Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260050
гр. Габрово, 29.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ:
при участието на секретаря В.Григорова, като разгледа докладваното от
съдия Топалова гр. д. № 28 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова
молба на К.Я.А., чрез проц. представител адв. В.Д.
*** исковата молба се твърди, че при ПТП,
настъпило на 12.12.2014 г., били причинени телесни увреждания на ищеца, в
резултат на които бил отстранен далака. В края на 2017 г. К.А. започнал да има
оплаквания от отпадналост, през 2018 г. и от костни болки, като състоянието му
се влошило. През 2019 г., след болнично лечение му била поставена
диагноза”хронична миелоидна левкемия”. С експретно решение на ТЕЛК му била определена инвалидност от
95%. Ищецът бил убеден, че увреденото му общо състояние в резултат на
настъпилото ПТП на 12.12.2014 г. и последвалото оперативно отстраняване на
далака, довели до отключване на новото заболяване. Поради това счита, че следва
да бъде обезщетен за настъпилите неимуществени вреди в резултат на претърпяното
ПТП през 2014 г. при условията на ексцес.
След настъпване на произшествието пострадалията
К.А. получил обезщетение за настъпилите тогава вреди. Твърди се, че е
последвало допълнително влошаване на здравословното състояние на ищеца, в
резултат на произшествието, което довело до значителни неимуществени вреди, за
които той не бил обезщетен.
Иска се да бъде осъдено дружество да заплати
обезщетение в размер на 100 000 лева, за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му
телесни увреждания при процесното ПТП, при условията
на ексцес.
В срок е постъпил писмен отговор от ответното
дружество.
В него се твърди, че дружеството ответник не дължи
изплащане на претендираното обезщетение, тъй като от
представените с исковата молба доказателства не се установява наличие на
причинно следствена връзка между последващото заболяване на ищеца и настъпилото
на 12.12.2014 г. пътно транспортно произшествие. Оспорва се твърдението, че новонастъпилото заболяване е непосредствена последица от
уврежданията, получени при настъпилото произшествие през 2014 г.
Иска се искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема следното:
Безспорно е между страните, че ищецът К.А., на
12.12.2014 г. е претърпял пътно транспортно произшествие, в резултат на което
са му причинени множество травматични увреждания и оперативно отстраняване на
слезката. Не се спори също, че за тези увреждания ищецът е получил обезщетение
от ответното дружество.
В исковата молба се поддържат твърдения, че е
настъпило допълнително влошаване на здравословното състояние в резултат на
катастрофата, което не било предвидено и съобразено при определяне на
първоначалното обезщетение. Като доказателство се представят две епикризи и
експертно решение на ТЕЛК №4245/9.12.2019 г., съгласно което, К.А. е с водеща
диагноза „ хронична миелоидна левкимия”
и общо заболяване - хронична миелоидна левкимия, травматична руптура на
слезката, спленектомия.Определена му е трайно
намалена работоспособност 95% без чужда помощ за срок от две години. В
решението е посочено, че не може да извършва тежък физически труд.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
223, ал. 1 от КЗ /отм./, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ – приложима на осн. § 22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ,
бр. 102/29.12.2015 г. с оглед момента на сключване на застрахователния договор, е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", както и да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В конкретния случай не се
спори между страните по делото, че в предходно съдебно производство със сила на
пресъдено нещо е установено, че застрахованият при
ответника водач на лек автомобил е причинил настъпилото на 12.12.2014 г. пътнотранспортно произшествие,
като по този начин противоправно е причинил травматичните увреждания на ищеца,
от които последният е претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Спорно по настоящото дело е
дали описаните в исковата молба здравословни проблеми на ищеца /допълнително
влошено здравословно състояние – ексцес/, проявили се след 2017 г., са в причинна връзка с процесното ПТП и обхванати ли са от обезщетението,
присъдено с влязлото в сила съдебно решение на СГС по предходно развилия се съдебен спор между същите
страни във връзка със същия деликт.
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е
въведен принципа за пълно обезщетяване на пострадалия за понесените при
непозволено увреждане вреди, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те
да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно задължителните
за съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа за
пълно обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51,
ал. 1 ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с
увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само
от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание. Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било
предвидено и съобразено от съда.
За да бъде основателна претенция на ищеца в
настоящото производство следва да се установи, че за него са възникнали нови,
необезщетени вреди, които са настъпили по-късно и са в пряка причинна връзка с процесното
вредоносно събитие.
От събраните доказателства се установява, че с експертно
решение на ТЕЛК №4245/9.12.2019 г.,на К.А. е поставена водеща диагноза „
хронична миелоидна левкимия”
и общо заболяване - хронична миелоидна левкимия, травматична руптура на
слезката, спленектомия.Определена му е трайно
намалена работоспособност 95% без чужда помощ за срок от две години, без
способност да извършва тежък физически труд.
Настоящият състав приема, че
в хода на процеса не се установи по реда на пълно и главно доказване наличието
на пряка причинно-следствена връзка между така констатираното състояние при
ищеца и получените при пътно
транспортното произшествие увреждания. Поради изложените доводи, съдът намира, че не се доказва
констатираното при ищеца заболяване – „ хронична миелоидна левкимия”, да е пряка и
непосредствена последица от претърпяното от К.А. пътно транспортно произшествие на 12.12.2014
г.и нанесените му тогава увреждания.
По изложени съображения - доколкото не се
установи наличие на причинна връзка между настоящото му заболяване - хронична миелоидна
левкимия с уврежданията,
причинени му при претърпяното ПТП на 12.12.2014 г., съдът намира, че предявеният иск
за
присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от ексцес е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора
право на съдебно-деловодни разноски има ответника,
като ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 3600 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск К.Я.А. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***
против „ЗД БУЛ ИНС” АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, Джейм Баучер № 87, с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ вр. 51, ал. 3 ЗЗД - за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за новонастъпили неимуществени вреди от влошаване на
здравословното състояние /ексцес/-
заболяване „хронична миелоидна левкимия”, след претърпяни увреждания от пътно транспортно
произшествие, настъпило на 12.12.2014 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.Я.А. ЕГН ********** , съдебен адрес *** адв.
В.Д. *** да заплати на „ЗД БУЛ ИНС” АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, Джейм Баучер № 87 сумата
3 600 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд
гр. В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: