Р Е Ш Е Н И Е
№ 260358
гр.
Русе, 03.11.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател
: Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2041 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл. 227, ал.1 б. „в“ ЗЗД.
Постъпила е искова молба от С.Н.П. и Н.В.П. против Т.С.П. и А.В.А.,
в която се твърди, че с нотариален акт от 2016г. двамата ищци са дарили
на двамата ответници собствен недвижим имот, находящ се в с. ***, ул. „***“ №31
и представляващ дворно място с площ от 1080кв.м., заедно с построената в него
паянтова едноетажна сграда с площ от 40кв.м., както и всички останали
подобрения и трайни насаждения в имота.
Ответникът А.А. и ответницата Т.П. са сключили граждански брак на
15.06.2006г., който е прекратен с развод със съдебно решение от 03.12.2009г. Последствие
двамата отново заживели на семейни начала от 2010г. до 2013г., както и от края
на 2018г. до началото на 2019г. По време на съжителството им, на 11.08.2013г.
се родило детето им К.А.В.. Двамата се разделили през м.януари 2019г.
Ответницата Т.П. е
дъщеря на двамата ищци и след раздялата й с другия ответник започнала да живее с
детето при своите родители.
През последната
година здравословното състояние на двамата ищци се влошило значително. Ищецът
претърпял две операции от херния, страдал
и от високо кръвно налягане, което възпрепятствало намирането на работа и
реализирането на доходи. Ищцата претърпяла през месец януари 2020г. операция в ***,
поради открит тумор в дебелото черво, която операция била заплатила, както и
самолетните билети до там.
Първата ответница и
тяхна дъщеря не била във възможност да им помага, тъй като сама се грижела за
детето си и издръжката която получавала за него не била висока. Поради това
ищците потърсили помощта на ответника А.А.. Опитите
за контакт с него по този въпрос били неуспешни, което наложило да му изпратят
нотариална покана, с която претендирали да участва финансово в тяхната
издръжка. След получаването й ответникът с писмен отговор ги уведомил, че
отказва да заплаща издръжка, както и че не е налице основание за плащане от
негова страна на такава, с оглед основанието на което бил прехвърлен имота, както и, че ищците не се нуждаят от
издръжка.
На основание
изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
отменено извършеното дарение с нотариален акт от 09.05.2016г., № ***, том ***,
рег. № ***, дело № *** от 2016г. на нотариус А.Ф. с дарители С.Н.П. и Н.В.П. и
надарени Т.С.П. и А.В.А..
В срока по чл. 131,
ал.1 ГПК ответницата Т.С.П. изразява становище за допустимост и основателност
на иска. Потвърждава изложените в исковата молба фактически твърдения, на които
е основана исковата претенция.
Ответникът А.А. изразява становище за неоснователност на предявеният
иск. Твърди, че здравословното състояние на ищците не се е влошило силно през
последната година, както е посочено в исковата молба. Болестите, от които те
страдали, не са от категорията на тези, които изискват извънредно много средства
за тяхното лечение. Твърди се, че
двамата ищци получават доходи: първият заплата, а втората - пенсия от Руската федерация, поради което не
се нуждаят от допълнителна издръжка, която претендират от ответника.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт от
09.05.2016г., № ***, том *** рег. № ***, дело № *** от 2016г. на нотариус А.Ф.
(Акт №** том **, дело **, вх. рег. №**/09.05.2016г. по описа на СВ – Русе), двамата
ищци С.Н.П. и Н.В.П. са дарили на двамата ответници Т.С.П. и А.В.А. при равни
права недвижим имот, находящ се в с. ***, ул. „***“ №** и представляващ дворно
място с площ от 1080кв.м., заедно с построената в него паянтова едноетажна
сграда с площ от 40кв.м., както и всички останали подобрения и трайни
насаждения в имота.
Ответницата Т.П. е
дъщеря на двамата дарители и към момента на дарението е живяла на съпружески
начала с ответника А.А., от което съжителство е
родено детето им К.А.В., род. на ***г.
Няма спор по
делото, че двамата ответници са се разделили в началото на 2019г., като Т.П. се
е прибрала заедно с детето при своите родители и понастоящем живее с тях в
собствената им къща в с. ***, а дареният имот се ползва от ответника А.А..
Според
представеното удостоверение, актуалната данъчна оценка на процесния имот е в
размер на 3882,40лв.
Видно
от представените писмени доказателства, два броя медицински епикризи, от 2015г.
и от 2016г., ищецът е претърпял две оперативни интервенции поради наличие на
хернии, без придружаващи заболявания, след извършване на операциите е изписан в
добро здравословно състояние, без усложнения. Според удостоверение от личния лекар на ищеца,
същият освен двете операции страда от хипертонична болест ІІІ-ти стадий.
Ищцата
Н.П. през месец януари 2020г. е оперирана в Русия поради открит доброкачествен
тумор в дебелото черво (полип на крачето на възходящото дебело черво и
повърхностни епителни образования. Изписана е от болничното заведение в
задоволително състояние според представената епикриза. Според удостоверение от
личния лекар на ищцата, същата освен претърпяната операция в Русия страда от
астматичен бронхит и има увреждане на междупрешленен диск.
С
нотариална покана двамата ищци са претендирали от ответника А.А., с оглед извършеното от тях дарение, той да започне да
им изплаща месечна издръжка по 150лв. за всеки от тях или общо по 300лв.
месечно. В отговор на поканата ответникът категорично е отказал заплащането на
търсената от него издръжка, като е възразил, че двамата ищци разполагат с достатъчно
доходи и здравословното им състояние не е пречка те да работят и да си
осигуряват необходимите доходи.
Според
представената служебна бележка от Агенция по заетостта, ищецът на 05.10.2020г. е
вписан като безработно лице. В съдебно заседание същият е посочил, че е
безработен от 01.10.2020г., като преди това е работил като монтажник и е
получавал заплата около 1000лв. Също така ищецът сочи в съдебно заседание, че всеки
месец за необходимите му лекарства дава около 50лв.
Няма
спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че
ищцата като руски гражданин получава пенсия изплащана й от Русия. Според
нейните признания, пенсията й понастоящем е в размер на около 10 000 рубли
или 210лв. От 2009г. ищцата е безработна в България. За необходимите й всеки
месец лекарства заплащала около 70лв. и
не ползвала отстъпки тъй като не била здравноосигурена в България.
Ответницата
според направените от нея изявления и представеното й извлечение от банковата
сметка, считано от 01.07.2020г. работи на 4-часов работен ден и получава
трудово възнаграждение в нетен размер от 484лв.
Ответникът
според представената служебна бележка от „ЕМЦ Дистрибюшън“
ЕООД работи на длъжността „пом. оператор заварка“ и
за периода от месец август 2019г. до месец юли 2020г. е получил нетно трудово
възнаграждение в размер на 10942,94лв. или средно месечно по 911лв. С решение
от 23.05.2019г. по гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе той е осъден да
заплаща на детето си Кристиян месечна издръжка в размер на 150лв.
Свидетелката
С.Д.Б. установява, че познава страните по делото и е съсед на ищците.
Последните прехвърлили свой имот на дъщеря си и мъжът с когото тя живеела, „за
да има и той част, да се чувства пълноправен член на семейството“. Отношенията
между дъщерята на ищците и ответника се влошили и тя отишла да живее при
родителите си, а той останал да живее в дарения им имот. Ответникът по никакъв
начин не помагал на двамата ищци, а те имали финансови затруднения. Налагало се
често свидетелката да им услужва с пари, за да могат да си купят дърва или нещо
друго. До преди две седмици ищецът работел, а вече бил безработен. Ищцата от
много години не работела. Двамата имали голям двор, който стопанисвали
доколкото могат. И двамата ищци имали болежки и всеки месец купували лекарства,
които С. закупувал с рецептурна книжка и възлизали на 40-50лв. месечно, а
съпругата му купувала свободно. Те не разчитали на помощта на никой друг, само
свидетелката ги подпомагала доколкото можела.
