РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Пловдив, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235300601993 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по жалба на подс. И. Н. И. срещу Присъда
№158/04.07.2023г. постановена по НОХД №4209/2021г. по описа на ПРС, ХХ-
ти н.с.
С Присъда №158/04.07.2023г. постановена по НОХД №4209/2021г. по
описа на ПРС, ХХ-ти н.с. по описа на ПРС, подс. И. Н.И. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.296 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което
му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1/една/ година при
първоначален общ режим. На осн. чл.304 от НПК подс. И. е признат за
невиновен деянията по чл.296 ал.1 от НК да представляват отделни
престъпления. На осн. чл.59 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от НК е приспадното
времето, през което подс.И. е бил задържан за срок от 24 ч. на 01.06.2018г.
С присъдата подсъдимият И. И. е осъден да заплати на гражданския
ищец М. Б. Т. сумата от 1000лв. представляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди от деянието по чл.296 ал.1 от НК, ведно със законната
лихва от датата на непозволеното увреждане – 01.06.2018г. до окончателното
1
й изплащане, като до предявения размер от 4000лв. искът е отхвърлен като
неоснователен. Със същата присъда подс.И.И. е осъден да заплати на
гражданския ищец Н. С.П. сумата от 1000лв. представляваща обезщетение за
причинени й неимуществени вреди от деянието по чл.296 ал.1 от НК, ведно
със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 01.06.2018г. до
окончателното й изплащане, като до предявения размер от 4000лв. искът е
отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл.45 от ЗЗД подс. И. е осъден да заплати на гражданския ищец
Д.Л.П. сумата от 1500лв. представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди: контузия на главата с травматичен оток в областта на
лявото слепоочие и лявата слепоочна област на окосмената част на главата,
довели до болка и страдание без разстройство на здравето, ведно със
законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 12.07.2018г. до
окончателното й изплащане.
На осн. чл.45 от ЗЗД подс. И. е осъден да заплати на гражданския ищец
С. М. Ч. сумата от 1500лв. представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди на К.Ч. изразяващи се в кръвонасядане по кожата на
гърба, охлузване и кръвонасядане по кожата на гърба, охлузване и
кръвонасядане по дясната лакътна става, кръвонасядане по лявата
подбедрица, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, ведно
със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 12.07.2018г. до
окончателното й изплащане.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подс. И. е осъден да заплати направените по
делото разноски: в размер на 806,40лв. по сметка на ОД на МВР-Пловдив,
както и сумата от 1530,00лева по сметка на РС-Пловдив в полза на бюджета
на съдебната власт.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подс. И. е осъден да заплати направените по
делото разноски от гражданските ищци и частни обвинители, както и да
заплати адвокатско възнаграждение на адв.Б. на осн.чл.38 от ЗА.
Срещу постановената осъдителна присъда е постъпила жалба от подс.
И.И. с вх. №67007/19.07.2023г., с която се атакува съдебния акт в
наказателната и в гражданската му част като неправилен и
незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон. Иска се
същия да бъде отменен и да бъде постановена нова присъда, с която
2
подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, алтернативно
се иска да бъде намален размера на уважените граждански искове, поради
прекомерност.
Депозирана е и саморъчно написана жалба от подс. И.И. с вх.№
67846/21.07.2023г. с която се атукава съдебния акт в наказателната и в
гражданската му част като неправилен и незаконосъобразен. Иска се
присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимия
да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, алтернативно се прави
искане присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на ПРС, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът поддържа
жалбите и направените доказателствени искания за разпит на свидетели и
назначаване на СМЕ.
Подсъдимият И. редовно призован за съдебното заседание не се явява и
не сочи уважителни причини за неявяването си. Защитникът му – адв.Т. сочи,
че обвинението е недоказано тъй като заповедта не е връчена на подс.И.,
съобразно Закона за домашното насилие и той не е запознат с нея, поради
което и се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна
присъда.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита
постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива.
Предлага жалбите да бъдат оставени без уважение, а съдебният акт
потвърден.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци – адв.Б. моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна в наказателната и в гражданската й част. Излага
съображения, че повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия е доказано по
безспорен начин, като правилно първоинстанционния съд е приложил
разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК предвид характера и времето на извършване
на инкриминираните деяния. Сочи, че съдебното производство пред
първоинстанционния съд е забавено, поради шиканиране на процеса от
страна на подсъдимия, който многократно е сменял адвокатите си, което е
довело до прекратяване на наказателното производство за престъплението по
чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.2 от НК, от което са пострадали гражданския
3
ищец Д. П. и гражданския ищец С.Ч.. Претендира за разноски във въззивното
производство.
Гражданския ищец и частен обвинител М.Т. в съдебното заседание
поддържа становището на повереника си и моли първоинстанционния
съдебен акт да бъде потвърден и подсъдимия да бъде наказан предвид
дългогодишния тормоз упражняван над нея и дъщеря й- Н.П..
Гражданският ищец П. в съдебно заседание поддържа становището на
адв.Б..
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в жалбитае и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбите са процесуално ДОПУСТИМИ, подадени в срок, от
процесуално легитимирани лица и са насочени срещу подлежащ на
обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледани по същество
са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И. Н. И. е роден на ****** г. в гр. П., б., български
гражданин, висше образование, неженен, неработещ, осъждан, ЕГН:
**********.
Подсъдимият И. И. и Н. С. П. били във фактическо съжителство, като
през 2010 г. се родило детето им Н.И.И., след което взаимоотношенията им се
усложнили и те се разделили. Свид. П. била силно притеснена за своя и на
детето си живот и здравето и била принудена да търси съдействие от
различни институции за защита нейните права й и тези на детето. Влошените
отношения между подсъдимия и свид. П. рефлектирали и върху майка й -
свид. М. Б. Т., която също потърсила защита от съответните органи във
връзка с поведението на подсъдимия към нея. Издадена била Заповед за
защита по ЗЗДН - № 25/07.04.2016г. по гр. дело № 2923/2015г. на PC-Перник,
която задължавала подсъдимия И. И. и баща му Н.И. първия за срок от 18
месеца, а втория за 12 месеца, да не приближават св. Т., както и жилището й в
4
гр. ********, както и всяко друго жилище, в което се установи да живее и
местата й за социални контакти и отдих на по-малко от 100 м. С посочената
Заповед подсъдимият И. бил запознат на 01.06.2016г., за което бил съставен
съответния протокол от полицейски служител при ІV-то РУ при ОДМВР-
Пловдив.
На 20.09.2017г. около 12:00ч. свид. Т. отишла да вземе внучето си-
Н.И.И. от училището, в което учел- Средно училище „К.В.“ гр. Пловдив. Там
разбрала от класната му ръководителка г-жа С., че подс. И. е на южния вход
на училището, а свид. Т. видяла бащата на подсъдимия - свид. Н.И., на
северния вход на училището. Подсъдимият И. примамвал с обещания за
почерпка съученици на Н., ако го хванат и му го доведат. Свид. Т. се обадила
от телефона си на дъщеря си свид. Н. П., която в това време отивала към
училището в обедната си почивка, като я предупредила да внимава. Свид. П.
се обадила на полицията, при което дошъл патрулен автомобил. Подс. И. бил
отведен при свид. Т. и свид. П., с които започнал скандал, а след това заедно
със св. Н.И. бил отведен в сградата на І-во РУ при ОД на МВР Пловдив.
Служителите на реда казали на свид. Т. и свид. П. да отидат пеша до
районното управление, където подали жалба за случилото се. По- късно
същия ден подс. И. и баща му били освободени.
Междувременно детето останало на занималня в училище.
Около 15:00 ч. същия ден - 20.09.2017 г., свид. Т. отишла с дъщеря си Б.
и бившия си съпруг С.П. до училището на Н. И., за да го вземат от занималня.
След като го взели, тръгнали към дома на свид. Т., находящ се в гр.********.
Към тях първоначално се приближил св. Н.И.И.започнал да се кара със свид.
Т., че иска да си вижда внучето, а след това се приближил и подс. И., който
започнал крещи, че иска да вижда сина си. Свид. Т. и свид. П. ясно заявили на
подс. И., че не искат да комуникират с него, но подсъдимият и баща му
тръгнали да вървят с тях, на разстояние не повече от един метър, като
конфликта ескалирал. Свид. Т. избързала напред с Н., като стигайки до
входната врата на жилищния блок я отключила с чип и пуснала детето напред
да изтича до жилището им на четвъртия етаж. След това свид. Т. затворила
входната врата и се върнала към свид. П., подс. И. и дъщеря си - Б., която е с
100% инвалидност. През това време свид. П. се опитвал да предпази Б. от
подсъдимия И.. Тогава бащата на подс.И. започнал да го дърпа назад, а през
5
това време св. Т., св.П. и Б. влезли във входа на блока, като с това конфликта
приключил.
Поведението на подсъдимия И. към свид.Н. П. наложило тя да
потърсила съдействие от различни институции, включително и от съд и
полиция. Във връзка с подадена от нея молба пред Районен съд Пловдив било
образувано гр.д. № 19812/2017 г. В полза на свид. Н. П. била издадена
Заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие - №
240/15.12.2017г., която задължавала подсъдимия И. И. да се въздържа от
извършването на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по
отношение на св. П. и Н.И.И. за срок до постановяване на съдебен акт,
приключващ производството. Заповедта забранявала на подсъдимия И. да
приближава свид. П. - живуща в гр. *********** и Н.И.И. със същия адрес,
жилището им, местоработата на П. и училището на И., както и местата им за
социални контакти. С издадената Заповед подсъдимият И. бил запознат на
21.12.2017 г., за което бил съставен съответният протокол от полицейски
служител при ІV-то РУ при ОД на МВР Пловдив.
На 01.06.2018 г. около 12:00ч. свид. П. и колежката й свид. М.С. излезли
от сградата на Община Пловдив, район Южен в гр. Пловдив, като се
отправили към ресторант „Далия“, за да обядват там. Не след дълго свид. П.
чула зад гърба си гласа на подсъдимия И., който започнал да употребява
нецензурни реплики по неин адрес. В това време телефонът на свид. П.
звънял, като тя видяла, че повикването е от колегата й свид. Л.С.. Последният
търсел свид. П., за да я предупреди, че видял подс. И. в близост, когото
познавал от по-рано като конфликтна и агресивна личност. Свид. П. приела
повикването, като в този момент била сграбчена гърбом от подсъдимия И.,
който неуспешно се опитал да изтръгне телефона от ръката й. Тогава свид. П.
извикала на свид. С. по телефона да потърси съдействие от полицията, като
същевременно успяла да се отскубне от хватката на подс. И. и тръгнала към
другия тротоар на улицата. Подс. И. вървял след нея и я бутал в гърба, като
едновременно с това я обиждал, наричайки я с нецензурни реплики.
Междувременно свид.С. се обадила на тел. 112 и съобщила за случая, а
свид.П. видяла да се приближава колегата й свид. В.М.. Подс. И. след като
видял, че свид. С. се обажда на полицията се отдалечил, а веднага след това
на мястото пристигнал патрулен полицейски автомобил.
6
Във връзка с образуваните в съда дела за защита от домашно насилие,
подсъдимият ползвал адвокати. Един от тях била адв. Н.К.. На 12.07.2018г. св.
К.Ч. се намирала в кантората на адв. Н.К., находяща се в гр. Пловдив,
*******. Двете обсъждали казуса на св. Ч., когато влязъл подсъдимия И. И. -
също клиент на адв. К. и казал „Не прекалявайте с емоциите, мислете трезво“,
след което затворил вратата. Адв. К. се обадила на майка си, за дойде в
кантората, тъй като се притеснила от поведението на подсъдимия И., който й
изглеждал превъзбуден. След десетина минути подсъдимият И. отново
отворил вратата на кантората и този път влязъл вътре, настоявайки пред адв.
К. да обсъдят неговия случай, като носел документи за дело, което било
насрочено в съда за следващия ден. Адв. К. продължила да говори със св. Ч.,
а подс. И. седнал на стол до бюрото, като започнал да говори цинизми. След
това казал, че има хотел в гр. Банско и предложил на адв. К. и св. Ч. да отидат
там, за да направят “тройка“. Тогава св. Ч. го попитала какъв е поводът да
дойде в кантората, а подс. И. започнал да обяснява за своите дела. Това обаче
било за кратко, след което отново започнал да говори цинизми. След известно
време в кантората дошла майката на адв. К. - свид. Г.К.. Адв. К. изпратила
подс. И. да снима един документ, но той се върнал, без да го е снимал, като не
дал отговор на въпроса на адв. К. защо не е снимал документа. Подс. И.
поискал от адв. К. да му изготви някаква декларация, с което тя се заела,
надявайки се след това подсъдимият да си тръгне. Тогава в кантората дошъл
адв. Д.П., с когото адв. К. имала уговорка от по-рано. Адв. П. седнал на стол
до подсъдимия И., който в това време продължил да се държи цинично и
арогантно, отправял псувни към съдийката по делото и към полицаите,
отново отправил предложение за “тройка“ в хотела му в гр. Банско. Тогава св.
П. направил забележка на подс. И. да се държи възпитано и да не отправя
обиди към съдии, полицаи и адвокати. Адв. К. също апелирала към
подсъдимия И. да запази приличие и да се концентрират върху работата. Адв.
К. в това време довършила декларацията за него, разпечатала я и му я дала да
я прочете. Тъй като адв. К. била сбъркала при изписване на имена в
декларацията, подсъдимият И. започнал да се държи подигравателно, както и
да повишава тон. Адв. К. предупредила подсъдимия И., че ако продължава с
това поведение ще се откаже от водене на делата му. Тогава подсъдимият И.
се изправил и замахнал с ръка към адв. К. да я удари, но не успял, тъй като тя
се отдръпнала. Адв. П. се изправил и застанал между бюрото и подс. И., за да
7
предпази адв. К.. Подс. И. се насочил към адв. П., като с дясната си ръка го
ударил в лявото слепоочие, а след това му нанесъл още два-три удара в
главата. Адв. П. почувствал силна болка в главата и залитнал назад, като се
блъснал в свид. Ч. и свид. Г.К., които междувременно също се били
изправили. В един момент майката на адв. К. застанала между подсъдимия и
адв. П., но след това се отдръпнала към стената, като подс. И. продължавал да
нанася удари по адв. П., но тъй като последният се бил привел, ударите
попаднали и по свид. Ч. — отдясно в челюстта и в областта на темето. От
нанесените му удари адв. П. залитнал назад и паднал върху св. Ч., която също
залитнала и се ударила в поставка за книги, а след това върху цветарник.
Междувременно адв. К. се обадила на тел. 112 и съобщила за случая, като
чувайки това, подс. И. напуснал кантората и избягал. След няколко минути
дошли полицейски служители, като св. Ч. установила, че при падането е
ударила десния си крак и десния лакът, на челюстта си има болезнена
подутина, а от удара по темето имала световъртеж. Адв. П. имал голяма
подутина в окосмената част на главата в ляво и синини по лявата част на
лицето, като изпитвал силни болки в главата.
Поведението на подсъдимия И. предизвикало силното възмущение и
негативна морална оценка на свидетелите Н.К., Г.К., Д.П. и К.Ч..
Първостепенният съд е кредитирал с доверие заключението на
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, от което се
установява, че на св. К.Ч. е било причинено: кръвонасядане по кожата на
гърба, охлузване и кръвонасядане по дясната лакътна става, кръвонасядане по
лявата подбедрица. Описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и/или неговото
тангенциално действие и добре отговарят по начин и време да са получени
така, както е съобщено в свидетелските показания. Било е причинено болка и
страдание без разстройство на здравето.
Прието е и заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза, от което се установява, че на св. Д.П. е било причинено: контузия
на главата с травматичен оток в областта на лявото слепоочие и лявата
слепоочна област на окосмената част на главата. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар и/или притискане с/или
върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени така,
8
както се съобщава в материалите по досъдебното производство, а именно при
нанасяне на побой с юмруци в областта на главата на 12.07.2018 г. Било е
причинено болка и страдание без разстройство на здравето.
Първостепенният съд е приел заключението на тройната комплексна
съдебно-медицинска експертиза, видно от което на свид. Ч. са нанесени
телесни увреждания, които са от естество да причинят единствено болка и
страдание и не могат да доведат до извод, че й е била причинена лека телесна
повреда извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Назначена и изготвена е и комплексна съдебно - психиатрична и
психологична експертиза по отношение на подс. И. И., от която се
установява, че същият не се води на психиатричен отчет към ЦПЗ- Пловдив,
могъл е да разбира свойството и значението на извършеното от него и да
ръководи постъпките, може да участва в наказателното производство и е в
състояние да дава достоверни обяснения по факти, имащи значение за делото.
