022 г. сключено между същите страни, съгласно чл. 1 от същото –„С настоящото
споразумение страните заявяват, че действително плащане на договореното възнаграждение
е в размер на 3000 лв. не е извършвано“, като същото ще бъде заплатено от клиента на
адвоката след изплащането му от ответната страна по касационната жалба“, т.е. с това
споразумение е уговорен резултативен адвокатски хонорар по чл. 36, ал. 4 ЗА. Същото се
установи от кредитираната от съда съдебно-почеркова експертиза, че е било подписано от
двете страни по него и от адвоката Т. В. и от клиента-управителя на ответното дружество
И.А..
Съдът счита, че в случая са налице два договора за правна помощ с различна
9
уговорка за начина на заплащане на адвокатското възнаграждение, като в договора за правна
защита и съдействие от 14.11.2022 г. е посочено, че уговореното възнаграждение в размер
на 3000 лв. /три хиляди лева/, което е изплатено изцяло и в брой и споразумение към
договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. с дата 14.11.2022 г. , в което е
посочено, че действително плащане на договореното възнаграждение е в размер на 3000 лв.
не е извършвано“, като същото ще бъде заплатено от клиента на адвоката след изплащането
му от ответната страна по касационната жалба. Съдът следва на основание чл. 20 ЗЗД да
тълкува каква е била действителната воля на страните по отношение на начина по който са
уговорили плащането на адвокатското възнаграждение и дали същото е било платено изцяло
и в брой или е било уговорено като резултативен хонорар и не е било заплатено. Съдът
следва да има предвид, че съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК
на ВКС, обвързваща долустоящите на ВКС съдилища, в което се приема, че в договора
следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. . Разписката се
предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл.
77, ал. 1 ЗЗД. Разписката служи винаги като доказателство за изпълнение на задължението
на длъжника да предостави на кредитора определена парична сума. Разписката е частен
свидетелстващ документ, който носи подписа на страната, чрез който последната е
удостоверила неизгодни за себе си факти, а именно - плащане на сумата от 3000 лв. по
договор за договора за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. Следователно разписката
се ползва с обвързваща формална доказателствена сила относно факта на плащането на
адвокатския хонорар. Споразумението към договор за правна защита и съдействие от
14.11.2022 г. с дата 14.11.2022 г. е частен диспозитивен документ, подписан двустранно и
изразяващ общото съгласие на страните за постигане на определен правен резултат, като
същият съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от
тези лица /чл. 180 ГПК/. Същият обаче не се ползва с материална доказателствена сила и не
може да обори сам по себе си материалната и формалната доказателствена сила на
разписката като частен свидетелстващ документ.
Всеки подписан документ доказва, че материализираното в него изявление е направено и че
изхожда от лицето, което го е подписало като негов издател. Съдът е длъжен да приеме за
автор на изявлението лицето, подписало документа, както и че изявлението е волята на
автора на документа. Това е същността на формалната доказателствена сила на документите.
Тя е прогласена в чл. 180 ГПК. С формална доказателствена сила се ползва всеки подписан
документ, независимо дали е свидетелстващ или диспозитивен. Формалната
доказателствена сила се преодолява ако се докаже неавтентичността на документа, а именно,
че материализираното в него изявление не е направено от лицето, посочено като негов
издател. Материалната доказателствена сила е присъща за свидетелстващите документи. Тя
се състои в доказателственото значение на свидетелстващия документ за този стоящ вън от
него факт, който се удостоверява от материализираното в свидетелстващия документ
удостоверително изявление. Материалната доказателствена сила е различна за официалните
свидетелстващи документи и за частните такива. По силата чл. 179, ал. 1 ГПК официален
документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и
ред, съставлява доказателство за извършените от него действия. Частният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява
неизгодни за себе си факти. Такъв частен свидетелстващ документ, който има материална
доказателствена сила, тъй като издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти е
10
разписката. Предвид изложеното може да се заключи, че формалната доказателствена сила
както на официалните, така и на частните документи, се отнася до факта на писменото
изявление и неговото авторство – чл. 180 ГПК. За разлика от официалния свидетелстващ
документ, частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен
ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно
признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. / в този смисъл
Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 146
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г., IV г. о., ГК, /.т.е. всеки неоспорен /или при
недоказано оспорване/ частен писмен документ от гл. т. на подписа, е автентичен, а
доколкото не е спорен /или при недоказано оспорване/ от гл.т. на съдържание, то този
документ е и истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно
съдържащото се признание на неизгодни за страната факти. / в този смисъл Решение № 249
от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., II г. о., ГК/. С оглед на изложеното съдът
намира, че договора за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. в частта където е
уговореното възнаграждение в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, което е изплатено
изцяло и в брой и има характера на разписка следва да се приеме за обвързваща страните
поради изложените съображения относно материалната доказателствена сила на частния
свидетелстващ документ, който съдържа неизгодни за издателя му факти.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че видно от приложения препис от
протокола от открито съдебно заседание проведено на 23.11.2022 г. пред Административния
съд-Перник, на което ответното дружество е било представлявано от адвокат Т. В., който в
хода по същество е претендирал да бъдат присъдени в полза на доверителя му и направените
по делото разноски, като е представил списък с разноски и насрещната страна е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административно
наказателното производство е приключило с влязло в сила Решение № 220 от 15.12.2022 г.
