РЕШЕНИЕ
№260350/11.3.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
петнадесети февруари Година две хиляди
двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4908 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „То-
Ни 3“ ЕООД, представлявано от М.Н.Н.против Наказателно Постановление № 23- 0000875 / 21.10.2020г. на Началника на отдел
„Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на „То-
Ни 3“ ЕООД е
наложено административно наказание " Имуществена санкция" в
размер на 200 лева на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат доводи, че описаното в
постановлението не съставлява нарушение, тъй като нормата на чл.68 ал.4 т.2 от
Наредба № 33/1999г. на МТ не регламентира задължение за превозвачите,
извършващи случаен превоз на пътници, да организират правилното и точно попълване
на реквизитите на издадените пътнически ведомости, а само урежда, че началото
на случайния превоз започва след издаден пътен лист, пътническа ведомост или
фактура за платен превоз.На следващо място се сочи, че описанието нарушението е
противоречиво , че неправилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, и др. Поради тези и
други съображения се иска наказателното постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание , въззивната
страна , редовно призована ,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.
Г. отново пледира за цялостна отмяна на постановлението и присъждане на
направените разноски.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не се представлява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„То- Ни
3“ ЕООД, представлявано от въз. Николов, притежавало лиценз на
Европейската общност за международен обществен превоз на пътници.
На
21.07.2020г. служители на ОО „АА“-Варна, един от които св.Б.Г. , извършили
проверка на „То- Ни 3“ ЕООД. От представените на контролните органи
документи, а именно пътни листи, проформа фактура,
пътническа ведомост и др., станало ясно, че на 13.12.2019г. . е бил извършен случаен превоз на пътници по
маршрут Варна-Тряван-Варна с
автобус „ Мерцедес “ с рег. № В 10 00 НР, собственост на превозвача, без пътническата ведомост да е
попълнена, а именно не били вписани име и фамилия на пътниците.
Поради това
и св.Г. съставил против „То-
Ни 3“ ЕООД бил акт за установяване на нарушение, което било
квалифицирано като такова по чл.68 ал.4 т.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на
МТ.Актът бил предявен на надлежно упълномощено лице, като тогава,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление № 23-0000875 / 21.10.2020г. , с което
административно-наказващият орган е възприел изцяло посочените в него фактически
констатации, както и правната
квалификация на нарушението-по чл.68
ал.4 т.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ. За
него на „То- Ни 3“ ЕООД било наложено административно
наказание „ Имуществена санкция” в размер на 100лв. на основание чл.105
ал.1 от ЗАвП.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Б.Г. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като
дадени обективно, безпристрастно и пълно.От тях се установи, че нарушението е
било установено при проверка на съответната документация.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана от легитимен субект и в законния срок , поради което и съдът я намира за процесуално допустима.
Наказателното постановление № 23-0000875 /
21.10.2020г. е издадено от компетентен орган-
от Началника на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
инспекция”-Варна съгласно заповед №
РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните технологии и
съобщенията.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Описаното нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. От обективна страна нарушението е описано по идентичен
начин и в акта, и в постановлението. Направено е пълно описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Описани са и
доказателствата, които го потвърждават. Посочена
е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не
са били направени и депозирани възражения,в които да са се съдържали спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване.Поради това съдът намира, че
възраженията, свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила при
издаване на постановлението, са неоснователни.По никакъв начин не е било
нарушено правото на защита на нарушителя, което е реализирано в цялост с
депозирането на жалба пред въззивната инстанция.
Съдът
намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение
по чл.68 ал.4 т.2 от Наредба №
33/03.11.1999г. на МТ, като е отнесъл
фактите към хипотезата на правната норма.Тази разпоредба сочи, че случайният
превоз на пътници започва с попълнена от превозвача пътническа ведомост
съгласно приложение № 11 „а“. От
доказателствата по делото ,а именно от показанията на св.Г. и от приложената по
преписката пътническа ведомост, по безспорен и категоричен начин се установява,
а и не се оспорва, че „ То-Ни 3 “ ЕООД на 13.12.2019г. от 09,05ч. до 15.30ч. е
извършило случаен превоз на пътници, като е било осъществено пътуване от
гр.Варна до гр.Трявна и обратно с автобус. Съгласно § 1 т.5 от ДР на Наредба № 33,
случаен превоз е превоз, който не отговаря на определението за превоз по
автобусни линии, нито за специализиран превоз и може да бъде „ обиколен превоз
при затворени врати“- при който едно и също превозно средство се използва за
превоз на предварително определена група без изменение на състава, като
пътуването започва и завършва в един и същи пункт ; превоз от вида
„пълен-празен“, при който пътуването на групата започва от един пункт и
завършва друг, при условие, че превозното средство се връща празно и превоз от
вида „празен-пълен“, при който превозното средство извършва пътуването от един
пункт до друг без пътници, а на връщане с група.В настоящият казус, от
описаните обективни характеристики на извършения превоз, може да се направи извод, че същия попада
сред изброените в наредбата хипотези на случаен превоз.Поради това и за
превозвача е било налице задължение да спази разпоредбата на чл.68 ал.4 т.2 от ЗАвП, а именно да започне превоза с попълнена пътническа
ведомост .Това задължение не е било спазено от „ То-Ни 3“ ЕООД, което се
установява от приложената по преписката ведомост.От нейното съдържание е видно,
че са вписани само серията и номера на пътния лист , датата, маршрута и датата и часа на започване
на превоза, но не и списъка на пътниците с име и фамилия. Поради това съдът намира за безспорно
установено, че от страна на превозвача е било допуснато нарушение на чл.68 ал.4
т.2 от Наредба № 33 /03.11.1999г. на МТ и не споделя възражението в жалбата, че тази норма не съдържа
задължение за превозвача.
Правилно
е била ангажирана отговорността на превозвача- „ То-ни 3 “ ЕООД, чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на юридическото лице за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Обстоятелството, че в акта не е посочена разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН като основание за налагане на санкцията и вписването, че нарушението е
извършено „ виновно“ , по никакъв начин не опровергават извода за
законосъобразно ангажиране на отговорността на юридическото лице, поради което
и възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.
Правилно е била определена и санкционната
норма- чл.105 ал.1 от ЗАвП, тъй като именно в нея е
предвидена санкция нарушение на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа
на закона, каквато се явява Наредба №
33/ 03.11.1999г. , която е
издадена на основание чл. 7, ал. 3, чл.16 и чл.21 от Закона за автомобилните
превози.
Правилно наказващият орган е наложил на „ То-ни 3 “ ЕООД наказание „ Имуществена санкция” в размер на
200лв., тъй като това императивно е предвидено в нормата на чл.105 ал.1 от ЗАвП.Поради
това и съдът няма законова възможност да намали размера на тази санкция.
Съобразно събраните по делото доказателства
съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Извършеното нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид по
своята обществена опасност, като за неговата съставомерност
не е необходимо да настъпват вредни последици.
Поради изложеното до тук съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23- 0000875 / 21.10.2020г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на „То- Ни 3“ ЕООД
е наложено административно
наказание " Имуществена санкция" в размер на 200 лева на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: