ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 110
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова П.а
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503217 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл.
413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба вх. № 91303/15.11.2022 г. от
„Бигбанк АС“, Естония, чрез „Бигбанк АС – клон България“КЧТ, ЕИК
*********, чрез адвокат М. Д., срещу разпореждане № 23288/12.10.2022 г. по
ч. г. д. № 13393/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено
подаденото от жалбоподателя заявление вх.№ 73926/20.09.2022 г. за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу Д.
К. Р., ЕГН **********.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
необоснованост на атакувания акт. Сочи се, че кредитът по договора е
надлежно обявен за предсрочно изискуем на 05.09.2022 г. или 08.09.2022 г., в
съответствие с предвиденото в него и приложимите общи условия, за което са
представени надлежни доказателства, а именно изпращането на уведомление
за предсрочна изискуемост на адреса на електронната поща на
кредитополучателя и на посочения му в договора адрес, съгласно чл. 9.4 и 9.6
от Общите условия на банката, според които достатъчно е кредиторът да
докаже, че е изпратил уведомлението на посочените адреси, но не и неговото
получаване от длъжника. Поддържа се, че като е изпратила уведомлението на
1
адреса за кореспонденция на кредитополучателя, банката е положила
необходимите и достатъчни усилия за уведомяване на длъжника и връчването
се счита валидно. Изложени са доводи, че дори и да се приеме, че
предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника, предвид
тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълкувателно дело № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС първоинстанционният съд е следвало да уважи искането на
банката за вноските с настъпил към датата на заявлението падеж. Поддържа
се, че представеното към заявлението извлечение от счетоводни книги на
банката представлява редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 2,
като в него се съдържа информация дали кредитът по договора е обявен за
предсрочно изискуем, а посочването на дата и начин на обявяване на
изискуемост не е нормативно уредено изискване към съдържанието му, нито
наложено от съдебната практика. Сочи се, че извлечението е подписано от
надлежно упълномощено за това лице. Относно претендираната със
заявлението договорна лихва в размер на 427,07 лева се сочи, че периодът, за
който се претендира същата е посочен в конкретизиращата молба, като
разминаването с цифрите от погасителен план се дължи на обстоятелството,
че със заявлението се претендира лихва към датата 02.09.2022 г., а не към
05.09.2022 г., в който случай лихвата би била 443,01 лева. По отношение на
лихвата за просрочие в размер на 176,97 лева се поддържа, че се касае за
техническа грешка, довела до разминаване между посочената в заявлението,
извлечението и уточнителната молба начална дата на нейното начисляване,
като за такава следва да се приеме датата, посочена в заявлението - 06.07.2022
г. Относно претендираната лихва за просрочие за времето от подаване на
заявлението до окончателното плащане в размер на 22,90% се поддържа, че
същата е конкретизирана в заявлението, като практически е законната лихва
от 10% увеличена с договорната лихва от 12,90%, която съгласно договора,
при забава се начислява, като сбор от посочените стойности. В случай, че
съдът прецени същата за недължима в така претендирания размер, се
поддържа, че следва да се присъди най-малко законната лихва за забава от
10%. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и вместо това издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по заявлението. Претендират се
разноски.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
2
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството по ч. г. д. № 13393/2022 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по подадено от „Бигбанк АС“, Естония, чрез „Бигбанк АС – клон
България“КЧТ, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от
счетоводните книги на банката - заявител и изпълнителен лист срещу
длъжник Д. К. Р., ЕГН ********** за предсрочно изискуеми задължения за
главница по Договор за потребителски кредит № CL-BGC-
22001747/14.06.2022 г. в размер на 15000,00 лева; 427,07 лева – договорна
лихва; 176,97 лева – лихва за просрочие за периода 06.07.2022 г. – 20.09.2022
г.; лихва за просрочие в размер на 22,90% от 21.09.2022 г. до изплащане на
вземането; 20 лева – компенсация за действия по възстановяване на вземане;
10 лева – компенсация на разходи за и предоставяне на услуга за
уведомяване; разноски, свързани със събирането на дълга – дължими на
основание чл. 8.3 от ОУ към договора за потребителски кредит, съгласно
които от кредитополучателя се изисква да обезщети кредитора за
основателните разноски, свързани със събирането на дълга, в размер, който е
приложим към съответния момент, в това число – държавна такса за издаване
на заповед за изпълнение в размер на 312,68 лева.
С разпореждане № 21694/21.09.2022 г. заявлението е оставено без
движение до отстраняване на следните нередовности: заявителят да посочи
период на лихвата по т. 9 б от заявлението – начална и крайна дата, да
конкретизира претенцията си за лихва за просрочие в размер на 22, 90 % за
период след подаване на заявлението, да посочи дата и начин на настъпване
на изискуемостта на вземането, да представи редовно извлечение от
счетоводни книги на банката, вкл. и удостоверяващо настъпване на
предсрочната изискуемост, да представи доказателства за представителната
власт на лицето, подало заявлението, както и да завери с ел. подпис всички
документи, които не са ел. подписани, респ. да изпрати същите надлежно
заверени на хартиен носител.
В дадения срок от заявителя е постъпила молба вх.№
79828/10.10.2022 г., с която се уточнява, че договорната лихва от 427,07 лева
3
се претендира за период съгласно колоните с посочени дати по таблица;
лихвата за просрочие в размер на 22,90% за период след подаване на
заявлението, е уговорена в раздел „ставка на лихвата за просрочие“ на
договора; договорът за кредит следва да се счита за обявен за предсрочно
изискуем на 05.09.2022 г., когато на кредитополучателя е изпратено на
посочения в договора имейл адрес, уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост; посочено е, че липсва законоустановено изискване извлечението
да съдържа посочване на дата и начин на обявяване на изискуемост; изложени
са съображения относно наличието на представителна власт на лицето
подписало извлечението и се сочи представяне на надлежно заверени преписи
на посочени документи.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което посоченото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е
отхвърлено първостепенният съд е приел, че банката – кредитор не е
упражнила по съответен ред правото си да направи кредита предсрочно
изискуем, представеното извлечение от счетоводните книги на банката не е
редовно от външна страна, претенцията на заявителя е неясна и неточна
относно заявените размери и периоди на сумите представляващи договорна
лихва и такава за забава, включително претенцията за лихва за забава е
приета за неоснователна предвид разясненията по тълкувателно решение №
3/27.03.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
доколкото при обявена предсрочна изискуемост, освен непогасения остатък
от предоставената по договора сума (главницата), може да се претендира и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането.
Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на
заповед за изпълнение относно претендираните със заявлението суми, е
правилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, за да бъде
постановено от съда незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист, е
необходимо вземането на кредитора да произтича от документ, посочен в чл.
417 от ГПК, документът да е редовен от външна страна и да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На следващо място в чл.
411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва да
4
откаже издаването на заповед за изпълнение, независимо от наличие на
предпоставките по чл. 418, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Доколкото длъжникът в
настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи и на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т.
3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така
и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на
Закон за защита на потребителите.
В настоящия случай, представеното от заявителя извлечение от
счетоводни книги относно вземания на банката заявител по договор за кредит
при настъпила предсрочна изискуемост, не представлява редовен от външна
страна документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК. Съображенията са
следните:
Вземането следва да бъде индивидуализирано в извлечението от
счетоводни книги, като досежно претендираното такова за договорна
(възнаградителна) лихва от 427,07 лева това не е сторено. В счетоводното
извлечение същото е посочено, като размер, но не и като период, за който се
отнася. В уточнителната молба от банката за първи път се сочи таблица, от
съдържанието на която се установява, че договорната лихва от 427,07 лева се
претендира за период 14.06.2022 г. до 02.09.2022 г. Последното не
съответства на данните от извлечението (таблица по т. 1 относно броя на
неиздължените на падежа вноски), в което изрично е посочено, че
просрочените вноски са три, с падежи съответно 05.07.2022г.; 05.08.2022 г. и
05.09.2022 г., общата просрочена сума по тях е 687,27 лева, а част от нея е
договорна лихва от 443,01 лева. Не е ясно отношението на датата 02.09.2022
г. и към посочената в извлечението сума от 176,97 лева, представляваща
лихва за просрочие, при изчисляването на която за периода 02.09.2022 г. до
20.09.2022 г. лихвата за просрочие е начислена върху главница от 15 000,00
лева, при заявена в уточнителната молба дата на настъпване на предсрочна
изискуемост на целия дълг – 05.09.2022 г., а не 02.09.2022 г. Въпреки
изричните указания на заповедния съд до заявителя, в дадения срок
последният не е представил извлечение от счетоводните си книги, в което
коментираните две претендирани вземания да бъдат индивидуализирани по
начин непротиворечащ на останалата, посочена в извлечението и в
заявлението информация. Допълнителните изявления в жалбата в тази насока
и представените към нея писмени доказателства не следва да бъдат взети
5
предвид, доколкото действията са предприети след определения от
заповедния съд срок и при указани последици от неизпълнение на указанията
в срок (чл. 101, ал. 3 от ГПК).
Отделно от това настоящата инстанция намира, че предсрочната
изискуемост на предявеното вземане за главница по договора за кредит не е
удостоверена съгласно изискването на чл. 418, ал. 3 от ГПК. Според
посочената разпоредба, настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит, следва да бъде удостоверено с официален
или с изходящ от длъжника документ. Представената към заявлението и
молбата уточнение разпечатка за изпратено съобщение до електронния адрес
на длъжника (л. 19 от делото на РС) не е такъв документ. Същото се отнася и
до товарителницата на л. 29 от делото на РС, в която изобщо не е отразено
името на получателя. В същото време съществува обоснована вероятност
клаузата на чл. 9.4 от Общите условия на банката, която фингира само
изпратеното уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, като
получено, да е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП – като
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и потребителя. Практически същата освобождава
кредитора от задължението му да уведоми кредитополучателя за настъпилата
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, като преценката за това
положена ли е дължимата грижа, за да се доведе до знанието на длъжника
изявлението за предсрочна изискуемост на банката, (решение №
40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на ВКС, I т. о., решение №
148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/15 г. на ВКС, I т. о. и решение №
101/19.09.2019 г. по т. д. № 439/2017 г. на ВКС, II т. о.), може да бъде
извършена само в състезателно исково производство между страните.
В същото време касателно претендираните със заявлението лихва за
просрочие от 176,97 лева за периода от 06.07.2022 г. до 20.09.2022 г., както и
такава за периода от 21.09.2022 г. до изплащане на вземането в размер на
22,90% от просрочените плащания е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, предвиждаща, че когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
6
С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за липсата
на предпоставките по чл. 418, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, а в същото време наличие
на тези по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, което от своя страна прави
законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист за вземанията, предявени с процесното заявление.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се
явява неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 23288/12.10.2022 г., постановено
по ч. г. д. № 13393/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7