Р А Й О Н Е Н С Ъ Д - гр.
Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към присъда № 182/17.11.2015 год. по НОХД № 250 по описа на ТРС за 2015
год.
С обвинителен акт по
прокурорска преписка № 160/2015 год., по досъдебно производство № 73/2015 год.
по описа на РУ-МВР-гр.Тутракан, Тутраканска районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу:
- М.С.М., роден на *** ***,
***, с ЕГН: ********** за това, че на 28.02.2015 г. в гр.Тутракан,
обл.Силистра, в съучастие като помагач, с цел да набави за себе си имотна
облага, приел от Г.И.Г. *** сумата от 3000.00 (три хиляди) лева, с което
умишлено улеснил неизвестен извършител да възбуди у Г.И.Г. заблуждение, че дава
парите за спешна хирургическа операция на дъщеря си, с което й причинил имотна
вреда в размер на 3000.00 (три хиляди) лева– престъпление по чл.209, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.4 от НК.
В хода на съдебното
производство представителят на обвинението поддържа повдигнатото обвинение на
подсъдимия за престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК като
фактическа и правна квалификация, като го намира за доказано по несъмнен и
категоричен начин. Пледира за осъдителна присъда като предлага наказанието на
подсъдимия да е по вид „Лишаване от свобода” за срок към минималния, предвиден
от закона при условията на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.
Защитника на подсъдимия пледира
за осъдителна присъда с налагане на наказание „Лишаване от свобода” за минималния
срок, предвиден от закона, при условията на чл.66 от НК.
Подсъдимият М.М. заяви,
че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен по повдигнатото му обвинение,
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Ползвайки правото си на
последна дума подсъдимия заяви, че желае да му бъде наложено минимално наказание.
Съдът, като прецени
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съобразно
разпоредбите на чл.14, чл.18 и чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.М. е роден на *** ***,
*** ***.
На 28.02.2015 год., в следобедните часове от деня, свидетелят - пострадал Г.Г.
получил входящо обаждане на стационарния си телефон с абонатен номер 0866 62
680. Той отговорил на позвъняването и провел разговор с непознат мъжки глас,
който се представил за „д-р Димитър Кулев”. Мъжкият глас казал, че дъщерята на
свидетеля си счупила крака. След това св.Г. чул в слушалката женски глас който
започнал да вика: „Татко, помогни ми!“. На свидетеля било обяснено, че била
необходима хирургична операция, за да се помогне на дъщеря му и ако това не
било сторено навреме, щяло да има негативни последици. Мъжкият глас, представил
се за „д-р Димитър Кулев” казал, че за операцията били необходими 10 000 лв.
Свидетелят съобщил, че нямал толкова пари. „Докторът“ му казал, че свидетелят
можел да дойде в болницата, да види дъщеря си и да донесе парите. Св. Г.
съобщил, че бил трудно подвижен. Тогава „докторът“ казал, че сам щял да дойде и
да ги вземе. Мъжкият глас попитал свидетеля с колко пари разполага и последният
му съобщил, че имал 3 000 лв. „Докторът“ казал, че ще дойде да вземе парите.
След получени инструкции по телефона, подс.М. пристигнал в гр.Тутракан,
като се придвижвал с личния си автомобил. В гр.Тутракан подсъдимият наел такси,
което да го закара до адреса на свидетеля-пострадал. Подсъдимият почукал на
прозореца на св.Г. и свидетелят отворил. Междувременно подсъдимият разговарял
по телефона с мъжкия глас, който го изпратил при св.Г.. Мъжкият глас наредил на
подсъдимия да предаде мобилния си телефон на св.Г.. Подсъдимият слушал докато
пострадалият разговарял с непознатия мъж, а след това чул и женски глас, който
говорел със св.Г. и чиято интонация наподобявала страдание. След проведените
разговори свидетелят-пострадал дал на подсъдимия сумата от 3 000 лв. в 60 бр.
банкноти с номинал по 50 лв. всяка банкнота.
В последствие свидетелят-пострадал разговарял със своя син и с дъщеря си -
св. З.Т. и разбрал, че бил измамен.
Подсъдмият М.С.М., дал в качеството на обвиняем обяснения в досъдебното
производство, че непознат мъж се свързал с него по телефона и му предложил
работа. Непознатият съобщил, че бил доктор и желаел подсъдимият да работи за
него като куриер. Задължението на подс.М. било да минава край пациенти на
представилия се като доктор и да събира пари. По обясненията на подсъдимия,
преди инкриминирания случай непознатия го напътствал по телефона и го изпратил
и на друг адрес, за да получи пари.
На 28.02.2015 г. мъжкият глас, представящ се за лекар, се свързал по
телефона с подс.М. и му казал, че трябва да отиде в гр.Тутракан. Дал му адреса
на св.Г.. Непознатият поръчал на подсъдимия да вземе от дома на свидетеля
документи и пари. С личния си лек автомобил подсъдимият пристигнал в
гр.Тутракан. Помолил такси да го отведе до адреса на св.Г.. Непосредствено след
като получил инкриминирана сума в размер на 3 000 лв., подсъдимият се отправил
към с.Глоджево, обл.Русе, като относно посоката в която следвало да се движи,
получавал инструкции по телефона от мъжкия глас, представящ се за доктор. В
близост до с.Глоджево подсъдимият оставил парите до табела указваща началото на
населеното място. Затиснал пакета с парите с бетоново блокче. Това подсъдимият
сторил отново, следвайки указанията на непознатия. Преди да остави парите,
непознатият казал на подсъдимия да си вземе от общата сума пари в размер между
200 лв. и 300 лв.. Подс.М. задържал за себе си пари в размер на 300 лв..
В хода на разследването не са били събрани достатъчно доказателства,
способстващи разкриване самоличността на лицето, което подс.М. спомогнал за
извършване на имущественото престъпление. С постановление на РП гр. Тутракан от
дата 29.09.2015 г. материалите, касаещи неустановените съучастници, са отделени
в друго досъдебно производство.
Описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на наказателното
производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства; данни
по ЗЕС на електронен носител; разпознаване на лица; справка за съдимост,
автобиография и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на подс.М.; обясненията и самопризнанията на подсъдимия в досъдебното
производство пред съдия и самопризнанията в съдебното производство; показанията
на свидетелите Г.Г., З.Т..
При изграждане на
фактическите си изводи съдът възприема и кредитира обясненията и
самопризнанията на подсъдимия М. пред съдия в досъдебното производство и
самопризнанията в съдебното производство, които са последователни и
непротиворечиви с останалите доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания и писмените доказателства и доказателствени средства по
делото, тъй като същите са логични, непротиворечиви и последователни, и
анализирани поотделно и в съвкупност, както помежду си, така и с обясненията на
подсъдимия по делото, допринасят за изясняване описаната фактическа обстановка.
Съдът прие, че относно
обективната и субективната страна на престъплението по чл.209, ал.1 във връзка
с чл.20, ал.4 от НК в хода на досъдебното производство са събрани безспорни
доказателства, че подсъдимият М.М. несъмнено е осъществил обективните и
субективните признаци от състава на престъплението. Този извод се налага по
следните причини:
На 28.02.2015 г. в гр.
Тутракан, обл.Силистра, в съучастие с неизвестен извършител, като помагач, с
цел да набави за себе си имотна облага, умишлено улеснил извършването на
престъпление като приел сумата от 3 000 лв. от Г.И.Г., у когото било възбудено
заблуждение, че дава парите за спешна хирургическа операция на дъщеря му и с
това му причинил имотна вреда в размер на 3 000 лв. Същият е съзнавал
обществено опасните последици на извършеното, въпреки това е желаел
настъпването им и е направил всичко възможно те да настъпят, като е спомогнал
неизвестния извършител на измамата да въведе в заблуждение пострадалия, с което
му причинил имотна вреда в размер на 3000 лева.
При така установената и
възприета фактическа обстановка съдът призна подсъдимия М.М., за виновен и на
основание чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК във връзка с чл.36 и
чл.54 от НК,
ОПРЕДЕЛИ наказание по вид „Лишаване от свобода” за срок от една година, което
на основание чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛИ с една трета и му наложи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
Съдът отчете обстоятелствата имащи значение при индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия М.М.. При определяне вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид степента
на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието, както и смекчаващите вината обстоятелства:
самопризнанията на подсъдимия и чистото съдебно минало и липсата на
отегчаващите вината
обстоятелства. При определяне
размера на наказанието съдът, при наличие само на смегчаващи отговорността обстоятелства намери, че с наказание определено при
условията на чл.66 от НК, ще бъдат постигнати целите на личната и генералната
превенция на закона.
Съдът счита, че
причини за извършване на престъплението са стремежа на подсъдимия към противозаконно
обогатяване.
Съдът, на основание
чл.309, ал.1 от НПК отмени взетата по отношение на подсъдимия мерки за
неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че с
произнесената присъда ще бъдат постигнати целите на личната и генералната
превенция, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът произнесе ПРИСЪДАТА
въз основа на изложените съображения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:___________________
(Владимир Легарски)