Възприетата фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС
Пловдив, като съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема за
достоверни, кои не и защо. Мотивите на съда относно това кои доказателства
кредитира и въз основа на какви съображения, както и изградената въз основа
на тях фактическа обстановка се споделят и от настоящата съдебна
инстанция.
Правилно ПРС е кредитирал гласните и писмени доказателства –
показания на свидетелите: Н. С. П., М. Б. Т., Д.Л.П., Л.Р.С., В.А.М., М.Р.С.,
П.Д.Б., Д.И.Б., Н.К.К., К.Д.Г., обяснения на подсъдимия /частично/, справка
за съдимост, характеристична справка, протоколи, копие на решение №
451/07.04.2016 г. по гр.д.№ 2923/2015 г. по описа на Районен съд Перник,
копие на Определение по гр.д.№ 2923/2015г. по описа на Районен съд Перник
по гр.д. № 2923/2015 г. , копие на Заповед за защита по гр.д.№ 2923/2015 г. от
07.04.2016 г. по описа на РС- Перник, копие на протокол за полицейско
предупреждение от 01.06.2016 г., копие на Заповед за незабавна защита от
домашно насилие № 240/15.12.2017 г. по гражданско дело №19812/2017 г. по
описа на РС- Пловдив, копие на картов лист към гражданско дело
№19812/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, в който са отразени
имената и подписите на лицата, на които делото е предоставено за
9
запознаване, копие на писмо до Началника на IV РУ при ОД на МВР Пловдив
с искане за съдействие за връчване на Заповед за незабавна защита от
15.12.2017 г. по гр.д.№ 19812/2017 г., ведно с призовка за ответника , препис
от молба за защита и приложения, Определение №11613/15.12.2017 г, отговор
от 04 РУ при ОД на МВР Пловдив до Районен съд Пловдив за връщане на
невръчени материали, жалба от Д.Л.П., жалба от К.А.Ч., жалба от адв. Н.К.К.,
комплексна съдебнопсихиатрична експертиза, съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни по отношение на К.А.Ч., съдебно-медицинска
експертиза по отношение на Д.Л.П.. Същите са последователни,
кореспондиращи напълно помежду си, изграждащи логически обоснованата
фактическа обстановка приета от съда, която напълно се споделя от
настоящата инстанция.
В тази насока не се споделя като основателно възражението на подс .И.,
че събраните по делото доказателства не са обсъдени в съвкупност.
Напротив. Обстойни и задълбочени са аргументите на съда, с които е
кредитирал с доверие показанията на свид.М.Т., свид.Н.П., свид.К.Г., П.Б.,
Д.Б., В.М., свид.М.С., Д.П. и Н.К., съотнасяйки ги към писмените
доказателства по делото- Решения, Заповеди и протоколи за предупреждение,
които са еднопосочни доказателства установяващи нарушаването на
издадените заповеди по отношение на М.Т. и Н.П. и упражнения спрямо тях
психически тормоз на инкриминираните дати.
Обосновано след задълбочен анализ, ПРС е приел, че обясненията на
подсъдимия И., че не е знаел за издадената заповед за защита от домашно
насилие по силата на която е следвало да са въздържа от такова по отношение
на Н.П. не е достоверно и е израз на правото му на защита. Показанията на
свид. Б., Б. и Г. кореспондират напълно с изготвените докладни записки,
протоколи и контролен лист, поради което и основателно РС-Пловдив е
приел, че същия е знаел за издадената заповед и че не следва да се
приближава до нея.
Обосновано са ценени с доверие заключенията на изготвените по делото
експертни заключения.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният
съд е приел, че подс.И. Н. И. е осъществил от обективна и субективна страна
10
съставомерните признаци на престъплението по чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от
НК, а именно : в периода от 20.09.2017 г. до 01.06.2018 г. в гр. Пловдив при
условията на продължавано престъпление не е изпълнил заповед за защита от
домашно насилие, а именно Заповед за защита № 25 от 07.04.2016 г.,
издадена по гр. дело № 02923/2015 г. по описа на Районен съд Перник в
полза на М. Б. Т., с ЕГН: ********** Заповед за незабавна защита №
240/15.12.2017 г., издадена по гр. дело № 19812/2017 г. по описа на ПРС, IV
гр. с., в полза на Н. С. П., с ЕГН: **********, както следва:
- На 20.09.2017 г. в гр. Пловдив не е изпълнил заповед за защита от
домашно насилие, а именно Заповед за защита № 25 от 07.04.2016 г., издадена
по гр. дело № 02923/2015 г. по описа на Районен съд - Перник, с която за срок
от 18 месеца му е било забранено да приближава М. Б. Т., с ЕГН: **********,
както и жилището й, находящо се в гр. ************** и местата за
социални контакти и отдих на по-малко от 100 м. /сто м./, като е приближил
М. Б. Т., с ЕГН: **********, както и жилището й, находящо се в гр.
*********** на по-малко от 100 /сто/ м.;
- На 01.06.2018 г. в гр. Пловдив не е изпълнил заповед за незабавна
защита, а именно заповед за незабавна защита № 240/15.12.2017 г., издадена
по гр. дело № 19812/2017 г. по описа на ПРС, IV гр. с., с която е бил задължен
да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо
насилие по отношение на Н. С. П., с ЕГН: ********** от гр. ************, и
Н.И.И., с ЕГН ********** със същия адрес за срок до постановяване на
съдебен акт, приключващ производството и с която му се забранява да
приближава Н. С. П., с ЕГН: ********** от гр. ************ и Н.И.И., ЕГН
********** със същия адрес, жилището им, местоработата на П. и училището
на И., както и местата им за социални контакти и отдих, като е приближил Н.
С. П., с ЕГН ********** и е упражнил спрямо нея физическо и психическо
насилие.
Обосновани и подробни са изложените съображения от
първостепенния съд, че са налице всички елементи от обективна страна на
престъплението. Правилно е прието, че изпълнителното деяние е
осъществено спрямо свид.М.Т. и свид.Н.П., като подс.И. се е приближил към
тях и жилището на свид.Т., въпреки наложените му забрани.
Не се споделя като основателно възражението на подсъдимия, че
11
доколкото не е живял съвместно със свид. М.Т., то по отношение на нея не би
следвало да действа ЗЗДН, поради което и издаденото решение на РС-Перник
е нищожно. Влезлите в сила съдебни актове имат сила на присъдено нещо и
се явяват задължителни за граждани, институции, юридически и длъжностни
лица, които следва да ги спазват и изпълняват, съобразяват поведението си с
тях, съобразно чл.413 от НПК. Ето защо и възражението на подсъдимия е
неоснователно.
Несподелимо е и възражението на адв.Т., че подсъдимият не знаел за
издадената спрямо свид.П. защита предвид показанията на разпитаните
свидетели свид. Б., свид.Б. и свид.Г., първите от които са отишли в дома му и
са му разяснили причината за това, а свид.Г. е коментирал с него именно
линията на защита по воденото дело, материалите по които той е видял и сред
които е била именно издадената Заповед за незабавна защита.
Законосъобразно е прието от първостепенния съд, че се касае за две
отделни деяния по чл.296 ал.1 от НК, които са извършени през
непродължителен период от време при една и съща обстановка и еднородност
на вината, поради което и е налице продължавано престъпление по смисъла
на чл.26 ал.1 от НК, поради което и правилно е приложена разпоредбата на
чл.26 ал.1 от НК и подсъдимият е оправдан да е извършил две отделни
престъпления по чл.296 ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав, счита, че възражението на адв.Т., че
издадената спрямо свид.М.Т. защита е била изтекла към датата на деянието е
неправилно. Видно от събраните по делото доказателства Заповед №25 е
издадена на 07.04.2016г. за срок от 18 месеца, поради което и към датата на
деянието – 20.09.2017г. срокът не е бил изтекъл и подсъдимият е следвало да
не приближава свид.Т. и дома й.
Правилно е прието и че деянието е извършено с пряк умисъл, като
форма на вина.
Пловдивският окръжен съд намира, че първоинстанционният съд
правилно е отчел индивидуализиращите отговорността на подсъдимия И. Н.
И. обстоятелства, а именно смекчаващите такива правилно не са отчетени, а
като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са отчетени
предходните му осъждания, лошите му характеристични данни, липсата на
критичност към извършеното и високата степен на обществена нетърпимост
12
към подобен род прояви, поради което и законосъобразно е определил да му
бъде наложено наказание измежду нормативно предвидените – лишаване от
свобода за срок от една година. Законосъобразно на осн. чл.57 ал.1 т.3 от
ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието.Така определеното наказание настоящия съдебен състав приема
като отговарящо на обществената опасност на деянието и дееца и на целите
визирани в чл.36 от НК. Наложеното наказание е съобразено с високата
степен на обществена опасност на деянието и на дееца и на изложените
отегчаващи вината обстоятелства, поради което не се явява явно
несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. Налагане на по- леко
наказание би било неоправдана привилегия на подсъдимия, доколкото не се
констатират от въззивния съд смекчаващи вината обстоятелства, които да
обусловят приложението на наказание в минимален размер.
Законосъобразно е приложената и нормата на чл.59 ал.2 във вр. с ал.1
т.1 от НК, като е приспаднато времето, през което подсъдимия е бил
задържан по ЗМВР за срок от 24 часа на 01.06.2018г.
Предявените от пострадалите Н. П., М. Т., Д.П. и С. Ч. като наследник
на К.Ч. граждански искове срещу подс.И. И. са основателни и справедливо
определени по размер. С деянията си подсъдимият е извършил непозволено
увреждане на пострадалите и на основание чл.45 от ЗЗД им дължи репарация
за причинените им неимуществени вреди. Обосновано при определяне
размера на дължимото обезщетение по отношение на Н.П. и М.Т.
първостепенния съд е отчел като причинени неимуществени вреди - силното
притеснение, емоционален и психически стрес и унижение сред близки и
колеги, които подлежат на обезвреда, поради което и уважените размери на
гражданските искове са справедливо определени.Законосъобразно макар и
наказателното производство по отношение на деянията по чл.131 ал.1 т.12, вр.
с чл.130 ал.2 от НК да е прекратено, поради изтекла давност гражданските
искове на Д.П. и С.Ч. са разгледани по основание и размер. Правилно след
като са отчетени причинените болки и страдания и продължителността на
оздравителния процес от нанесените телесни увреждания предявените
граждански искове са уважени в пълен размер. В тази връзка направените от
страна на защитата възражения за прекомерност не могат да бъдат споделени
в светлината на цялостното агресивно нападение на подсъдимия съпътствало
нанесените телесни увреждания на П. и Ч., както и причинения стрес и
13
унижение на М.Т. и Н.П.. Правилно подсъдимият е осъден да заплати на
пострадалите законна лихва, считано от датата на непозволеното увреждане
до окончателното изплащане на сумата. С оглед изложените съображения
настоящият състав счита, че присъдата в частта относно гражданския иск е
законосъобразна и правилна и не са налице основания за нейното изменение.
Искането на защитата за намаляване размера на уважените граждански искове
като неоснователно, не следва да се уважава.
ПРС се е произнесъл правилно съобразно разпоредбата на чл.189 от
НПК и в унисон с ТР № 4/ 11.02.2014г. ОСНК, относно направените по
делото разноски.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият И. И. следва да се осъди да
заплати съразмерно направените по делото от гражданските ищци и частни
обвинители- Н.П. и М.Т. разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция в размер общо на 400лв.
Подсъдимият следва да се осъди да заплати на адв.Д. Б. на осн. чл.38,
вр. с чл.36 ал.2 от ЗА, вр. с чл.13 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от
900 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна
защита и съдействие на граждански ищци Д.Л.П. и С. М. Ч..
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не
са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да
се потвърди. Жалбите срещу нея като неоснователни следва да се оставят без
уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №158/04.07.2023г., постановена по НОХД №
4209/2021г. по описа на ПРС, ХХ- ти н.с.
На осн. чл.189 ал.1 от НПК ОСЪЖДА подс. И. Н. И. да заплати
съразмерно сумата от 400/ четиристотин/ лева направени разноски за
адвокатско възнаграждение на Н. С. П. и М. Б. Т..
14
На осн.чл.189 ал.1 от НПК ОСЪЖДА подс. И. Н. И. да заплати на адв.
Д. Б. сумата от 900 лева представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната правна защита и съдействие на гражданските ищци Д.Л.П. и С. М.
Ч..
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15