Р Е Ш Е Н И
Е
Номер: 6 07.02.2023 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
при
секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Емил Е. разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 127 по
описа за 2022 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с
чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
жалба на Ц. А. А. от гр. Р., ул. *** № **, чрез адв. М. Е., срещу Решение № 220 от 16.11.2022
год., постановено по АНД № 543 по описа за 2022 год. на Районен съд – Разград.
С него е потвърдено НП № 22-1075-000932 от 05.08.2022 год. на началник група в
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград, в частта с която на жалбоподателя
са наложени административни наказания глоба от 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че решението
на районния съд е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че с НП касационният
жалбоподател е наказан за всички форми на деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а
в АУАН е описана само една – отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, т.е. нарушителят бил наказан за нарушение, което не е констатирано с АУАН. На следващо място
твърди, че в случая не е налице отказ от страна на нарушителя, тъй като е описано че не е подал достатъчен обем
въздух. Твърди се също, че е нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като
не му били разяснени правата да избере по кой начин да бъде установена
употребата на алкохол - дали с техническо средство, с доказателствен анализатор
или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, както и не му е дадена възможност да избере начина. Според касатора изводите на съда не
кореспондирали с доказателствата по делото и
почиват на предположения. Жалбоподателят иска съдът да отмени решението
на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление, както и да му
присъди направените в производството пред двете инстанции разноски.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР –
Разград, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт С. М., оспорва
жалбата като неоснователна и иска от съда да потвърди въззивното решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
Следва да се посочи, че по наведеното в касационната
жалба касационно основание „необоснованост” на въззивното решение настоящата инстанция не може да се произнесе,
тъй като то не е посочено в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, към която
препраща чл. 63в от ЗАНН. В настоящото
производство се прилага само редът по АПК, но не и посочените в неговия чл. 209
касационни основания.
За да постанови решението си, районният съд е приел от
фактическа страна, че НП е издадено въз основа на АУАН № 611733 от
24.07.2022г., съставен срещу жалбоподателя за това, че на 24.07.20 22г. в 00.25
ч. в гр.Разград на кръстовището на ул. „Крали Марко” и ул. „Ильо войвода” управлява
собственият си мотоциклет „Ямаха Неос 100” с рег.№ ** **** *, като отказал да бъде изпробван за употреба на
алкохол в кръвта с техническо средство „Алкотест
Дрегер” с фабр. номер ARPM-0423 - не вкарвал
достатъчно въздух в техническото средство. В акта също така било описано, че на
водача е издаден талон за изследване номер 083829, както и че не носи СУМПС и
контролен талон към СУМПС. Описаните деяния били квалифицирани като нарушение
на чл.174, ал.3 пр.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По делото е приобщена административнонаказателната
преписка, а като свидетел е разпитан актосъставителят. Свидетелят е посочил, че
водачът е бил спрян, тъй като при обход полицейските служители забелязали, че
по ул. Любен Каравелов се движи мотоциклет, чиито водачът бил без поставена
каска. По тази причина продължили след него, при което водачът ускорил
скоростта, но впоследствие бил спрян до ул. „Хъшове”. При проверката се
установило, че същият няма никакви документи, както лични, така и за МПС. Полицейските
служители забелязали, че водачът е във видимо нетрезво състояние - при
спирането паднал с мотора, лъхал на алкохол, залитал и говорът му бил на видимо
употребил алкохол човек. Предприели действия да го изпробват с техническо
средство „Алкотест Дрегер”. Било му обяснено многократно как трябва да вдиша
въздух в техническото средство. Лицето
направило около 7-8 опита, но тестът не могъл да бъде извършен, тъй като не
вкарвал достатъчно въздух в техническото средство. Свидетелят заявил на
жалбоподателя, че ще му издаде талон за медицинско изследване, но той отказал да подпише както него, така и акта,
което било удостоверено с подпис на свидетел.
При така установените факти районният съд е приел от
правна страна, че при издаване на АУАН и НП са спазени стриктно разпоредбите
досежно тяхното съставяне. Същите са издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание. Констатираното нарушение е индивидуализирано по
място и време, като е описано и конкретното извършеното от обективна страна,
което впоследствие е подведено под съответната за това правна норма.
Районният съд приел
за установено по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП. На 24.07.2022 г. той е имал качеството на водач на МПС, което е
било спряно за проверка от контролните органи, които предвид държанието му и
мириса на алкохол, в съответствие с установените правила са поискали да му
извършат проверка за наличие на алкохол
в кръвта с техническо средство. Районният съд посочил,че в качеството на водач
на МПС, жалбоподателят няма право да откаже да бъде проверен с техническо средство за наличие на алкохол,
като следва да стори необходимото тестът да бъде валиден, т.е. техническото средство да
отчете, че опита е успешен и да покаже количеството алкохол в издишания от
водача въздух. В случая той не е сторил
това, както и е отказал да изпълни
предписание за медицинско изследване на кръвта. По отношение размера на
наказанието съдът е посочил, че то е определено в абсолютен размер и няма възможност за намаляване.
Разградският административен съд намира, решението на
районния съд за правилно.
Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка след
като е събрал относимите към правния спор
писмени и гласни доказателства, които
е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
въз основа на закона. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя. Пред въззивната инстанция касаторът е правил
възражение единствено, че не е извършил описаните нарушения, че
е налице несъответствие между описаното в АУАН и в НП хипотези на нарушението по чл. 174, ал.
3 и коя е формата на изпълнителното деяние, както и че в случая не е
налице отказ от извършване на проверка
като волеви акт. По тези възражения
съдът се е произнесъл в мотивите на въззивното решение. Изводите на съда не
почиват на предположения, а на установените по безспорен начин факти от
значение за правния спор, поради което твърдението на жалбоподателя в противна
насока, е неоснователно и недоказано.
Наред с това следва да се посочи, че съществените
нарушения на процесуалнте правила са посочени в чл. 348, ал. 3 от НПК,
каквито касационната инстанция намира,
че не са допуснати от районния съд.
Ето защо твърдението на касационния жалбоподател, че
решението на районния съд е постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неоснователно и недоказано.
Решението съответства и на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е административно
наказателна и материално правна по своя характер норма, тъй като съдържа правилото
за поведение и санкция. Правилото за поведение, което се съдържа в нейната хипотеза е, че водачите на МПС са
длъжни да търпят да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Това им задължение се изпълнява под страх от
налагане на административно наказание, като в диспозицията на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
описано съставомерното поведение – отказ на водача, както и възможните форми на
изпълнителното деяние, които не могат да бъдат тълкувани като избор – нормата е
административно наказателна и императивна. Наказателните разпоредби описват фактически съставомерните деяния и
чрез осъществяване на което и да е от тях се осъществява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. С оглед
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 водачите нямат право на отказ да бъдат проверени
на място с техническо средство за употреба на алкохол, след като този им отказ
е обявен за наказуемо деяние. В разпоредбата на
чл. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози / Наредбата/ е казано
следното: При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните
органи по ЗДвП разпореждания и указания,
освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго
нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот
или здраве. Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена
такава. Законодателя борави с термина "задължението" да бъде проверен
като начинът се избира от контролните органи според състоянието на водача и
техническите възможности, а не от него самия. Освен това всяко поведение, което
препятства проверката, се приема за отказ, тоест квалифицира се правно като
деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Предвид
различните начини за проверка на място – с техническо средство за алкохол, а
когато не е възможно с други средства, законодателя е предвидил две различни
форми на изпълнителното деяние в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, при
осъществяване на която и да е от тях, водачът извършва административно
нарушение и подлежи на административно наказание. По силата на чл. 3 от
Наредбата при извършване на проверка на място концентрацията на алкохол в
кръвта се установява с техническо средство. В тази хипотеза и органите нямат
право на избор, още по-малко такъв е предоставен на физическото лице – водач.
Когато проверката с техническо средство е невъзможна, поради физическото
състояние на лицето – чл. 3а т. 3 и чл. 5 от Наредбата, тогава отказът по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се
осъществява, чрез втората предвидена форма на изпълнително деяние " или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване”. Формалното административно нарушение, се описва в правната норма
чрез посочване на възможните форми на изпълнително деяние, което не може да
бъде тълкувано като избор на начина и средството за проверка, тъй като това
поведение е диспозиция на административно наказателна разпоредба, съдържаща
задължително и общо валидно правило за поведение, скрепено с административно
наказание.
В случая жалбоподателят не е изпълнил указанията на
контролните органи на мястото на проверката
и е възпрепятствал възможността да бъде проверен като не е вкарал въздух в техническото средство по указания от
органите начин, поради което правилно и
обосновано е прието, че с противоправното си деяние от обективна и субективна
страна е осъществил състава на вмененото административно нарушение по чл. 174,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Без значение за
правния спор в случая е дали касаторът е получил талона за медицинско
изследване, дали го е изпълнил или не и
по каква причина.
Противно на твърдяното от касационния жалбоподател
фактическото описание на нарушение в АУАН и в НП са идентични.
Дадената в НП правна квалификация на нарушението в диспозитива на НП е
правилна и съответства на описания фактически състав. Наказаното лице е разбрало в какво точно е обвинено от фактическа страна и
въз основа на коя правна норма са
наложени административните наказания.
Ето защо твърдението на касационният жалбоподател, че
с НП е наказан за нарушение, което не му е вменено с АУАН е неоснователно.
Неоснователно е твърдението на касатора, че контролните органи не са му разяснили правото да избира начина на
установяване на алкохол в кръвта – с доказателствен анализатор или химическо
или химико-токсилогично изследване, с
което са опорочили проверката. На първо място позоваването му на чл. 4, ал. 4
от Наредбата е неоснователно, тъй като такава разпоредба няма. Вероятно е имал
предвид чл. 6, ал. 4 от Наредбата, но
нарушение на същата не е налице, тъй като въобще не е възникнала предвидената в
нея хипотеза. Противно на твърдяното от касатора, той не е възразявал срещу
резултатите от техническото средство,
защото такъв резултат изобщо не е показан от техническото средство, поради
това, че нарушителят не е изпълнил указанията на контролните органи и по
същество е отказал проверка с техническото средство. На следващо място е безспорно установено, че той въобще е
отказал да се подпише където и да е и да получи талона по чл. 3, ал. 2 от Наредбата в т.ч. и да избере начина на изследване.
Отделен е въпросът, че това обстоятелство е без значение, тъй като на нарушителя е вменено като нарушение отказ
да бъде изпробван с техническо средство на място.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, предполагащи отмяна на
решението и то следва да бъде оставено в сила
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция. Същите са своевременно
предявени и доказани в размер от 100 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение,
определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 220 от 16.11.2022 год.,
постановено по АНД № 543 по описа за 2022 год. на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА Ц. А. А. с ЕГН ********** от гр. Р., ул. ********** № ** да заплати на
Областна дирекция на МВР – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 / сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/