РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2343
гр. Пловдив, 26 ноември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение,
ХIІ
състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙРЛОВА административно дело № 498 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
Производството е с правно основание чл. 257,
ал.1 ГПК и е по реда на чл. 145-178 от АПК.
С Определение № 5672 от 12.05.2021г. на
Върховния административен съд на Република България, постановено по адм. дело №
4278 по описа на същия съд за 2021г., е отменено Определение № 351 от
04.03.2021 г., постановено от Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХІІ
състав, по адм. д. № 498/2021 г. и е върнато делото на същия състав на
Административен съд – Пловдив, с указание за продължаване на
съдопроизводствените действия по него. Според приетото от висшия по степен съд,
въпросът налице ли е фактическо задължение, пряко произтичащо от нормативен акт
- от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗОС, административният орган изрично да откаже
деактуване или не, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на
искането, доколкото нормативният текст на чл. 64, ал. 1 ЗОС регламентира
задължение за кмета на общината да извърши претендираната административна
услуга - деактуване на имота при определени материалноправни предпоставки. С
оглед на това съдебния състав е приел, че спорът относно наличието на
изискуемите предпоставки за извършване на поисканата административна услуга не
е свързана с "процеса относно процеса", а с преценка по законосъобразност
досежно съществуването в конкретния случай на материалноправните предпоставки
за осъществяването на претендираната услуга, поради което жалбата на
оспорващото дружество е следвало да бъде разгледана по същество. По отношение
на представените от от страна на жалбоподателя
писмени доказателства относно разрешаването на възникналия вещноправен спор с
ответника във връзка със собствеността на процесните имоти с влязло в сила
съдебно решение на граждански съд, както и относно идентичността на имотите, за
които е приключил вече визирания материалноправен спор и имотите, за които се
претендира отписване от актовите книги на общината, всички те следва да бъдат
обсъдени от първостепенния съд при даване ход на делото и разглеждането му по
същество, за да може в хода на първоинстанционното съдебно производство да се
установи дали е основателно твърдението на жалбоподателя за разрешен спор за
материално право, съобразно изискването на чл. 64, ал. 2 ЗОС.
Производството по делото е образувано
по жалба на „Реталиум“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрeс на управление
гр.Пловдив,ул.“Кавала“ № 20, ет.6, представлявано от управителя Д.М.К., чрез адвокат
М.К.П.,***, офис 4, против мълчалив отказ на Кмета на Община Пловдив, с който е
отказано извършването на административна услуга - отписване на имоти от
актовите книги за общинска собственост, поискано със Заявление с
вх.№21Ф-201/08.01.2021г. по описа на Община Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи
за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата
отмяна от съда и задължаване на Кмета на Община Пловдив да извърши исканата административна
услуга, респ. да отпише от актовите книги за общинска
собственост на общината на съответните части от имота на дружеството, които
са описани в АОС № 244/14.08.2020г. и АОС № 245/14.08.2020г.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуалния си представител адвокат П. поддържа подадената
жалба.Подробни съображения се излагат в жалбата и в депозирана по делото писмена
защита от процесуалния представител.Претендира се присъждане на сторените
разноски по производството.
Ответникът по
жалбата – Кмет на Община Пловдив чрез процесуалните си представители
юрисконсулт Т. и юрисконсулт А. застъпват становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че не са налице основания за отписване от
актовите книги за общинска собственост на общината на съответните части от имота на
дружеството, които са описани в АОС № 244/14.08.2020г. и АОС № 245/14.08.2020г.Претендира
се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
За
фактите :
От данните по приложената по
делото административна преписка се установява, че със Заявление с вх.№ 12
Ф-201/08.01.2021г. на Община Пловдив “Реталиум“ ЕООД е поискало от Кмета на
Община Пловдив отписване на имоти пл.№11 и пл.№12 по КРП на жилищен комплекс бул."Кишинев" -
Пловдив, одобрен със Заповед №782/13.10.1981г., предмет на актовете за
общинска собственост - АОС № 244/14.08.2020г. и АОС № 245/14.08.2020г., в частите им, с които попадат в
поземлен имот с идентификатор 56784.510.1162 по КККР гр.Пловдив, находящ се в
гр.Пловдив,район Западен,бул.“Пещерско шосе“,целият с площ от 12529 кв.м.,
трайно предназначение на територията : Урбанизирана, начин на трайно ползване :
ниско застрояване,предишен идентификатор 56784.510.1162, номер по предходен
план : 510.306, кв.86,парцел : VI-510.306,
за смесено общ.обсл. и жил. застр.
Към заявлението са представени
следните документи : Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 116,
т.103/21.12.2020г.,Решение № 150/12.11.2003г., постановено по гр.д. №
2218/2003г. на Пловдивски районен съд, оставено в сила с Решение по в.гр.д. №
3187/2003г. на Пловдивски окръжен съд и Решение № 246 по гр.д. № 2672/2004г. на
ВКС,Скица на ПИ с идентификатор 56784.510.1162, издадена от СГКК Пловдив,
Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот с
идентификатор 56784,510,1162 – 3бр., Извлечение от ТРРЮЛНЦ относно „Реталиум“
ЕООД.
По административната преписка е приложен Акт
за частна общинска собственост № 245/14.08.2020г., който е съставен за Дворно
място от 2068 кв.м,представляващо имот пл.№ 11 по кадастрално-регулационен план
на ЖК „Кишинев“, одобрен със Заповед № 728/13.10.1981г.В т.13 от посочения АОС
са вписани забележки за отписване на 2/3 ид.ч. от актувания имот от
17.09.2001г., както и това, че актувания имот попада в имоти пл.№ 267 и № 268
по плана на „Парк отдих и култура“ – юг, одобрен със Заповед № РД - 02-14-2113/11.12.2000г.
на МРРБ.
Приложен по преписката е и Акт
за частна общинска собственост № 244/14.08.2020г., който е съставен за Дворно
място от 1000 кв.м,представляващо имот пл.№ 12 по кадастрално-регулационен план
на ЖК „Кишинев“, одобрен със Заповед № 728/13.10.1981г.
Описаните имоти пл.№ 11 и № 12
са съседни такива, видно от посочените граници на имотите в т.8 от двата АОС.
Въпросните имоти пл.№ 11 и №
12 по кадастрално-регулационен план на ЖК „Кишинев“, одобрен със Заповед №
728/13.10.1981г. попадат в съответните им части в имоти пл.№ 267 и № 268 по
плана на „Парк отдих и култура“ – юг, одобрен със Заповед № РД - 02-14-2113/11.12.2000г.
на МРРБ, видно както от самите АОС, така и от представените със заявлението 3
бр. комбинирани скици за пълна или частична идентичност.
С Решение № 150/12.11.2003г., постановено по
гр.д. № 2218/2003г. на Пловдивски районен съд(влязло в законна сила на 28.02.2006г.), оставено в сила с Решение по
в.гр.д. № 3187/2003г. на Пловдивски окръжен съд и Решение № 246 по гр.д. №
2672/2004г. на ВКС е признато за установено по отношение на Община Пловдив и по
отношение на К.А.,че към 29.12.2000г., когато е одобрен действащия кадастрален
план на „Парк отдих и култура“ – гр.Пловдив, В.П.Г.и Е.П.Д.(праводатели на жалбоподателя) са били собственици на посоченото в
исковата молба дворно място от 6000 кв.м., съставляващо северозападната част на
бившия парцел 5, кв.34 по комасационния план на кв.Прослав, заснето погрешно
като имоти пл.№ 267 и № 268, вместо да бъде заснето в границите не имот пл.№
266, собственост на ищците.
В хода на съдебното производство е допуснато
извършването на съдебно - техническа експертиза със следната задача : Описаните
в жалбата имоти пл. 11 и пл. 12 по кадастрално - регулационния план на
ЖК"Кишинев", одобрен със Заповед №728/13.10.1981г. дали попадат в
имоти №267и №268 по кадастрален план на "Отдих и култура - юг" -
гр.Пловдив, одобрен със заповед №РД-02-14-2113/11.12.2000Г. на МРРБ и заповед
№РД-02-14-2278/29.12.2000г. на МРРБ и ако попадат вещото лице да установи как и
каква част от имоти пл. 11 и пл. 12 попадат в имоти №267и №268.
Заключението на вещото лице е прието в
проведеното по делото публично съдебно заседание на 26.10.2021г., без заявени
резерви от страните.
След изготвяне на извлечения от
плановете, описани в констативната част от експертизата и проследяване на
документите, представени по делото за имотите, вещото лице е констатирало
следното :
Имоти пл.№11 и пл.№12 по КРП на жилищен
комплекс бул."Кишинев" - Пловдив, одобрен със Заповед
№782/13.10.1981г. попадат в северната част на ПИ с ид. 56784.510.1162 и ПИ с
ид. 56784.510.664 по кадастралната карта. Съвпадението на границите не е пълно
поради неточности в изчертаването на плана и остарялата основа, която се е
деформирала с времето. Площите на тези имоти, измерени графично по плана не
отговарят точно на квадратурите, дадени в приложените по делото документи.
Отделно, в различните документи има вписани различни квадратури за един и същи
имот.
Имоти с кад. №267 и кад.№268
по КП на "Отдих и култура - юг" - гр.Пловдив, одобрен със Заповед
№РД-02-14-2113/11.12.2000г. и Заповед №РД-02-14-2278/29.12.2000г. на МРРБ
попадат в северната част на ПИ с ид. 56784.510.1162 и ПИ с ид. 56784.510.664 по
кадастралната карта. Границите на имоти №267 и №268 от кадастралния план от
север, запад и изток съвпадат точно с границите на двата поземлени имота
510.1162 и 510.664 по кадастралната карта от тези страни. Имоти №267 и №268 са
с по-малка дължина в посока на юг.
На Приложение №4 към експертизата,
графично са пренесени имоти пл.№11 и пл.12 от КРП от 1981г. и имоти кад.№267 и
кад.№268 от кадастралния план от 2000г. Оформени са площи, общи за имотите по
двата плана. В резултат е установено следното :
• Част от имот пл.№11 от КРП по Заповед №782/13.10.1981г.,
възлизаща приблизително на 1650 кв.м. попада в имот кад.№267 по КП по Заповед
№РД-02-14-2113/11.12.2000г. и Заповед №РД-02-14-2278/29.12.2000г. на МРРБ. На
Комбинираната скица тази площ е означена с буква А;
• Част от имот пл.№11 от КРП по Заповед №782/13.10.1981г.,
възлизаща приблизително на 365 кв.м. попада в имот кад.№268 по КП по Заповед
№РД-02-14-2113/11.12.2000г. и Заповед №РД-02-14-2278/29.12.2000г. на МРРБ. На
Комбинираната скица тази площ е означена с буква Б;
• Част от имот пл.№12 от КРП по Заповед №782/13.10.1981г.,
възлизаща приблизително на 2019 кв.м. попада в имот кад.№268 по КП по Заповед
№РД-02-14-2113/11.12.2000г. и Заповед №РД-02-14-2278/29.12.2000г. на МРРБ. На
Комбинираната скица тази площ е означена с буква В.
Вещото лице е отбелязало, че
изчисленията на площите са извършени от графично наслагване на имотите по
плановете и кадастралната карта. Поради липса на цифров модел на стария план от
1981г., по-точни граници на имоти пл.№11 и 12 не могат да бъдат нанесени.
Възможни са неточности в отразяването на местоположението и в резултат неточности
в квадратурите на засичане на имотите. Затова експертизата е определила
гореописаните площи като приблизителни.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице по приетата съдебно- техническа експертиза, като
обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса в необходимата пълнота
релевантните за спора факти и обстоятелства, за които са необходими специални
знания, с които съдът и страните не разполагат, кореспондиращо със събраните
писмени доказателства по делото.
За
правото :
При така установеното по
делото от фактическа страна, Пловдивският административен съд, като обсъди
данните по делото прие за установено следното от правна страна.
В съответствие с константната
съдебна практика заповедите за актуване и деактуване на имоти-общинска
собственост не са индивидуални административни актове. Те са израз на
вътрешнослужебна дейност. За извършването на тази дейност вещното право на
собственост трябва да е възникнало в патримониума на общината, респективно-да е
прекратено чрез придобиването му от друг правен субект на оригинерно /каквото е
придобивната давност/ или деривативно придобивно правно основание. По своя
характер актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ, от
който произтича неговото декларативно действие. Той следва придобивното
действие, декларира вече възникналото право на собственост на общината върху
конкретен имот. Оттук действията и бездействията по актуването и деактуването
на имоти с АОС и със заповеди на кмета на общината следва да се определят като
административна дейност и тези действия/бездействия подлежат на контрол по чл.
250, 256, 257 АПК. / В този смисъл Определение № 2660 от 25.02.2009 г. по
адм.дело № 2445/2009 г. на ВАС, ІІІ о./.В този контекст, според утвърдената
съдебна практика на ВАС, както заповедта за деактуване на имот – общинска
собственост, така и отказът да бъде издадена подобна заповед не съставляват
индивидуални административни актове по чл.21 от АПК. С тези съображения съдът
прие, че оспорения мълчалив отказ не представлява индивидуален административен
акт, а е налице отказ за извършване на
фактическо действие /бездействие/ да се отпишат от актовите книги процесните
имоти като общинска собственост и квалифицира спора като такъв, касаещ бездействие на
административен орган по искане по чл. 257 АПК.
Законът
за общинската собственост в чл. 5 предвижда, че общината удостоверява
възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху
имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ, съставен от
длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, и че актът за общинска
собственост няма правопораждащо действие. Дейността по актуването и
деактуването на имотите – общинска собственост е уредена в Глава седма на Закона за общинската собственост (ЗОС). Член 64, ал. 1
от ЗОС предвижда, че имотите, които неправилно са актувани като общинска
собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало,
се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика.
Тъй като обстоятелствата, констатирани в акта за общинска собственост, съставен по надлежния
ред, имат доказателствена сила до доказване на противното, то чл. 64, ал. 2 от ЗОС предвижда, че в случаите, когато кмета на общината откаже да издаде заповед за
отписване на имота, споровете за материално право се решават по съдебен ред и
лицето, което е поискало отписването, може да докаже правото си на собственост
по исков ред.
С
приемането на Административнопроцесуалния кодекс се даде възможност за защита
на гражданите и юридическите лица срещу неоснователни бездействия на
администрацията, като чл. 257 от АПК предвижда, че бездействието на
административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може
да се оспори безсрочно.
В
настоящия случай Кмета на Община Пловдив, който е компетентен орган по смисъла
на чл. 64, ал. 1 от ЗОС, е бил сезиран с искане от жалбоподателя „Реталиум“
ЕООД с вх.№ 21 Ф-201/08.01.2021г. на Община Пловдив да отпише от актовите книги
за общинска собственост части от имоти, който са били актувани като общинска собственост
и за който молителят е представил влязло в сила решение на компетентен съд, с
което по исков ред срещу Общината е бил
признат за собственик на тези имоти. Въпреки, че от представеното доказателство
- влязло в сила решение по гр. дело № 2218/2003г. на Районния съд - Пловдив е било установено по отношение на Общината,
че жалбоподателят е собственик на процесните имоти, Кмета на Общината не е изпълнил задължението
си по чл. 64, ал. 1 от ЗДС да издаде заповед за отписването на имотите от
актовите книги за общинска собственост, като не е признал силата на пресъдено
нещо на съдебното решение.
Следователно,
след като молителят е изпълнил всичко зависещо от него и е доказал с влязло в
законна сила съдебно решение по иск за собственост, че е собственик на имотите,за
които иска отписване от актовите книги, както предвижда разпоредбата на чл. 64,
ал. 2 от ЗОС при спор за материално право, и административния орган не е
изпълнил императивното за него задължение, произтичащо пряко от нормата на чл. 64,
ал. 1 от ЗОС, за молителя е налице правен интерес да иска от съда, на основание
чл. 257, ал. 2 от АПК, да осъди административния орган да извърши действието,
предписано от посочената по-горе правна норма, а именно да издаде заповед за
отписването от актовите книги за общинска собственост, на съответните части от процесните
имоти,предмет на АОС, за които е налице идентичност с имотите, за които е
разрешен материалноправния спор за
собственост. За молителя безспорно е налице правен интерес да иска това
отписване, тъй като той е доказал по предвидения в чл. 64, ал. 2 от ЗОС исков
съдебен ред правото си на собственост върху процесните имоти и с неотписването
се засягат негови права и законни интереси, тъй като в обществото и правния мир
се създава една правна несигурност и съмнение в правото му на собственост върху
тези имоти, като биха могли да произтекат и неблагоприятни за него правни
последици - например изземването на имота по чл. 65 от ЗОС и други.
От
изложеното до тук се налага безспорния извод, че искането за осъждане на
административния орган – Кмета на Община Пловдив, да извърши действие,
произтичащо пряко от нормативен акт, като издаде заповед за отписване от
актовите книги за общинска собственост на процесните имоти, е допустимо, тъй
като за жалбоподателя е бил налице правен интерес да оспори това бездействие,
което пряко засяга неговите права и законни интереси.
Съгласно
чл. 257, ал.1 и ал.2 АПК, бездействието на административния орган по
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно,
като се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни
актове.
По
делото не съществува спор, че „Реталиум“ ЕООД е сезирало Кмета на Община Пловдив с искане за деактуване
на процесните имоти като общински, след като спорът за материалното право на
собственост между него и общината, е бил разрешен по общия исков ред, съгласно
чл. 64, ал.2 от ЗОС, с влязло в сила решение.
Както
се установява от неоспореното заключение на вещото лице по приетата СТЕ,кореспондиращо
изцяло със събраните писмени доказателства по делото, имоти
пл.№11 и пл.№12 по КРП на жилищен комплекс бул."Кишинев" - Пловдив,
одобрен със Заповед №782/13.10.1981г. попадат в северната част на ПИ с ид.
56784.510.1162 и ПИ с ид. 56784.510.664 по кадастралната карта. Имоти с
кад. №267 и кад,№268 по КП на "Отдих и култура - юг" - гр.Пловдив,
одобрен със Заповед №РД-02-14-2113/11.12.2000г. и Заповед
№РД-02-14-2278/29.12.2000г. на МРРБ попадат в северната част на ПИ с ид.
56784.510.1162 и ПИ с ид. 56784.510.664 по кадастралната карта.
Местоположението
на имоти пл. 11 и 12 по КРП на ЖК „бул. Кишинев", гр. Пловдив, спрямо
имоти 267 и 268, по кадастрален план на „Отдих и култура" - юг, гр.
Пловдив, и спрямо поземлен имот с идентификатор 56784.510.1162 по КККР на гр
Пловдив е посочено от вещото лице Р. в
Приложение 4 - комбинирана скица за процесния имот. И в текстовата и в
графичната част на заключението (Приложение 4) са посочени съответните части от
имоти с пл. № 11 и 12, по КРП на ЖК
„бул. Кишинев", гр. Пловдив, одобрен със заповед № 782/13.10.1981 г.,
както са описани в актовете за общинска собственост, които попадат в имоти 267
и 268 по кадастрален план на „Отдих и култура" - юг, гр. Пловдив, одобрен
със заповед № РД-02-14-2113/11.12.2000 г. на МРРБ и заповед №
РД-02-14-2278/29.12.2000 г. на МРРБ, съответно в поземлен имот с идентификатор
56784.510.1162 по КККР на гр Пловдив. Казано с други от неоспореното заключение
на вещото лице по приетата СТЕ, кореспондиращо изцяло със събраните писмени
доказателства по делото се установява по несъмнен начин идентичността на имотите, за които е
приключил вече визирания материалноправен спор и имотите, за които се
претендира отписване от актовите книги на Общината.
Собствеността
върху имоти с пл. № 267 и 268 по кадастрален план на „Отдих и култура" -
юг, гр. Пловдив, одобрен със заповед № РД-02-14-2113/11.12.2000 г. на МРРБ и
заповед № РД-02-14-2278/29.12.2000 г. на МРРБ, съответно върху поземлен имот с идентификатор
56784.510.1162 по КККР гр.Пловдив, в които имоти попадат, в съответните им части, имоти пл. №
пл. 11 и 12, по КРП на ЖК „бул. Кишинев", гр. Пловдив, одобрен със заповед
№ 782/13.10.1981 г., описани в горепосочените актове за частна общинска
собственост № 244/14.08.2000 г. и № 245/14.08.2000 г., е безспорно установена с
Решение № 150/12.11.2003 г., постановено по гр. д № 2218/2003 г. на XVII гр.с-в
на Пловдивски районен съд, влязло в законна сила на 28.02.2006 г. Решението на
ПРС по гр.д. 2218/2003 г. е оставено в сила с Решение по в.гр.д. 3187/2003 г.
на XIV гр.с-в на Пловдивски окръжен съд и Решение № 246 по гр.д. № 2672/2004 г.
на ВКС.
В
случая спорът за собственост е решен с посоченото по-горе съдебно решение и
същият не може да бъде пререшаван, съгл. чл. 299 от ГПК, като
влязлото в сила решение на гражданския съд е задължително за съда, който
го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България, съгл. чл. 297 от ГПК. Следователно за Кмета на Община Пловдив при осъществяването на
административната му дейност по актуване и деактуване на имоти- общинска собственост
е възникнало задължението да зачете силата на пресъдено нещо на съдебното
решение. Зачитането на силата на
пресъдено нещо се състои в задължението му да възприеме като свое скрепеното
със сила на пресъдено нещо съдебно установяване и да изхожда от него в своята
служебна дейност спрямо лицата, обвързани със силата на пресъдено нещо, като се
откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със сила
на пресъдено нещо, след като той обуславя отговора на въпроса, с който е бил
сезиран.
