Номер 2114.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 11.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. ГеоргиЕ.
Членове:Златина И. Кавърджикова
И.ка Д. Дрингова
Секретар:Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Деспина Г. ГеоргиЕ. Въззивно гражданско дело №
20203100501710 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:24 часа се явиха:
Въззивникът И. К. Н. , редовно уведомен по телефона, се явява лично и
с адв. Мария П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Г. М. Л. , редовно уведомен по телефона, се явява
лично и с адв. Антон Ж., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Контролираща страна ДИРЕКЦИЯ ,,СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ
– ВАРНА“, редовно уведомени по телефона, не се явява представител.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА
Съдът е сезиран с въззивна жалба вх.№ 11041/07.01.2020г. от И.И.
срещу Решение № 444 31.01.2020 г. по гр.д. № 16071/2019 г. по описа на ВРС
8-ми състав в частта му, с която е приложена мярка по отношение на същия,
на осн. чл. 5 , ал.1 т.1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на детето М.Г.Л., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ул. Доспат 18, ап.8, ет.5-6, на осн. чл.5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; наложена му е глоба в
размер на 200 лв, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН; осъден е да заплати държавна такса
в размер на 25лв., на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН; както и на ищеца сумата от
500лв., представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН,
вр. с ч.78, ал.1 ГПК.
ДОКЛАДВА се и писменият отговор вх.№ 45786/10.07.2020г. срещу
въззивната жалба.
ДОКЛАДВА се насрещната въззивна жалба вх.№ 19893/09.03.2020г.,
подадена от Г.Л. срещу Решението на ВРС в частта, с която ВРС не е
наложил останалите мерки за защита по отношение на детето М.Г.Л., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. Доспат 18, ап.8, ет.5-6, за постановяване на
мерки за защита на детето срещу И. К. Н. , ЕГН ********** с адрес гр. Бяла,
ул. Андрей Премянов №28 - лице, с което майката на децата М. К. се намира
във фактическо съпружеско съжителство.
АДВ. П.: Поддържам жалбата на доверителя ми така, както сме я
предявили. Поддържам възражението, депозирано срещу насрещната
въззивна жалба. Оспорвам насрещната въззивна жалба.
АДВ. Ж.: Оспорвам жалбата на И.И.. Поддържам отговора ни на тази
жалба. Поддържам насрещната въззивна жалба.
АДВ. П.: Във въззивната ни жалба са обективирани доказателствени
искания, които поддържаме точно така, както са заявени. Твърдим, че няма
провинения от страна на детето М.м, с него не е работено в училище, така
както се твърди и се внушава, че той бие децата в училище, че има нарушения
и че непрекъснато с него се занимава психолог. Твърдим, че такива
нарушения няма, не е имало проблем и това, което свидетелката, учителката,
която даваше сведения за период извън предмета на спора, които са
твърдения безпочвени. По отношение на трите доказателствени искания-
протоколи за работа, налични жалби в Отдел „Закрила на детето“ и ОД на
МВР, твърдим, че няма такава.
АДВ. Ж.: Има представени писмени доказателства. Тези отрицателни
факти, които се твърдят, не са относими към правния спор. Дали срещу М.м
има някаква процедура в училището, няма нищо общо с това, че И.И. му
дърпа ушите. Има или няма такъв случай аз не мога да кажа, защото не съм
нито учител. Има свидетелка- учителката, която каза, че има такива неща, но
те дали са верни, не мога да кажа.
АДВ. П.: Поискали сме свидетели, които водим. Една от тях е майката
на децата.
АДВ. Ж.: Имаме декларация, представили сме всичко, което ни е
поискано.Нямаме други доказателствени искания. Считам, че искането за
разпит на свидетели на насрещната страна не е направено своевременно и не е
посочено за какви обстоятелства ще се разпитват.
АДВ. Ж.: Предоставям на съда за преценка, но моля и на нас да ни
бъдат допуснати двама свидетели, които да установят, че върху децата е
упражняван натиск да си променят обясненията. В началото те са
категорични, че И.И. е дърпал ушите на три пъти на М.м, а след това започват
да се колебаят, като твърдят, че да, вярно, дърпал му ушите, но него много не
го боляло, а пък по- късно вече почти забравят. Така че това са обективните
факти по делото. Моля да ни допуснете свидетели, чрез показанията на които
ще се опитам да докаже, че всъщност майката на децата и И.И. оказват
въздействие на децата, за да си променят обясненията, които са давали пред
социалните служби, пред експерта, който също ги е разпитвал, и се вижда, че
има разлика между първите и последващите им обяснения, и това е само в
резултат на тяхното въздействие върху децата.
АДВ. П.: Моля да изслушате в днешното с.з. майката, която е пред
залата. Мисля, че ще изясни ситуацията. Не ни притеснява това, че няма да е
едновременен разпитът.
В- МИЯТ Г.Л.: Аз имам майка и баща, все още живи и здрави. Баща ми
ме е възпитал много добре, което означава, че получих образование,
физически спорт. С добро са се отнасяли към мен и никога с насилие. Баща
ми е взискателен, наказвал ме е, например наказан до стената за 3 минути, 5
минути“, според годините ми. Имало е и някакъв вид лишения, например ако
искам нещо материално- няма да го получа. Забранявал ми е да излизам да
играя, когато не ми е вървяло учението. В тези ситуации съм го разбирал,
защото образованието си е за теб и ако човек няма добро образование, в
нашето време е малко трудно да просперира. Затова съм го разбирал.
На своите си деца давам свобода да изразяват мнението си. Смятам, че
възпитанието трябва да е по- либерално. Такова ми е виждането за
възпитание. Според мен е необходимо родителят да има авторитет. Когато
действително детето проявява непослушание, му обяснявам какво е редно и
какво е нередно и защо, да им давам примери. Винаги съм обяснявал с
обяснения.
Разбрах за това, което се е случило. На 25-ти ноември се върнах от рейс,
тъй като пътувам. На 26-ти, понеже ми беше докладвано, че не слуша в
училище, отидох да го взема. Изтървахме автобуса с госпожата, взех я при
мен и тя започна: „Господине, аз не знаех, че сте бащата на М.м. В петък един
господин го взе и много лошо го дърпа за ухото. М.м много го заболя,
започна да реве“. Аз останах потресен. Госпожата да ми сигнализира за човек,
когото аз дори не познавам. Като баща се опитах да намеря връзка с тях, с
майката да поговоря. Отговори ми, че М.м лъже. Аз съответно нямам контакт
с него. Тогава попитах сина ми, той беше засрамен и огорчен- тъкмо се бяхме
развели, баща му го няма. Разведохме се с майка му 3 месеца преди това. Аз
заминах на рейс. Исковата молба беше октомври 2019г. Това става на
25.11.2018. Миналото лято се върнах от рейс на 31.08. На 01.09. не можех да
видя сина си, понеже не ми беше позволено от майката, за рождения му ден.
Решението за развод е от 13-ти или 14- ти август 2018г. През 2019г. се върнах
пак от рейс, два дни видях децата си и отидох на почивка и постепенно те
взеха да ми споделят, че въпросният господин е ударил дъщеря ми, докато са
били на къмпинг, но майка им им е казала да не казват на мен. Синът ми
преди това беше казал за това издърпване на ухото, което госпожата ми
сподели. Също и април месец 2019г. пак му е било дърпано ухото поради
някаква причина. Разведохме се по взаимно съгласие. Не знаех, подозирах, че
бившата ми съпруга има друг мъж в живота си, но не осъзнавах нещата,
понеже не вървяха от години. Когато се върнах от рейс ноември 2018г. тогава
разбрах. Сериозна връзка с друга жена нямам. Разводът беше по мое желание,
аз нямам никакви проблеми с това нещо.
С майката съм се опитвала да разговарям безброй пъти, казал съм и че
не ми пречи това, детето има рожден ден, сядаме на една маса, празнуваме
два- три часа, но когато чуя, че на сина ми му дърпат ушите и „яде“ шамари,
като загрижен баща няма как да позволя това нещо. Това на мен не ми пречи,
понеже, тези дърпания на уши, след молбите които подадох, спряха. Така, че
по някакъв начин защитих сина си и дъщеря си. Поех по правилния път. Във
всички институции малко или много ми се изсмяха за дърпането на ушите и
удрянето на шамари. В отдел „Закрила на детето“ ми казаха „Ние какво да
направим?“. На обаждане на тел.112 също ми казаха „Какво да направим?“. В
момента говорим за три доказани случая, а те всъщност са доста повече,
които аз не можах да докажа. Извадих и телефонни записи, синът ми реве по
телефона. Детето ми се обади и каза „Тате, влязох в колата и той ми удари
шамар“. На другата сутрин му се обаждам в автобуса, ходих с полиция да
проверя дали синът ми е добре. На сина ми поведението беше лошо,
доколкото разбрах- не слушал в училище, не внимавал, блъскал другите деца.
Това ми беше казано от госпожата.
В-КЪТ И.И.:-Баща ми почина през 2011г. от тежко заболяване. Майка
ми е жива и здрава. Възпитавали са ме винаги правилно. Като казвам
правилно имам предвид винаги с уважение. Извинете ме, малко се
притеснявам, доста ми е неприятно, че се намирам в момента в такава среда и
никога не съм допускал, че ще се явявам на съд за каквото и да било.
Възпитали са ме винаги да бъда интелигентен, възпитан, скромен.
Баща ми за мен беше авторитетна личност. Не ми е прилагал наказания,
които да ме карат да мисля, че е несправедливост. Не ми е било позволявано
всичко. Аз от уважение към моите родители и родителите на моя баща, с
които доскоро живеехме всички заедно, винаги съм бил научен на уважение.
Никога не съм си позволявал да правя каквото и да било, накърнявайки
техните интереси. Аз живея в по- малък град. Мен са ме наказвали с това, да
не се събирам с приятели и са ме лишавали от моите удоволствия.
За конкретния случай за мен нещата все едно са се случили вчера,
всичко ми е ясно. Колкото до въпросната свидетелка- учителката, бях
помолен от майката да посрещна М. на спирката, понеже тя беше на работа.
Отивайки на спирката видях, че слизат децата. Това не беше първият път,
когато вземам детето оттам. Видях, че М.м слиза, но с една учителка, като
учителката се обръща към мен и започва (може би ме е припознала като
неговия баща) да ме напада с думи какво било арогантно поведението на
детето, как преди това се сбил с един негов съученик, как било много
непристойно. В самия автобус е седял с едно момиченце, негова връстничка.
Докато тя си играела с телефона, той нещо се издразнил, хванал ѝ телефона и
го хвърлил в коридора. Детето се разплакало и така нарушил много лошо
поведението в автобуса. Всичко това ми го казва учителката. Съща така
започна да ми изрежда и начина му на държание и отпреди това в училище.
Аз, понеже съм дете в учителско семейство, потънах в земята от срам,
защото там имаше и други родители, други хора, които чакаха децата. Дори
учителката беше застанала така, че беше спряла движението на децата от
автобуса и тези всичките неща ми ги казва. Единственият начин, по който
успях да протестирам, беше, че попитах М. дали това е вярно. Той ме
погледна срамежливо и отговори „да“. Няма нищо вярно в това, което е
казала свидетелката. Просто го хванах детето за ухото и му казах „сега всички
тези неща, които ми ги обясни на мен учителката, ще ги обясниш на майка си,
за да може тя да ти обясни как трябва да се държиш в на училище“. Това
беше абсолютно всичко. Извиних се на учителката от мое име, казах ѝ
„Извинявайте, това повече няма да се повтори“, качихме се в колата и се
прибрахме. Това беше цялата история. В показанията, които дава тази
учителка едва ли не аз съм хванал детето за ухото, вдигнал съм го с една ръка
от земята, това нещо съм го направил публично пред целия автобус. Беше
пълно с родители, как никой не ми направи забележка, ако е било така. Аз
ако видя някой родител да си бие детето на тротоара, ще му направя
забележка. Как никой не го видя това нещо? Аз ако съм го направил, щях да
му откъсна ухото, как мога да го вдигна с една ръка от тротоара? Тогава ако
М. е бил 23 кг, в момента тежи 30 кг.
Въззиваемият Г.Л. (прекъсва въззивника): В момента е 40 кг, тогава
е бил 38 кг.
В-КЪТ Н.: В момента М.м е 30 кг.
В- МИЯТ Л. /отново прекъсва/: 40 кг беше преди месец, сега е 38 кг.
В-КЪТ Н.: Обвиненията на бащата на децата са абсолютно безпочвени.
Аз никога не съм си позволявал никакво арогантно поведение, повишаване на
тон с тези деца. Изпитвал съм винаги уважение и към майката, и към децата.
Децата също са привързани към мен, това се вижда и от експертизата. За
година и половина са два случая. Въпросният втори случай беше, когато
купих (след рождения ден на детето) плейстейшън, с който да го зарадвам и
да си играе вкъщи в подходящо време и среда. Сядат да играят със
сестричката му близо и понеже М. играе през цялото време, а Е. много пъти
го моли да ѝ го даде малко да поиграе и тя. Той се съгласи, като Е. му обеща,
че само един път ще играе на тази игра, но тя не му го даде и той стана, отиде
и дръпна щепсела със всички свързани контакти. Към тях беше включен
телевизорът, който е 55 инча. Е. седеше на метър и половина от телевизора.
Аз тогава бях отстрани,в кухнята, изтичах, хванах Е. и я дръпнах, защото се
уплаших, че нещо може да се случи. Обясних на М.м, че това е било
неправилно, че може да направи беля, че не трябва да реагира по този начин,
със съвсем внимателен тон, без нещо друго. Казах, че оттук насетне никой
няма да играе на тази игра. М. се разстрои, защото прекратих играта и си
отиде в стаята. Тогава станах свидетел на разговора с баща му. Чух, че детето
излъга по телефона. Каза, че бил ял бой и т.н. След като приключи разговора
им, попитах М. защо излъга баща си. Той отговори „Не, аз не съм казвал
такова нещо“. Казах му: „как, ти преди малко каза на баща си, че си ял бой, а
ти не яде“? Той отново ми отговори:“Не, аз такова нещо не съм казал“.
Естествено, поради силната връзка между баща и син М.м се възползва по
някакъв начин.
Съгласен съм, че М. е длъжен да общува с баща си, с майка си, с всички
негови близки, които му мислят доброто. Както баща му му мисли доброто,
така и аз и майка му. Но има един малък проблем, че от страна на бащата и
неговите родители се наблюдава (това е лично мое мнение и на М.), че има
едно агресивно поведение, постоянни нападки. Децата са на малка възраст и
са искрени и това го коментират, че постоянно се говорели обиди за нас и по
мой адрес. Бащата това не го отрича. Аз не съм позволявал по никакъв повод
да се говори за нещо, освен за нас. Никога не сме обсъждали бащата, никога
не сме обсъждали неговите родители и т.н.
Питам се как бащата не успя да се свърже с мен, защо не ме попита как
се е получило това нещо.Като големи хора не успяхме да обсъдим. За себе си
аз зная отговора, защото той е доста агресивен, за което има и други
доказателства. Входната врата на блока е разбита. На входната врата още ѝ
личи ударът от юмрук още преди години, преди да имам някаква връзка с М..
Аз се занимавам с частен бизнес. Отделно съм обществена личност в Бяла.
Всички ме познават- в полицията, образованието и жителите на града и в
един момент, като излезе решението на ВРС, ми се обаждат от Районното,
където ме познават, да отида да си предам оръжията, защото съм ловец,
председател на ловна дружинка. Всички тези неща са подронващи авторитета
ми.
В- МИЯТ Л.: Аз на М.м му обяснявах какво става в съда, защо са
всички тези работи и кое е правилно и кое не е правилно. Аз, като баща, не си
позволявам да удрям шамари и да дърпам уши и съумявам това нещо. На сина
ми се направи психологична експертиза и спомена три случая. Няколко не
успях да докажа. Детето го изживява това нещо и още го помни в себе си. Аз
като баща съм длъжен да защитя сина си. Това за мен е най- важното.
Зная, че когато имат проблеми родителите, децата реагират агресивно.
Не мога да помогна на М.м, защото господинът и бившата ми съпруга
блокират номера или картата на телефона на детето, която аз съм закупил на
детето, когато съм на рейс да нямам контакт с него. Възможно ми е да имам
контакт с него. Аз съм на пасажерски кораб, там интернет по всяко време. Три
месеца съм на кораба, три в България.
Аз се разведох с тази жена и проблеми с тях нямам. Когато станаха
първите случаи на дърпане на уши, се опитах да разговарям с нея, тя ми каза:
„синът ти лъже, не го слушай“. На господина не му зная телефона. Поисках от
бившата си съпруга номера на телефона му, но тя отказа да ми го даде.
Разговарях с брат ѝ, който е негов познат.
В- КЪТ Н.: Господин Г.Л. ми има номера на телефона. Няма никакъв
проблем да му го предоставя.
В- МИЯТ Л.: Имам месинджъра на въззивника, не номера му. Това
исках да кажа за поведението на сина ми. Разведох се. Заминавам на рейс.
Това е нещо ново за децата ми, до днес да живеят заедно баща им и майка им,
от утре да живеят разделени. Добре, няма проблем, но в следващия момент се
появява някакъв господин в живота им, който проявява насилие, а баща му го
няма да го защити. Майката ги знае тези неща, но вместо да предприема
някакви действия, едва ли не се съгласява. Така това дете е напълно нормално
да е объркано.
АДВ. Ж.: Поначало аз се противопоставям на разпита на майката на
децата. След като изслушаме свидетеля на въззивника, ще изразя становище
дали поддържам искането си за допускане на гласни доказателства. Засега го
поддържам.
АДВ. П.: Още веднъж заявявам, че не държим на едновременния разпит
на свидетелите. Водим майката М. Д.К., която моля да бъде разпитана в
днешното съдебно заседание, още повече, че същата е в напреднала
бременност, не желая да ѝ причиняваме още неприятности. Достатъчен е
целият този процес за нея.
СЪДЪТ, по доказателствените искания, обективирани във въззивната
жалба на И.И., съобрази следното:
По отношение първите три, които касаят събирането на писмени
доказателства, намира, че следва да бъде оставено без уважение с оглед
изявлението на страната, че няма такива данни и поради липсата на
конкретика за факти, касаещи настоящото производство.
По отношение на искането за гласни доказателства, след изслушването
на страните, намира че следва да бъде дадена възможност за разпит по един
свидетел на всяка една от тях. Предвид направеното уточнение от адв. П. за
свидетеля М. Д.К., която се води в днешното съдебно заседание, същата
следва да бъде допусната до разпит в днешното с.з. Съобразно изявлението на
процесуалния представител на въззиваемия, че ще прецени дали ще се ползва
от гласните доказателства, след като бъде изслушана посочената свидетелка,
намира, че произнасянето по доказателственото искане на адв. Ж. следва да
бъде отложено.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника, обективирани
във въззивната жалба, за изискване служебно справка за наложени наказания,
евентуално протоколи за работа с психолог в училището на детето М.м за
периода на постъпването му в училището до датата на издаване на исканата
справка; за изискване служебно на справка от ОЗД за налични жалби срещу
въззивника за осъществено насилие спрямо детето М.м; за изискване на
служебна справка от ОД на МВР- Варна за налични жалби срещу въззивника
за осъществено насилие спрямо детето М.м.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните за разпит по един свидетел на всяка
една от тях.
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание свидетеля М. Д.К.,
водена от въззивника.
ОТЛАГА произнасянето по искането на въззиваемата страна за
допускане до разпит един свидетел.
ПОКАНИ да влезе в залата и ПРИСТЪПИ към снемане самоличността
на свидетеля М. Д.К..
СВИД. М. Д.К.: ЕГН **********, български гражданин, неосъждана,
разведена, бивша съпруга на Г.Л., майка на М.м, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Обещавам да говоря истината. Желая да свидетелствам.
С И.И. не живеем заедно в едно домакинство. Нямаме брак с И.. Аз съм
от гр. Варна, той е от гр. Бяла, но той идва у нас, аз и децата ходим у тях.
Бременна съм от него.
Доколкото децата ми споделиха, баща им ги настройва срещу И.. М.м,
когато се прибере у нас, споделя, че баща им казвал обидни думи, например:
„И. е дебел, И. е грозен. Бяла е село, там не е хубаво, няма да ходите. Той не
ви е баща, няма да го обичате“. Вместо да им се радва, когато е с тях, той по
всякакъв начин гледа да го унижи. Децата се връщат от срещата с баща си
малко потиснати.
Г. има родители и когато са заедно той взима майка си Т.М., тяхната
баба, да се грижи тя за децата.Сега бяха един месец при него, понеже му се
полага. Бяха от 10.07.-10.08 при него в гр. Варна, на неговия адрес. Ходиха на
почивка и не стояли толкова дълго у тях и през цялото време бабата беше
плътно с децата, за да му помага в грижите.
Когато бащата е на рейс, той всеки Божи ден се обажда на децата по
вайбър, визуално, с видеовръзка. Г. е механик на пасажерски кораби.
Отсъства доста време. Сега, по време на панденията го нямаше над шест
месеца в България.
В- МИЯТ Л. /прекъсва свидетелката/: Пет месеца и половина.
СВИД. К.: Когато не е в България, Г. се чува всеки ден с децата. Когато
е в България срещите му с децата се спазват. По бракоразводното дело всеки
ден, когато има режим на лични отношения, Г. взима децата.
И. много обича децата, чувства ги като свои, грижи се за тях. Това, че
не им е биологичен баща не го прави по- малко грижовен. Не виждам нищо
лошо в това да обичаш чуждите деца. Може би ще сме бъдещо семейство
след няколко месеца с И., но все още нямаме официален брак в обредния дом.
В- МИЯТ Л. /отново прекъсва свидетелката/: Мога да докажа и със
свидетели, че в телефона на свидетелката, номерът ми е блокиран. Майката
ми е споменавала, въпросният г-н Н. казва на майката да блокира моя номер, с
моята карта и майката го прави.
СВИД. К.: Това не е вярно. Мога да покажа телефона на детето да
видите година назад как всеки ден М. се чува с баща си. Мога да ви покажа
телефона на детето, от който се вижда, че М.м всеки ден си пише с баща си.
Мога да покажа историята на разговорите.
М.м не ми се е оплаквал, че И. му е дърпал ухото. Миналата седмица
бащата на децата ги води при Р.Г...
В- МИЯТ Л. /отново прекъсва разпита на свидетелката/: Завел съм две
дела- за майка ми и за баща ми, и за мен за промяна на режима на лични
отношения с децата, за увеличаването му. Като отговорен баща, не мисля, че
мога да изчерпя моето бащинство с този режим.
СВИД. К.: Защото Г. има много пари и иска да ги харчи в съда, да ни
гони, да ни тормози, докато не ни съсипе. Само ни заплашва, че няма да ни
остави на мира.
На 09.12.2019г. заведох децата при клиничния психолог Р.Ст.Г.., но не
съм влизала в стаята на психолога. Децата влязоха сами, без мое присъствие.
В- МИЯТ Л.: Потвърждавам, че майка им ги е завела при психолога.
АДВ. Ж.: Моля свидетелката да отговори разбрала ли е дали пред
психолога М.м се е оплакал от И.И..
Съдът отклонява въпроса така както се поставя.
АДВ. Ж.: Моля свидетелката да отговори дали е чела експертизата.
АДВ. П.: Моля колегата да не се кара на свидетелката. Моля
уважаваемия съд да обърне внимание на поведението на колегата. Това е
бременна жена в напреднала бременност. Това е неетично поведение.
АДВ. Ж.: На 17.09.19г. идва ли полиция у Вас?
СВИД. К.: Тъй като господин Г.Л. е решил да ме води по съдилища и
умишлено си търси някаква дребна сламчица да се хване, за да може да
събира доказателства, дойде полицаят и каза „Извинявайте, че ви
притеснявам за такива глупости“ и си замина.
Детето никога не е било бито и никога не му се е било случвало нещо
такова. Не е казвало да е бито. Бях там и видях как телевизорът щеше да
падне върху Е., защото М.м дръпна кабелите и И. искаше да я защити от
цялата ситуация. Никога не е казал нещо лошо на М.м или като насилник да
отиде да му дръпне ухото или да му се скара. Никога не е имало нещо
подобно. Човекът е толкова добър и толкова го обича. Учителката-
свидетелка всичко преиначи за тази ситуация, тя е купена, те са платили.
Това са мои предположения.
За ситуацията с телевизора обяснявам по- подробно: цялата маса се
разклати, телевизорът щеше да падне и върху двете деца. Аз никога не бих си
позволила да бъда с човек, който няма да ми обича децата. Интелигентна съм,
с висше образование, как ще допусна. Да не съм някаква циганка от махалата
да си хвана някой, който и да е. Човекът, който се разведе с мен, не ме е
оценил като жена и е предпочел свободния живот по пасажерски кораби с
любовници и е прилагал домашен тормоз, когато е на сушата, вкъщи. За
първи път в живота си съм толкова щастлива, някой да обича мен истински и
децата ми /имам предвид И./. Няма по- хубаво от това.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката.
В- КЪТ И.И.: Когато дойдоха полицаите детето каза, че не е бито,
понеже беше зададен въпрос от бащата: „М., теб биха ли те?“. Полицаите ни
се извиниха за неудобството и си отидоха. След една седмица ми се обадиха
от І РУП да отида, за да ми снемат някакви показания, за тази среща, която
сме имали с полицаите в апартамента. Тогава една инспекторка, на която не
помня името, искаше да ми даде един протокол, в който мен ме
предупреждават да не посягам отново на детето. Аз тогава казах на
госпожата, че не съм направил нищо нередно. Тя ми обясни, че това е само
нещо рутинно, понеже така или иначе полицаите са отишли по сигнал,
трябвало да си свърши нейната работа. Три пъти казах, че това нещо не
искам да го подписвам. Тя три пъти ми обясняваше как това нещо нямало как
по никакъв начин да ме засегне мен или да се използва срещу мен, просто да
го подпиша. Държа ме близо 40 минути и аз го подписах. Впоследствие
разбирам, че този документ е бил използван срещу мен.
В- МИЯТ Л.: Пред полицаите попитах М. дали го е ударил господинът.
М. каза „да, тате“. Полицаите бяха там, него се обърна и го погледна. Моята
дума срещу негова. Аз като баща съм длъжен да предприема някакви мерки
или някакви действия.
АДВ. Ж.: Не си поддържам искането за събиране на гласни
доказателства от наша страна. Отказвам се от възможността за разпит на
свидетел.
АДВ. П.: Представям списък с разноски. Нямам възражение за
прекомерност.
АДВ. Ж.: Представям списък с разноски. Нямам възражение за
прекомерност.
Съдът намира, че днес представените от процесуалните представители
списъци с разноски следва да бъдат приети, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото списъци с разноски, представени от страните.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: Моля да уважите въззивната жалба на доверителя ми, като
отхвърлите насрещната въззивна жалба.
В настоящото производство предмета на спора очертава периода и до
момента на вменено на доверителя ми домашно насилие и това е към месец
септември 2019г. Всички останали данни, които очевидно преднамерено се
сочат и се събират в тази връзка доказателства, са извън предмета на спора и
ви моля да вземете това предвид, в т.ч. и най- вече показанията на
разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка, въпросната учителка.
Първо, впечатленията, които тя изразява, не се потвърждават с останалите
събрани по делото доказателства. Второ, те индикират съвсем различен
период извън предмета на спора. Тоест, същата е преподавала през учебната
2018/2019г. Доколкото си спомням, може и да греша, мисля че беше
октомври ноември месец 2018г. до края на учебната 2018/2019г. Тоест, за
септември месец, за който е образувано настоящото производство, тя няма
никакви впечатления, не е работила в училището, нито е присъствала на
въпросния случай.
По отношение на въпроса за това, дали е налице домашно насилие, моля
да приемете, че извън хипотезата на домашно насилие попада вмененото
нарушение, доколкото доверителят ми и майката на децата никога не са
съжителствали заедно, нито са били и в брак, нито са живели на съпружески
начала. И в днешно съдебно заседание се установи, че майката, както и И.И.
не употребяват семантично правилно израза „съвместно живеене“, такова,
каквото са изразили пред полицейските служители. Същите индикират
съвместна връзка, която е интимна. Тоест, те не отказват и не отричат тази
интимна връзка. В този смисъл считам, че въобще извън хипотезите,
предвидени в нормите на ЗЗДН попада принципно този случай.
По- конкретно, за извършено насилие не може да става въпрос,
доколкото, за да става въпрос за насилие, упражнено спрямо дете, както по
ЗЗДт, така и по ЗЗДН и най- вече основните права на детето, визирани в
Конвенцията за защита на правата на детето на ООН и по- конкретно в чл.19,
има различни тълкувания именно на тази норма и разбира се и на съда това
му е известно, че насилието се диференцира на физическо, психическо и
емоционално. Разбира се, говори се и за сексуално и друг вид насилие, които
пък въобще нямат отношение към настоящия спор.
Концентрирам своето внимание върху физическото насилие, каквото се
вменява на доверителя ми. За да става въпрос за физическо насилие, първо
това насилие или въздействие над детето не трябва да е случайно или
инцидентно. Освен това, трябва да се касае за посегателство, което причинява
болка, оставя следа, синина, охлузвания по кожата, фрактури или
предизвиква страх у детето. Освен това, в групата на физическото насилие
попадат крайните форми на дисциплиниране, на възпитаване на детето, а тук
въобще не може да става въпрос за някаква крайна форма на родителски или
друг контрол и използването на физическа сила, с цел дисциплиниране на
детето, което включва използването на физическа сила, имаща за цел да
предизвика дискомфорт и страх у детето, болка и представлява свръх строга
мярка на дисциплиниране или физическо наказание. Това са тълкувания,
които са свързани с нормата от Конвенцията на ООН.
Освен това, в конкретния случай има значение какви са последиците. В
тълкувателен план се дава разграничаване в краткосрочни и дългосрочни
последици. И в едните, и в другите се включва засягане на различни по
степени и сериозност физически наранявания, емоционална травма, загуба на
апетит, нарушение в съня или промени в съня, промени с вниманието и
концентрацията, особено за деца, които са ученици, понижаване на
посещаемостта на училище или успЕ.емостта в училище. Считам, че в
конкретния случай от събраните по делото доказателства, както пред ВРС,
така и ВОС не се събраха такива доказателства и в този смисъл считам, че
всички твърдения на биологичния баща Г. са голословни.
По отношение на нараняванията, ако имаше такива, те трябваше да
бъдат установени по съответния ред. Напротив, такива наранявания никога не
е имало. Освен това, това се случва в период, когато бащата е в България, във
Варна, имал е пряк достъп и досег до децата си. Имам предвид и конкретното
посещение заедно с полицая и никъде нямаме извод от специалист, било
извънсъдебно или по назначената от съда СППЕ детето М.м или детето Е. да
изглежда уплашено, разтревожено, да изпитва страх от И.И., да изпитва страх
да се среща с него и да общува. Не са констатирани никакви други промени в
поведението на детето, като нарушения на апетит, сън, поведение, отношение
към майката или към бащата. Т.е., не е налице никакъв регрес в поведението
на детето М.м или на детето Е.. Отварям една скоба, че също така децата,
които са жертви на насилие по пътя на тълкуването обикновено са
занемарени във външен вид, немарливи, не добре облечени, не добре
обгрижени, каквито данни въобще няма по делото, нито по отношение на
детето М.м, нито на Е..
Доколкото във въззивната инстанция предмет на разглеждане е именно
насилие спрямо детето М.м и въззивният съд е обвързан с това, искам да
кажа, че особено внимание следва да се обърне на факта, че детето М.м е в
начален етап на своята пубертетна възраст. Особено внимание също
заслужава това, че родителите са били прясно разделени, а родителският
авторитет за едно момче е напълно нормално да бъде бащата в семейството.
Неслучайно в СПЕ психологът е обосновал,че детето М.м е манипулиращо
дете, което чисто по детски разбира се, че иска да противопоставя авторитета
на баща си, когото обича и с когото е безспорно свързан на авторитета на
един чужд мъж, който вече има очевидно близки отношения с майката.
Въпреки това, искам да подчертая, че към настоящия момент и в
предходни моменти никога не е имало влошени отношения между детето М.м
и приятеля на майката И.И.. Напротив, същият се грижи за тях като за свои
деца, той не ги дели, еднакво се отнася към момченцето и момиченцето.
Отчита сложността на ситуацията и счита, че само по пътя на диалога между
биологичния баща и майката и биологичния баща и самия него, И.И., могат
да се постигнат едни по- добри балансирани отношения. Мисля, че вече на
този етап и самият Г. заяви, че действително вече нещата са донякъде
балансирани, доколкото той казва, че няма някакви оплаквания по отношение
на И.И..
Доколкото доверителят ми е от малък град, а именно гр. Бяла,
Варненска област, това което той заяви днес в с.з. е обективната истина, че
пристигането на заповедта за въздържане от домашно насилие в
полицейското управление на гр. Бяла и доколкото това е малък град и всички
се познават, той е бил изключително унизен, засрамен, още повече, че
бидейки председател на ловната дружинка, това е станало достояние на
неговите другари в дружинката и в този смисъл неговия авторитет е бил
изключително подронен, доколкото хората не се интересуват за какво са те
ограничили и какво се е случило, а разбират какъв е резултатът. За да бъде
осъден някой от съда, особено в по- малък град, където хората живеят с една
друга нагласа и респект към съда, за разлика от по- големите градове, това
изключително много се е отразило на неговото емоционално самочувствие и
състояние. Мисля, че на съда стана ясно, че се касае единствено за някаква
възпитателна мярка и някаква предпазна мярка да не падне телевизорът върху
двете деца, а в другия случай да се респектира детето. Въпреки, че този
случай отново казвам, няма отношение към настоящото дело.
В този смисъл моля да уважите въззивната жалба с последиците, които
сме поискали.
Моля да ни присъдите съдебно деловодните разноски.
Ако съдът предпочита, мога да предоставя писмени бележки.
АДВ. Ж.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба на
въззиваемата страна и да уважите насрещната въззивна жалба. Моля да ни
присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
Въпросите, които се повдигат във въззивната жалба са два. Първият
въпрос е дали дърпането на уши е насилие спрямо детето. Въпреки
цитирането на тълкуванията, които всички сме чели, смятам, че няма да може
да убедите в никакви мотиви и никой съд няма да може да убеди доверителя
ми, че когато един чужд човек дърпа ушите на сина му, това е едно
народополезно действие, което много ще помогне на сина му М.м да се държи
прилично някъде- в училище, вкъщи или където и да било. Едва ли някой ще
убеди родния му баща, защото не чух И.И. да го е възпитавал по този начин в
присъствието на бащата. Той прави това точно тогава, когато баща му го
няма, когато е на рейс и когато детето не може да му се оплаче. Това е във
връзка с дърпането на ушите- дали е насилие или не.
Във връзка с това, колко пъти е прибягвал до насилие И.И., нито в
първата инстанция, нито при изслушването на СППЕ, нито днес пред Вас чух
да се оспорва заключението на в. л. Р.Г.., която казва и е записала на лист 8 от
заключението си, че детето се оплаква за трикратно такова поведение на И.И..
Майка му го е завела и то се оплаква от трикратно опъване на ушите. Вярно е,
че вече са минали три месеца от случката на 17.09. и тогава детето е казало
пред вещото лице, че не се страхува чак толкова много от И.И. и казва: „Кара
ми се да не правя така и може да ми дръпне ухото“. Това е в прекия разговор,
който води с вещото лице. Въззивникът не оспорва констатациите на това
вещо лице.
В подкрепа на тези доказателства имаме телефонен разговор с детето, в
резултат на който Г.Л. отива в І РУП и заедно с полицаите отиват в дома на
бившата му съпруга. Там е и И.И., който не живее на съпружески начала, но
той е там. Там е и детето, което пред полицая казва, че е било насилено от
И.И.. Впоследствие е образувана преписка в полицията, която е пред Вас.
Така или иначе има доказателства точно за 17.09. За другите неща, които са
били по- назад и които не са в инкриминирания период, има косвени
доказателства, но има и преки такива. Между другото, едната ръка на М.м не
е докрай развита и той страда от подигравките на децата, с които учи. И това
е причина за лошото му поведение спрямо останалите деца. Той не е
пълноценен като другите деца, не може да играе като тях, но това никой не го
споменава от хората, които се грижат за него. Има спор, че има прилагане на
насилие. Това е причината той да се държи лошо в училище, защото децата
му се подиграват. Това обяснява и неговата учителка, която е станала
свидетелка как пред целия автобус И.И. му издърпва ухото, защото друга
учителка обяснява колко е лошо поведението на малкия. Това е простия факт,
няма друг. Така, че в полицията знаят и са установили, че има посегателство
от страна на И.И.. Учителите виждат, вещото лице установява, чрез
съответния разпит, и сега се опитвате да убедите доверителя ми, че видите
ли, това е добро за детето. Аз обаче, считам, че нормата на чл. 2 е категорична
и че всяко физическо насилие над детето, колкото и невинно да е то и колкото
да е с възпитателна и педагогическа цел, като хаджи И.чо Пенчович, както
обучавал с дългата сопа, не може да бъде оправдано сега и няма причина да
го оправдава. Сега продължават да ме апострофират, като твърдят, че И.И.
живее с М. К.. Добре, как детето Е., което е на 4 години, казва на И.И. “тати“,
ако го вижда един или два пъти в седмицата, когато се върне от детската
градина или когато той я вземе от детската градина. Можете ли да ми
обясните как е толкова сериозна връзката между И.И. и Е., ако той случайно
минава през апартамента на майката. И доведоха един свидетел с полицейски
пагони, като голяма клечка, да ни убеди, че видите ли, всеки ден, всяка
сутрин и всяка вечер виждал И.И. в Бяла, ерго, той по никакъв начин не
остава при приятелката си М. К. във Варна и затова те по никакъв начин
нямат общо домакинство и не живеят заедно. Но въпреки това И.И. е първият
човек, който е сочен декларациите, че може да взема от детската градина Е. и
от училище М.м, тоест той е човекът, който помага, така че аз Ви моля да
обърнете внимание на това, което говорят заинтересованите страни.
Дългият ми опит вече показва, че всички организирано лъжат пред съда
като свидетели. Адвокатите са длъжни да защитават интересите. Аз съм
длъжен да спестявам на Г.Л. факти, които са в негова вреда. Ако е по
наказателно дело, даже ще ме отстранят, няма да бъда негов адвокат, ако
съобщя някакви неизгодни за него факти. Колежката също е длъжна да спести
факти, които не са в полза на нейния доверител. Това не е осъдително, за нас
е задължително.Добре, явяват се едни свидетели, които говорят, но е истина.
Добре, Вие като съд, освен ако не сте Господ, как ще решите в процеса така,
че да бъде справедлив и точен.
Ще ви кажа, защото аз съм вече на края на кариерата си. Знаете ли кой
не лъже? Вярващите. Не лъжат вярващите, особено тези, които вярват в
исляма, те не лъжат. Само вярващите не лъжат. Всички останали, начело с
този полицай, зам.- началник, който олицетворява властта, той трябва да
раздава спокойствие и да търси истината. И идва тук пред Вас и изговаря куп
лъжи. Отново казвам, това е чисто мое разбиране. Не лъжат само тези, които
не вярват, може би защото за тях съдът е проекция на Господ. Защото само
Господ съди. Аз не съм вярващ, не мога да кажа. Може би трябва да стана,
засега не съм. Адвокатите няма как, те са длъжни по закон. Може човек, дори
и да не е вярващ, да има морална съвест, но е много рядко. Просто е така.
АДВ. П.: Възразявам, това категорично е безобразен извод.
АДВ. Ж.: Не съм казал такова нещо. Призовавам да се облягате на
обективните доказателства по делото, а не на измислените обяснения и
свидетелски показания. По делото има достатъчно писмени доказателства,
има СППЕ и тя казва, че този човек е упражнявал насилие над М.м и според
мен следва да понесе отговорност, защото друго разбиране, ако бяхме в по-
диви времена, можеше бащата да отиде и да се саморазправи с този, който
опъва ушите на сина му, но той е тръгнал чрез съда. И има ефект. Той сам си
казва: „Откакто съм завел делото М.м не ми се е оплаквал“. Така или иначе
ефект има. Този път съдът е помогнал, дори и с дългото разглеждане на
делото, което иначе е приоритетно и трябва много бързо да свърши, но вече
продължава една година. Затова се и отказах от свидетеля, когото ми дадохте
възможност да разпитам. Не желая повече делото да продължава.
Моля за произнасяне в изложения смисъл.
АДВ. П.: Искам да акцентирам на изводите на вещото лице, което,
напротив, казва, че детето М.м не изпитва страх от И. Н., че е манипулативно
дете, което манипулира близките си, в това число родителите си, така че това
, което каза колегата , не отговаря на истината.
Моля да ни присъдите разноските по делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
17:00 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________