МОТИВИ
по В.Н.О.Х.Д. № 4610/2018
г. по описа на СГС, НО, XIV
въззивен с-в
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по повод на постъпил
въззивен протест на прокурор от СРП и въззивна жалба на подс. Н.С.В. срещу
присъда на Софийски районен съд, НО, 109-ти състав от 19.03.2018г. по н.о.х.д.
№ 8579/2016 г., с което подсъдимия Н.С.В., ЕГН **********, е признат за
невиновен и оправдан на осн. чл. 304 НПК по обвинение за извършено от него
престъпление по чл. 310, ал. 1, във вр. с чл. 309, вр. чл. 26, ал.1 от НК (1-ви
пункт от обвинението) и признат за виновен по обвинението за извършено от него
престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (2-ри пункт от
обвинението), като е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален
общ режим и на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието
четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим наложено с присъда
по н.о.х.д. №280/13г. на Районен съд – Пещера и направените по делото разноски
са възложени в тежест на подсъдимия.
В протеста и допълнението към него се поддържа,
че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в оправдателната й част. Изтъква
се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
подсъдимият е осъществил престъплението, за което е бил обвинен. Посочва се, че
неправилно СРС е приел, че обвинението не е ясно относно описанието на деянието
и относно определени дати от продължаваната престъпна дейност и поради това е
оправдал подсъдимия по тази част от обвинението. Счита, че тези несъответствия
в обвинителния акт имат характер на фактическа грешка. Предлага се присъдата да
бъде отменена в частта, в която подсъдимият е оправдан за престъплението по чл.
310, ал. 1, във вр. с чл. 309, вр. чл. 26, ал.1 от НК и да се постанови друга,
с която да бъде признат за виновен по това обвинение, като подсъдимият бъде
признат за невиновен единствено за деяние извършено спрямо лицето К.П.Н. и за
деяние, извършено на 16.12.2013 г. и да му се наложи наказание съобразно
искането на СРП пред СРС.
Във въззивната жалба на подсъдимия и
допълнението към нея се твърди, че наложеното наказание в осъдителната част на
присъдата на СРС е явно несправедливо. Изтъква се, че районният съд не е
съобразил ниската обществена опасност на престъплението и не е взел предвид наличието
на явен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради това се иска
намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода в осъдителната част на
присъдата на СРС.
Няма постъпило по реда на чл. 322 НПК
възражение.
В закрито съдебно заседание на
28.10.2018 г. въззивната инстанция е приела, че не е необходимо провеждането на
съдебно следствие в настоящото производство.
В съдебно заседание пред настоящия
съдебен състав представителя на СГП моли въззивния съд да уважи протеста и допълнението
към него и да отмени първоинстанционата присъда в частта, с която подсъдимия е
оправдан за престъплението по чл. 310, ал. 1, във вр. с чл. 309, вр. чл. 26,
ал.1 от НК и твърди, че жалбата на подсъдимия е неоснователна.
Защитата на подсъдимия адв. Н. моли
въззивния съд да не уважава протеста на прокуратурата и да приеме като
основателна присъдата относно обявяване на подсъдимия за невиновен по чл. 310 НК. Отправя молба да бъде намалено наказанието
или да бъде преквалифицирано като маловажно престъплението по чл. 309,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и да бъде прекратено съдебното следствие по него
поради изтекъл срок от 2013 г.
Подсъдимият В. не се явява пред
въззивният съд и не изразява лично становище по делото. Делото е разгледано в
негово отсъствие на осн.чл.329, ал.2, вр.чл.269, ал.3 от НПК.
Съдът, като съобрази изложените
от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността на
атакуваната присъда, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.С.В. е роден на *** ***,
българин, с българско гражданство, разведен, висше образование, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Н.В. имал сключен граждански
брак със свидетел Е.К.Н..
Свидетел С.Х.Н. е майка на съпругата на Н.С.В. - Е.К.Н..
На 26.07.2013г. между „Г.Т.Б.“ ЕАД и
подсъдимия В. е сключен Трудов договор №1035, с който подсъдимият бил назначен
на длъжност продавач-консултант със срок на изпитване шест месеца. Същият бил
запознат и подписал длъжностната характеристика за длъжността, според която бил
задължен да извършва продажба, да изисква коректно попълване на данни в
договорите за мобилни услуги с абонати на „Глобул“ съгласно уговорените
процедури и да изисква необходимите документи от клиентите. Имал задължения да
отговаря за разходването и отчитането на парични средства и материални
ценности.
На 01.08.2013г. подсъдимият В.
започнал работа в офис на „Германос“ в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бул. „*********.
Скоро след започване на работа подсъдимият решил да се възползва от
възможността да състави неистински договори от името на различни лица без
тяхното знание и съгласие, след като имал достъп до техни лични данни.
Действията му били мотивирани от необходимостта от парични средства.
В изпълнение на намерението си на 28.09.2013г. в магазина на „Г.Т.Б.“
ЕАД, находящ се в гр. София, бул. „Монтевидео“ до блок №**подсъдимият В.
съставил следните неистински частни документи:
- Договор за мобилни услуги – Заявка № *********/28.09.2013г., на който е
придаден вид, че е подписан от С.Х.Н. за „потребител“ и на същата дата го
употребил пред „К.Б.М.“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между
„К.Б.М.“ ЕАД и С.Х.Н.;
- Договор за лизинг, на който е придаден вид, че е подписан от С.Х.Н. за
„лизингополучател“ и на същата дата го употребил пред „К.Б.М.“ ЕАД, за да
докаже, че съществува правно отношение между „К.Б.М.“ ЕАД и С.Х.Н.;
- Запис на заповед за сумата от 1012.00 /хиляда и дванадесет/ лева, на
който е придаден вид, че е подписан за „издател“ от С.Х.Н. и на същата дата го
употребил пред „К.Б.М.“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно задължение на С.Х.Н.
към „К.Б.М.“ ЕАД.
В изпълнение на намерението си на
12.10.2013г. в магазин на „Г.Т.Б.“ ЕАД, находящ се в гр. София, бул.
„Монтевидео“ до блок № **подсъдимият В. съставил следните неистински частни
документи:
- Договор за мобилни услуги – Заявка № *********/12.10.2013г., на който е
придаден вид, че е подписан от С.Х.Н., за „потребител“ и на същата дата го
употребил пред „К.Б.М.“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между
„К.Б.М.“ ЕАД и С.Х.Н.;
- Запис на заповед за сумата от 848.70 /осемстотин четиридесет и осем
лева и седемдесет стотинки/ лева, на който е придаден вид, че е подписан от С.Х.Н.
за „Издател“ и на същата дата го употребил пред „К.Б.М.“ ЕАД, за да докаже, че
съществува правно задължение на С.Х.Н. към „К.Б.М.“ ЕАД.
- Договор за лизинг, на който е придаден вид, че е подписан от С.Х.Н. за
„потребител“ и на същата дата го употребил пред „К.Б.М.“ ЕАД, за да докаже, че
съществува правно отношение между „К.Б.М.“ ЕАД и С.Х.Н..
Имайки същото субективно отношение
на 26.10.2013 г., в магазин на „Г.Т.Б.“ ЕАД, находящ се в гр. София, бул.
„Монтевидео“ до блок № **подсъдимият В. отново съставил неистински частен документ
– Договор за мобилни услуги – Заявка № *********/26.10.2013г., на който е
придаден вид, че е подписан от С.Х.Н. за „потребител“ и на същата дата го
употребил пред „К.Б.М.“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между
„К.Б.М.“ ЕАД и С.Х.Н..
В непосредствена близост до офиса на „Германос“, където подсъдимият
работил, имало офис на „М-Тел“. На 16.11.2013г. подсъдимият В. решил да се
възползва от възможността да състави договори от името на съпругата си Е.К.Н.,
без същата да знаела или да е съгласна с това. В изпълнение на намерението си
на посочената дата в магазина на „М-Тел“, бул. „Монтевидео“ подсъдимият В.
съставил следните неистински частни документи:
- Договор № *********/16.11.2013г., на който е придаден вид, че е
подписан от Е.К.Н. за „потребител“ и на същата дата го употребил пред
„Мобилтел“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между „Мобилтел“
ЕАД и Е.К.Н..
- Приложение № 1 към договор № *********/16.11.2013г. Условия за ползване
на промоционален тарифен план PLAY LOOP, на който е придаден вид, че е подписан от Е.К.Н. за „потребител“ и на
същата дата го употребил пред „Мобилтел“ ЕАД, за да докаже, че съществува
правно отношение между „Мобилтел“ ЕАД и Е.К.Н..
- Приложение № 1 към договор №
********* от 16.11.2013г., Условия за ползване на промоционален тарифен план EASY LOOP Екстра-2, на който е придаден вид, че е
подписан от Е.К.Н. за „потребител“ и на същата дата го употребил пред
„Мобилтел“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между „Мобилтел“
ЕАД и Е.К.Н..
- Договор за лизинг № H0909739/16.11.2013г., на който е придаден вид, че е подписан от Е.К.Н. за
„приел“ и на същата дата го употребил пред „Мобилтел“ ЕАД, за да докаже, че
съществува правно отношение между „Мобилтел“ ЕАД и Е.К.Н..
- Погасителен план към договор за лизинг №40909739/16.11.2013г., на който
е придаден вид, че е подписан от Е.К.Н. за „приел“ и на същата дата го
употребил пред „Мобилтел“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение
между „Мобилтел“ ЕАД и Е.К.Н..
Скоро след това свидетелката С.Н.получила съобщение от мобилния оператор
„Глобул“, че обажданият ѝ ще бъдат спрени поради неплатени задължения.
Скоро след като научила това свидетелката Е.Н.(В. по време на брака си с
подсъдимия) провела разговор със съпруга си подсъдимия В., който ѝ
обяснил, че напускал работа и сумата представлявала неустойка, която щяла да
бъде изчистена от оператора. След това свидетелката С.Н., съпругът ѝ
свидетелят К.Н.и дъщеря им свидетелката Е.Н.посетили магазина на „Германос“,
където работил съпруга на последната доскоро. От управителя му научили, че
имали сключени договори за лизинг за ползване на мобилни апарати и лаптоп, за
които не знаели нищо и каквито не били получили. Свидетелката Е.Н.посетила
съседния магазин на „М-Тел“ и оттам разбрала, че съпругът ѝ подсъдимия В.
бил подписал от нейно име договор за мобилни услуги на ползван от нея до
момента номер и сключил нов договор и договор за лизинг за предоставяне на
мобилен апарат.
Свидетелите С.Н.и Е.Н.не са придобивали фактическо владение върху
въпросните вещи, предмет на лизинг по договорите за лизинг, по които са страни.
Подсъдимият В. извършил пред съпругата си свидетелката Е.Н.(тогава В.)
самопризнания и напуснал работа. Същият възстановил равностойността на
нанесените щети на мобилните оператори, като заплатил дължимите лизингови
вноски.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: обясненията на
подсъдимия В., показанията на свидетелите К.С.З., Т.И.С., С.Х.Н., Е.К.Н. (по
време на брака с подсъдимия - В.), М.Й.Д., К.П.Н., намиращите се по досъдебно
производство № ЗМ 15 009/2014г. по опис на 06 РУ СДВР съдебно графическа
експертиза – л. 199, л. 212, Договор за мобилни услуги – Заявка №
*********/12.10.2013г. – л. 80, Запис на заповед от 12.10.2013г. – л. 126,
Запис на заповед от 28.09.2013г. – л. 82, Договор за мобилни услуги – Заявка №
*********/26.10.2013г. – л. 84, Договор № *********/16.11.2013г. – л. 25,
Условия за ползване на промоционален тарифен план PLAY LOOP, Приложение № 1 към договор № ********* от
16.11.2013г. Условия за ползване на промоционален тарифен план EASY LOOP Екстра-2, договор за лизинг № H0909739/16.11.2013г. – л. 27, Погасителен план към договор за
лизинг № 40909739/16.11.2013г. – л. 29, Анекс към договор № H0909739 от 03.05.2012г. – л. 62, Приложение № 1 към
договор № H0909739 от 03.05.2012г. –
л. 63, трудов договор между „Г.Т.Б.“ ЕАД и подсъдимия В. от 26.07.2013г. – л.
105, длъжностна характеристика за длъжността „продавач консултант“, подписана
от подсъдимия В. на 25.07.2013г. – л. 109, Договор за покупко-продажба от
19.11.2013г. – л. 148, от 15. 11. 2013г. – л. 149, от 16.11.2013г. – л. 150,
Заложен билет № 743023 от 23.11.2013г. – л. 159, нареждане за кредитен превод с
наредител В.Х.В. в полза на „Мобилтел“ ЕАД от 29.03.2014г. за сумата от 806, 47
лева – л. 219, нареждане за кредитен превод с наредител В.Х.В. в полза на
„Мобилтел“ ЕАД от 29.03.2014г. за сумата от 80643, 00 лева – л. 220, справка за
съдимост – л. 232, както и касаещите свидетеля К.Н.Договор за мобилни услуги №
1829727 от 07.11.2006г., № 0779457 и № 0779456 – л. 85 – 87, допълнително
споразумение по програма „заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги от
16.12.2013г. – л. 96, Догвоор за лизинг от 16.12.2013г. – л. 97, допълнително
споразумение по програма „заедно“ към договор за мобилни/фиксириани услуги от
09.12.2012г. – л. 99, Договор за лизинг от 09.12.2012г. – л. 100 и намиращите
се в съдебната част на делото кредитен превод с наредител В.Х.В. в полза на „Т.Б.“
ЕАД от 12.05.2017г. за сумата от 150, 00 лева – л. 77, Кредитен превод с
наредител В.Х.В. в полза на „Т.Б.“ ЕАД от 24.04.2017г. за сумата от 66, 00 лева
– л. 78, фискален бон от „К.Б.М.“ ЕАД от 30.01.2014г. каса Глобул-Пещера за
сумата от 180, 00 лева – л. 79, преводно нареждане от 18.02.2014г. с наредител В.Х.В.
в полза на „Глобул“ за сумата от 180, 00 лева – л. 80, преводно нареждане от
26.03.2014г. с наредител В.Х.В. в полза на „К.Б.М.“ ЕАД за сумата от 2354, 00
лева – л. 81, фискален бон от „К.Б.М.“ ЕАД от 30.01.2014г. каса Глобул-Пещера
за сумата от 90, 00 лева – л. 82, преводно нареждане от 18.02.2014г. с
наредител В.Х.В. в полза на „Глобул“ за сумата от 180, 00 лева – л. 90,
Кредитен превод с наредител В.Х.В. в полза на „К.Б.М.“ ЕАД от 26.03.2014г. за
сумата от 900, 00 лева – л. 84 и писмо от „Т.Б.“ ЕАД изх. № 16706/19.10.2017г.
– л. 155.
Предмет на Договор за лизинг № H0909739/16.11.2013г. е апарат SAM Galaxy S4 Mini на
стойност 717, 84 лева.
Предмет на Договор за лизинг от 12.10.2013г. е лаптоп марка „HP“ модел
„Probook4540s“ на стойност
848, 70 лева.
Предмет на Договор за лизинг от 28.09.2013г. е устройство HTC „One Black“ на стойност 1012, 00 лева.
С протокол от 07.10.2014г. М.Ц.И.е предал доброволно на разследващите
органи Договори за покупко-продажба от 19.11.2013г., от 15.11.2013г. и от
16.11.2013г.
В Договорите за покупко-продажба от 19.11.2013г., от 15.11.2013г. и от
16.11.2013г. за продавач е посочен подсъдимият В., което доказва разпореждането
на подсъдимия с посочените в договорите вещи, между които с вещ, предмет на
обвинението. Договорът от 19.11.2013г. е с предмет вещта от договор за лизинг №
H0909739/16.11.2013г., според
идентичността на описанието ѝ и IMEI номера. За останалите вещи по договорите за покупко-продажба не се
установява идентичност с предметите на договорите за лизинг.
Правилно районният съд е кредитирал заключението на съдебно графическата
експертиза на л. 206 от досъдебното производство, която е потвърдила, че именно
подсъдимият Н.В. е положил подписи от името на С.Н.и придавайки вид, че подписа
е неин, в графи:
-
„11.Подпис
на потребителя“ и „12.Данни и подпис на представителя на оператора“ в договор
за мобилни услуги - Заявка №********* между „К.Б.М.“ и С.Х.Н. от 12.10.2013г.;
-
„11.Подпис
на потребителя“ и „12.Данни и подпис на представителя на оператора“ в договор
за мобилни услуги - Заявка №********* между „К.Б.М.“ и С.Х.Н. от 26.10.2013г.;
-
„Издател
подпис“ и „подпис“ в запис на заповед за сумата 1012 лева от 28.09.2013г.;
-
„За
лизингополучател Подпис“ и „За Лизингодателя“ на първи лист и „За Лизингополучател“
и за „Лизингополучателя Подпис“ на втори
лист в договор за лизинг от 12.10.2013г. между „К.Б.М.“ и С.Х.Н.;
Въззивният съд кредитира и
заключението на съдебно графическата експертиза на л. 216 от досъдебното
производство, която е потвърдила, че именно подсъдимият Н.В. е положил подписи
от името на С.Н.и придавайки вид, че подписа е неин, в графи:
- „11.Подпис на потребителя“ и
„12.Данни и подпис на представителя на оператора“ в договор за мобилни услуги -
Заявка №60894210 между „К.Б.М.“ и С.Х.Н. от 28.09.2013г.;
- „Издател подпис“ и „подпис“ в
запис на заповед за сумата 848,70 лева от 12.10.2013г. на името на С.Х.Н.;
- „За лизингополучател Подпис“ –
две графи, и „Лизингополучател“ и „За Лизингодателя“ в договор за лизинг от 28.09.2013г.
между „К.Б.М.“ и С.Х.Н.;
В същата експертиза се посочва и
че ръкописните текстове от името на С.Н.са написани от подсъдимия.
Според писмо от „Т.Б.” ЕАД изх. №
16706/19.10.2017г. - л. 155 датата на правоприемство между „Германос” и „К.Б.М.”
ЕАД е 03.07.2014г.
Правилно районният съд е кредитирал показанията на свидетел С.Н., майка
на свидетелката Е.Н.като логични и непротиворечиви. От показанията на този свидетел
се установява, че тя е научила за случая във връзка със съобщение на мобилния й
телефон за висока сметка и при посещение на офиса на мобилния оператор „Глобул”
„Плиска”, където научила, че имала взети телефон, карти за интернет и лаптоп на
изплащане. След това тя твърди, че зет й, подсъдимият В., си признал за
злоупотребата, казал на дъщеря им, че имал нужда от пари, по повод зависимостта
си от хазарта, а дъщеря й го напуснала. Твърди, че майката на подсъдимия
изплатила дължимите суми на мобилния оператор, което се подкрепя от платежните
нареждания в полза на мобилните оператори от името на В.Х.В. и показанията на
свидетелката Е.Н.. Свидетелката е потвърдила, че дъщеря й веднъж поискала
личната й карта, за да я заснеме зет й, но не знае по какъв повод.
На свидетелката са предявени Заявка
№*********/12.10.2013г., Запис на заповед от 12.10.2013г., Договор за лизинг от
12.10.2013г., Договор за мобилни услуги - Заявка №*********/28.09.2013г.,
договор за лизинг от 28.09.2013г., Запис заповед от 28.09.2013г., Договор за
мобилни услуги – Заявка №*********/26.10.2013г., Договор № *********/16.11.2013г.
Свидетелката е потвърдила, че на предявените й документи нямало неин подпис и
не е изписвала ръкописен текст, което кореспондира със заключението по съдебно
графическата експертиза.
По реда на чл. 281, ал. 4 от НПК са
прочетени показанията на свидетелката С.Н.депозирани пред орган на досъдебното
производство на л. 137 в частта им относно въпросния телефонен номер и точната
сума, за която получила съобщението. Свидетелката е потвърдила за телефонния
номер **********, а за сумата - 110 лева, посочва, че си спомня за около 130
лева.
Въззивният съд напълно споделя доказателствените изводи направени от
първоинстанционния съд в останалата част от анализа на гласните и писмени
доказателства и способи за доказаване. Контролираният съд е направил много
подробен и задълбочен анализ на доказателства. Правилни са изводите му, че те
са непротиворечиви и логични по основните въпроси, които са съотносими към
предмета на доказване по 102 от НПК, не са налице съществени възражения в
протеста и жалбата относно доказателствения анализ на СРС, поради което
настоящият съдебен състав счита, че не е необходимо подробното анализиране на
всички доказателства по делото.
Въз основа на принципно правилно установени фактически положения от
първия съд, подкрепящи се от събраните по делото доказателства и възприети от
въззивната инстанция, настоящият съдебен състав достигна до различни изводи от
правна страна относно втория пункт от обвинението, а именно че подсъдимият В.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.310,
ал.1 ,вр.чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Въззивният съд намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимият Н.С.В. е осъществил състава на престъплението по чл. 310, ал. 1,
във вр. с чл. 309, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като в периода периода от 28.09.2013
г. до 26.10.2013 г., в магазин на „Г.Т.Б.“ ЕАД, находящ се в гр. София, бул.
„Монтевидео“ до блок № **в
условията на продължавано престъпление – със седем деяния,
които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, като длъжностно лице в кръга
на службата му по смисъла на чл. 93, т. 1, б.”Б”
от НК – продавач- консултант, е съставил неистински частни документи, за
да докаже, че съществува правно отношение между „К.Б.М.“ ЕАД и С.Х.Н., като
деянията са извършени както следва:
1.
На 12.10.2013 г., в магазин на „Г.Т.Б.” ЕАД, находящ се в гр. София, бул.
„Монтевидео” до блок № **съставил неистински частен документ- Договор за
мобилни услуги - Заявка №*********/12.10.2013г., на който е придаден вид, че е
подписан от С.Х.Н., за "потребител" и на същата дата го употребил
пред "К.Б.М." ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между
"К.Б.М." ЕАД и С.Х.Н.;
2.
На 12.10.2013 г., в магазин на „Г.Т.Б.” ЕАД, находящ се в гр. София, бул.
„Монтевидео” до блок № **съставил неистински частен документ - Запис на заповед
за сумата от 848.70 /осемстотин четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки/
лева, на който е придаден вид, че е подписан от С.Х.Н. за "Издател" и
на същата дата го употребил пред "К.Б.М." ЕАД, за да докаже, че
съществува правно задължение на С.Х.Н. към "К.Б.М." ЕАД;
3.
На 12.10.2013 г., в магазин на „Г.Т.Б.” ЕАД находящ се в гр. София, бул.
„Монтевидео” до блок № **съставил неистински частен документ-Договор за лизинг,
на който е придаден вид, че е подписан от С.Х.Н. за "потребител" и на
същата дата го употребил пред "К.Б.М." ЕАД, за да докаже, че съществува
правно отношение между "К.Б.М." ЕАД и С.Х.Н.;
4.
На 28.09.2013 г. в магазин на „Г.Т.Б.” ЕАД, находящ се в гр. София, бул.
„Монтевидео” до блок № **съставил неистински частен документ-Договор за мобилни
услуги - Заявка №*********/28.09.2013г., на който е придаден вид, че е подписан
от С.Х.Н. за "потребител" и на същата дата го употребил пред "К.Б.М.”
ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между "К.Б.М.” ЕАД и С.Х.Н.;
5.
На 28.09.2013 г. в магазин на „Г.Т.Б.” ЕАД, находящ се в гр. София, бул.
„Монтевидео” до блок № **съставил неистински частен документ-договор за лизинг,
на който е придаден вид, че е подписан от С.Х.Н. за
"лизингополучател" и на същата дата го употребил пред "К.Б.М."
ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между "К.Б.М. ЕД" и
С.Х.Н.;
6.
На 28.09.2013 г. в магазин на „Г.Т.Б.” ЕАД, находящ се в гр. София, бул.
„Монтевидео” до блок № **съставил неистински частен документ-Запис заповед за
сумата от 1012.00 /хиляда и дванадесет/ лева, на който е придаден вид, че е
подписан за "издател" от С.Х.Н. и на същата дата го употребил пред
"К.Б.М." ЕАД, за да докаже, че съществува правно задължение на С.Х.Н.
към "К.Б.М." ЕАД;
7.
На 26.10.2013 г., в магазин на „Г.Т.Б.” ЕАД, находящ се в гр. София, бул.
„Монтевидео” до блок № **съставил неистински частен документ-Договор за мобилни
услуги- Заявка №*********/26.10.2013г., на който е придаден вид, че е подписан
от С.Х.Н. за "потребител" и на същата дата го употребил пред "К.Б.М."
ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между "К.Б.М." ЕАД
и С.Х.Н..
Правилен е извода на районния съд, че от обективна страна предвид разпоредбата
на чл. 93, т. 1, б.”Б” от НК подсъдимият има качеството на длъжностно лице, тъй
като по силата на трудов договор №1035/26.07.2013 г. и длъжностната му
характеристика е бил назначен на длъжността „продавач- консултант”, със заплата,
на работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество. Според т. 3 от
длъжностната му характеристика е имал задължение за коректното попълване на
данни в договорите за мобилни услуги с абонатите на „Глобул” съгласно
установените процедури и да изисква всички необходими документи от клиентите.
Според т.8 подсъдимият е отговарял за отчитането и разходването на пари и материални ценности, което е
функционално свързано с предходно обсъденото му задължение.
Същият в кръга на службата си е следвало да представлява
„Глобул” („К.Б.М.” ЕАД) в
отношенията с клиенти при сключването на договори за мобилни услуги трудов
договор му е възложено да изпълнява със заплата работа свързана с пазене и
управление на чуждо имущество в съответното юридическо лице. В качеството си на
длъжностно лице – продавач-консултант (съгласно), в кръга на службата си е
осъществил изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.310, ал.1,
вр.чл.309 от НК.
Също като
контролираният съд въззивният счита, че изпълнителното деяние е осъществено
чрез действие - съставяне на седем неистински частни документа и употребата им
– Договор за мобилни услуги – Заявка №
*********/12.10.2013г. – л. 80, Запис на заповед от 12.10.2013г. – л. 126;
Договор за лизинг от 12.10.2013г.; Договор за мобилни услуги – Заявка №
**********/28.09.2013г. – л. 80; Договор за лизинг от 28.09.2013 г. между С.Х.Н.
и „К.Б.М.“ ЕАД; Запис на заповед от 28.09.2013г. – л. 82; Договор за мобилни
услуги – Заявка № *********/26.10.2013г. – л. 84.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че престъплението
е довършено с употребяването на тези договори, чрез изпращането им в „К.Б.М.”
ЕАД от подсъдимия, за да докаже, че съществува правно отношение между „К.Б.М.“
ЕАД и С.Х.Н..
От субективна страна - деянието е извършено при форма на
вината - пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е желаел
настъпването им.
Осъществените от подсъдимия седем деяния представляват
част от едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй
като те осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
Установява се, че инкриминираните документи Договор за
мобилни услуги -Заявка №*********/12.10.2013г., Запис на заповед от 12.10.2013
г„ Договор за лизинг от 12.10.2013 г„ Договор за мобилни услуги -Заявка
№*********/28.09.2013г„ Договор за лизинг от 28.09.2013 г„ Запис заповед от 28.09.2013 г.,
Договор за мобилни услуги-Заявка №*********/26.10.2013г. са неистински, тъй
като от заключението на съдебно графическата експертиза се установи, че не са
подписани от лицето, чиито автор се сочи за техен издател свидетелката С.Н..
Въззивният съд споделя изводите на районния, че същите
представляват частни документи, тъй като не отговарят на критериите за
квалифициране като официални документи съгласно чл. 93, т. 5 от НК -
изявлението за С.Н.е направено за частно лице.
Доказва се, че документите са съставени от подсъдимия В.,
според заключението на съдебно графическата експертиза и са ползвани от същото
лице със съответната съставомерна цел.
Договор за мобилни услуги - Заявка
№*********/12.10.2013г., на който е придаден вид, че е подписан от С.Х.Н., за
"потребител" е употребен пред "К.Б.М." ЕАД, за да се
докаже, че съществува правно отношение между "К.Б.М." ЕАД и С.Х.Н..
Запис на заповед за сумата от 848.70 /осемстотин четиридесет и осем лева и
седемдесет стотинки/ лева, на който е придаден вид, че е подписан от С.Х.Н. за
"Издател" е употребен пред "К.Б.М." ЕАД, за да се докаже,
че съществува правно задължение на С.Х.Н. към "К.Б.М." ЕАД. Договор
за лизинг, на който е придаден вид, че е подписан от С.Х.Н. за
"потребител" е употребен пред "К.Б.М." ЕАД, за да се
докаже, че съществува правно отношение между "К.Б.М." ЕАД и С.Х.Н..
Договор за мобилни услуги - Заявка №*********/28.09.2013г., на който е придаден
вид, че е подписан от С.Х.Н. за "потребител" е употребен пред "К.Б.М."
ЕАД, за да се докаже, че съществува правно отношение между "К.Б.М."
ЕАД и С.Х.Н.. Договор за лизинг, на който е придаден вид, че е подписан от С.Х.Н.
за "лизингополучател" е употребен пред "К.Б.М." ЕАД, за да
се докаже, че съществува правно отношение между "К.Б.М. ЕД" и С.Х.Н..
Запис заповед за сумата от 1012.00 /хиляда и дванадесет/ лева, на който е
придаден вид, че е подписан за "издател" от С.Х.Н. е употребен пред
"К.Б.М." ЕАД, за да се докаже, че съществува правно задължение на С.Х.Н.
към "К.Б.М." ЕАД. Договор за мобилни услуги-Заявка
№*********/26.10.2013г., на който е придаден вид, е подписан от С.Х.Н. за
"потребител" е употребен пред "К.Б.М." ЕАД, за да се
докаже, че съществува правно отношение между "К.Б.М." ЕАД и С.Х.Н..
Въпреки че първоначално достига до правилни изводи от
правна страна за осъществен от подсъдимия състав на престъпление по чл.310,
ал.1, вр.чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, по-нататък в мотивите си районният
съд достига до незаконосъобразно заключение, че въпреки това не са налице
основания да се санкционират тези деяния на подсъдимия В., поради липсата на
годно обвинение за това.
За да се аргументира първоинстанционният съд е приел, че
обвинението е вътрешно противоречиво, което нарушава правото на защита.
Прокуратурата не може да се ползва от нарушаването на правото на защита, а
същото следва да бъде санкционирано от съда.
Такова противоречие контролираният съд открива в
заключителната част на обвинителния акт, където действително се сочи, че
документите са ползвани и с цел да докаже, че съществува правно отношение между
„К.Б.М.” ЕАД и К.П.Н. - лице, което не се обсъжда в обстоятелствената му част,
нито в заключителната част, касаеща конкретните извършени деяния за всеки от
документите. Поради това районният съд намира, че неяснотата касае всяко едно
от деянията, посочени в обвинителния акт за подсъдимия В. относно правното
значение на документите. Твърди, че не е ясно кой от документите касае К.Н.и по
какъв начин.
Втората неяснота и противоречие първоинстанционният съд открива
във времето на извършване на престъплението по чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК. Счита, че периода от време от 28.09.2013 г. до 16.12.2013
г. не е съобразен с обстоятелствената част на обвинителния акт, нито със
заключителната му част, касаеща конкретните извършени деяния за всеки от
документите, където са посочени дати 12.10.2013г., 28.09.2013г. и 26.10.2013г.
Не е коментирано деяние извършено на дата 16.12.2013 г. Тази неяснота касае
момента на извършване на деянията и броя им.
Според контролираният съд с оглед измененията в НПК ДВ
бр. 63/2017г. това съществено процесуално нарушение не може да бъде отстранено
от него самия, тъй като съдът няма правомощия да върне делото на Софийска
районна прокуратура за отстраняването му извън разпоредителното заседание, а
същото се провежда преди даване ход на съдебното следствие. При вече даден ход
на съдебното следствие същият съд не би могъл да отстрани това нарушение, а
следва да съобрази съдебния си акт със същото. Съответно прокуратурата не може да
черпи права от нарушените права на защита подсъдимия. По този начин би се
нарушил баланса на правата на страните в процеса. Затова районният съд намира,
че нарушението на правото на защита следва да бъде санкционирано със съдебния
акт. Поради това и с оглед нарушеното право на защита първоинстанционният съд
намира, че следва да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му
противоречиво обвинение, тъй като същото е негодно да има значението си на акт,
поставящ началото на съдебното преследване на подсъдимия.
Именно поради тези причини контролираният съд признава
за невинен и оправдава на осн. чл. 304 от НПК подсъдимия В. по обвинението му
за извършено престъпление по чл. 310, ал. 1, във вр. с чл. 309, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
Въззивният съд счита, че незаконосъобразно подс.В. е бил
признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.
310, ал. 1, във вр. с чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Действително в
обвинителния акт има фактически грешки, които обаче не водят до такова ниво на
противоречие или неяснота, от които да не може да се установи каква е била
волята на прокурора и съответно в какво точно се състои обвинението срещу
подсъдимия.
Първата фактическа грешка е, че макар при описанието на
фактическите обстоятелства в обвинителния акт да е посочено, че подсъдимият
като длъжностно лице е съставил неистински частни документи (седем на брой), на
които придал вид, че са подписани единствено от свидетел С.Н., впоследствие в
анализа от правна страна направен в обстоятелствената част и в диспозитива на
обвинителния акт, единствено в „шапката“ на продължаваното престъпление по чл.310,
ал.1, вр.чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК е записано, че подсъдимият е
подправил горецитираните документи, за да докаже, че са съществували правни
отношения не само между „К.Б.М.“ ЕАД и св.С.Н., но и между „К.Б.М.“ ЕАД и св.К.Н..
Включително при изброяването на отделните престъпни деяния, съставляващи едно
продължавано престъпление както в обстоятелствената част, така и в диспозитива
на обвинителния акт, прокурорът посочва единствено името на св.С.Н.. Никъде в
обвинителния акт името на св.К.Н.не е свързано с конкретен частен документ,
който подсъдимият да се е опитал да подправи, като му придаде вид, че е
подписан от този свидетел. Ето защо за въззивният съд не съществува съмнение,
че обвинението се отнася единствено до подправяне на частни документи, на които
е бил придаван вид, че са подписани от св.С.Н., но не за такива, на които е бил
придаван вид, че са подписани и от св.К.Н..
Втората фактическа грешка се отнася до времевия период
на извършване на продължаваното престъпление по чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК. При описването на фактическата обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени три дати, на които са
били извършени общо седем престъпни деяния 28.09.2013г., 12.10.2013г. и
26.10.2013г. При анализа от правна страна в обстоятелствената част на
обвинителния акт и в неговия диспозитив, отново единствено в „шапката“ на
продължаваното престъпление по чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК е записано, че то е било осъществено във времеви период от 28.09.2013г. до 16.12.2013г.
В същото време обаче при посочването на датите, на които е било осъществено
всяко от престъпните деяния на единната продължавана перстъпна дейност отново
са посочени датите 28.09.2013г., 12.10.2013г. и 26.10.2013г. Предвид това за
въззивният състав не съществува съмнение, че включването на датата 16.12.2013г.
представлява фактическа грешка и че на тази датата подсъдимият не е осъществил
нито едно от общо седемте деяния от престъпление по чл.310, ал.1, вр.чл.309,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
С оглед тези аргументи настоящият съдебен състав счита,
че обвинението не е неясно и противоречиво по този пункт от обвиненителния акт
и правото на защита на подсъдимия не е било нарушено, съответно не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила.
Ето защо няма пречка подсъдимият да бъде оправдан по
този пункт от обвинителния акт, в частта в която се твърди, че е подправил
горецитираните документи, за да докаже, че са съществували правни отношения
между „К.Б.М.“ ЕАД и св.К.Н.и че продължаваното престъпление е било осъществено
в период до 16.12.2013г. включително. Вместо това настоящия състав счита за
безспорно доказано, че престъплението по чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК е било осъществено единствено с цел да се докаже
съществуване на правно отношение между „К.Б.М.“ ЕАД и св.С.Н.за период от
28.09.2013г. до 26.10.2013г.
Като е оправдал изцяло подсъдимият по пункта от
обвинителния акт за престъплението по чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК районният съд е нарушил материалния закон.
По отношение на втория пункт от обвинението срещу
подсъдимия въззивният съд споделя напълно изводите от правна страна на
първоинстанционния съд за безспорно доказано, че той е осъществил престъпление
по чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 16.11.2013 г. в магазин
на „МТел”, находящ се в гр. София, бул. „Монтевидео”, в условията на
продължавано престъпление - с пет деяния, които осъществяват поотделно състава
на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
съставил истински частни документи-договор за мобилни услуги и приложения към
него, за да докаже, че съществува правно отношение "МобилТел" ЕАД и Е.К.В.,
като деянията са извършени както следва:
1. На
16.11.2013г., в магазин на „МТел”, находящ се в гр. София, бул. „Монтевидео”,
съставил неистински частен документ - Договор № *******16.11.2013г., на който е
придаден вид, че е подписан от Е.К.В. за "потребител" и на същата
дата го употребил пред "МобилТел" ЕАД, за да докаже, че съществува
правно отношение между "МобилТел" ЕАД и Е.К.В..
2. На
16.11.2013г., в магазин на „МТел”, находящ се в гр. София, бул. „Монтевидео”,
съставил неистински частен документ- Приложение №1 към договор №
*********/16.11.2013г. Условия за ползване на промоционален тарифен план PLAY
LOOP, на който е придаден вид, че е подписани от Е.К.В. за
"потребител" и на същата дата го употребил пред "МобилТел"
ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между "МобилТел"
ЕАД и Е.К.В..
3. На
16.11.2013г., в магазин на „МТел”, находящ се в гр. София, бул. „Монтевидео”,
съставил неистински частен документ- Приложение № 1 към договор № ********* от
16.11.2013г. Условия за ползване на промоционален тарифен план ЕА8У LOOP
Екстра-2, на който е придаден вид, че е подписани от Е.К.В. за
"потребител" и на същата дата го употребил пред "МобилТел"
ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между "МобилТел” ЕАД и Е.К.В.
4. На
16.11.2013г., в магазин на „МТел”, находящ се в гр. София, бул. „Монтевидео”,
съставил неистински частен документ-договор за лизинг №Н0909739/16.11.2013г.,
на който е придаден вид, че е подписани от Е.К.В. за "приел" и на
същата дата го употребил пред "МобилТел" ЕАД, за да докаже съществува
правно отношение между "МобилТел" АД и Е.К.В.
5. На
16.11.2013г., в магазин на „МТел”, находящ се в гр. София, бул. „Монтевидео”,
съставил неистински частен документ- Погасителен план към договор за лизинг
№40909739/16.11.2013г., на който е придаден вид, че е подписан от Е.К.В. за
"приел" и на същата дата го употребил пред "МобилТел" ЕАД,
за да докаже съществува правно отношение между "МобилТел" АД и Е.К.В..
Въззивният съд напълно споделя анализа от правна страна
направен от първоинстанционния съд относно доказаността на този пункт от
обвинението и съответно признаците на състава на престъплението чл.309, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК.
Престъплението се доказва не само от показанията на св.Е.В.,
която отрича да е подписвала горецитираните процесни документи или да е давала
съгласие подсъдимият да прави това от нейно име и отрича да е знаела, че между
нея и „Мтел“ ЕАД съществува правно отношение. То се доказва и от заключението на
съдебно-графическата експертиза, от която безспорно се установява, че тези
частни документи са подписани от подсъдимия, като той им е предал вид, че са
подписани от св.В.. В подкрепа на това обвинение са и показанията св.М.Д., от
който се установява, че тези документи са били употребени в офис на „Мтел“ ЕАД
в близост до работното място на подсъдимия. Поради това настоящият съд отхвърля
като неоснователни възраженията от въззивната жалба, че не следва да се приеме
за доказано това престъпление, тъй като обвинението по него се основавало на
показанията на св.Е.В., която след деянието се развела с подсъдимия, в резултат
на което отношенията им се влошили. Видно от събраните гласни и писмени
доказателства, нейните показания не остават изолирани, а напротив те се
поддържат от останалите доказателства.
