РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Монтана, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Димитрина Николова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
в присъствието на прокурора Л. Ил. Й.
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251600600089 по описа за 2025 година
Производството е по чл.318 и сл НПК.
С присъда № 56 на РС Монтана от 29.11.2024г. по НОХД №
804/2024г. по описа на същия съд подсъдимият К. Н. е признат за виновен в
това, че на 04.12.2022 г. около 03.30 часа в град *, на алея в градската градина
в близост до площад „*“, в съучастие с неустановено лице, като
съизвършител, действайки по хулигански подбуди, чрез напръскване със спрей
за самозащита по лицето, причинил лека телесна повреда на повече от едно
лице - временно разстройство на здравето, неопасно за живота на К. И. от град
*, изразяващо се в иритативен дерматит и конюнктивит и временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на А. А. от град *, изразяващо
се в дифузен алергичен дерматит, двустранен алергичен конюнктивит и
единично алергично възпаление и инфектиране на лимфен възел -
престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12, предложение първо, във връзка с чл.130
ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК; на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът
освободил от наказателна отговорност подсъдимия, като му наложил
административно наказание глоба в размер на 1 500.00 лв. в полза на
1
Държавата; осъдил подсъдимия да заплати на А. А. от гр.*, ул. „*“ № *,
сумата 4 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждане - 04.12.2022г. до окончателното изплащане, като
отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част над уважения
размер до претендирания такъв от 12 000 лева и 3 000 лева обезщетение за
причинени от деянието имуществени вреди, като неоснователен; възложил му
и разноските по делото.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият К.
Н.; искането е да бъде отменена същата; Защитникът излага доводи в тази
насока и моли съда да признае подсъдимия за невиновен.
Постъпило е възражение от А. А. – конституиран като частен
обвинител и граждански ищец, чрез процесуалния му представител – адв. Д.
М.. Навежда подробни доводи, че депозираната въззивна жалба е
неоснователна, поради недоказаност и необоснованост на твърдяното в нея.
Моли съда да потвърди постановената присъда.
Окръжен съд Монтана е провел разпоредително заседание на
26.03.2025 г., като преценил, че не се налага провеждането на съдебно
следствие.
В открито съдебно заседание прокурорът счита жалбата за
неоснователна, а постановената присъда за правилна и законосъобразна.
Частният обвинител чрез неговия повереник изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като моли същият да
бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение
Жалбоподателят се явява лично, като в последната си дума пледира невинен и
моли съда да го оправдае.
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на
постъпилата жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания
съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на
страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима, но по същество - неоснователна.
2
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на
логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал
първоинстанционният съд, съобразно обвинението, законосъобразно и
обосновано е приел, че от обективна и субективна страна е доказано по
несъмнен начин, че подсъдимият К. Н. на 04.12.2022 г. около 03.30 часа в град
*, на алея в градската градина в близост до площад „*“, в съучастие с
неустановено лице, като съизвършител, действайки по хулигански подбуди,
чрез напръскване със спрей за самозащита по лицето, причинил лека телесна
повреда на повече от едно лице - временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на К.И. от град *, изразяващо се в иритативен дерматит и
конюнктивит и временно разстройство на здравето, неопасно за живота на А.
А. от град *, изразяващо се в дифузен алергичен дерматит, двустранен
алергичен конюнктивит и единично алергично възпаление и инфектиране на
лимфен възел - престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12, предложение първо, във
връзка с чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
След собствена оценка на събраните в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства,
въззивният съд установява фактическа обстановка, която съвпада с
установената и изложена от районния съд в мотивите на обжалваната присъда.
Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата
по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при
спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата
в наказателното производство. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с
фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са убедително
аргументирани. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на
материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на
страните, които биха наложили отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка, безспорно установена по делото е
следната:
К. Н. е от град *, не е осъждан и работи като общ работник. В
определени ситуации, когато отсъства някой от портиерите в заведение „*“ в
град *работи като такъв по граждански договор.
Жалбоподателят – от страна и А. А. и К.И. – от друга, се познават, но
3
не разговарят помежду си. Последните двама са редовни посетители на
заведение „*“. А. симпатизира на „*“, като имал и намерения да основе фен
клуб на отбора в гр. *.
През 2022 г. заведение „*“ се помещавало в сграда в непосредствена
близост до началото на площад „*“. Управител и хостеса на заведението по
това време била П.К.. Салонен управител на заведението и портиер бил К.А., с
когото К. живее на семейни начала. Заведението имало два входа. Единият,
който се охранява е за гостите на заведението, а вторият - странично, вдясно
бил служебен.
На 03.12.2022 г. К.А., не се чувствал добре и се обадил на К. Н. да го
замести. Бил сключен договор за услуга между „.“ ЕООД град .и
жалбоподателя от 02.12.2022 г, като последният се задължил да работи като
„.“ и следи за пропусквателния режим от 00:00 часа на 02.12.2022г. до 6 часа
на 03.12.2022г. и от 00:00 часа на 03.12.2022г. до 6 часа на 04.12.2022г. В
началото на работната вечер на Н. била предоставена тъмна тениска с логото
на заведението като униформа.Пред входната врата били Б.Б. - портиер и И. И.
- охрана, а от вътрешната страна на вратата били жалбоподателя и П.К. -
хостеса. Работата на хостесата била да настанява клиентите на свободните
места, като ги придружава до съответната маса.
На 03.12.2022г. посетители на заведението били А. А. и К.И..
Направило им впечатление, че жалбоподателят ги наблюдава. На 04.12.2022г.
около 3.30 часа двамата решили да си тръгнат. Излезли навън и се отправили в
посока магазин „*“. Пред малко мостче в градската градина забелязали, че са
били последвани от две лица, а отсреща в посока хотел „*“ в тъмната част
имало още 4-5 човека. Всички били със суитшърти на „*“, фен клуб на *.
Стоящите в тъмното били с поставени качулки и маски, а двамата, които ги
заговорили - само с поставени качулки. Единият от двамата, които ги следвал
попитал А. и И. имат ли цигара и огънче, знаят ли къде има денонощен
магазин. А. отговорил, че нямат цигари и огънче, тъй като не пушат и се
обърнал. В този момент К.И. била напръскана от подсъдимия и другото лице с
него в областта на очите с лютив спрей. Почувствала невероятна болка и
извикала. И. ясно видяла извършителя, разпознала го като гледащия я от
заведението по-рано същата вечер, но не знаела името му. Другото лице, което
я напръскало било непознато за нея, но било по - високо от Н.. Веднага след
4
като била напръскана И., жалбоподателят и другото лице напръскали А..
Последният извадил от джоба си нож, с цел самозащита. А. А. отново бил
напръскан този път в областта на очите и устата. Малко след това,
нападателите се разпръснали. И. и А. тръгнали в посока Община *, за се
измият на чешмичката пред сградата, като А. лазел до сцената на площада,
където е бил забелязан от негов познат. Бил подаден сигнал на тел. 112, като се
явили Е. А., Л.П. и А.И., всички служители на РУ-Монтана. При пристигането
си на място на площада забелязали, че И. и А. си миели очите, които били
силно зачервени. Около тях имало струпани младежи. А. крещял от болка,
били объркани, не били в състояние да дадат сведения в този момент. При
пристигане на линейка от спешния център освен двамата пострадали, били
транспортирани и още 4-5 човека, които също се подлютили от спрея, докато
се миели на чешмата. А. бил приет на лечение до 06.12.2022г. в МБАЛ „Д-р
С.И.“ АД - *. На 05.12.2022г. му била извършена операция за изрязване на
лимфен възел.
От заключението на изготвената и приета съдебно - медицинска
експертиза, се установило, че на А. били причинени дифузен алергичен
дерматит, двустранен алергичен конюнктивит и единично алергично
възпаление и инфектиране на лимфен възел /флегмона/, наложило оперативно
лечение чрез отваряне, изрязване и почистване. Посочените увреждания са
реализирали медико-биологичната характеристика на уврежданията, като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителен период
от около 15-тина дни.
От заключението на изготвената и приета съдебно - медицинска
експертиза, се установило, че на И. били причинени иритативен дерматит и
конюнктивит. Посочените увреждания са реализирали медико-биологичната
характеристика на уврежданията, като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Оздравителен период - от пет до седем дни.
Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен
начин, като първостепенният съд правилно е дал вяра на свидетелските
показания на И. и А., те са хронологични, ясни и непротиворечиви.
Свидетелката И. е последователна в показанията си, като подробно обяснява
още от началото, че може да разпознае единия от двамата извършители. Било
проведено ПСД – разпознаване на лице, като И. без колебание посочила
5
снимката на жалбоподателя като лицето, което ги е напръскало със спрей.
Контролиращият съд споделя и доводите на районния за кредитирането на
показанията на полицейските служители И., А. и П., тъй като макар и да не са
очевидци, чрез показанията им се очертава фактическата обстановка в цялост.
Правилно първоинстанционният съд кредитира с доверие и изготвените
експертизи. Правилно първоинстанционният съд не дал вяра на дадените
показания от П.К., Б.Б.. И.И., Х.В., К.А.и В.И., предвид, че всички са
работещи в нощен клуб „*“, по-голяма част – и фенове на *. Правилни са и
изводите, че в желанието си да потвърдят, че жалбоподателят не е напускал
заведението, взаимно си противоречат. Въззивният съд споделя доводите на
районния, че не кредитира дадените от подсъдимия обяснения, твърдейки, че
бил на осветено място и можело да се види постоянно дали той е там. От
показанията на останалите свидетели, се установява, че на осветеното място
пред входната врата били св. И.И. и св. Б.Б., а жалбоподателят бил вътре в
заведението, където светлината е заглушена.
Правилно първостепенният съд приел, че са налице предпоставки за
преквалификация на деянието от такова по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 20, ал. 2
от НК – в деяние по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 20, ал.
2 от НК. Настоящият съдебен състав изцяло споделя подробно изложените
мотиви и цитирана практика относно основанията за преквалификация на
деянието, като не смята за нужно да ги преповтаря.
Настоящият съдебен състав на ОС-Монтана, след като се запозна с
оплакванията в жалбата, респективно изложеното в съдебно заседание,
следва да отбележи, че тези оплаквания са в разрез с изложеното в мотивите
на първостепенния съд. На практика се правят оплаквания, като се вменяват
пороци на първостепенния съд, че не е извършил нещо конкретно. При прочит
на мотивите на първостепенния съд, се налага точно обратния извод – че съдът
е сторил това нещо.
Релевира се от защитата, че районният съд не анализирал всички
събрани гласни доказателства, а само на А. и И.. Контролиращият съд изцяло
счита това възражение като неоснователно. При запознаване с изготвените
мотиви, районният съд е анализирал подробно и в цялост, както поотделно,
така и в своята съвкупност, всички свидетелски показания по делото без
изключение /л.94-100 от делото/.
6
Настоящият състав не споделя възражението, че първостепенният
съд не дал вяра на свидетелските показания на полицейските служители,
посетили сигнала. Същият изцяло кредитирал показанията на А.И., Е.А. и
Л.П., като е анализирал подробно дадените от тях показания и приел същите
като кореспондиращи и допълващи фактическата обстановка по делото.
Неоснователно е и твърдението във въззивната жалба, че
първоинстанционната присъда е постановена само при кредитиране на
свидетелските показания на А. и И.. Въззвният съд намира, че районният съд е
събрал в пълния и възможен обем доказателства с оглед изясняване на
фактическата обстановка, като е обсъдил всички поотделно и в своята
съвкупност при постановяване на съдебния си акт.
При определяне на наказанието правилно районният съд е взел
предвид, че са налице материалноправните предпоставки, предвидени в чл.
78а НК, като същевременно, не са налице пречките, посочени в същата
разпоредба. Престъплението по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 НК е умишлено деяние,
наказуемо с лишаване от свобода до три години; подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл. 78а
НК, към момента на извършване на деянието; с деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Настоящият състав споделя и доводите за определяне размера на
административното наказание „глоба“ в размер на 1500.00 лева, като са взети
предвид обществената опасност на деянието, личната обществена опасност на
подсъдимия, оценени са смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск,
настоящата съдебна инстанция се солидализира с изложените мотиви по
частично уважаване на предявената претенция. Правилно първостепенният
съд е приел, че обезщетение от 4 000.00 лева съответства по справедливост на
причинените на А. неимуществени вреди. Правилно е отхвърлил и иска в
размер на 3 000.00 лева – претендирано обезщетение за имуществени вреди
като неоснователен, с оглед липсата на представени доказателства по делото
за разходвани средства по време на оздравителния период от пострадалия.
Правилно е възложил и в тежест на подсъдимия направените по водене на
7
делото разноски.
При извършената служебна проверка, ОС-Монтана не намира
основание за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, поради което
го потвърждава.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.334, ал.1, т.6
НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 56 от 29.11.2024г. по НОХД №
804/2024г. по описа на РС Монтана.
ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8