Решение по дело №315/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  06.І.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на десети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване  на вземане, с правно основание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

В исковата молба се твърди, че на 19.VІІІ.2016г. между „....” АД -като Заемодател и ответницата А.А.В. -като Заемател, бил сключен Договор за паричен заем № 2623097 при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Сочи се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1000лв., а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. Страните по договора се  съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 2518826. Направени били изрични изявления за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Твърди се, че В. се задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1 140.36 лв., ведно с договорната лихва на 34 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 57.84 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

По договора за паричен заем, В. е извършила плащания в общ размер на 808.00лв. и към настоящия момент дължимата главница била в размер на 648.07лв.

Проц.представител на ищеца счита , че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2623097 от 19.VІІІ.2016г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 56.27лв. за периода от 27. VІІІ.2016г. до 15.ІV. 2017г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Сочи се , че в сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 499.22 лв.

Твърди се, че между „....” АД и ищеца по делото бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.І.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.ХІІ.2017 г. между „..” АД, ЕИК ... и „...." ООД, ЕИК ...., по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „.....” ООД - изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Проц. представител на ищеца твърди, че ищцовото дружество депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за процесната сума. По Заявлението била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, като в двуседмичния срок В. възразила срещу същата , което породило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че „....” ЕООД има следните вземания срещу А. А.В. по Договор за паричен заем № 2623097 /19.VІІІ.2016г.: 648.07 лв. главница;  56.27лв. договорна лихва за периода от 27.VІІІ.2016г. до 15.ІV.2017г.; 499.22 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мора-торна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 113.30лв. за периода от 16.ІV. 2017г. – (датата на последната погасителна вноска на паричния заем) до 14.ХІ. 2018г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение), ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира се присъждане на съдебни разноски .

 

Ответницата А.А.В., не е открита на установените по делото адреси и не и е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия.  С Определение № 445/ 14.VІ.2019г. за особен представител на ответника е назначен адв. В. ***.

В срока по чл.131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от адв. В. А. ***, в качеството на особен представител на ответницата , в който е изразено становището, че предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е допустим. Оспорва се иска като неоснователен,тъй като ищецът нямал вземане към
ответницата поради липсата на надлежно извършена цесия на вземане.

Оспорва се дължимостта на претендираната неустойка изцяло поради нищожността на клаузата на чл.4 ал.2 от договора поради заобикаляне на закона или респ. противоречието й с добрите нрави. Въпросната неустойка била определена не във връзка с изпълнението на основните задължения по договора, а на допълнително такова – осигуряване на обезпечение. Особения представител счита, че начина на определянето й фактически представлява заобикаляне на закона като е дало възможност на кредитора да уговори по-голямо от допустимото от закона възнаграждение, представяйки го формално като неустойка, тъй като кредиторът е сключил договора и без да е налице при сключването му поисканото обезпечение. Неустойката била уговорена и в протворечие с чл.92 ал.2 от ЗЗД поради нейната прекомерност спрямо главното задължение.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните  прие за установено следното:

 

Искът е допустим. Подаден е в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Не се спори, че на 19.VІІІ.2016г. между „...” АД -като Заемодател и ответницата А.В. -като Заемател, е сключен Договор за паричен заем № 2623097. по силата на договора Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1000лв., а заемополучателя  усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор. Договорено между страните по договора е че със сключването му, ще се рефинансира текущият заем на ответницата по Договор за паричен заем № 2518826. Ответницата от своя страна се задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1 140.36 лв., ведно с договорната лихва на 34 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 57.84 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

Не се спори, че между „...” АД и “.....“ ООД,  ЕИК ..., на 30.І.2017г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.ХІІ.2017г. по силата, на които вземането от ответницата В. е прехвърлено в полза на ищцовото дружество  - изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По делото ищецът не представя доказателства за надлежно уведомяване на длъжника, че задължението му е прехвърлено нито по реда на сключения договор за прехвърляне на задължения, нито по реда на ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал.4 от ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията и това уведомление има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на негово задължение, т.е., срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало между длъжника и стария кредитор по повод техни правоотношения, то напълно логично законодателят е въвел изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от стария кредитор. Само чрез едно такова уведомление от стария кредитор до длъжника ще може последният да узнае спрямо кое лице е длъжник, т.е., кое е лицето, легитимирано да търси това задължение, съответно от кой момент. В този смисъл съдебната практика приема, че само съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/ е правно релевантно за момента на уведомяването на длъжника и от този момент  настъпват очакваните правни последици. Казаното пък налага извода, че съобщението,  извършено от цесионера /новия кредитор/ не може да породи тези правни последици. А в настоящия казус липсва дори и такова, въпреки договореното между цедента и цесионера.

От представеното от ищеца и прието като доказателство „Уведомление”, според настоящия състав на съда не може да се направи какъвто и да било, още по-малко обоснован извод, че длъжника – ответник по делото е бил надлежно  уведомен за сключения между „....” АД и ищцовото дружество договор за цесия . От посеченото „ Уведомление „ не става ясно на първо место кога е изготвено, нито пък има отразяване въобще да е било изпращано до ответника по делото. 

В изложения смисъл съдът намира, че ищецът в настоящото производство не доказа по несъмнен начин вземането си срещу ответника, т.е., не успя по пътя на пълното и главно доказване да установи основателността на своя иск, поради което същият ще следва да се отхвърли.               

Доколкото ответника по делото не прави искане за присъждане на деловод-ни разноски и не представя доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне по чл.78 ал.3 от ГПК.

Водим от горното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от “....“ ЕООД,  ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.” ...“ № ... , представлявано от Т. Я. К., чрез пълномощника Д.А. юрисконсулт, против А.А.В. ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че последната  в качеството си на Заемополучател по Договор за паричен заем № ...,сключен на 19.VІІІ.2016г. с „...” АД, на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/  от 30.І.2017г. и Приложение № 1 към него от 01.ХІІ.2017г., сключен между „...” АД, ЕИК ... и „...” ООД, ЕИК ...., по силата на които вземането на „...” АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 2623097 / 19.VІІІ.2016г., е прехвърлено в собственост на „....“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, дължи сумите както следва:  648.07лв. главница;  56.27лв. договорна лихва за периода от 27.VІІІ.2016г. до 15.ІV.2017г.; 499.22 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 113.30лв. за периода от 16.ІV.2017г. – (датата на последната погасителна вноска на паричния заем) до 14.ХІ.2018г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение), ведно със законната лих-ва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окон-чателното изплащане на дължимите суми, които суми са присъдени в заповедното про-изводство по ч.гр.д. № 1179 по описа на Районен съд- Харманли за 2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                                                   Районен съдия: ........................