Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.03.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №4728/2019год. и за да се произнесе,
взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищецът И.Б. Б.излага в исковата молба, че е привлечен като обвиняем на
21.10.2014г. за престъпление по чл.338,ал.1 от НК, след което му е повдигнато
обвинение в рамките на ДП№2271/2014г. на
4-РПУ на СДВР на 18.05.2015г. за престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с чл.1 от НК.
Внесен е обвинителен акт от Софийска районна прокуратура и е образувано НОХД №9803/2015г на Софийски
районен съд, 16-ти състав, по което е постановена осъдителна присъда срещу
ищеца. Същата е обжалвана, като по ВНОХД №3298/2017г. на Софийски градски
съд е постановено решение на
23.07.2018г., с което е изменена присъдата на Софийски районен съд и е
определено наказание пробация. С решение на САС по
н.д. № 1179/2018г. е отменено въззивното решение и е оправдан ищеца.
В резултат от воденото срещу него наказателно производство, продължило
четири години, ищецът претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, преживял
силен стрес, било увредено доброто му име в обществото, започнало изпълнение на
присъдата, което наложило ищецът да посещава пробационната
служба.
Предвид гореизложеното ищецът
предявява иск за осъждане на Държавата, в лицето на П.на Р.Б., да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди за периода
от м.10.2014г. до м.10. 2018г. в размер
на 30 000лева, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от 21.10.2014г.
до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът П.на Р.Б., чрез
процесуалния си представител, оспорва исковете. Излага твърдения, че липсват доказателства, които да
установят действително претърпените вреди и наличието на причинно-следствената
с повдигнатото обвинение. На ищеца е повдигнато обвинение за тежко престъпление, но поради неговата
възраст е наложена мярка за неотклонение, която не е нарушила нормалният му
начин на живот. Той научил за повдигнатото му обвинение на 24.10.2014г. когато
му е връчено постановлението за привличане на обвиняем. Решението, с което е
оправдан е влязло в сила на 24.10.2018г., поради което наказателното
производство е продължило четири години. Следва да бъде съобразено, според
ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като е извършил деянието, в което е обвинен и това
е единствената причина за образуване на наказателно производство срещу него.
Твърди, че ищецът е в напреднала възраст
и тежко здравословно състояние преди повдигане на обвинението, поради което
счита за недоказано твърдението за влошаване на здравословното му състояние, в
резултат от повдигнатото обвинение.
Съдът, след като взе
предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че ищецът е
привлечен като обвиняем на 21.10.2014г. с постановление от същата дата за държане
на огнестрелно оръжие, представляващо престъпление по чл.338, ал.1 от НК по
ДП№2271/2014г. по описа на 4-то РПУ-СДВР, пр.пр.№ 45717/2014г. на Софийска
районна прокуратура. С постановление от 18.05.2015г. по същото досъдебно
производство, ищецът е привлечен като обвиняем за закана с убийство по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, което му е връчено на 22.05.2015г.
Установява се, от разпореждане на Софийски районен съд по НОХД№ 9803/2015г., че
е взета по отношение на ищеца мярка за неотклонение "Подписка".
Внесен е обвинителен акт за престъпление по чл.144, ал.3 от НК, по който е
образувано НОХД №9803/2017г. на Софийски районен съд, 16-ти състав, по което е
постановена присъда, с която ищецът е признат за виновен по повдигнатото
обвинение. С решение на Софийски градски
съд, НО, VI-ти състав по
ВНОХД№3298/2017г. е изменена присъдата на СРС по отношение на наложеното
наказание, като е определено наказание задължителна
регистрация за срок от една година и задължителни пробационни срещи за срок от една година, като в останалата част присъдата е потвърдена.
С решение от 24.10.2018г. на САС, НО, 5-ти
състав, по НД№1179/2018г. е възобновено
производството и е отменено въззивното
решение, като е оправдан подсъдимия
за извършване на престъпление
по чл. 144, ал.3 от НК. В мотивите на решението е прието, че са неоснователни оплакванията за неоснователно осъждане на подсъдимия, но
основание за неговото оправдаване
е приетата от съда ниска обществена опасност на лицето, което е на възраст 75 години при извършване на деянието, а към датата на решението
е на 80 години, със значително влошено здравословно състояние поради наличието на множество заболявания. На следващо място е неосъждано лице, без данни за противообществени
прояви, като инкриминираното
деяние може да се приеме като
инцидентно и с оглед взаимоотношенията
му с пострадалите не разкрива типичната за този вид прояви обществена опасност и не обсновава използване на наказателна репресия срещу лицето.
Приета
е съдебно-медицинска експертиза,
по която е направено следното заключение:
-От медицинските
документи е установено заболяване на ищеца от гастроинтестинален
стромален тумор, поради което е опериран през м.11.2013г., след което е оставен на активно наблюдение. До месец
12.2015г. се установява метастаза в черния дроб, след което са извършени други
медицински процедури и
лечение на ищеца, свързани
с това заболяване, описани в СМЕ. Установени са и други заболявания като артериална хипертиния, хроничен гстрид, аденом на
простата, старческа катаракта и други.
- Според
вещото лице не би могло да се говори, че описаните в исковата молба обстоятелства са довели до метастазиране на туморния процес, както и до прогресия на заболяването. Възможно е при
силен стрес да възникне очестяване на сърдечната дейност, повишаване на артериалното налягане, засилване на оплакванията в стомашно-чревния тракт, но тези оплаквания могат да се активират и от други агенти.
-Относно
онкологичното заболяване не
може да се говори за период на отшумяване
на същото, тъй като то подлежи на динамичен контрол
и преценка за продължаваща
терапия, както и за удължаване
на периода до поява на нови метастази.
Другите придружаващи заболявания имат хроничен характер и също подлежат
на динамичен контрол, приемане
на поддържащи медикаменти, проселдяване състояноет на
пациента.
Събрани
са гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Е.Д.Б., съпруга на ищеца, която живее с него от 50 години. Знае за наказателното дело, водено срещу него, което му се отразило пагубно. Получил тотален срив
на здравето. Той бил здрав човек
със силен
характер, но преди делото имал операция, която минала добре и бил спокоен. Делото
срещу него продължило 4 години, за престъпление което не е извършил. Явил се като потърпевш в 4-то РПУ и изведнъж тези, които го нападнали, се обявили срещу него и скалъпили показания,
на базата на които е изготвен обвинителен акт. Това било пълно сътресение за съпруга й, който бил улегнал човек, заемал ръкводни
постове като строителен инженер. Делото
оказало влияние върху здравословното
му състояние. През 2015г. при периодични изследвания се установило, че има
метастази на черния дроб, което наложило да бъде диспансеризиран в онкологичния
диспансер, а след операция в МА. През 2016г. направили четири
операции. Приятелите му не можели да повярват, че е възможно да бъде обвинен в нещо, което не е извършил. Продължили да поддържат контакт с приятелите
си, които му се обаждали по празниците, но делото му се отразило негативно емоционално
и психически. Станал нервен,
не можел да спи, съсипал се
морално, тъй като направил толкова много за държавата,
бил уважаван човек, получавал ордени и медали, а го обвинявали в нещо, което не е извършил. Трябвало да ходи два пъти
седмично в ГДИН, за да се подписва, преди оневиняването. Делото приключило през
м.10.2018г., но след него съпругът й не е същия човек като
преди, сринал се, понастоящен има метастази, не е добре с кръвното налягане.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
от правна страна следното:
От доказателствата по делото
се установява, че ищецът е бил подсъдим по НОХД№9803/2015г. по описа на
Софийски районен съд, 16-ти състав, и е оправдан с решение на САС, влязло в
сила на 24.10.2018г., като е признат ищеца за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3,
предложение първо от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
От доказателствата по делото се установи, че срещу ищеца е повдигнато
обвинение за извършено престъпление, образувано е наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда. Същата е постановена по извънредните способи
за контрол над съдебните актове, като след възобновяване на приключилото с
влязла в сила присъда наказателно производство е прието, че деянието е
извършено, но поради явна незначителност на обществената му опасност са налице
предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Този извод е направен след преценка
личността на дееца, който е в напреднала възраст, със значително влошено
здравословно състояние и липсата на данни за осъществени от него други противообществени
прояви. В тази връзка следва да се приеме, че е налице втората предвидена в чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДООВ хипотеза, а именно наличие на оправдателна присъда, тъй
като деянието не представлява престъпление.
Следователно е налице една от
кумулативните предпоставки, обуславящи ангажиране отговорността на държавата в
лицето на съответния орган, с който длъжностното лице, пряк причинител на
вредата, е в служебни отношения. Съдът приема, че ответникът е пасивно
легитимиран по предявения иск, тъй като негови длъжностни лица с актовете си
образуват наказателно производство срещу лицата, за които има достатъчно данни
за извършено престъпление, извършват необходимите действия по разследването и
повдигат обвинение, като представителят на П.поддържа обвинението пред съда.
Отговорността за обезщетение съгласно българското гражданско право е
ограничена до преките и непосредствени вреди съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Уважаването на предявения иск, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от същия
закон, е обусловено от провеждането на пълно главно доказване по отношение на
две обстоятелства – че са причинени твърдените вреди и че тези вреди са
възникнали в резултат от необосновано въздействие върху правната сфера на
ищеца.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на ищеца е повдигнато обвинение за извършено
престъпление, като е оправдан с влязло в сила решение. Наказателното производство във всичките му
фази е продължило от привличане на ищеца
като обвиняем на 21.10.2014г. до влизане в сила на оправдателното решение на 24.10.2018г.
Приета е мярка за неотклонение "подписка" във връзка с повдигнатото
обвинение. Не е спорно, че временно е
изпълнявано наказание пробация по отношение на ищеца,
в изпълнение на влязла в сила присъда на Софийски градски съд, която е отменена
по извънредните способи за възобновяване на наказателно производство.
Съдът приема, че образуването на
наказателно производство срещу едно лице, явяването му за разпити и обяснения в
досъдебното и съдебното производство би могло да му причини неудобства,
притеснение и страх, че може да бъде осъден. Следва да се вземе предвид
продължителността на наказателното производство около четири години. За
посочените неимуществени вреди,
изразяващи се притеснение, страх и неудобство, следва да се присъди
обезщетение в размер на 3 000лева.
Не са ангажирани доказателства за това,
че ищецът е заемал ръководни постове, както и повдигнатото обвинение да се е отразило
на неговия авторитет и добро име, тъй като информация за същото не е
разпространяване чрез медиите или по друг начин. Близките и приятелите на ищеца
биха могли да научат за повдигнатото му обвинение, само ако той е споделил с
тях за него, но това не следва да води до отговорност на прокуратурата, която е
действала след надлежно сезиране за извършено престъпление. В рамките на
нейните правомощия е да предприеме предвидените в закона процесуално-следствени
действия за изясняване на обстоятелствата и преценка за повдигане на обвинение,
при наличие на предпоставките за това. От съдържанието на постановените от
Софийски районен съд и Софийски градски съд присъди се установява, че двете
съдебни инстанции са приели за доказано извършване на деянието, в което е
обвинен ищеца. Това обстоятелство не е отречено и от САС, който по реда на извънредните
способи за контрол е приел, че деянието в което е обвинено лицето е извършено
от него, както и че са неоснователни оплакванията за незаконосъобразно
осъждане, което да е резултат от неправилно осъществена доказателствена
дейност от двете съдилища, разглеждали делото. Преценявайки възрастта,
здравословното състояние и личността на
ищеца, който не е осъждан и не е извършвал никакви противообществени прояви, САС е приел, че по отношение на същия не
следва да се реализира наказателна репресия и е отменил влязлата в сила присъда
на Софийски градски съд.
Неоснователна е претенцията на
ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
това, че заради повдигнатото срещу него обвинение се влошило здравословното му
състояние, тъй като според заключението на вещото лице по СМЕ, което съдът
кредитира, като обективно и обосновано, следва да се направи извод, че ищецът е
имал онкологично заболяване преди образуване на делото, както и други хронични
заболявания, като не може да се направи извод за влошаването им в закономерна
причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение.
Предвид изложеното искът
следва да се уважи за сумата от 3000,00лева и да се отхвърли до пълния предявен
размер от 30 000,00лева. Ответникът
дължи законна лихва за забава върху главницата от датата на влизане в сила на
оправдателното решение на 24.10.2018г. до окончателното плащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената
част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер
на 1310,00лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които следва
да се присъдят 1/10 или 131,00лева.
Предвид изхода на спора и
съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ не следва да бъде осъждан ищеца да заплати
разноските по производството, тъй като искът не е отхвърлен изцяло, а частично.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Държавата, в лицето на П.на Р.Б., да заплати
на И.Б.Б. с ЕГН********** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000,00лева,
настъпили в резултат от воденото срещу
него наказателно производство по НОХД № 9803/2015г. по описа на Софийски
районен съд, 16-ти състав, приключило с влязло в сила на 24.10.2018г. решение на
САС, постановено по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, ведно със законната лихва
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-24.10.2018г. до
окончателното й плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
разноски, съобразно с уважената част от иска, в размер на 131,00лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ до пълния предявен размер от 3 000,00
до 30 000,00лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: