№ 4581
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110209857 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „/дружество/ ЕИК ХХХХХ, със седалище и адрес на
управление: г/адрес/, представлявано от Управителя Г. Хр., чрез адв. Г., срещу наказателно
постановление № 23-2200094 от 05.05.2022 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл. 228,
ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 100 лева, на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.1, във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП. Релевирани са доводи за допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Посочва се, че не е обсъден и въпросът
маловажност на нарушението. Претендират се разноски.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител в
откритото съдебно заседание по делото. Постъпили са писмени бележки, с които се
поддържа жалбата и се иска отмяна на издаденото НП. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Акцентира на обстоятеслтвото, че АНО
е взел предвид съображенията на жалбоподателя и поради тази причина е чприложил чл.
415в КТ. Алтернативно се моли жалбата да бъде оставена без разглежддане, тъй като част от
аргументите в същата, съдържат посочване на друго НП и неотносими към случая
нарушения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално допустима. Съдът
намира, че същата е изпълнила валидно сезиращата си функция, като съдът има правомощие
включително служебно да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания акт.
Допуснатите технически грешки в обстоятелствената част на жалбата не повлияват нейната
допустимост, тъй като същата съдържа ясно посочване на обжалвания акт и субекта от
който изхожда, съдържа подпис и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на
подписалия жалбата адвокат. Поради изложено съдът намира възраженията на процесуалния
представител на въззиваемата страна, според които жалбата следва да се остави без
разглеждане, за неоснователни.
Съдът, съобразно възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател и на
въззиваемата страна, както и след като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, прие от правна страна следното:
Налице е допуснато процесуално нарушение при издаване на наказателното
постановление, което се явява основание за отмяната му, а именно наказателното
постановление е издадено от териториално некомпетентен орган.
При констатиране на посоченото съществено процесуално нарушение за съда се
явява безпредметно да продължи да изследва материалната законосъобразност и
обосноваността на постановлението, тъй като то безусловно следва да бъде отменено.
Обжалваното наказателно постановление № 23-2200094 от 05.05.2022 г. е издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ за констатирано при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 15.02.2022 г. в обект за
контрол: магазин за храни – /адрес/ и след това по документи в ИТ – София област,
нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), като с Наказателното
постановление на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 100 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1, във
вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ.
По делото е приложена Заповед № З-0024/08.01.2019 г. на Изпълнителния директор
на „ИА“ ГИТ, с която е определен териториалният обхват на контролна дейност на
служители в Дирекция „Инспекция на труда“ на територията на София-град и София –
област, както и Заповед № З-0025/08.01.2019 г. на Изпълнителния директор на „ИА“ ГИТ, за
разширяване териториалния обхват на контролна дейност, определен със Заповед № З-
0024/08.01.2019 г., като за служителите в „ИТ“ София – област се включват райони на
„Голяма Столична община“, изброени в Заповедта
Съгласно актуалната съдебна практика и то не само на касационната инстанция
2
АССГ, но и на Върховния административен съд, а именно Решение № 5447/24.09.2021 г.,
постановено по адм. д. № 2/2021 г. по описа на Административен съд София-град и Решение
№ 3624/15.04.2022 г., постановено по адм. д. № 11698/2021 г. по описа на Върховния
административен съд, по силата на чл.16, ал.2 от УП на ИА „ГИТ“, Дирекциите „Инспекция
по труда“ осъществяват дейността си на територията на съответната област, като
упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейност, упражняват специализирания контрол по спазването на Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, законодателството, свързано
с изпълнението на държавната служба и правата и задълженията на страните по служебното
правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със закон, както и
други правомощия, обективирани подробно в разпоредбата. С този подзаконов акт се
уреждат дейността, съставът, структурата, функциите и организацията на работа на ИА
„ГИТ“, в това число и на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ с 28 териториални
поделения - дирекции „Инспекции по труда“, разположени в административните центрове
на областите. Според правната доктрина компетентността бива: материална /предметна/,
компетентност по степен и компетентност по място /териториална/. Компетентността на
административния орган не е някакво субективно право, а е едновременно „правомощие и
служебно задължение на органа да действа в дадена област и по определен начин“.