Свидетелката
К.Д.И. установява, че е майка на ответника. Двамата ищци разполагали с голям
двор, който обработвали, имали засадени чушки, домати, дръвчета, лозе. Докато
били в добри отношения ищцата й споделяла, че пенсията й стига до 400лв. в
зависимост от курса на долара. Ответникът освен издръжката която трябвало да
плаща на сина си давал за него и допълнителни средства, отделно му купувал
разни неща, облекло, обувки. Докато детето на двамата ответници гостувало в
дома на свидетелката, тя от него разбрала, че ищцата ходела на почивки и дори
го била вземала със себе си. С настъпването на пандемията през последните
месеци, заплатата на ответника намаляла, тъй като тя зависела от наличието на
поръчки, които били по-малко.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с
иск по чл. 227, ал.1 т. „в” ЗЗД – за отмяна на договор за дарение поради отказ
на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Фактическият
състав на това основание изисква наличието на три групи обстоятелства –
изпадане на дарителя в трайна нужда, отправено искане до надареното лице и
отказ на последното да даде исканата издръжка.
В закона липсва
легална дефиниция на понятието „трайна нужда” като правна категория, но
съдебната теория и критериите на практиката приемат, че „трайната нужда” е
налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от
него средства и имущества. Преценката дали дарителят е изпаднал в трайна нужда
от издръжка се прави въз основа на конкретно установени по делото факти за
здравословното и материално му състояние, като се отчитат всичките му доходи
(от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени суми от продажби,
аренди, наеми и пр.
В конкретния случай
по делото се установява, че ищците през
последните месеци преди приключване на съдебното дирене в настоящото
производство, са разполагали с общ месечен паричен доход в размер на около
1200лв. (получавана заплата от ищеца и пенсия от ищцата). Именно този техен
доход следва да бъде съобразен при преценка дали те са изпаднали в „трайна
нужда“ от допълнителни средства за издръжката си, а не евентуално настъпването
на обстоятелства в бъдеще време (прим. по-ниски
доходи поради безработица на ищеца). Тези техни доходи (по 600лв. на човек)
настоящият съдебен състав намира, че са достатъчни, за да покриват с тях основните
си потребности от храна и лекарства от каквито имат нужда според установеното
по делото. Ако се приеме, че всеки един от тях ежемесечно заплаща дори и по
100лв. (въпреки заявените от тях по-ниски суми) за лекарства, останалите
средства би следвало да са им достатъчни, за да покриват другите им основни
разходи, още повече, че за това могат да разчитат и на допълнително реализирани
хранителни продукти собствено производство от градината си. Също така според
данни от НСИ, реализираните от двамата ищци доходи са в размера необходим за
тяхната издръжка и значително над прага за бедност (363лв. месечно през 2020г.).
Не би могло да се приеме, че тези техни доходи следва да бъдат съобразени за
издръжката на четиричленно семейство (включително дъщеря им и внучето, които
живеят пир тях), каквото възражение е направил процесуалният им представител.
Двамата ищци нямат законово задължение да издържат пълнолетната си и
работоспособна дъщеря и нейното дете. Следва да се отбележи, че от събраните по
делото доказателства, не се установява здравословно състояние на двамата ищци,
което да е пречка те да работят. Наличието на трайно намалена работоспособност
следва да бъде удостоверено със съответните експертни решения на ЛКК или ТЕЛК,
а и очевидно здравословното състояние на ищеца дори и не добро му е позволявало
да работи до началото на месец октомври 2020г., значително време след
операциите от херния и диагностицираната хипертония.
Не се установява от доказателствата по делото основателна причина ищцата да е
безработна от 2009г., съответно и да не е здравноосигурена в България, за да
ползва необходимите й здравни грижи и намаления на лекарства за хронични
болести. Влошаването на здравословното състояние на ищците и невъзможността да
работят в бъдеще време би могло да се преценява по повод евентуално друга тяхна
аналогична претенция, но едва след настъпване на тези нови обстоятелства и то
ако имат траен характер. Преценка в настоящото производство за наличието на
„трайна нужда“ от издръжка за ищците, като елемент от фактическия състав на
предявения иск следва да се преценява само за въз основа на настъпили вече обстоятелства,
а не за очаквани такива в бъдеще време.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че в настоящото производство ищците
не са доказали първата предпоставка за уважаване на исковата им претенция – да
са изпаднали в трайна нужда от издръжка.
Независимо от това,
дори и да не бъдат споделени тези изводи на настоящия съдебен състав и да се
приеме, че ищците имат нужда от издръжка, то категорично в настоящото
производство не е установена третата предпоставка (втората, отправянето на
покана безспорно е налице, но само по отношение на ответника) за уважаване на
предявения иск – да е налице проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка. Отмяната на извършено дарение е
изключителна мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е
приела драстична форма. С приемането на ТР№1/2013г. на ОСГК на ВКС със
задължителна сила за всички съдилища е разрешен въпросът, че при иск за отмяна
на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б.„в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност,
когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той
трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на
издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да
издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В конкретния случай
се установява, че двамата ответници реализират единствено доходи от трудова
дейност, в размери месечно съответно 484лв. за ответницата и 911лв. за
ответника. Двамата обаче имат задължение да издържат свое малолетно дете и общо
получаваните от тях доходи разделени на три се равняват на 465лв., или
значително по-малко от тези на ищците. Дори и да не бъде възприет този подход
за разпределяне доходите на ответниците, реализираният от ответника доход,
намален с дължимата от него издръжка за детето, евентуално намален и с
претендираната от ищците издръжка отново ще бъде по-нисък от техния. Т.е. с
плащането на издръжка на двамата ищци (по 150лв. за всеки), ответникът би
поставил себе си в по-лошо положение от дарителите си, което също е достатъчно
основание за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
Същото важи и за
другия ответник – дъщерята на ищците. По отношение на Т.П. е налице и друго
основание за отхвърляне на исковата претенция, а именно няма доказателства да й
е отправяна покана за заплащане на издръжка. Липсата на горепосочените
предпоставки за уважаване на предявения иск дават основание за неговото
отхвърляне, включително и по отношение на ответницата, независимо, че тя го е
признала за основателен.
За пълнота на изложеното следва да се
отбележи, че анализът на всички доказателства по делото и обясненията на
страните дават основание да се приеме, че мотивът на ищците за отмяна на
процесното дарение не е непризнателността на ответника (отказът му да плаща
издръжка), а желанието да ревизират волята си от 2016г. да дарят процесния имот
на дъщеря си и съжителстващия й партньор, което е продиктувано от влошените им
понастоящем отношения и раздялата им.
По изложените
съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищците следва да заплатят направените
от ответника А.А. разноски в размер на 500лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така,
районният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Н.П.
ЕГН********** и Н.В.П. ЕГН**********
и двамата със съдебен адрес *** срещу Т.С.П.
ЕГН********** с адрес *** и А.В.А.
ЕГН********** с адрес *** иск за отмяна
на извършено дарение с Нотариален акт от 09.05.2016г., с № ***, том ***
рег. № ***, дело № *** от 2016г. на нотариус А.Ф. (вх. рег. №**/09.05.2016г., Акт
№** том **, дело **, по описа на СВ – Русе), с който С.Н.П. и Н.В.П. са дарили
на Т.С.П. и А.В.А. при равни права недвижим имот, находящ се в с. ***, ул. „***“
№** и представляващ дворно място с площ от 1080кв.м., УПИ *****, заедно с
построената в него паянтова едноетажна сграда с площ от 40кв.м., както и всички
останали подобрения и трайни насаждения в имота, като неоснователен
ОСЪЖДА
С.Н.П. ЕГН********** и Н.В.П. ЕГН********** и двамата със
съдебен адрес *** да заплатят на А.В.А.
ЕГН********** с адрес *** сумата от 500лв.,
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: