№ 273
гр. Варна, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Д.а
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500113 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 вр. чл. 396, вр. чл. 398 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 47168/26.11.2021г. на СТ. В. П., ЕГН
**********,чрез процесуален представител –адв. Д.С. – ВАК срещу Определение №
6692/25.10.2021г., постановено по гр. д. № 14671/2021 г. на ВРС, 14св., с което съдът е
заменил на основание чл. 398, ал. 2 от ГПК допуснато с Определение № 6166/11.10.2021 г.
по същото дело обезпечение като е отменил наложената възбрана върху недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „Карамфил“, бл.16, вх.Е, ет.6, ап.77, представляващ
самостоятелен обект в сграда, площ 61.060 кв., прилежащ обект - изба с площ 3.27 кв.,
съгласно справка № 1149283/24.9.2021 г. собственост на ответника ВЛ. Д. ИВ. ЕГН
********** и вместо нея е определил нова мярка – залог в пари, учреден в полза на
жалбоподателката, от внесени на 22.10.2021 г. от ответника по сметка на ВРС парични
средства, до размера на частично предявения иск от 5000.00 лв.
В жалбата се излага, че определението на районния съд е порочно, като постановено
преди изпълнение на процедурата по чл.398 ал.1 от ГПК.Твърди се, че същото е и
незаконосъобразно, тъй като внесената по сметка на съда сума не обезпечава напълно
вземането на жалбоподателя, доколкото иска е предявен като частичен,а цялото вземане е от
12 000.00 лева. Твърди се, че същата обезпечава само главното вземане, но не и законната
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда. Изложени са аргументи , че
са налице нови юридически факти/към жалбата е представен договор за заем от
01.12.2015г./, въз основа на които жалбоподателя има законова възможност да направи
искане по чл.214 от ГПК за изменение на иска чрез увеличаване на размера му. По същество
се претендира отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се
откаже исканата замяна.
В срок е постъпил отговор от ВЛ. Д. ИВ., чрез процесуален представител адв. Роден
Д. -ВАК, с който частната жалба се оспорва, като се иска потвърждаване на обжалваното
определение.Изложени са аргументи , че представения към жалбата договор за наем няма
касателство към предявения от ищцата против ответника иск, като в подкрепа на тезата си
представя нотариана покана от 28.10.2021г.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. дело № 14671/2021г. по описа на ВРС,14 св. е образувано по
предявен от СТ. В. П., ЕГН ********** против ВЛ. Д. ИВ. ЕГН ********** иск с правно
основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 5000.00лв. – като част от общо задължение в размер на 12000 лева,
представляваща стойността на дадена в заем сума от П. на И. по неформален договор за
заем от м.октомври 2018г., със срок за плащане до края на м.12.2020 г.
С исковата молба ищеца е направил искане за допускане на обезпечение на
предявения иск , чрез налагане възбрана на собствения на ответника имот , находящ се в гр.
Варна, ул. Карамфил, бл.16, вх.Е, ет.6, ап.77, представляващ самостоятелен обект в сграда с
площ 61.060 кв., прилежащ обект - изба с площ 3.27 кв., съгласно справка №
1149283/24.9.2021г. чрез отдалечен достъп за физическо/юридическо лице за всички служби
по вписвания.
Съда е уважил искането и с определение № 6166/11.10.2021г. е допуснал обезпечение
на предявения от СТ. В. П. срещу ВЛ. Д. ИВ. иск с пр.осн.чл.79, ал.1, вр.чл.240 ЗЗД за
заплащане на сумата 5000 /пет хиляди/ лева като част от общо задължение в размер на 12000
лева, представляваща стойността на дадена в заем сума от П. на И. по неформален договор
за заем от м.октомври 2018 г., със срок за плащане 31.12.2020г., чрез налагане на
обезпечителна мярка „възбрана на недвижим имот“ , собственост на ответника, находящ се
в гр. Варна, ул. „Карамфил“, бл.16, вх.Е, ет.6, ап.77, представляващ самостоятелен обект в
сграда, площ 61.060 кв., прилежащ обект - изба с площ 3.27 кв., съгласно справка №
1149283/24.9.2021г. чрез отдалечен достъп за физическо/юридическо лице за всички служби
по вписвания при условие, че СТ. В. П. представи парична гаранция в размер на 500
/петстотин/ лева, на осн.чл. 389 ГПК.
На 22.10.2021г. по делото е постъпила молба от ответника, чрез адв. Р.Д., с която е
поискана замяна на допуснатото обезпечение със залог на сумата от 5000.00 лв., на осн.
чл.398, ал.2 от ГПК. Към молбата е представена вносна бележка от 22.10.2021г. на ПИБ –
Варна, от която се установява внасянето на сумата от 5000.00 лв. по сметка на ВРС, с
основание на превода – залог на парична сума – обезпечение по гр. д. № 14671/2021 г.
Разпоредбата на чл. 398, ал. 2 от ГПК дава възможност на ответника да обезпечи иск,
оценим в пари чрез залог в пари или ценни книжа, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Законът не
изисква съгласието на ищеца, тъй като интересите му са максимално защитени, поради
което не е предвидена процедура за уведомяване на насрещната страна. В конкретния
случай ответникът по висящия иск е внесъл сумата, претендирана като дължима от ищеца,
по специална сметка на ВРС в „Първа инвестиционна банка” АД, клон Варна, съобразно
изискванията на чл. 181 от ЗЗД, което гарантира бъдещото осъществяване на правата на
ищеца, ако същите бъдат съдебно потвърдени.
Съдът е съобразил размера на иска/предявен като частичен/, който е предмет на
делото, като с обжалваното определение е допуснал замяна на обезпечителната мярка
възбрана върху недвижим имот със залог на парична сума в размер на 5000.00 лв.,
съответстващ на цената на иска, до който размер е било допуснато и обезпечението чрез
възбрана. Без значение е размерът на законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба, тъй като обезпечение на тези вземания не е било допуснато.
Преценката относно предпоставките на чл.389 от ГПК съда извършва към дата на
произнасянето си , поради което евентуално бъдещо искане на ищеца по чл.214 от ГПК е
несъотносимо към преценката относно правилността на обжалваното определение.
С оглед на това, ВОС намира, че обжалваното определение е законосъобразно и като
такова следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6692/25.10.2021г., постановено по гр. д. №
14671/2021 г. на ВРС, 14СВ., с което съдът е заменил на основание чл. 398, ал. 2 от ГПК
допуснато с Определение № 6166/11.10.2021 г. по същото дело обезпечение, като е отменил
наложената възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Карамфил“, бл.16,
вх.Е, ет.6, ап.77, представляващ самостоятелен обект в сграда, площ 61.060 кв., прилежащ
обект - изба с площ 3.27 кв., съгласно справка № 1149283/24.9.2021 г. собственост на
ответника ВЛ. Д. ИВ. ЕГН ********** и вместо нея е определил нова мярка – „залог в
пари“, учреден в полза на СТ. В. П., ЕГН ********** , внесени на 22.10.2021г. от ответника
по сметка на ВРС парични средства, до размера на частично предявения иск от 5000.00 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3