Териториалната компетентност на отделните териториални поделения на ИА „ГИТ“ е
императивно определена в чл.16, ал.2 от Устройствения правилник и не е налице делегиране
от страна на изпълнителния директор на права да определя или изменя тази компетентност.
При делегирането има прехвърляне на правомощия от един орган на друг орган, като за да е
възможно и правно допустимо това, винаги е необходимо изрично нормативно овластяване.
В настоящия случай такова овластяване няма. Разпоредбата на чл.6, ал.2, т.14 от УП
повелява, че изпълнителният директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на
дейност и компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата му от подзаконовия
нормативен акт възможност да определя материалната им компетентност, което означава, че
те могат да издават валидни административни актове само в кръга на материята, която им е
предоставена като правомощия. Това обаче не касае пространствените граници, в които те
могат да действат редовно, т.е. териториалната им компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в УП
на ИА „ГИТ“ е изрично възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и
променя териториалната компетентност на инспекторите по труда. При тази законова
регламентация АССГ и ВАС са стигнали до заключението, че Протокол от проверка на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София област за извършена проверка на територията на
Столична община е нищожен, като издаден от териториално некомпетентен орган, действал
извън териториалния обхват по чл.16, ал.2 от Устройствения правилник. По аналогия и след
като няма изрично възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и
променя териториалната компетентност на инспекторите по труда, то съдът следва да
приеме, че АУАН е съставен от териториално некомпетентен орган, а издаденото НП също е
съставено от орган без териториална компетентност. Съставянето на АУАН и издаването на
НП от некомпетентни органи води до незаконосъобразност на тези актове и е основание за
3
отмяна на атакуваното НП.
Цитираните решения на АССГ и ВАС са постановени по сходен казус, при който
инспектори от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ са извършили проверка на
територията на Столична община, тъй като със Заповед на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е била разширена териториалната им
компетентност да извършват проверки на територията на Столична община. При тази
проверка са били дадени задължителни предписания, за чието неизпълнение в указания срок
е било издадено НП, обжалвано пред съда, но междувременно АССГ е прогласил
предписанията за нищожни, тъй като приел, че са издадени от некомпетентен орган, а
неговото решение е било потвърдено от ВАС. Настоящият състав споделя цитираната
съдебна практика, по аналогия от която се обуславя извод, че след като изпълнителният
директор няма изрично възложено правомощие да определя и променя териториалната
компетентност на инспекторите по труда, то инспекторите от Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ (проверяващите в настоящия казус) нямат териториална
компетентност да извършват проверки на територията на Столична община (където е
извършена проверката и констатирано настоящото нарушение), поради което АУАН е
съставен от териториално некомпетентен орган, а издаденото НП също е съставено от орган
без териториална компетентност
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 на същия член, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Според чл.36 от Закона за адвокатурата,
вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-
малко от 500 лева. Въз основа на представените доказателства и списък на разноските става
ясно, че дружеството-жалбоподател е заплатило в брой на адвокат И. Г. уговорената сума в
договора за правна защита и съдействие в размер на 500 лева, като това е станало на
20.07.2022 г. Предвид на това не следва да се редуцира размерът на така заплатеното
адвокатското възнаграждение, понеже то не надхвърля размера на минималното
възнаграждение, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, а и не е направено възражение за прекомерност от другата страна. С оглед
изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл. 63д,
ал. 1 в полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за
4
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съобразно представения договор за правна
защита и съдействие, и доказателствата за реалното заплащане на уговореното
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2200094 от 05.05.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което за нарушение на чл.
224, ал. 1 вр. чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 100 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1, във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ да заплати на „/дружество/ ЕИК ХХХХХ сумата от
500 /петстотин/ лева, представляваща сторените от дружеството разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5