№ 1496
гр. Велико Търново, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110102161 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. Й. М., с която се иска
да бъде прието за установено по отношение на „Ф. и.“ ЕАД, че ищцата не
дължи сумата от 1 690.38 лева, за която е издаден изпълнителен лист по ЧГД
№ 5407/2010 г. на Районен съд – Велико Търново, поради погасяване на
задължението по давност.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
5407/2010 г. на Районен съд – Велико Търново, срещу нея е образувано изп.
дело № 2002/2014 г. по описа на ЧСИ Александър Бизов, което е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Заявява, че впоследствие – на 3.1.2024 г. е
образувано изп. дело № 1/2024 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, като
сочи, че в периода от 8.11.2018 г. до 7.11.2023 г. срещу нея не са предприемане
изпълнителни действия, поради което вземанията по изпълнителния лист за
погасени по давност.
Ответникът изразява становище за недопустимост на иска при
твърдението, че понастоящем срещу ищцата няма висящо изпълнително дело
въз основа на процесния изпълнителен лист.
В проведеното открито заседание пълномощникът на ищцата поддържа
исковата молба и моли за нейното уважаване.
1
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не заема
допълнително становище по иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 5407/2010 г. на Районен съд – Велико
Търново, срещу длъжника К. Й. М. е образувано изп. дело № 2002/2014 г. по
описа на ЧСИ Александър Бизов. С постановление от 16.11.2023 г.
изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК –
поради настъпила перемпция. След прекратяване на делото на гърба на
изпълнителния лист съдебният изпълнител е отбелязал, че последното
валидно изпълнително действие /запор на трудово възнаграждение/ е
извършено на 7.11.2018 г.
Впоследствие по молба на цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от
3.1.2024 г. срещу длъжника К. Й. М. е образувано изп. дело № 1/2024 г. по
описа на ЧСИ Ивелина Цанкова.
След образуване на изпълнителното дело на 8.4.2024 г. са наложени
запори върху банкови сметки на длъжника и върху получаваните от същия
трудови възнаграждения.
На 31.5.2024 г. по делото е постъпила молба от взискателя с искане за
прекратяване на производството, като с постановление от 2.8.2024 г. делото е
прекратено.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил
факта, от който извежда основанието за отричане правото на ответника –
изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното
начало, следва да установи дали това основание за погасяване се е
реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото
реализиране – да уважи иска.
Възражението на ответника за недопустимост на иска, основано на
цитираната в отговора на исковата молба съдебна практика, е неоснователно,
2
доколкото въпросната практика разглежда друга хипотеза – приключване на
изпълнителното дело заради осъществено принудително изпълнение. От
друга страна, ищецът има интерес от иск за несъществуване на вземането и
когато не е заплашен непосредствено от принуда /процесуална или
извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на иска
/Определение № 95/22.2.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г.о. и
Определение № 338/18.7.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г.о./,
поради което прекратяването на изпълнителното дело не води до
недопустимост на иска. Тук следва да се съобрази и практиката на ВКС,
според която длъжникът-ищец има правен интерес от установяване, че не
дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице
изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и
при прекратено изпълнително производство. Наличието на изпълнителен
титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по
всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска
установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител
не може да я зачете /Решение № 60282/19.1.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на
ВКС, III г.о./. При заведен отрицателен установителен иск, независимо от
липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към
момента на предявяването му, правната сфера на ищеца се явява накърнена и
само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед
упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл.
спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори
такива да не биха били заявени, достатъчен е безспорният интерес на ищеца
от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си,
доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните
действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме
риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи
правната му сфера /Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. гр. д. № 1660/2020
3
г. на ВКС, I т.о./. При уважаване на отрицателния установителен иск за
съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза
взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето
защо преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл. 439
ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на
изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това
прекратяване. Правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК е
налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник,
въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително
производство. Прекратяването на изпълнителното производство по искане на
взискателя на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е свързано с отказ от права и няма
за правна последица погасяване на правото да се иска въз основа на
изпълнителния лист отново да бъде образувано изпълнително производство
/Решение № 50041/10.5.2023 г. по т.д. № 20/2022 г. на ВКС, I т.о./.
По съществото на спора:
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно
установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че
вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение,
поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на
общата 5–годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително
действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено
в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. От друга
страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния
4
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изп. дело № 2002/2014 г. на ЧСИ Александър Бизов е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което в
периода от образуването му до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла. Както е посочено в ТР №
3/28.3.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., погасителната давност относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР № 2 по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е започнала да тече от 26.6.2015 г. В
случая давността относно процесното вземане по отношение на длъжника е
започнала да тече на 7.11.2018 г., когато е извършено последното
изпълнително действие /запор върху трудово възнаграждение/ и е изтекла на
7.11.2023 г., което прави основателен предявения иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да се присъдят
сторените от нея разноски в размер на 791.62 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф. и.“ ЕАД, ЕИК ***,
че правото на принудително изпълнение срещу К. Й. М., ЕГН ********** за
събиране на сумата от 1 559.20 лева, представляваща сбор от неплатена
главница в размер на 1 410.00 лева и мораторна лихва в размер на 149.20 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 2.12.2010 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и на сумата от 131.18 лева,
представляваща направени по делото разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 5407/2010 г. на Районен съд – Велико Търново, е
погасено, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Ф. и.“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на К. Й. М., ЕГН **********
сумата от 791.62 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
5
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6