Решение по дело №1125/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление [населено място], р-н [община], [улица], представлявано от изп.д-р инж.Ц. М. Б., чрез юрк. В. В. против Решение № 63/12.03.2024г., постановено по НАХД № 200/2023г. по описа на ДРС, с което е потвърдено НП № НЯСС-297/20.12.2021г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/, във връзка с чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ, на предприятието е наложена имуществена санкция в размер 1000лв. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, по съображения изложени в жалбата; сочи, че ДРС неправилно е приел, че при ангажиране на наказателната отговорност са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН; районният съд не е съобразил твърдението, че липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят не се явява представител. Претендира присъждането на разноски.

Ответната страна, редовно призована не се явява представител в съдебно заседание. В депозиран по делото отговор на касационната жалба оспорва същата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. В случай на уважаване на жалбата, моли претендираното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до предвидения минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура-[област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ДРС е установено, че на 22.04.2021г. се извършва проверка от представители на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ (ГДНЯСС) към ДАМТН на язовир „Брестак 1“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 06416.75.34, идентификатор 06416.116.1 и идентификатор 06416.116.294 по КККР на [населено място]. [община], [област].

Язовирът е публична държавна собственост, видно от Акт за държавна собственост № 9900/18.02.2020г. с предоставени права за стопанисване и управление на ДПУСЯ.

Проверката от комисията на Главна дирекция НЯСС се изразява в извършен оглед и обход на язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията. Резултатите от извършената проверка на 22.04.2021г. се отразяват в КП № 05-01-32/23.04.2021г., връчен на ДПУСЯ с писмо с Изх.№ 85-01-768/25.05.2021г., получен на 31.05.2021г., съгласно известие за доставяне. Представителите на дирекцията констатират, че основния изпускател е неизправен, липсват данни за проводимостта на тръбата на основния изпускател, липсва и предпазна решетка на изходната шахта. По този начин се установява, че не се изпълнява от стопанисващия язовира ДПУСЯ задължителното предписание, дадено в КП № 05-01-41/05.10.2020г. на комисията,извършваща проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, а именно „ Да се възстанови експлоатационното състояние на основен изпускател“.

След преценка от административнонаказващия орган относно констатираното на 22.04.2021г. е съставен АУАН № 05-128/02.07.2021г. за неизпълнение на предписанието, на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, с което ДПУСЯ, в качеството си на стопанисващ и управляващ на язовир „Брестак 1„ нарушава разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за посоченото нарушение на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите се налага имуществена санкция в размер на 1 000лв.

За да потвърди наказателното постановление ДРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган – председателя на ДАМТН на основание чл.201, ал.12 от ЗВ, както и че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. Прието е и че НП отговоря на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН – съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.При преценка за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, ДРС е приел за неоснователни възраженията, че АУАН е издаден извън тримесечния срок. По същество е изведен извод, че правилно АНО е приел, че е допуснато нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ. ДПУСЯ било надлежно уведомено за дадените предписания и не ги е обжалвало. ДРС е приел, че от правна страна предписанието се квалифицира като такова по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и е дадено от компетентни длъжностни лица съгласно приложена по преписката заповед, поради което същото има задължителен характер по смисъла на чл.190а, ал.2 от ЗВ. Предвид качеството на ДПУСЯ на осъществяващо правата и задълженията на собственик на язовир „Брестак 1“, ДРС е приел, че предприятието е правилно санкционирано. В заключение ДРС е изложил и подробни мотиви относно липсата на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вредни последици не води до маловажност на случая доколкото се касае за формално нарушение. По тези съображения е прието, че нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от същия вид. Изложени са и мотиви за правилно приложение на санкционната норма на 200, ал.1, т.39 от ЗВ и налагане на санкцията в минимален размер.

Така постановеното решение е правилно.

ДРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Отговорността на ДПУСЯ е ангажирана за нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ, според която разпоредба собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3, както и тези по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ.

Съгласно чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4, имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че с КП № 05-01-32/23.04.2021г., съставен по повод извършена на 22.04.2021г. проверка от представители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, на язовир „Брестак 1“ – публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на ДПУСЯ, са дадени предписания със срок до изпълнение до 30.1012020г., сред които „ Да се възстанови експлоатационното състояние на основен изпускател“.

Съгласно Акт за публична държавна собственост № 9900/18.02.2020г. правата на управление на язовира са предоставени на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Съгласно чл.139а, ал.3 от ЗВ, основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексно управление на язовири – публична и частна държавна собственост. Съгласно чл.139д от ЗВ, при осъществяване на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл.138б и предоставяните по чл.139а, ал.5 и 6, поради което правилно ДРС е приел, че на основание чл.190, ал.2 от ЗВ именно ДПУСЯ е отговорно за изпълнение на дадените предписания.

С оглед изложеното и след като безспорно е установено неизпълнение от страна на ДПУСЯ на влязлото в сила задължително предписание, правилно ДРС е приел, че е осъществен състава на нарушението по чл.200, ал.1, т.39, вр.чл.190а, ал.2 от ЗВ.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са разгледани и подробно обсъдени от ДРС, като изводът на съда, че АУАН е съставен в тримесечния срок, са съответни на доказателствата по делото и на закона. Правилно ДРС е приел и че предвид характера на нарушението и интензитета на неговата обществена опасност, в контекста на опазването на човешкия живот, здраве и имущество, не са налице основания случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Предвид изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл.63д, ал.1, вр.ал.4 и 5, вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63/12.03.2024г., постановено по НАХД № 200/2023г. по описа на ДРС.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], р-н [община], [улица], представлявано от изп.д-р инж.Ц. М. Б. да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80лв. /осемдесет/.

 

Решението е окончателно.