Решение по дело №539/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2923
Дата: 20 юни 2023 г.
Съдия: Яна Василева Николова Димитрова
Дело: 20231110200539
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2923
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110200539 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. Т. Б., ЕГН: ********** чрез адв. Н. Г.
срещу наказателно постановление № 22-4332-019692/05.10.2022 г., издадено
от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата не се оспорва, че на инкриминираната дата жалбоподателят е
управлявал цитирания в НП автомобил. Релевират се доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП като се твърди липса на виновно
поведение от страна на жалбоподателя. Твърди се, че същият не е бил
уведомен за това, че управляваното МПС е било дерегистрирано. Иска се
съдът да отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. Г., който поддръжа жалбата и иска от съда да отмени
обжалваният акт по съображения, подробно изложени в нея.
Въззиваемата страна – началник група „АНД“ при ОПП-СДВР, редовно
призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.
1
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:

Считано от 01.02.2022 г. регистрацията на товарен автомобил марка
„Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № КН4367ВХ, собственост на търговско
дружество „Мултико“ ЕООД била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, поради получено в ОПП-СДВР съобщение от Гаранционен фонд, че за
автомобила няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. До собственика на автомобила не било
изпратено уведомление за това обстоятелство.
На 09.05.2022 г. около 16: 39 часа в гр. София жалбоподателят П. Т. Б.
управлявал горепосочения товарен автомобил, движейки се по ул. „Стар
лозенски път“ с посока от Околовръстен път към бул. „Цариградско шосе“.
На кръстовището с ул. „Висо“ жалбоподателят бил спрян за проверка от
свидетеля В. И. З. – полицейски служител в ОПП- СДВР и неговия колега
Георги Христов Георгиев. В хода на проверката същите установили, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена
регистрация, поради което св. З. съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 625993/09.05.2022 г. за
нарушение на чл. 140, ал. 1 пр. 1 ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и
впоследствие.
Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка
наличие на данни за извършено престъпление. С постановление от
08.09.2022г. (деловодно изведено на 09.09.2022г.) прокурор при СРП отказал
да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345 от НК. На
05.10.2022 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, препис
от което било връчено на П. Т. Б. на 29.11.2022 г., а на 08.12.2022 г. била
подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства
показанията на свидетеля В. З., постановление на прокурор при СРП от
08.09.2022г. за отказ за образуване на ДП, справка „Картон на водач“, заповед
№ 8121к-13180/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване
в длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, справка по история на регистрацията на цитирания автомобил,
справка за собственост на товарния автомобил.
Съдът кредитира показанията на свидетеля З. като информативни,
добросъвестно депозирани и обективни. Макар у свидетеля да отсъства
спомен за голяма част от обстоятелствата, същият депозира показания
относно факти и обстоятелства, които лично е възприел или в
осъществяването на които лично е участвал. Показанията на свидетелите
2
намират пълна опора в представените по делото писмени доказателства,
поради което съдът им се довери изцяло.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като
обективни и информативни.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване
на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи
видно от т. 1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор“ е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от Гергана Владимирова Борисова "началник група към
СДВР, отдел Пътна полиция", без да е уточнено коя е групата. От
представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че
считано от 29.10.2019 г. Гергана Владимирова Борисова е встъпила в
длъжността началника на група „Административнонаказателна дейност“ към
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на основание т. 3.
10 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
е била компетентна към 05.10.2022 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане
на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 1
от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В настоящия казус категорично беше установено, че на
инкриминираната дата 09.05.2022 г. жалбоподателят е управлявал МПС
/товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № КН4367ВХ /,
чиято регистрация е била служебно прекратена на 01.02.2022 г. на основание
3
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава на
вмененото му нарушение. В посочената хипотеза на служебно прекратяване
на регистрацията обаче възниква и задължение за органите на ОПП-СДВР да
уведомят собственика на МПС за това. По делото не беше доказано, че
органите са изпълнили това свое задължение и са уведомили собственика за
служебно прекратената регистрация, още по-малко са налице данни, че
водачът на това МПС, който не е собственик – жалбоподателят П. Б. е узнал
за това обстоятелство. Ето защо, съдът намира, че деянието на жалбоподателя
П. Т. Б. е несъставомерно от субективна страна – липсват данни същият да е
бил наясно, че регистрацията на управлявания от него автомобил е
прекратена. Същият не е бил и длъжен да знае това, тъй като дори и да е бил
длъжен да провери датата на изтичане на валидността на застраховката
„Гражданска отговорност“ за автомобила, то той няма как да е наясно дали и
кога Гаранционен фонд ще уведоми ОПП СДВР за липсата на сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и кога тази регистрация ще бъде прекратена, а отделно не е
имал и възможност да провери това. В този смисъл е и разрешението,
възприето от ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, изразено в ТП №
2/05.04.2023 г. Видно от мотивите към цитираното Тълкувателно
постановление знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за
субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до
отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е
длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно
средство и с породените от нея правни последици. Ето защо, не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач,
който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство като в идентичен смисъл е и
диспозитивът на ТП № 2/05.04.2023 г. по ТР № 3/2022 г. на ОСС от НК на
ВКС и ОСС на ВАС, което е задължително за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове. Както беше посочено
по делото не беше доказано собственикът да е уведомен за служебно
прекратената регистрация на товарен автомобил „Фиат“, модел „Дукато“ с
рег. № КН4367ВХ, а още по-малко жалбоподателят Б. е имал знанието към
09.05.2022 г., че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация. Предвид това съдът намира, че деянието не е извършено
виновно – умишлено или непредпазливо, поради което и наказателното
постановление следва да се отмени поради субективна несъставомерност на
инкриминираното поведение на жалбоподателя.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, но
доколкото такива не са претендирани, то не следва да бъдат присъждани.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от
4
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-019692/05.10.2022 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
П. Т. Б., ЕГН: ********** са наложени следните административни наказания:
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5