по КАНД № 212/2022 г„ по описа на Административен съд- Перник, Наказателно
отделение, с което касационната жалба, подадена от името на „ПАЛАТИН“ ЕООД била
уважена изцяло. С Решението си съдът е намалил претендирания адвокатски хонорар и
вместо сумата от 3000 лв. е присъдил в полза на „ПАЛАТИН“ ЕООД разноски за адвокатско
възнаграждение в касационното производство в размер на 2 650.00 лв. В мотивите на
решението на съда и по конкретно в частта им досежно присъдените разноски в полза на
ответното дружество е посочено, че се претендират от дружеството разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., обективирани в списък по чл. 80 ГПК и
съобразно договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. /л. 16 от делото/. С оглед
на изложеното именно договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. е бил
представен от адвокат В. пред съда, а не споразумението и той се е позовал на него
претендирайки заплащане на сторените по делото разноски от неговия доверител, което е
индиция, че действителната воля на страните относно плащането на адвокатското
възнаграждение е била обективирана в договора за правна защита и съдействие от 14.11.2022
г., а не в споразумението към за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. от 14.11.2022 г.
В този смисъл са и свидетелските показания на разпитания по делото свидетел И.А., от
които се установява, че неговия баща и З. Д. и адвокат Т. В. са си уговорили среща на
14.11.2022 г. в кантората им в гр. София , като целта на тази среща е била да бъде
упълномощен адвокат да представлява ответното дружество по делото пред
Административния съд-Перник и да бъде заплатен адвокатския хонорар в брой в размер на
3000 лв., който били предадени от управителя на ответното дружество И.А. на адвокат Т. В..
11
В този смисъл са и дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения от управителя на ответното
дружество И.А., който твърди, че е заплатил сумата от 3000 лв. в брой на срещата на
14.11.2022 г. Свидетелските показания не са недопустими по смисъла на чл. 164, т. 4, т. 5 и т.
6 ГПК, тъй като с тях се установява действителната воля на страните относно уговорения
между тях начин за заплащане на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответното дружество пред Административния съд-Перник. Дори и да се
приемат за недопустими и да бъдат изключени от доказателствения материал,
действителната воля на страните се установява и от събраните по делото писмени
доказателства и сравняването на тяхната материална и формална доказателствена сила и
съдът приема, че тя е била обективирана в договора за правна защита и съдействие от
14.11.2022 г., а не в споразумението към за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. от
14.11.2022 г., тъй като чл. 2 от същия изрично страните са уговорили, че клиентът приема да
заплати на адвоката възнаграждение в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, което е
изплатено изцяло и в брой и в тази част договора има силата на разписка, която е частен
свидетелстващ документ, който има материална доказателствена сила по отношение на
неизгодни за издателя му факти, а именно плащане на адвокатския хонорар в брой в
уговорения размер от 3000 лв., в който случай има силата на извънсъдебно признание и е
противопоставим относно тези факти срещу своя издател. Споразумението към договор за
правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. с дата 14.11.2022 г. е частен диспозитивен
документ, подписан двустранно и изразяващ общото съгласие на страните за постигане на
определен правен резултат, като същият съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в него, са направени от тези лица /чл. 180 ГПК/. Същият обаче не се ползва с
материална доказателствена сила и не може да обори сам по себе си материалната и
формалната доказателствена сила на разписката като частен свидетелстващ документ.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.
79 ЗЗД във вр. с чл. 286 и чл. 280 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са неоснователни и недоказани и следва
да бъдат отхвърлени като такива.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски. От ответника е заявено
искане за присъждане на такива и е представен списък по чл. 80 от ГПК , поради което
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв., които следва да бъдат поети от
ищеца. Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СИТАРА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 72, ет. 2, ап. 8,
обективно кумулативно съединение са предявени искове с правна квалификация чл.79, ал.1
ЗЗД, вр.чл. 286 във вр. с чл. 280 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД против „ПАЛАТИН“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Кладница, ул. „Лондон“ № 49, с
които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 650.00 лв.
(две хиляди шестстотин и петдесет лева), представляваща неплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от14.11.2022 г. и Споразумение
към него от 14.11.2022 г. за изготвяне на касационна жалба против Решение №
462/18.07.2022 г. по н.а.х.д. № 649/2022 г., 4-ти състав на Районен Съд Перник и
процесуално представителство пред Административен съд - гр. Перник, което вземане било
прехвърлено на ищеца по настоящото производство с Договор за прехвърляне на вземане от
02.01.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-22.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 54.20
лв. /петдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение в размер на
12
законната лихва от деня на забавата до деня на предявяване на настоящата искова молба - за
периода 29.11.2023 г. - 22.01.2024 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „СИТАРА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 72, ет. 2,
ап. 8, да заплати на „ПАЛАТИН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Кладница, ул. „Лондон“ № 4 сумата от 600 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13