Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 19.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Снежана Апостолова
и прокурора Сашо Тотев като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА
В.Н.О.Х.Д.№2988/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от
НПК.
С присъда от 22.03.2017г.
по Н.О.Х.Д.№1079/2015г.,
СРС, НО, 16-ти
с-в признал подсъдимия И.В.С. за невиновен в извършването на престъпление по чл.209,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че за периода от месец ноември 2013г.
до 12.01.2014г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление, като
деянията осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у различни лица
заблуждение и с това им причинил имотна вреда общо в размер на 1186.74лв.
/хиляда и сто и осемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, както
следва:
През месец ноември 2013
г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
у И.Б.Д. заблуждение, че ще му извърши ремонт на повредите по неговото МПС - лек
автомобил „Нисан Микра“, като
извърши монтаж на предно стъкло на автомобила, дебитомер
и газова уредба за МПС и заявил, че ще извърши тези дейности срещу парична сума
от 600.00лв. /шестстотин лева/ и по този начин накарал Д. да му даде парична
сума от 600.00лв. /шестстотин лева/ и с това причинил на И.Б.Д. имотна вреда в
размер на 600.00лв. /шестстотин лева/;
В периода от
19.12.2013г. до 12.01.2014г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал у К.Г.Т.заблуждение, че има свой познат, който към
него момент се намирал в РИталия и там купувал
моторни превозни средства и ще посредничи лично на Т.да осъществи с него сделка
за покупка на два броя моторни превозни средства „Пежо 806“ от РИталия, и ще съдейства на Т.за докарването на тези
автомобили с автовоз от РИталия
до гр. София в Р. България, като за заплащането на тези два броя МПС-та „Пежо
806“ поискал от К.Т.да му даде общо сумата от 300.00 /триста/ евро с левова
равностойност 586.74лв. /петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и четири
стотинки/ и с това причинил на К.Г.Т.имотна вреда в размер на 586.74лв. /петстотин
осемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/.
Съдът на осн. чл.304 от НПК е оправдал подсъдимия С. и
по второто обвинение - по чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК, изразяващо се в това,
че на 22.12.2013г. в гр.София противозаконно присвоил чужда движима вещ - 1 бр.
акумулаторна батерия за МПС „Монбат“ с мощност 75 амперчаса, на стойност 80лв.
/осемдесет лева/, собственост на К.Г.Т., която владеел по силата на устна
уговорка с К.Г.Т.и деянието представлява маловажен случай. Като резултат от оправдаването, направените в хода на
съдебното и досъдебно производство разноски за възложени на държавата.
Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от
прокурор при СРП с молба за съответно осъждане на подсъдимия и по двете
обвинения.
В допълнение към
протеста, след указания на съда, прокурорът е определил присъдата като
неправилна, тъй като на база на събраните по делото доказателства, СРС е
направил неправилни изводи за невиновност на подсъдимия. Посочва се, че по
делото са налични достатъчно обем главно гласни доказателства в подкрепа тезата
на СРП, които се изброяват подробно. Приема се за установено по безспорен начин
намерението на С. да заблуди двамата
пострадали. Като несъответен на доказателствата се приема и извода на първия
съд да оправдае подсъдимия и по другото обвинение - чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК, при положение, че е установено, че подсъдимият
е отказал връщане на инкриминираната вещ. В протеста и допълнението
към него не се прави искане
за събирането на нови доказателства.
По делото е постъпило и възражение от
двамата упълномощени защитници на подсъдимия срещу въззивния
протест и допълнението му. В документа изводите на СРС се оценяват като
правилни, обосновани и съответни на закона. Като се кредитират показанията на
свидетелите и останалите доказателствени източници,
се изключва изначалната липса на намерение за изпълнение от доверителя им на
устните договори с двамата пострадали. Като резонни се приемат и мотивите на
СРС, че и двете престъпления касаят неуредени гражданско-правни отношения.
В разпоредително заседание на 20.07.2018г. въззивният съдебен
състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушването на
вещите лица и ангажирането на други доказателства.
Пред въззивния съд представителят
на СГП моли за отмяна
на първоинстанционата присъда
като неправилна. Напротив
приема, че С. е осъществил състава и
на двете вменени му с обвинителния акт престъпления. Касателно
престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
прокурорът извежда, че подсъдимият е въвел в заблуждение св.Д. и св.Т.относно
намерението да осъществи както доставката на автомобил, така и ремонт на друг
такъв. СГП извежда, че от доказателствата по делото може да се установи умисъла
на подсъдимия С. да не изпълни престацията, което говори за реализиране състава на
наказателно-правната измама. Прокуратурата акцентира на обстоятелството, че в
присъствието на пострадалия Т., подсъдимият е дал вид, че разговаря по телефона
с лице с автовоз, което ще достави автомобилите, но
по-късно е посочил, че детето на това лице е билоно
като причина за забавянето. Набляга се на факта, че лицето – доставчик от
Италия не е установено, поради което и може да се направи извод, че не
съществува. Прокурорът приема за категорично установени обективните и
субективни елементи и на престъплението по чл.206 от НК. Моли, в случай на
осъдителна присъда, на С. да бъдат
наложени наказания под средния размер, предвиден за съответния престъпен
състав.
Надлежно конституираният частен обвинител Д.
- редовно призован, се явява лично пред въззивния съд като единствено потвърждава претенцията си към
подсъдимия за сумата от 600лв. /шестстотин лева/.
Първият упълномощен защитник на подсъдимия - адв.Л. се солидаризира с доводите на СРС относно оправдаването на подзащитния си. Излагат се възражения срещу
твърденията на СРП в протеста за допуснати нарушения на процесуалните правила
при анализа и оценката на доказателствата в мотивите към присъдата.
В аналогична насока е и
пледоарията на адв.Г., който от една страна акцентира
на липсата на писмени документи относно поети от С. задължения, от друга – на заключението на графическата
експертиза, според чието съдържание не може да се установи по безспорен начин,
че подписа в договора изхожда от подсъдимия. Подкрепя изводите на СРС за
неуредени гражданско-правни отношения с релевантна съдебна практика. Защитава
се и теза за мотивираност на съдебния акт в достатъчна степен, който дава
отговор на всички въпроси от обхвата по чл.102 от НПК.
Подсъдимият С., редовно призован, се явява. В
правото си на лична защита и в последната си дума подкрепя доводите да
защитниците си като посочва, че е бил набеден от частния обвинител.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен
състав след като
обсъди доводите във въззивната жалба и протест, както
и допълнението към него и възражението на защитата, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, доказателствени средства и
способи за приобщаването им. Въззивният съд не намира
основания за съществено ревизиране долунаведената фактология, приета от първия съд, която само допълни с
определени неконстатирани факти:
Подсъдимият И.В.С. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, пост. адрес: гр.София, кв.„Бояна", ул.„******, със средно
специално образование, неженен, безработен, с ЕГН:**********, неосъждан.
В периода м.ноември
2013г. до 12.01.2014г. подсъдимият С.
живеел заедно с родителите си на посочения по-горе адрес като работел като
автомонтьор в автосервиза на баща си, находящ се в
същия имот.
През м. ноември 2013г.
св.И.Д. *** като в дома му под наем живеел св.М.М.,
който притежавал л.а. марка „Нисан“, модел „Микра“. Тъй като св.М.дължал пари за наем на Д., през м.ноември
2013г. последният решил да закупи л.а. „Нисан Микра“. Двамата постигнали съгласие за цената на
автомобила, от която следвало да се приспаднат дължимите от М.на Д. наеми. Въпреки
че превозното средство било в движение, имало необходимост от извършване на
определени ремонтни дейности по него. Поради това и двамата съконтрахенти
отишли заедно при подсъдимия С. в
автосервиза, в който работел, находящ се в гр.София,
кв.„Бояна“, ул.„******, за да огледа автомобила и да каже какви части следва да
се сменят. Подсъдимият огледал автомобила, посочил какви части трябва да се
подменят, както и цената за смяната им.
Св.И.Д. заплатил
продажната цена на М.М. като си приспаднал дължимите
наеми. Подсъдимият С. от своя страна
предложил на Д. да сложи газова уредба, както и да поправи дебитомера
и предното стъкло на автомобила за сумата от 600лв. /шестстотин лева/. Частният
обвинител предал посочената му от подсъдимия сума, за което не бил съставен
документ. За ремонта на автомобила, Д. не предоставил части, както и не било
договорено кой и по какъв начин ще ги закупи, респ. газовата уредба, която
следвало С. да постави в л.а.„Нисан Микра“.
Св.К.Т.живеел в
гр.София, кв.„Бояна“, ул.„******. Към м. декември 2013г. същият притежавал л.а.,
който претърпял ПТП на Околовръстен път в гр.София. След произшествието, св.Т.започнал
да търси друга кола, тъй като му бил необходима с оглед работата му.
На 19.12.2013г. св.Т.отишъл
до сервиза на бащата на подсъдимия С.
и му споделил, че търси автомобил, тъй като неговия е претърпял произшествие. В.С.
/баща на подсъдимия/ заявил на Т., че сина му има познат с автовоз,
който кара евтини коли от РИталия. Св.Т.се видял с
подсъдимия С. и му споделил какво
търси. От своя страна подсъдимият позвънил по мобилния си телефон и провел
разговор като от съдържанието му Т.останал с впечатление, че С. разговаря със собственика на автовоза. От разговора на Т.станало ясно, че в момента човека
се намира в Италия и търси коли по поръчка на клиенти. След около десетина
минути по настояване на лицето, представящо се собственик за автовоза, С. позвънил отново по телефона като разбрал, че има наличен
л.а. марка „Пежо“, модел „80“, какъвто търсел и св.Т.. Подсъдимият обяснил на Т.,
че предлаганият автомобил бил използван от италиански фермер, който е махнал
седалките, за да може да кара животински продукти. Св.Т.заявил, че това не е
пречка, тъй като и той смята да го използва за превоз на кучета. Била
договорена цена от 700 /седемстотин/ евро за автомобила. Подсъдимият посочил
освен това, че автовоза ще пристигне около Коледа, с
което св.Т.се съгласил. Така постигнатата уговорка не била онагледена в нарочен
документ. С оглед необходимостта от предоставяне на капаро за колата, Т.изтеглил
и дал поисканите му пари на С..
На
20.12.2013г. подсъдимият отишъл при Т.и му казал, че собственикът на автовоза има ново предложение за още един автомобил
за сумата от още 100 /сто/ евро,
същата марка и модел, от същия фермер, който бил с разбита предница, но ставал
за резервни части. Т.се съгласил и дал на С. посочената сума. Според уговореното
МПС следвало да дойдат около Коледа на Околовръстното шосе, откъдето да бъдат
прибрани. Тъй като на уговорения ден не пристигнали коли, подсъдимият обяснил
на Т., че детето на собственика на автовоза има
здравословни проблеми, продължили повече от месец. Поради забавянето и факта,
че автомобилът му бил необходим за работа, Т.се срещнал със С. пред супермаркет „БМ Маркет“ в кв.Бояна, съставил писмен договор за
посредничество между Т.и подсъдимия, в който било посочено, че е изготвен на
19.12.2013г. и се подписал като възложител.
Впоследствие в неустановен
по делото ден подсъдимият С. отишъл
до дома на Т., който в този ден разглобявал на части своя микробус заедно със
св.М.Д.. Подсъдимият помогнал на Т.като разглобил двигателя на автомобила му, а
впоследствие го ориентирал за цени на частите, тъй като вторият не знаел нито
къде може да провери, нито на кого да си продаде авточастите. По-късно
микробусът бил предаден на вторични суровини, тъй като Т.не могъл да разпродаде
авточастите.
На 21.12.2013г. в
гр.София подсъдимият С. поискал от
св.Т.да му услужи с акумулатор, тъй като негов клиент има нужда да запали
колата си с обещание да го върне на следващия ден. Акумулаторът марка „Монбат“
с мощност 75 амперчаса, закупен през 2011г. не бил върнат, въпреки настояването
на Т., каквато била уговорката с подсъдимия.
В крайна сметка
доставката на автомобилите не могла да се осъществи по неустановени по делото
причини, което мотивирало св.Т.да подаде сигнал до 06 РУ СДВР.
Според заключението
на съдебно-оценителната експертиза на в.л. Гергова, стойността на инкриминирания
акумулатор, предоставен от св.Т.на подсъдимия е 80лв. /осемдесет лева/.
Видно от заключението
на назначената в досъдебното производство графическа експертиза, подписът под
възложител в договор за посредничество от 19.12.2013г. е положен от св.К.Т., но
подписа на изпълнител в договора и снетите сравнителни образци от подсъдимия С. са несъпоставими, поради което и не
може да се каже дали същият е положил подпис като изпълнител в договора или не.