Тъй като районният съд подробно се е мотивирал в анализа
на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав, настоящият
съд не намира за необходимо да го повтаря, като напълно споделя аргументите му.
По отношение на определянето и индивидуализацията на
наказанията:
1. За престъплението
по чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК районният съд е наложил
наказание една година лишаване от
свобода. На осн. чл. 57, ал. 1, т. 3, във вр. т. 2, буква „в“ от ЗИНЗС е определил
първоначален общ режим на изпълнение
на наказанието лишаване от свобода.
Разпоредбата на чл. 309, ал. 1 от НК предвижда наказание
лишаване от свобода със срок до две години.
Правилно първоинстанционният съд е приел като отегчаващо
отговорността обстоятелство предходното осъждане на подсъдимия по присъда по
НОХД №280/2013г. по опис на PC Пещера влязла в сила от 14.11.2013г. и също
правилно е акцентирал върху факта, че едно от двете престъпления по настоящото
дело е било извършено само два дни след влизане в сила на горецитираната
присъда, при това в изпитателния й срок по чл.66, ал.1 от НК. Това безспорно
показва завишената обществена опасност на подсъдимия, който не се е съобразил с
осъждането му и изпитателния срок.
Подсъдимият В. е осъждан както следва:
1. по НОХД №280/2013г. по опис на PC Пещера със съдебен
акт в сила от 14.11.2013г. с наложено наказание лишаване от свобода за срок от
четири месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от три години.
2. по НОХД №252/2014г. по опис на PC Пещера със съдебен
акт в сила от 19.09.2014г. с наложено наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от три години.
Втория съдебен акт по НОХД №252/2014г. по опис на PC
Пещера е влязъл в сила след извършване на настоящото деяние.
Въззивният съд споделя становището на контролирания съд,
че престъплението е извършено с пет документа, което завишава степента му на
обществена опасност.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че смекчаващо
отговорността обстоятелство е възстановяването на нанесената несъставомерна
щета на „Мобилтел” ЕАД.
Ето защо настоящият съд счита, че законосъобразно е
прието, че следва да се наложи наказанието при относителен превес на
отегчаващите над смекчаващото отговорността обстоятелства, че обществената
опасност на деянията и дееца е около средната за този вид престъпления и с
оглед възстановените несъставомерни щети, че следва да наложи наказанието
лишаване от свобода в средния му допустим срок от една година.
Въззивният съд също счита, че така определеното
наказание ще окаже превъзпитателно и поправително въздействие върху осъдения
към спазване на законите и добрите нрави, ще въздейства предупредително върху
осъдения и ще му отнеме възможността да извърши и други престъпления.
Законосъобразно на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3, във вр. т.
2, буква „в” от ЗИНЗС следва да се определи първоначален общ режим на
изпълнение на наказанието лишаване от свобода, с оглед вида и размера на
наказанието, сбора на чийто срок с този по НОХД №280/2013г. по опис на PC
Пещера не надвишава две години.
Правилно на осн. чл. 68, ал. 1 от НК районният съд е
привел в изпълнение наказанието наложено по НОХД №280/2013г. по опис на Районен
съд гр.Пещера лишаване от свобода за срок от четири месеца, тъй като
престъплението по настоящото дело е било осъществено в изпитателния срок на
присъдата по НОХД №280/2013г. по опис на Районен съд гр.Пещера.
На осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да се определи
първоначален общ режим на изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
С оглед тези аргжументи въззивният съд намира за напълно
неоснователни аргументите на защитата за явна несправедливост на наказанието.
2. За престъплението
по чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК въззивният съд
наложи една година лишаване от свобода
при първоначален общ режим на
осн.чл. чл. 57, ал. 1, т. 3, вр.т.2, буква „В“ от ЗИНЗС.
За това престъпление предвиденото наказание е лишаване
от свобода до пет години.
При определяне и индивидуализация на това наказание
съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство фактът, че към
момента на извършване на престъплението по чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК, подсъдимият е бил неосъждан и че е изминал един
сравнително дълъг срок време от извършването на деянието макар делото да не
представлява правна и фактическа сложност. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се приемат големия брой отделни престъпни деяния – общо
7, които съставляват продължаваното престъпление, осъществени в различни дни и
издаващи престъпна упоритост в подсъдимия. Ето защо съдът счита, че за това
престъпление наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, т.е. под средния размер.
На осн.чл.23, ал.1 от НК следва да се определи едно общо
най-тежко наказание от една година лишаване от свобода при първоначален общ
режим на осн.чл.57, ал.1, т.3, вр.т.2, буква „В“ от ЗИНЗС.
На осн.чл.24 от НК следва да се увеличи размера на така
определеното общо най-тежко наказание с шест месеца, като окончателния размер
става една година и шест месеца, при
първоначален общ режим на осн.чл.57, ал.1, т.3, вр.т.2, буква „В“ от ЗИНЗС.
Приложението на чл.24 от НК е необходимо с оглед големия брой престъпни деяния,
които подсъдимият е осъществил общо дванайсет, формиращи две отделни
продължавани престъпления, като второто е било осъществено само два дни след
влизане в сила на друга присъда за тежко умишлено престъпление от общ характер,
в изпитателния й срок по чл.66, ал.1 от НК.
Предвид тези аргументи съдът намира, че подаденият
въззивен протест е основателен, а въззивната жалба е неоснователна.
Ето защо на основание чл.336, ал.1, т.2, вр.чл. 334, т.
2 от НПК въззивният съд отмени присъдата на СРС частично в оправдателната й
част и я потвърди в останалата й част.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.