В случая при спор за материално
право, жалбоподателят е доказал правото си на собственост с предвиденият от чл.
64, ал. 2 от ЗОС способ, с влязло в сила решение по проведен съдебен исков
процес, че той, а не общината е
собственик на процесните имоти, от което следва, че те са престанали да бъдат общинска собственост, и за
Кмета на Община Пловдив се е породило
задължението на основание чл. 64, ал.1
от ЗОС да издаде заповед за тяхното отписване от актовите книги за общинска собственост. Като не е изпълнил това
си задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а е бездействал, Кметът на Община Пловдив е извършил
закононарушение, за което следва да бъде осъден на основание чл. 257, ал. 2 от ЗДС да извърши действието, за
което е сезиран със Заявление с вх.№ 21 Ф-201/08.01.2021г. по описа на община
Пловдив като издаде заповед за деактуване на процесните имоти.
Горното
предопределя извод за основателност на жалбата, с която е сезиран.Тя ще следва
да бъде уважена.
В
изложения смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен
съд по идентични казуси, намерила израз в Решение № 10728 от 18.07.2011 г. на
ВАС по адм. д. № 4949/2011 г., III о., Решение № 9395 от 13.07.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 10069/2018 г., IV
о., Решение № 9618 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11844/2017 г., III
о., и други.
За разноските :
При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал.1 от АПК искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателно и
следва да бъде уважено за сумата общо в размер на 2150 лв. лева, от които 50
лв. заплатена държавна такса,300 лв.
депозит за вещо лице и 1800 лева заплатено възнаграждение за защита,
осъществена от един адвокат. В случая, и с оглед възражението на представителя
на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно
договора за правна защита и съдействие, следва да се посочи, че
възнаграждението не е прекомерно, като не са налице основания за присъждането
на по-нисък размер на възнаграждението, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във
вр. с чл.144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката
и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Посочената правна норма, въвежда ограничение единствено
относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде
по - нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и
относно договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и
обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на казуса и осъщественото
процесуално представителство. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела без определен материален интерес възнагражднието е 500 лв.
Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница,
под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях
правна помощ, а самият размер (на
адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на
адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и
справедлив" размер по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА. В конкретния случай,
оказаната правна помощ по настоящото дело се изразява в изготвяне на жалба,
осъществена процесуална защита, посредством проведено пълно главно доказване и
процесуално представителство в проведените по делото две открити съдебни
заседания. Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция,
следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Мотивиран
така и на основание чл. 257, ал.2 и чл. 143, ал.1, вр. чл. 257, ал.1 АПК,
Административен съд съд Пловдив, ІІ
отделение, ХIІ състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Кмета на Община Пловдив да извърши действието, за което е сезиран
със Заявление, депозирано от „Реталиум“
ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрeс на управление гр.Пловдив,ул.“Кавала“
№ 20, ет.6, представлявано от управителя Д.М.К., с
вх.№ 21 Ф-201/08.01.2021г. по описа на Община Пловдив, като в СЕДМОМОДНЕВЕН
СРОК от влизането на решението в сила, издаде заповед за отписване от актовите
книги за общинска собственост на имоти пл.№11 и пл.№12 по КРП на жилищен комплекс
бул."Кишинев" - Пловдив, одобрен със Заповед №782/13.10.1981г., за които са съставени АОС № 244/14.08.2020г. и АОС
№ 245/14.08.2020г.,в частите им, с които
попадат в имоти с пл. № 267 и 268 по кадастрален план на „Отдих и култура"
- юг, гр. Пловдив, одобрен със заповед № РД-02-14-2113/11.12.2000 г. на МРРБ и
заповед № РД-02-14-2278/29.12.2000 г. на МРРБ, съответно в поземлен имот с
идентификатор 56784.510.1162 по КККР гр.Пловдив, находящ се в гр.Пловдив,район
Западен,бул.“Пещерско шосе“,целият с площ от 12529 кв.м., трайно предназначение
на територията : Урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско
застрояване,предишен идентификатор 56784.510.1162, номер по предходен план :
510.306, кв.86,парцел : VI-510.306,
за смесено общ.обсл. и жил. застр.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати
на „Реталиум“
ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрeс на управление гр.Пловдив,ул.“Кавала“
№ 20, ет.6, представлявано от управителя Д.М.К.
сумата в размер общо на 2 150 лева, представляващи направени по делото
разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: