Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ – 128 12.11.2018 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На шестнадесети октомври
година 2018
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Таня Евтимова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1261 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 28015/03.07.2018г. на БРС от ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32890 -
гр.Бургас, с адрес за призоваване: Военно Формирование 32890 - гр.Бургас,
п.к.8140, ст.ю.к.Соня Безергянова-Николова, против решение № 1223/11.06.18г. по гр.д.№ 648/16г. на БРС, в
частта, с която съдът е уважил
осъдителните искове на А.С.А., съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Генерал
Гурко“ № 18, ет.3, адв.М.Пушева, против ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32890 - гр.Бургас,
за заплащане на неизплатено възнаграждение за фактически отработено служебно
време над месечната продължителност на служебното време и некомпенсирано с
почивки, за исковия период – 01.11.2003г.
– 30.10.2015г., ведно с обезщетение за забавено плащане за съответния
период и е осъдил въззивника да му
заплати направените разноски и държавна такса. Заявява, че решението не е
правилно в горната част и моли да бъде отменено, като исковете бъдат изцяло
отхвърлени. Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Не ангажира нови
доказателства. Моли за присъждане на разноски.
А.С.А., съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Генерал Гурко“ № 18, ет.3, адв.М.Пушева, е оспорил, чрез процесуалния си
представител адв.М.Пушева, въззивната жалба на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32890 -
гр.Бургас в надлежно депозирания отговор. Заявява, че е необоснована и моли
решението на БРС да бъде потвърдено в тази обжалвана част. Не ангажира нови
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Предявените искове пред районния съд са
с правни основания чл.194, ал.3 във вр. с чл.195, ал.3 от ЗОВСРБ, респективно
чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./ във вр. с чл.158, ал.2 от Правилника за кадровата
военна служба /ПКВС/ и чл.250, ал.1, изречение 2-ро от ЗОВСРБ /отм./, чл.212 и
чл.199 от ЗОВСРБ – по отношение на претенцията за заплащане на извънреден труд,
както и чл.136а, ал.5 КТ – по отношение на предявения при условията на
евентуалност иск за заплащане на обезщетение за отработеното и некомпенсирано с
почивки удължено служебно време, както и чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от А.А. против Военно Формирование 32890 - гр.Бургас. Въззиваемият
твърди, че е бил на военна служба в поделение 26970 и 22480 и двете – пряко
подчинени и попадащи в състава на ВФ 32980, гр.Бургас, в периода 16.10.2001г.
до 30.10.2015г. За времето на служене твърди, че е положил дежурства по график в
съответните поделения на ВМС към Министерство на отбраната на РБ, а именно
поделение/военно формирование 32920 Бургас: 22480 - Бургас и военно
формирование 26970 – Бургас, като е надвишил законоустановеното служебно време
с общо 504 дни, равняващи се на 4032 часа. В резултат от това са му се полагали
почивки, които не е ползвал. Твърди, че за увеличеното служебно време, за което
не е компенсиран, му се дължи заплащане на положения труд, както за извънреден
такъв. На изложеното основание моли да бъде осъден въззивника-ответник да му
заплати сумата от 17 861.76лв.,
ведно с лихвата за забава от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира също така заплащане на мораторна лихва върху
отделните главници за всеки един от месеците, в които е полагал некомпенсиран труд,
начиная от месеца, следващ този, в който е положен трудът, до завеждане на
исковата молба или за общ период, считано от 01.01.2001г. до 30.10.2015г., така
както е описано по исковата молба в общ размер от 1000лв.
На следващо място, при условията на
евентуалност, претендира заплащане на сумата от общо 26203.77лв., представляваща обезщетение за отработено от него и
некомпенсирано с почивки удължено служебно време над нормативно определеното
служебно време за периода 01.11.2001г. – 20.10.2015г. в общ размер от 504 дни
или 4032 часа на обща стойност от 25 497.28лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Моли, също така, да му бъде
присъдена и сумата от 716.49лв.
мораторна лихва, представляваща общия сбор на дължимите обезщетения за забава
върху всяка просрочена месечна сума, считано от прекратяване на служебното му
правоотношение – 31.10.2015г. до 08.02.2016г. – датата на завеждане на исковата
молба.
Моли за заплащане на съдебно-деловодните
разноски. Ангажира доказателства.
Въззивникът е оспорил исковата молба.
Заявява, че не е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по
реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни
становища. Също ангажира доказателства.
В хода на производството исковете са изменени
след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното с.з. на 21.05.2018г. са
уточнени, както следва: основният иск за заплащане на труда, положен за
увеличеното служебно време, който следва да се заплати като извънреден такъв, е
намален до размера на сума общо от 15050.51 лв. за периода 01.11.2003 г. до 30.10.2015г.,
като претендира законна лихва върху тази главница, считано от завеждане на
исковата молба; размерът на мораторната лихва върху същата главница, както е
конкретизиран първоначално по периоди, е увеличен на 13088.81лв. Предявеният
иск за заплащане на извънреден труд, положен в превишаване на служебното време,
е изменен на 25 491.64 лв., ведно със законната лихва върху тази главница,
от завеждане на иска до окончателното й изплащане, а мораторната лихва върху
тази сума е изменена на 699.22 лв. и разноските по делото. Изменението е прието
в о.с.з. на 21.05.2018г.
Видно от приложените на стр.6-17 договори
за кадрова военна служба и допълнителни споразумения към тях, сключени между
въззиваемия и МО, Поделение 32 890, въззиваемият е прослужил време като
кадрови военнослужещ от 16.10.2001г. до 30.10.2015г., когато със Заповед №
ЛС-01-46/26.10.2015г. на Командира на военно формирование 22 480 - Бургас договорът му за кадрова военна служба е
прекратен и той е освободен от военна служба
и зачислен в запаса, а със Заповед № ЛС-01-50 от 30.10.2015г. е отчислен от списъчния състав
на ответното формирование. Не се спори, че първоначално е назначен на длъжност
„К. о. м.” в Поделение 26970 – Бургас, със звание „к. м.”. В последствие са
сключвани допълнителни споразумения и срокът на договора за военна служба е
продължаван. През 2010 г. е преназначен на длъжност „писар“, звание „старши
матрос“ във Военно Формирование 32890 - гр. Бургас, поделение 22480 – стр.13. Впоследствие
е преназначен на длъжност „Н. на о. в а. о. в с. „С. и о.“ в сектор „Л.“ на
фрегата във ВФ 22480 – стр.16. Горните изложени твърдения, както и това, че
страните са били в служебно правоотношение не са оспорени от въззивника, затова
по реда на чл.153 съдът ги приема за
установени.
След прекратяване на договора за военна
служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса със
заповед на Командира на Военно Формирование 22480 – Бургас № ЛС-01-50/30.10.2015г.
(стр.19), е заповядано
да му бъдат начислени и изплатени парични обезщетения за прослужени 14 години
кадрова военна служба в размер на 15 574.58 лв. на основание чл.227, ал.1
ЗОВСРБ; на основание чл.224, ал.1, т.1 ЗОВСРБ парично обезщетение за
неизползван вещеви лимит пропорционално на прослуженото време в години - 422.43
лв.; както и еднократно парично доволствие за униформено облекло от 520 лева
съгласно чл.227, ал.5 ЗОВСРБ и парично обезщетение по реда на чл.199 ЗОВСРБ за
неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 8 210.35 лв. за периода
2008г. – 2015г. Със същата цитирана заповед е постановено от горните суми да се
прихване сумата от 6 924.13лв., представляваща обезщетение за неспазен
срок на договора
Както бе изложено по-горе, с исковата
молба въззиваемият е твърдял, че за времето на кадровата военна служба е
полагал дежурства по график. Задължение на работодателя е било да му осигури
почивка след дежурство. По аргумент от чл. 152, ал.4, т.5 ПКВС (отм.) за
положен труд над нормалната, но в границите на увеличената продължителност на
служебното време, какъвто е и трудът, при дежурствата, непревишаващи 24 часа, се
дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в
рамките на общата продължителност на служебното време за месеца. Поради
системно неспазване на горната разпоредба, била превишена максималната
продължителност на служебното време за месеца.
В подкрепа на това твърдение е назначена
и приета СИЕ и допълнителна СИЕ, в която В.л. е определило по месеци за
процесния период превишаването на продължителността на служебното време. То,
също така е остойностено, съобразно действалите към актуалния момент нормативни
актове. Определена е и мораторната лихва, съобразно задължителните указания на
ВКС по реда на чл.290 ГПК в решения № 197/24.11.2015г. на ВКС, III г.о. по гр.д.№ 7210/2014г., докладчик съдията
Д.Хитова, решение № 282/28.10.2016г. на ВКС IV г.о. по гр.д.№ 2005/2016г. докладчик съдията В.Райчева,
решение № 470/28.02.2014г. на ВКС IV г.о. по гр.д.№ 3253/2013г. докладчик
съдията Св.Цачева – считано от съответното число на месеца, следващ този, в
който е било дължима сумата.
Настоящият състав, след като подробно се
запозна с всички събрани доказателства, съобрази закона и цитираната по-горе
съдебна практика, намира следното:
Всички цитирани по-горе решения, както и
редица други, а именно: Решение № 758 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 199/2010
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, Решение № 427 от 3.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 503/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Борислав Белазелков възприемат, че: „След отпадането на забраната за
компенсиране на извънредния труд с почивка се създаде възможност работникът да
извърши компенсацията с едностранно изявление, ако в определен срок тя не бъде
извършена от работодателя. Потестативното право на работника да извърши
компенсацията възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е
длъжен да я извърши. Това потестативно право на работника се погасява с
тригодишна давност“.
При така изложеното се налага
заключение, че за периода 01.11.2003г. до 30.10.2012г. искът за заплащане на
труда, положен в превишаване на служебното време от страна на въззивника-ищец е
погасен по давност. Същото се отнася и до акцесорните претенции за мораторна
лихва върху съответните вземания и за законна лихва върху тях, доколкото те
следват съдбата на основния иск. Настоящият състав приема, че е безпредметно да
обсъжда релевантния закон към исковете за съответния период и основателността
им, при положение, че само в резултат от приложението на възражението за
давност те ще бъдат отхвърлени. По така описаните мотиви съдът приема, че в тази
част исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Решението на БРС в
съответната част следва да бъде отменено и постановено ново – в горния смисъл.
По отношение на останалия период съдът
приема следното:
Съгласно чл.194, ал.1 ЗОВСРБ: „Нормалната
продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица“. Съгласно чл.195, ал.1 и ал.2 с.з.:
„Военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия
и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и
административни актове, издадени от министъра на отбраната.
Максималната продължителност на
дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа.“
При разпоредбата на чл.199 ЗОВСРБ: „Забранява
се компенсиране на отпуските с парично обезщетение освен при освобождаване от
военна служба“, задължителната съдебна практика - Решение № 128 от 26.05.2010
г. на ВКС по гр. д. № 282/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка
Ташева, приема: „в ЗОВС (отм.), а и действащия към прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца ЗОВС има непълнота, която следва да бъде преодоляна по
реда на чл. 46, ал.2 от ЗНА и се приложи разпоредбата на чл. 136а КТ. ал.5 КТ,
съгласно която това превишение се заплаща "като извънреден труд".
В
извършената и приета по надлежния ред СИЕ В.л. е посочило точно превишението на
служебното време над нормалното, но в рамките на удълженото.
Така, при приложение на чл.136а, ал.4 КТ, за периода м.юли, 2012г. – м.октомври 2015г. въззиваемият е положил
дежурства, с които е превишил служебното време с общо 200 часа – стр.145 и
стр.228 по делото, заключението на В.л.Сребков. В същото време В.л. е посочило
ползваните почивки за дежурства, полагани в минало време, като в крайна сметка
е остойностило като извънреден труд положения труд както следва: за м.юли,
2012г. - м.октомври 2015г. дължимата главница възлиза на 947.43лв., а
мораторната лихва – на 228.40лв.
Постановеното от БРС решение следва да
бъде отменено и в съответната част, съобразно горните изводи.
Що се отнася до евентуално съединения
иск за присъждане на обезщетение за отработено от въззиваемия и некомпенсирано
с почивки удължено служебно време над нормативно определеното служебно време за
периода 01.11.2003г. – 30.10.2015г. на обща стойност от 25 491.64лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 699.22лв. мораторна лихва,
представляваща общия сбор на дължимите обезщетения за забава върху всяка
просрочена месечна сума, считано от прекратяване на служебното му
правоотношение – 31.10.2015г. до 08.02.2016г. – датата на завеждане на исковата
молба:
Съдът дължи произнасяне по иска за
частта, с която е отхвърлен основният
иск – т.е. за периода 01.11.2003г. – 30.10.2012г., както и искът за заплащане
на мораторна лихва върху претендираната главница за периода 31.10.2015г. –
08.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В горните части, при приложение на
изложените по-горе мотиви за зачитане на изтекла погасителна давност, предявеният
иск за заплащане на претендираната главница за сочения период се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Същото се отнася и до съединените с
него акцесорни искове за заплащане на лихва – мораторна и законна, доколкото се
прилага чл.119 ЗЗД.
По отношение на разноските: страните са
приложили списъци на разноските пред БРС, както следва: 3600лв. за въззиваемия
и 1050лв. за въззивника. Възражения за прекомерност няма. На въззивника се
дължи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв. за районния съд и
450лв. за въззивното обжалване, определени по реда на НЗПП или общо разноските
му възлизат на 1950лв.
При това положение съдът определи
разноските за страните, както следва: предявените искове са с обща цена 54 330.18лв.
и са уважени за общата сума от 1175.83лв.
Дължимите на А. разноски се определят
както следва: 3600лв. х 1175.83лв. / 54 330.18лв. = 77.91лв.
Дължимите на Военно Формирование 32890 -
гр.Бургас разноски са в следния размер: 1950лв. х 53154.35лв. / 54 330.18лв.
или общо 1907.80лв.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1223/11.06.18г. по гр.д.№ 648/16г. на БРС, в частта, с която ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ 32890-Бургас с адрес - п.к.
8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната
на Република България, с адрес гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ 3, е осъдено да заплати на А.С.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 18, ет.3, адв.М.Пушева, сума
за размера над 947.43лв. до 15 050,51лв.,
представляваща стойността на неизплатеното възнаграждение за фактически
отработеното от ищеца А.А. служебно време над месечната продължителност на
служебното време, некомпенсирано с почивки, за периода 01.11.2003-30.10.2015
год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, начиная от подаване на исковата молба – 08.02.2016 год., до
окончателното й изплащане, както и в
частта, с която ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ
32890-Бургас е осъдено да заплати на А.С.А., ЕГН ********** сума за размера над 228.40лв. до размера от
460,64лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от
15 050,51 лева за периода 31.10.2015-07.02.2016г., както и разноски по делото за размера над 77.91лв. до размера от
1207.34лв. и държавна такса за размера над 75лв. до размера от 1392,02лв., като
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете в горните им части.
ОТХВЪРЛЯ
иска на А.С.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 18, ет.3 – адв. М.Пушева против ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ 32890-Бургас с адрес - п.к.
8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната
на Република България, с адрес гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ 3, за заплащане на
сумата от 25 491.64лв., представляваща
обезщетение за отработено от него и некомпенсирано с почивки удължено служебно
време над нормативно определеното служебно време за периода 01.11.2003г. –
30.10.2015г., както и за заплащане на мораторна лихва върху горната главница за
периода 31.10.2015г. до 08.02.2016г. – датата на завеждане на исковата молба и
законна лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1223/11.06.18г. по гр.д.№ 648/16г. на БРС в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА
А.С.А., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 18, ет.3, адв.М.Пушева, да заплати допълнително на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32890-Бургас с адрес - п.к. 8000,
местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на
Република България, с адрес гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ 3 за направените в двете
инстанции разноски сумата от 1236.93лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: