№ 2797
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502891 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, чрез процесуален представител юрк. Р. И., срещу разпореждане от
26.10.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 11152/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което
е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист за вземания по договор за кредит от 17.02.2020 г.
В жалбата се иска отмяна на разпореждането, с което е отхвърлено подаденото
заявление, тъй като неправилно е прието, че претендираните вземания са недължими,
поради недействителност на закупените допълнителни услуги. Счита, че заповедният
съд не разполага с правомощия да преценя валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Освен това твърди заповедният съд да не е направил
задълбочен анализ на кумулативните критерии по чл. 143 от ЗЗП, за да приеме, че е
налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза, а и същите, според
него, не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит. Излага
съображения за неправилно прилагане на закона, като не е отчетена разпоредбата на
чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, според която преценката на неравноправна клауза в договора не
включва определянето на основния му предмет и съответствието на стоката или
услугата с възнаграждението, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми, като съдът неправилно извършил именно такава преценка. Счита, че
договореното възнаграждение по договора отговаря на законовите ограничения и не
противоречи на добрите нрави, за което излага подробни съображения. Навежда
доводи, че закупените допълнителни услуги касаят услуги, дейности, които не са част
от кредитирането и уговореното заплащане не е част от погасителната вноска по
1
договора, като не следва да бъдат включвани в изчисляването на ГПР, съгласно
посоченото в параграф 1 от ДР на ЗПК. Моли да бъде отменено разпореждането в
частта, в която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против длъжникът М. А. Х., като вместо него се постанови да бъде
издадена заповед за изпълнение относно всички вземания, претендирани със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира
присъждане на разноски – държавна такса, платена за образуване на настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Районен съд Пловдив е отхвърлил изцяло заявление по чл. 410 ГПК от „Профи
кредит България“ ЕООД против М. А. Х.. Отказано е издаване на заповед за
изпълнение с мотив, че клаузите на договора, уговарящи възнаграждение за
посочените услуги при предоставена заемна сума – Фаст, която касае приоритетно
разглеждане на искането за кредитиране и Флекси – даваща възможност за гъвкав
погасителен план при кредитиране, противорачат на разпоредбите на чл.10а ЗПК, тъй
като представляват действия по усвояване на кредита, поради което е налице
обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправни клаузи, с които
реално да се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря
на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП, в
редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г. Прието е също, че с плащанията,
признати от заявителя, почти е погасена главницата по договора, а по дължимостта на
възнаградителната лихва в размер на 40,90 %, доколкото надхвърля трикратния размер
на законната лихва, съдът следва да се произнесе в исково производство, като е приел,
че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна
клауза. С оглед това е приел, че следва да отхвърли изцяло заявлението, тъй като не
може да се изследва по същество правилността на погасяването по реда на чл. 76 ЗЗД,
която преценка следва да бъде извършена в състезателен исков процес, с участието на
двете страни и събиране на доказателства, при което да се преценяват - както
наличието или липса на непогасени суми по договора, така и не/равноправността на
съответни договорни клаузи.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени
правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна
2
по следните съображения:
Правата на заявителя се претендират на основание Договор за потребителски
кредит № 30042621122 от 17.02.2020 г., сключен с длъжника М. А. Х.. С договора е
предоставена сума в размер на 500 лв., която да бъде върната, ведно с уговорена лихва
от 40,90%, на 11 месечни вноски, при ГПР 47,86%. В договора, в точка параметри на
кредита, е посочена дължима сума по кредита в размер на 599,24 лв. и месечна вноска
от 54,48 лв. Уговорено в договора е закупуване на допълнителна услуга „Фаст“, която
предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит
на стойност 150 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя право на
промяна на погасителния план на потребителския кредит, на стойност 400 лв., като с
така уговорените допълнителни разходи общото задължение по кредита е посочено в
размер на 1149,24 лв., а погасителната вноска в размер на 104,48 лв.
С оглед изложеното длъжникът в заповедното производство е потребител по
см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен, преди да издаде заповедта, служебно
да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за
съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на
неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП. В конкретния случай следва да
бъде проверено от заповедния съд съответствието на договора за паричен заем с
повелителни норми на ЗЗП и приложимия, с оглед предмета на договора, ЗПК, поради
което неоснователно е възражението в частната жалба за липса на правомощия на
заповедния съд за това.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да
откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност
искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 47,86%, като не посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В случая липсва яснота относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, като не са посочени допусканията, използвани при изчислението му,
което от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за
кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на
3
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1
от ЗПК/. Това е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно
чл. 22 от ЗПК. В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
При преценка на изложените обстоятелства и съдържанието на постигнатите
договорености, се установява и наличието на уговорки за заплащане на допълнителни
услуги – даващи право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства,
настоящият състав намира, че същите касаят действия по усвояване и управление на
кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК съдържа забрана за събиране на
такси и комисионни от кредитора за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. При това положение следва да се приеме, че целта на посочените договорни
клаузи е да бъде заплатено възнаграждение, което има характера на сигурна печалба за
кредитора и то в размер по-висок от уговорената възнаградителна лихва, уговорени в
противоречие с добрите нрави, разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, указваща законовия
максимум на ГПР, които разпоредби са неравноправни, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
19 от ЗЗП, а както се посочи по-горе, в този случай, съгласно чл. 23 от ЗПК,
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи по
кредита.
Действително, както е посочено в обжалваното разпореждане, преценката за
дължимост на претендираната главница следва да се извърши в състезателен исков
процес, като проверката му е в обхвата, посочен в чл. 411, ал. 2 от ГПК. Тъй като при
така извършената проверка съдът е установил, че се касае до наличие на вероятно
неравноправни клаузи в договор, водещи до неговата недействителност, следва да се
приложи нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за
изпълнение. Съгласно твърденията на заявителя са постъпвали плащания по договора,
с които са били погасявани задължения както за главницата, така и възнаградителната
лихва, стойност на закупени услуги и акцесорни вземания, като постъпилите
плащания са в размер близък до чистата стойност на кредита, която подлежи на
връщане на основание чл. 23 от ЗПК. Поради това и тъй като в настоящото
производство не може да се прецени какъв е размерът на невърната главница, с оглед
приложение последиците по чл. 23 ГПК, заявлението следва да се отхвърли изцяло.
По изложените съображения частната жалба се намира за неоснователна, а
обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 23528 от 16.10.2022 г., постановено по ч.
гр. д. № 11152/2022 г. по описа на РС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5