Преди обследване доказателствената част на анализирания съдебен акт и
извършване на собствен логичен и правен анализ, настоящата въззивна
инстанция следва да посочи недостатък при извършената от СРС процесуална
дейност. Макар и обосноваващо допуснато процесуално нарушение от страна на
долния съд от съществен характер, няма как същото да доведе до отмяна на
присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС, тъй като се
касае за такъв вид нарушение, което няма как да бъде отстранено при повторно отпочване на съдебното производство.
Видно от материалите по
делото /л.25-26 от съдебното фаза/, пострадалият К.Т.е обективирал
намерението си за участие в процеса като гр.ищец и частен обвинител в нарочна писмена
молба от 04.12.2015г. В първото по делото съдебно заседание, редовно призован, Т.не
се е явил. Мотивирайки отказа си да конституира Т.в претендираните
в молбата му две процесуални качества, СРС е приел, че тъй като същият не се явил
без уважителна причина, не е изразил становище дали поддържа молбата си, което
като резултат е довело до оставяне без уважение и на двете му искания.
Постановявайки обаче този акт /определение/, първият съд неправилно не е отчел
действието на чл.271, ал.6, изр.2 от НПК /отм./, а именно, че определението, с
което се отказва допускането на частен обвинител, може да се обжалва по реда на
гл.22 от НПК. По този начин по недопустим начин и в нарушение на процесуалния
стандарт е препятвал да бъде извършена, в случай на
процесуална активност от пострадалия, проверка на определението с отказ за
конституиране на допълнителна страна в процеса. В такава насока са и
задължителните указания в ТР№2/2004г. на ОСНК на ВКС.
Следва обаче да се отбележи, че така направената от въззивната
инстанция констатация за допуснато съществено нарушение на процесуални правила от обхвата на чл.348,
ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК попада под
ограничението на ал.4 на чл.348 от НПК, т.е не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото. Това е така, тъй като евентуалното конституиране на допълнителна
страна в процеса би довело до накърняване правата на подсъдимия с оглед утежняване на
процесуалното му положение да се защитава срещу още една допълнителна страна, а съгласно трайно установената съдебна практика при връщане на
делото за ново разглеждане, делото следва да продължи между същите страни. Друг
е въпроса дали мотивите за недопускане участието на Т.процеса като гр.ищец и
частен обвинител са основателни, като се има предвид, че жеанието
за участие в процеса на пострадалия е било ясно формулирано и по съотносим с материалите по делото начин, въпреки
неявяването на пострадалия в съдебно заседание.
Въззивната съдебна инстанция се солидаризира с
крайните правни заключения на
първостепенния съд, въз основа на който контролирания съдебен състав е изградил
фактическите си изводи, макар и направения доказателствен
анализ на същите да е доста
лаконичен и в голяма степен обективиращ се само в
изброяване на доказателствата – похват, който не може да бъде толериран и
налага подробно обследване от въззивната инстанция на
приобщения по делото не малко и разнороден доказателствен
материал.
Настоящият въззивен състав споделя
доводите на СРС за почти пълно кредитиране показанията на св.И.Д.,
св.К.Т., св.М.Д., св.М.Д.,
св.М.М. и св.Д.С., поради това правилно са счетени за обективни и
съответстващи на действително стеклите се събития. Съответните пропуски в интересуващите процеса факти
районният съд е попълнил, използвайки процесуалните възможности на чл.281, ал.4
и ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК касателно св.Т.и св.М./въпреки че при приобщаване
показанията на св.М.не е обективирано основанието, на
което е сторено това, не е разяснено съдържанието на чл.281, ал.7 от НПк и не е взето становищетона
подсъдимия като страна в процеса/.
С оглед процесуалната
позиция на частен обвинител, логично от показанията на св.И.Д. би могло да се
изведе известна пристрастност, но съдържанието на същите следва да бъде съотнесено с доказателствената
стойност на останалите материали по делото. Показанията на тази страна в
процеса намират сериозна подкрепа в основните им части в показанията на св.Д.,
което е и логично, предвид близките им роднински отношения /дъщеря на част.
обвинител/. Следва да се подчертае обаче, че по думите й, св.Д. е била очевидец
на взаимоотношенията между баща си и подсъдимия, следващи постигането на
уговорката за поправяне на л.а. В тази насока, съмнения, че св.Д., вероятно и с
дъщеря си е посещавал на няколко пъти поне след постигане на уговорката дома на
подсъдимия, по делото няма. Няма и съмнения, че л.а. не е бил поправен от С., към което насочват не само твърденията
на св.И.Д., но и показанията от досъдебното производство /л.68 от делото/ на
св.М.. Аналогични са между впрочем и показанията на св.С., които обаче в
преобладаващите си части нямат доказателствена тежест
и са с съответен емоционелен, но не доказателствен заряд.
От показанията на св.И.Д., а
също и на св.М.и на св.Т.също по безспорен начин се установява, че подсъдимият
всъщност се е занимавал с ремонтни работи, тъй като и тримата свидетели твърдят
по-рано да са отремонтирали в сервиза други свои превозни
средства. Дали ремонта на по-рано оставената от св.И.Д. кола е бил акуратен или
не /на л.а. марка „Рено“/ в случая е ирелевантно, тъй
като потвърждава логичните правни изводи по-долу, че подсъдимият е имал
практическа възможност да осъществи ремонта на оставения му л.а. марка „Нисан“, модел „Микра“. Най-малкото
е работил в сервиза на баща си. Спор по делото липсва и досежна
размера на сумата, оставена за ремонта от св.И.Д., въпреки липсата на писмени
следи. Въззивният съд кредитира и изложеното от част.
обвинител, че не е уговарян срок на ремонта, а също и обстоятелството, че
поради неизвършването му от подсъдимия, колата е била отремонтирана
на друго място. Безспорно обаче от показанията на част. обвинител не могат да
се изведат конкретни уговорки относно как точно и при какви условия е следвало
да бъдат закупени частите за ремонта, а също и газовата уредба.
Що се касае до показанията
на другия пострадал, от съдържанието на изложеното от него, първият съд правилно
е извел в по-голямата си част фактологията по делото
– заявеното от бащата на подсъдимия, че сина му има приятел, който се занимава
с внос на коли, проведения разговор с този мъж, направените предложения за
доставка на две превозни средства и заплащането на капаро от страна на Т..
Доколкото подсъдимият се е възползвал от правото си да не даде обяснения, обективираното от пострадалия може да бъде само косвено съотнесено с показанията на св.М.Д., които обаче са бедни
откъм доказателствени факти като единствено
потвърждават твърдението на Т., че заедно са разглобявали бус.
Няма разминавания по делото и относно последващото
сключване между С. и св.Т.на договор
за посредничество, въпреки че съдебно-графическата експретиза
не дава сигурност дали този документ е подписан от подсъдимия. Допълнителни детайли
относно датите, на които са провеждани разговори с лицето, което ще доставя
превозни средства на Т., долният съд правилно е извел от приобщените показания
на св.Т., макар и на по-слабото процесуално основание, доколкото стоят по-близо
до инкриминираните събития. Касателно деянието по
чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК, вменено на подсъдимия,
от показанията на св.Т., вкл. след прочитането им от досъдебното производство единствено
и само се извежда факта, че процесния акумулатор,
предмет на твърдяното престъпление, е бил предоставен на подсъдимия за временно
ползване на негов приятел /неустановен по делото/.
Въззивният
състав също кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената
съдебно-оценителна
експертиза,
назначена в хода на предварителното производство (л.71 от досъдебното
производство), която установява стойността на процесната
вещ – акумулатор, предмет на твърдяното престъпление по чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК.
Като съотнасяща се на
останалия доказателствен материал, този съд приема,
аналогично на предходния, и съдебно-графическата експертиза по Протокол №126/14
от 16.09.2014г. на вещото лице О.Д.(л.76-78 от съдебното следствие), според
чието заключение подписът под възложител в договор за
посредничество от 19.12.2013г. е положен от св.К.Т., но подписа на изпълнител в
договора и снетите сравнителни образци от подсъдимия С. са несъпоставими, поради което и не може да се каже дали същият
е положил подпис като изпълнител в договора или не.
Следва да се посочи, че
долунаправените правни изводи за несъставомерност
на деянието по чл.209, ал.1 от НК не биха се променили и в случай, че
графическата експертиза беше установила, че подписа за „изпълнител“ е положен
от подсъдимия С., тъй като липсват
основни елементи от обективния и субективен състав на твърдяното от СРП
престъпление измама.
В заключение в подкрепа на изложената фактология
настоящият съд кредитира
и протокола за доброволно предаване от св.Т., с
който е приобщен договора за посредничество от 19.12.2013г. (л.23 и л.26 от досъдебното производство).
Констатация за необремененото
съдебно минало на подсъдимия С. към датата на деянието,
факт, който е извел и СРС, следва да бъде направен въз
основа на приложените
и приети по делото
като писмени доказателства справки за съдимост (листа не е номериран
досъдебното производство) и
инкорпорираната в хода на съдебното следствие.
При описаните факти, районният съд е направил верни правни
изводи за липса на извършено престъпление от общ характер – по чл.209, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК от страна на подсъдимия С., изразяващо се в това, че
за това, че за
периода от месец ноември 2013г. до 12.01.2014г. в гр.София, при условията на
продължавано престъпление, като деянията осъществяват поотделно различни
състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал у различни лица заблуждение и с това им причинил имотна
вреда общо в размер на 1186.74лв. /хиляда и сто и осемдесет и шест лева и седемдесет
и четири стотинки/, както следва:
През месец ноември 2013
г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
у И.Б.Д. заблуждение, че ще му извърши ремонт на повредите по неговото МПС - лек
автомобил „Нисан Микра“,
като извърши монтаж на предно стъкло на автомобила, дебитомер
и газова уредба за МПС и заявил, че ще извърши тези дейности срещу парична сума
от 600.00лв. /шестстотин лева/ и по този начин накарал Д. да му даде парична
сума от 600.00лв. /шестстотин лева/ и с това причинил на И.Б.Д. имотна вреда в
размер на 600.00лв. /шестстотин лева/;
В периода от
19.12.2013г. до 12.01.2014г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал у К.Г.Т.заблуждение, че има свой познат, който към него
момент се намирал в РИталия и там купувал моторни
превозни средства и ще посредничи лично на Т.да осъществи с него сделка за
покупка на два броя моторни превозни средства „Пежо 806“ от РИталия,
и ще съдейства на Т.за докарването на тези автомобили с автовоз
от РИталия до гр.София в РБългария,
като за заплащането на тези два броя МПС-та „Пежо 806“ поискал от К.Т.да му
даде общо сумата от 300.00 /триста/ евро с левова равностойност 586.74лв. /петстотин
осемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/ и с това причинил на К.Г.Т.имотна
вреда в размер на 586.74лв. /петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и
четири стотинки/.
Непосредствен обект на престъплението по чл.209, ал.1 от НК
са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на
собственост върху движими и недвижими вещи. Измамата е престъпление, което има
два предмета – измаменото лице и ощетеното имущество, което се намира във
фактическа или разпоредителна власт на измамения. Изпълнителното деяние на
измамата се изразява във въвеждане в заблуждение, чрез въздействие върху
съзнанието на измамения, което формира у него неверни представи. Вследствие на
това заблуждение измаменото лице извършва акт на разпореждане с имуществения
предмет.Тъй като измамата е резултатно увреждащо престъпление, вследствие на
акта на имуществено разпореждане трябва да е настъпила имотна вреда. Тя може да
е за сметка както на измаменото лице, така и на трето лице. Изложените
задължителни съставомерни елементи от престъплението
„измама“, съотнесени към фактите по делото не водят
до извод за извършено престъпление от общ характер.
Съдът, аналогично на
предходния, не би могъл да изведе от поведението на подсъдимия С., свързано с неизвършването
на ремонта на л.а. марка „Нисан“, модел „Микра“ на св.Д. и недоставянето на л.а. на св.Т.задължителните
елементи на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, а именно изначалната липса на
намерение за задължаване по посочените устни договорености. Както правилно е
отбелязала и първата инстанция, това е било възможно да доведе до договорна
отговорност като неизправна страна – вслучая
подсъдимия С.. Ирелевантно
за наказателната отговорност на подсъдимия е обстоятелството защо и поради
какви причини подсъдимият не е изпълнил задължението си. Така в обобщение
следва да се посочи, че в конкретната хипотеза не би могло да се касае за наказателноправна измама, а до общо неизпълнение изпълнение
на облигационни задължения по смисъла на чл.79 и сл. от ЗЗД, в каквато насока
съображения е извел и СРС. В подобни случаи за изправната страна по договора
възниква възможността по гражданскоправен ред да иска
изпълнението му или съответно обезщетение за вредите, причинени от
неизпълнението. В настоящия казус за св.Д. и св.Т.е съществувало и правото
едностранно да развали договорното съглашение при условията на чл.87, ал.1 от ЗЗД, да претендира за връщане на платеното по него при условията на чл.88 от
с.з., както и за обезщетяване на причинените вреди, резултат от неизпълнението,
каквито данни да е сторено по делото липсват. До същите законосъобразни изводи
е стигнал и първия съд, след съответно направен акуратен анализ на доказателствения материал.
Факт е, че съдебната
практика не изключва възможността договорните отношения да бъдат използвани
като способ за наказателно-правна измама, но в посочените случаи по безспорен и
категоричен начин следва да се установи, че изначално, към момента на сключване
на договора съответния съконтрагент е нямал намерение
да се задължи, респективно да изпълни задълженията си по него, а сключването му
е било единствено и само с цел ощетяване на насрещната страна по него, за да извърши тя съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки
един безвъзмезден и невъзстановим
разход (в този смисъл р.
№728/30.01.2003 г. ВКС по н.д. №612/2002; р.№404/19.09.1995г. на ВКС по н.д.
№300/1995г.; р. №402/11.08.1976 г. ВС по н.д. №382/1976 г., р.№ 546/29.12.2008г. по н. д. № 534/2008г. на ВКС).
Доколкото намерението за задължаване
се явява елемент от субективно естество, който
юридически факт протича в съзнанието
на дееца посредством специфични
психически процеси, наличието
или липсата на такова намерение следва
да бъде изследвано и установено въз основа на действията, предприети от страна
на подсъдимия, респективно неговите бездействия, които съдържат и възпроизвеждат
информация относно наличието
на такова намерение. Приема се, че такива факти биха могли да бъдат: липсата за възможност за изпълнение на поетото задължение, поради липсата на необходими знания, умения, пособия, уреди,
превозни средства, укриването
на подсъдимия, отричане дължимостта на съответното задължение, неиздаване на документи за получените суми и др.
Категорично беше
доказано по делото, че подсъдимият
всъщност С. е работил в автосервиза
на баща си, помагал му е в дейността, а и сам е извършвал ремонти, като и преди
както пострадалият, така и други лица /св.Д., св.Т./ са ползвали неговите и
тези на родителя му услуги като някои от предходните задължения са били изпълнявани коректно от подсъдимия С.. Прав е районният съд, че
категорично установения факт на последващо непоправяне
на л.а. „Нисан Микра“ сам
по себе си не е достатъчен за обоснове присъда с противно съдържание, при условие, че в казуса не би
могло да бъде доказано по несъмнен начин, че намерението за неизпълнение от
страна на привлечения към наказателна отговорност субект е било налично към
датата на сключване на сделката. Отделно от това няма и данни, както е приел и
СРС какви точно са били действителните уговорки между съконтрахентите
– дали пострадалият ще достави и дали е доставил определени авточасти или
подсъдимият е следвало да ги търси, кой е следвало да закупил газова уредба,
дали всъщност това е било задължение на подсъдимия, дали процесната
предоставена от Д. сума от 600лв. е само стойността на труда на С. и т.н. Липсват и данни за уговаряне
срока на ремонта. Всички тези обстоятелства са били възможно да бъдат
установени в рамките на гражданския, а не наказателния процес, който обаче
често се явява по-лесен вариант за уреждане на гражданско-правни въпроси.
Що се касае до второто деяние от вмененото на подсъдимия продължавано
престъпление, на същото основание адекватно на съдебната практика, СРС е счел,
че не може да се приеме, че само по себе си недоставянето на л.а. в уговорения
между страните срок води до съставомерност по чл.209,
ал.1 от НК. Обстоятелството, че подсъдимият в действителност не се е занимавал
с внос на коли не променя горните изводи, тъй като той не е и твърдял това. В
такава насока говорят показанията на св.Т., който не отрича, че е бил насочен
към подсъдимия /по-точно към негов приятел/ от баща му, на когото е имал довереие. Всъщност дейността на С. е била да подпомогне св.Т.в придобиването на л.а., да бъде
посредник между него и продавача, въпреки че данни кой е точно е, по делото
липсват. Това, че лицето – доставчик, ако е бил действителен, не е установен,
няма как да доведе според въззивния съд до друг
извод. Вярно е, че съдбата на предадената от св.Т.сума за двете превозни
средства – общо 300 евро, както е приел първия съд, е неясна. Дори и да се
игнорира твърдението, че сумата е предадена на сестрата на лицето-доставчик,
писмени данни за което няма, подобно на предаването на сумата от Т.на С., пак не може да се приеме, че се
касае до друг вид, а не до гражданско-правни отношения между страните.
Районният съд
е направил и адекватни на събраните доказателства правни изводи и за
това, че от обективна страна подсъдимият С. не е
изпълнил с деятелността си състава на
престъплението по чл.206,
ал.5, вр. ал.1 от НК, както твърди СРП.
„Обсебването” спада
към групата на престъпните присвоявания, уредени в глава V от НК /”Престъпления
против собствеността”/. „Присвояването” е акт на противозаконно юридическо или
фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес, като може да
се извърши както с действие, така и с бездействие. Важно е да се посочи
особения субективен елемент на присвояванията, а именно промяната на
намерението на дееца от това да владее или пази повереното му имущество
правомерно, в такова да се разпорежда с него в свой или чужд интерес
противозаконно, в разрез с изначално предвиденото правно основание. Като част
от тази група престъпления, обсебването по чл.206 от НК притежава описаните
характеристики като наред с тях разкрива и свои специфични особености.
Непосредствения
обект на посегателство може да бъде само движима вещ. Специфичното за този вид
престъпно поведение е, че вещта се намира във фактическата власт на дееца на
определено правно основание – договорно правоотношение, акт на държавен орган и
др. Престъплението е резултатно, като неговата довършеност
се обуславя от засягането възможността на собственика на вещта да упражнява
спокойно и безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се в правото му на
собственост върху нея – да я владее, да се разпорежда с нея и да я ползва.
Особен е субектът на деянието като той може да бъде единствено лице, което
притежава фактическата власт върху предмета на посегателство на правно
основание. Единствената възможна форма на вина е пряк умисъл, като във волево
отношение извършителят цели противозаконното разпореждане да бъде в негов или
чужд интерес.
Съобразно приобщените по делото доказателства, резонно СРС е счел, че се
установява, че на инкриминираната от прокуратурата дата подсъдимият С. е получил владението върху акумулатора, собственост на св.Т.на база на
устно постигната уговорка между страните. Не може да бъде опровергано лансираното
от св.Т.твърдение, че вещта е била предназначена за друго лице, а не лично за
него. Липсват основания да се счете, че е налице разпореждане по неправомерен
начин от страна на подсъдимия, нито че умишлено същият го е задържал с цел
лишаване на пострадалия от владението му. Нещо повече, сериозни са притиворечията между изложеното от самия Т.досежно обстоятелството кога точно ползвателят на
акумулатора е следвало да го върне – на следващия ден или след като си свърши
работата.
Предвид
горното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд се е съобразил при
постановяване на съдебния си акт с нормата на чл.303, ал.1 от НПК, която
категорично въвежда забрана за постановяване на осъдителна присъда на базата на
предположение (ППл ВС №6 от 04.05.1978г). Безусловно
е правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни,
несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите
основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2
от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия
до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Правилата на справедливия процес по отношение на
всяка от страните при обсъждане
на отделните версии за случилото
се в обективната действителност не само не изключват,
но и предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит /р.№431 от 16.06.2003 г. по н.д.№206/2003г., II н.о. на ВКС/.
Адекватен на
събрания по делото доказателствен материал е поради
това и извода на СРС, че няма как от действията и бездействията на привлеченото
към наказателна отговорност лице да се изведе умисъл за извършване на
престъпленията „измама“ и „обсебване“.
Правилно като резултат от оправдаването на С. и
на осн. чл.190, ал.1 от НПК, СРС е възложил сторените
по делото разноски да останат за сметка на държавата.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл.314 от НПК служебна проверка на присъдата, въззивната
инстанция не констатира основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което и прие, че
следва да бъде потвърден.
С оглед горното и на основание чл.334‚ т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 22.03.2017г.
по Н.О.Х.Д.№1079/2015г.,
СРС, НО, 16-ти
с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2..............................