Р Е Ш Е Н И Е № 260463
30.03.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На
18.03.2021г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 28 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 435, ал. 5 от ГПК.
Подадена е жалба от Н.В.Д., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител адв.Р.И.,
като трето лице по изп. д.№1019/2020г., с която се обжалва извършения от ЧСИ Бойка Андреева на 24.11.2020 г. въвод на
взискателя П.А. във владение на недвижим имот. Жалбоподателят твърди,че ползва,
владее и свои недвижимия имот от преди предявяването на иска, решението по
който се изпълнява и в негова полза е изтекла 10-годишна придобивна давност.
Сочи,че от 2007г. до 2020г.
взискателят П. Н. не е предявявал собственически
претенции към жалбоподателя за процесния недвижим имот.Искането до съда е
за отмяна на въвода и присъждане на направените по делото
разноски.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя П. А., в който взема становище за недопустимост , а
по същество за неоснователност на
жалбата.
Постъпили са
писмени обяснения от ЧСИ Бойка Андреева по реда на чл.436 ал.3 ГПК,
като е изразено становище относно неоснователността на жалбата.
Пловдивският
окръжен съд , след преценка
доводите на жалбоподателя и материалите
по изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес от обжалването, в срок по чл. 436, ал. 1 ГПК,
срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 5 от ГПК, при твърденията в жалбата, че жалбоподателят е лице,
необвързано от правните последици на решението, което се изпълнява.
Неоснователни се доводите на взискателя , че същата е подадена от лице без
представителна власт, с оглед приложеното пълномощно и изричното потвърждаване
от страна на жалбоподателя на извършените по делото правни действия.Същевременно
на липсата на представителна власт може да се позове само упълномощителят , но
не и трето лице- взискателят по делото П.А..С оглед на изложеното жалбата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 435, ал. 5 от ГПК сочи, че въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва
само от трето лице, което е било във владение на имот преди предявяване на
иска, решението по който се изпълнява.
С Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017
г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК е дадено разяснението, че разпоредбата на
чл. 522 ГПК
предвижда, че въводът във владение се извършва в случаите, когато недвижимият
имот се намира във владение на длъжника. Законът обаче не изключва възможността
при извършването на въвода съдебният изпълнител да намери имота във владение на
трето лице. В този случай е налице колизия между удостоверените с изпълнителния
лист права на взискателя и евентуалните такива на третото лице. Тази колизия се
разрешава с разпоредбата на чл. 523 ГПК.
Същата е озаглавена "Въвод срещу трето лице", което води до извода,
че в нея се урежда случая, при който се извършва въвод срещу трето лице, което
е различно от длъжника по изпълнителния лист. Предпоставките, при които този
въвод е допустим, са посочени в ал. 1 на чл. 523 ГПК. От тълкуването на същата следва, че за да може да се извърши
такъв въвод, са необходими две кумулативно съществуващи предпоставки. Първата
от тях е съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на
трето лице, различно от длъжника. Втората от тях е това владение да е придобито
след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. За
извършването на въвода е необходимо едновременното наличие и на двете условия,
поради което, ако третото лице е придобило владението преди завеждане на
делото, по което е издадено изпълняваното решение, въвод не може да бъде
извършен. Законът е задължил съдебния изпълнител, в случай че при въвода намери
в имота трето лице, различно от длъжника по изпълнението, да извърши проверка
дали това лице има качеството на държател или на владелец и ако е налице
второто - откога датира владението, като документира начина, по който се е
уверил в тези обстоятелства.
В настоящия случай обаче посочените две
кумулативни предпоставки не са налице. От съставения в деня на въвода на 24.11.2020г. протокол се установява, че съдебният изпълнител не е
намерил присъдения недвижим имот във
владение на длъжника или третото лице, като имотът
е бил празен от движими вещи, видимо необитаем –без врати на стаите ,
без контактни ключове, с демонтирани мивки , тоалетни и душ батерии в баните.
Така съставеният от съдебния изпълнител протокола е официален удостоверителен
документ, съставен от длъжностно лице –
съдебен изпълнител в кръга на служебните му задължения по установен ред и форма
и се ползва с доказателствена сила, предвидена в закона – чл. 179, ал.1 от ГПК.
На следващо място
дори и да се установява, че от 2006г. до 2013г. процесния имот се е ползвал
и обитавал и от жалбоподателя, съгласно събраните по делото гласни доказателства , не се
установява жалбоподателят Н.Д. да е осъществявал владение върху имота, предмет
на въвода. От данните по делото е видно, че имотът е бил собственост на
родителите му С. и В. Д., длъжници по изпълнителното дело, до 10.12.2007г.,
когато с нотариален акт №137 за покупко-
продажба на недвижим имот , том 9 ,
рег.№8981, са прехвърлили правото на собственост върху имота на взискателя П. Ц..С решение №3534/24.09.2019г. по гр.д.№11369/2018 по описа на РС-Пловдив,
предмет на изпълнение по процесното изпълнително дело, С. и В. Д. са осъдени да предадат на П.А.А., ЕГН **********, държането на заетата им за послужване вещ. Ето защо обстоятелството, че жалбоподателят и родителите му са живели в
имота след 10.12.2007г. не може да се определи като владение. Последователна е
съдебната практика в разбирането си въз основа на нормативната уредба на
института на владението /чл. 68
и чл. 69 ЗС/,
че не само материалното държане на вещта, но и волята фактическата власт да се
упражнява за себе си, определят характеристиките на едно фактическо състояние
като владение. Доказателства, от които да може несъмнено да се приеме, че
жалбоподателят е променил намерението си да държи имота като свой– няма. Съдебната
практика е категорична, че промяната на намерението на субекта, упражняващ
фактическа власт трябва да бъде изразено по ясен и недвусмислен начин, т. е.
чрез действия, които не будят съмнение в промяната на намерението му. Действия
с такава характеристика събраните по делото гласни и писмени доказателства не
установяват, като от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че жалбоподателят е бил
допуснат в процесния имот от собственика
П.А. като обикновен държател,
доколкото фактическата власт произтича от уговорка да ползва имота по волята и
с разрешението на лицето, упражняващо правата на собственик. т. е. безспорно се
установява държане от страна на жалбоподателя по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на вещта,
засегната от изпълнението, на твърдяното от него оригинерно основание – придобивна
давност. Дали жалбоподателят е собственик
на процесната вещ на посоченото правно
основание , следва да бъде решен в исково съдебно производство по чл.440, ал.1
от ГПК, но не и по реда на обжалване
действията на съдебния изпълнител по чл.435 и сл. от ГПК, в който смисъл е
определение № 226/ 08.04.2013г. по ч.гр.д. № 2067 /2013 г., ІV г.о. на ВКС;определение № 74
/16.02.2010 г. по ч.гр.д. № 679 /2009 г., ІІІ г.о. на ВКС; определение № 28
/11.01.2011 г. по ч.гр.д. № 729 /2010 г., ІV г.о. на ВКС.
Така с оглед на изложеното, съдът намира, че
жалбоподателят, в качеството си на трето лице по изпълнителното производство, не
доказва твърдението си да упражнява владение върху процесния недвижим имот преди
завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, поради което
подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горните мотиви, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 9633/02.12.2020г.,при
регистратурата на ЧСИ, подадена от Н.В.Д.,
ЕГН **********,***, подадена чрез процесуален представител адв.Р.И., като трето
лице по изп. д.№1019/2020г., против извършения
от ЧСИ Бойка Андреева на 24.11.2020 г.
въвод на взискателя П.А. във владение на недвижим имот.
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1/
2./