Разпореждане по дело №47/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е на основание чл.420 ал.3 от ГПК.

Подадена е частна жалба от адвокат С. А. Г. У."С." № * АК "А. и И.", в качеството му на процесуален представител на "...", ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. район "В." У."С. Н." № *, против определение № 1424/01.12.2009 год. постановено по ч.гр.дело № 829/2009 год. на Районен съд П..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Счита определението за недопустимо, тъй като искането за спиране на принудителното изпълнение не е подадено заедно с възражението по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. При алтернативност поддържа се, че не са налице предпоставките на чл.420 ал.1 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение. Счита, че искане за спиране на принудителното изпълнение от И. К. не е постъпвало, и еветуално същото може да се спре само по отношение на И. К.. Сочи, че не са представени убедителни писмени доказателства от страна на молителя съобразно изискването на чл.420 ал.2 от ГПК, съответно обезпечение по чл.420 ал.1 от ГПК. Иска се отмяна на определението изцяло, евентуално само в частта по отношение постановеното спиране на принудителното изпълнение срещу И. К.. Представени са писмени доказателства.

Ответникът И. К. е подал възражение в предвидения седмичен срок. Оспорва изложеното в частната жалба. Твърди, че никога не е бил в трудово-правни отношения с К. А. и не е подписвал приложения договор. Прилага като докозателство служебна бележка.

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, като подадена в рамките на срока по чл. 420 ал. 3 във вр. с чл. 275 ал. 1 ГПК от лице, имаща правен интерес от атакуване на постановения съдебен акт. Същата е подадена срещу допустим съдебен акт, тъй като с частната жалба от срещу Разпореждането за незабавано № 992/18.08.209 год. е подадено и възражение срещу заповедта за изпълнеие от 01.12.2009 год.. Жалбата и възражението са приложени по настоящето дело. След подаване на възражението жалбоподателят "..." са подали искова молба по чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за установяване на вземанетно си/ приложена на л.96 по първоинстанционното дело № 829/2009 год./. Ето защо наведените доводи за недопустимост на обжалваното определение се явяват неоснователни.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

С обжалваното определение на основание чл.420 ал.2 от ГПК е спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело № 351/2009г. по описа на ЧСИ ... с рег. № *, с район на действие ОС-Б. само срещу И. К. К. с ЕГН* и постоянен адрес-град П., У.”С.” №*. *. .*, *., област Б. в качеството му на солидарен длъжник образувано въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 992/18.08.2009г. по ч.гр.д. № 892/2009г. по описа на РС- П. и изпълнителен лист. Наведените доводи във връзка с твърденията, че принудителното изпълнение е спряно и спрямо И. К., се явяват несонователни.

Обжалваното определение е постановено по молба на И. К. от 01.12.2009 год.. В същото само са изложени твърдения, че никога и по никакъв повод не е подписвал договор за банков К. от 08.11.2004 год. между него и кредитора "...". Към искането не са приложени никакви доказателства. Районният съд е приел, че са налице убедителни писмени доказателства изразени в представена служебна бележка и копие от командировъчни заповеди от работодателя на И. К., и командировъчен доклад, от които било видно, че по времето, когато е бил сключен договора, чието неизпълнение е предмет на заповедното изпълнителното производство, а именно-08.11.2004г., същият не е бил на мястото, където е сключен договорът - град П., а е бил служебно командирован в град П. / в този смисъл, копие от заповед за командировка за времето от 04.10.2004г. до 26.11.2004г./.

Този извод не се споделя от окръжният съд. Обжалваното определение № 1424 е постановено от районният съд на 01.12.2009 год., в деня на постъпване на искането. В това определение районният съд е обсъждал писмени доказателства, които към момента на изготвянето му не са били налични по делото. Тези доказателства са постъпили на следващия ден- 02.12.2009 год., приложени към допълнителното искане, подадено от И. К.. Освен това, според разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК, съдът може да спре изпълнението, когато искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства. Тези доказателства обаче следва да са от такъв характер, че да обосноват възражението срещу присъдените суми, т. е. да убедят съда, че присъдената (изцяло или отчасти) сума не се дължи. В случая представените доказателства не са от такъв характер и същите не водят до убеждението, че претендираната от банката сума не се дължи.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е действувал незаконосъобразно, като е приел, че са налице предпоставки за спиране на принудителното изпълнение, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното Б. окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 1424/01.12.2009 год. постановено по ч.гр.дело № 829/2009 год. на Районен съд П., с което спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело № 351/2009г. по описа на ЧСИ ... с рег. № *, с район на действие ОС-Б. срещу И. К. К. с ЕГН* и постоянен адрес-град П., У.”С.” №*.*. .*, *., област Б. в качеството му на солидарен длъжник образувано въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 992/18.08.2009г. по ч.гр.д. № 892/2009г. по описа на РС- П. и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.