№ 4281
гр. София, 13.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110208275 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 4 и
следв. от ЗДвП.
С електронен фиш Серия К № ********/2021 г., издаден от СДВР, на Р. Р.
К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в това, че на 28.07.2021 г., в 12.33 часа, в гр. София, „Околовръстен път“ №
467 с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско
шосе“ при ограничение на скоростта от 90 км/ч за извън населено място, е
управлявал л.а. „БМВ 530 ХИ“ с рег. № ******** със скорост на движение от
106 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство
„TFR1-M” № 560.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице Р. Р. К., с която се иска неговата отмяна като
незаконосъобразен. Релевирани са съображения, че в атакувания електронен
фиш е налице противоречиво описание на мястото на извършване на
нарушението, като не ставало ясно дали е в рамките на гр. София или е извън
населено място, с което е ограничено правото на защита на санкционираното
1
лице. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалвания
електронен фиш като незаконосъобразен, като присъди в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство жалбоподателят и процесуалният му
представител не се явяват, като в представено писмено становище последният
поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В допълнение
е посочено, че от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че АТСС, с което е заснето нарушението, е със срок на валидност
на издаденото удостоверение за одобрен тип средство за измерване до
24.02.2020 г., поради което се оспорва, че правилно е била измерена скоростта
на движение на процесния автомобил. Претендират се направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в хода на
съдебното производство, като в депозирани писмени бележки са изложени
съображения за неоснователност на подадената жалба. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано възражение за
прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, съдът
констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 28.07.2021 г. Р. Р. К. бил собственик на л.а. марка „БМВ“, модел „530
ХИ“ с рег. № ********.
На 28.07.2021 г., в 12.33 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения автомобил по „Софийски околовръстен път“ № 467 с посока
на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, като
2
се движил със скорост от 106 км/ч. Максималното разрешената скорост на
движение в този пътен участък извън населено място съгласно чл. 21, ал. 1
ЗДвП била 90 км/ч.
Управлението на процесния лек автомобил със скорост от 106 км/ч било
установено и заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол
„TFR1-M” № 560. Системата за видеоконтрол е вписана под № 4835 в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е
одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на
одобрението до 24.02.2020 г. Въз основа на констатираното нарушение за
скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол, бил издаден
процесният електронен фиш Серия К № ********/2021 г., с който на Р. Р. К. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване
на максимално разрешената скорост извън населено място с 16 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (28.07.2021 г.), мобилна
система „TFR1-M” № 560 е преминала последваща периодична техническа
проверка на 30.10.2020 г., като срокът на валидност на проверката е до
30.10.2021 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № ********/2021
г.; справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил марка
„БМВ” с рег. № ********; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи; справка от Български институт по метрология с изх. №
57-00-149-1/10.08.2022 г.; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, касаещо мобилна система за
видеоконтрол тип „TFR1-M”; справка от ГД „НП“, ведно с Протокол за
проверка № 4-38-20/30.10.2020 г.; писмо-справка от ОПП-СДВР, ведно със
снимков материал и протокол за използване на АТСС и справка от ОПУ-
София, ведно със схема за организация на движението на процесния пътен
участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
3
приложените справки от Български институт по метрология и от Главна
дирекция „Национална полиция“, ведно с писмените доказателства към тях,
се установява, че процесната мобилна система „TFR1-M” № 560, с която е
констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена съобразно
нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е
преминала периодичен технически преглед и е била изправна. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното, съдът
кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков
материал като годно веществено доказателствено средство. От снимките се
установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 106 км/ч (след приспадане на 3 % в
полза на нарушителя като възможна техническа грешка).
От приложената по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал към
нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението –
28.07.2021 г., са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, като е изготвен протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, както и снимков
материал на разположението му (л. 50 и л. 55 от делото), с които е
документирано използването му.
От справката от ОПУ-София и приложената към нея схема за организация
на движението се установява, че в процесния пътен участък, който попада
извън границите на населено място, максимално разрешената скорост на
движение е 90 км/ч, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е
имало и изрично поставени пътни знаци „В26“, с които е указана същата
скорост на движение.
На следващо място, от Протокол № 4-38-20/30.10.2020 г. се установява, че
процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала периодичен
технически преглед на 30.10.2020 г. с валидност от 12 месеца, поради което
4
към момента на констатиране на процесното нарушение е била технически
изправна. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че АТСС не отговаря на техническите
изисквания, доколкото към 24.02.2020 г. е изтекъл срокът на валидност за
одобряване на процесния тип АТСС. Независимо от изтеклия срок на
валидност на одобреното средство за измерване „TFR1-M“ на 24.02.2020 г.,
съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията същото
следва да се счита, че отговаря на изискванията на закона. Съгласно
посочената разпоредба, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. В настоящия случай, както се
посочи по-горе, процесното АТСС е преминало последващ контрол за
техническа изправност на 30.10.2020 г., поради което към датата на
констатиране на административното нарушение на 28.07.2021 г. следва да се
счита, че отговаря на изискванията за одобрен тип.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира
изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от
съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят Р. Р. К. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г. са въведени промени в законодателната
уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед
съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6,
т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
5
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес“. Съгласно
промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни
автоматизирани средства, може да се издава електронен фиш. В този смисъл е
и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП.
Същевременно, съгласно изискванията чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. нарушението е констатирано по несъмнен начин чрез изготвяне
на съответен протокол за използване на АТСС, от който е видно точното
местоположение и насоченост на АТСС.
Безспорно установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 90
км/ч, но доколкото в случая не е въведена разрешена максимална скорост на
движение, различна от посочената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП от 90 км/ч за този вид
МПС извън населено място, то нарушението правилно е било квалифицирано
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на действащите към момента на извършване на нарушението
правила, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
министъра на вътрешните работи.
Както се посочи по-горе, с измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г.
(след постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСК на ВАС) изрично е регламентирано в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр.
параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се издава и при
констатиране на нарушението с мобилна система за видеоконтрол. В този
смисъл е и практиката на АССГ – Решение 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело
№ 6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав; Решение №
6987 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав и др., в които е прието, че след промените в ЗДвП от 2015
г. е допустимо съставянето на електронен фиш при констатиране на
нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство.
6
Видно от справката на БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на
скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена
скорост на движение от 106 км/ч, което е с 16 км/ч повече от позволената
извън населено място – 90 км/ч. Следва да се посочи, че в електронния фиш
ясно е описано, че се касае за установена скорост от 106 км/ч, която
представлява намалената такава след приспадане на толеранс от 3 км/ч или 3
% (възможна техническа грешка съгласно техническата спецификация на
АТСС) от реално измерената скорост от 109 км/ч, отразена в снимковия
материал към процесния електронен фиш.
Съдът намира за неоснователно основното възражение на жалбоподателя,
че в електронния фиш неясно е описано мястото на извършване на
нарушението дали се намира в гр. София или извън населено място, с което е
ограничено съществено правото му на защита. Действително, в електронния
фиш е посочено, че нарушението е извършено в „гр. София, Околовръстен
път № 467“. Независимо от обстоятелството, че е посочен гр. София,
очевидно наказващият орган е визирал „Околовръстен път“ на гр. София, като
гр. София е посочен не като локация на извършване на нарушението, а именно
в рамките на населено място, а като населено място, на чийто околовръстен
път е осъществено нарушението. Нещо повече, в случая ясно е посочен № 467
от Околовръстен път като място на извършване на нарушението, като в
електронния фиш словесно е описано, че е нарушена максимално
разрешената скорост на движение извън населено място. Тоест, напълно ясно
е посочено, че нарушението касае пътен участък, попадащ извън границите
на населено място, вкл. и на гр. София. Същевременно, в обжалвания
електронен фиш недвусмислено е приложена санкционната разпоредба на чл.
182, ал. 2 ЗДвП, която касае нарушаване на разрешената максимална скорост
на движение извън населено място. Следва да се посочи, че не всяко
процесуално нарушение се явява съществено и обуславя отмяна на
атакувания акт, а само това, което е довело до ограничаване на процесуалните
права на санкционираното лице. В случая непрецизното посочване на „гр.
София, Околовръстен път“ вместо „Софийски околовръстен път“ не обуславя
неяснота на вмененото на наказаното лице „административно обвинение“
относно мястото на извършване на нарушението, доколкото от останалото
7
непротиворечиво съдържание на електронния фиш недвусмислено се
установява, че нарушението е извършено извън населено място, за което
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП максимално разрешената скорост
на движение е 90 км/ч. По този начин с обжалвания електронен фиш не е
било ограничено правото на защита на наказаното лице, поради което и
същият е издаден при правилно приложение на процесуалния закон.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя Р. Р. К., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР
е видно, че същият е собственик на процесния автомобил към 28.07.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП именно
собственикът на процесния автомобил следва да носи
административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Р. Р. К. за извършеното
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП с оглед управлението на
процесния автомобил със скорост от 106 км/ч при ограничение на скоростта
извън населено място от 90 км/ч.
Извършеното от Р. Р. К. деяние е съставомерно и от субективна страна,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП електронният фиш се
издава срещу собственика на процесния автомобил, независимо от
обстоятелството дали последният действително е управлявал същия или не. В
случая нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал, че максимално разрешената скорост на движение
извън населено място е 90 км/ч, като е целял извършване на нарушението и
управление на автомобила със скорост от 106 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП при превишаване на
разрешената максимална скорост на движение извън населено място с от 11
км/ч до 20 км/ч, какъвто е настоящият случай – превишена скорост с 16 км/ч,
предвиденото административно наказание е „глоба” в размер на 50 лева.
Предвид определянето от законодателя на санкцията за така извършеното
нарушение в константен размер, е безпредметно обсъждането на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.
27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. В случая административнонаказващият орган е
наложил на жалбоподателя „глоба“ в определения от закона размер от 50
8
лева, поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази
си част.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай” на нарушение.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици – причиняване на ПТП, вкл. смърт,
увреждане здравето и имуществото на останалите участници в движението по
пътищата. Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят е
санкциониран многократно за извършени административни нарушения по
ЗДвП, вкл. и за управление на МПС с превишена скорост, което го
характеризира като лице, склонно да нарушава правилата за движение по
пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява „маловажен случай”, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. С оглед на това, правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
С оглед направеното искане от страна на въззиваемата страна за заплащане
на възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
разноски в тази насока. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, юрисконсултското възнаграждение в полза на въззиваемата страна
следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за
9
заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № ********/2021 г., издаден
от СДВР, с който на Р. Р. К. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Р. К. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5 сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззивемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10