№ 1146
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110214477 по описа за 2021 година
., за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Х., гражданин на САЩ, роден на 04.04.1979г.,
притежаващ паспорт №ХХХХ, издаден от Щатски департамент и валиден до 06.01.2026г.,
срещу Наказателно постановление № 21-4332-019197 от 22.09.2021г., издадено от
полицейски инспектор към СДВР (ОПП-СДВР), упълномощен със Заповед №8121з-
515/14.05.2018г., с което на основание чл.179, ал.2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
200,00 (двеста) лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт,
като се акцентира върху неправилно установената фактическа обстановка и формален
подход към събиране на относим доказателствен материал, довел наказващия орган до
неправилни изводи относно авторството на деянието. Възразява се и срещу несъобразеното
от органите обстоятелство, свързано с отсъствието на познания по български език у
нарушителя и допуснатото ограничаване на правата му в тази насока. Отправена е молба за
цялостната отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Х., редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. Б., която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Допълва доводите си с
твърдението, че въззивникът не е третиран еднакво с другия участник в ПТП, доколкото не е
направен опит да се приобщят неговите обяснения по случая, както и е ограничена
възможността му да изложи възприети от него факти и обстоятелства, относими към
предмета на казуса.
1
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща представител,
който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 22.09.2021г., около 00:20 ч., в гр.София, по бул. „П.С.”, с посока на движение от
ул.”Люлин планина” към ул.„Цар Петър”, жалб. П. Х. управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка/модел „Т”, с гръцки рег. № ХХХХ, регистриран на О.П.П.
Придвижвал се сам в автомобила си.
На същата дата Д. ПЛ. СТ. управлявала лек автомобил марка „Ф.К.“, с рег. №ХХХХ,
придвижвайки се по перпендикулярна траектория на тази на жалбоподателя, по бул.“Г.С., в
посока от В.А. към П.К.. На кръстовището на бул.“Г.С. и бул.“П.С.“, което към този момент
се регулирало от пътни знаци „Б-1“ и „Б-3“, поради неизяснени причини, настъпило
пътнотранспортно произшествие между двете превозни средства. Ударът попаднал в
областта на задна броня, заден десен калник и задна дясна гума за превозното средство на
жалбоподателя и фронтално, в предната броня за това на другия участник. Х. изтеглил
превозното си средство от пътя, като с другия водач преустановили движението си.
Уведомили и органите на ОПП – СДВР.
В отговор на подадения сигнал по телефонен номер 112 на място пристигнал
полицейски екип в състав – свид.П. Д. Д. и колегата му свид. Р. ИВ. С.. На място полицаите
възприели причинените по двете превозни средства вследствие удара щети. По данни на
участниците в ПТП, служителите на реда изготвили скица на място, протокол за ПТП
№1776516. Снели писмени сведения от Д.С., в които тя отразила обстоятелствата по
пътнотранспортното произшествие. За втория участник установили, че същият се
легитимира като гражданин на С.А.Щ., който не владеел български език. Полицейските
органи не му осигурили лицензиран преводач. Х. извикал свой познат – свид. Б.Д.Б., който
след пристигането си на място, въз основа на познанията си по английски език,
неустановени като ниво, се опитал да осигури комуникацията между служителите и
жалбоподателя. Така жалбоподателят успял да сподели противоположна на другия водач
теза за механизма на възникване на инцидента. Той обаче не бил поканен да попълни
писмена декларация. Полицейските служители не заснели автомобилите, нито приобщили
записи от камери за видеонаблюдение на района, които се намирали монтирани, респ. не
потърсили други очевидци на инцидента.
2
След като преценил, че е извършено нарушение на правилата за движение по
пътищата, свидетелят Р.С. - на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР
съставил акт за установяване на административно нарушение, бл.№ 429311 от дата
22.09.2021г. в присъствието на свидетеля П. Д. Д.. Като нарушена била посочена
разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Актът бил изготвен на български език и подписан само от
Хацилиадис, като копие от него му било връчено на място.
Въз основа на горепосочения акт, на същата дата – 22.09.2021г., било издадено
атакуваното наказателно постановление № 21-4332-019197/22.09.2021г. от М.Г.Г. –
полицейски инспектор към СДВР - ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на основание
чл. 179, ал. 2 ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00
(двеста) лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП. Препис от същото, без превод на достъпен за
въззивника език, му бил връчен на 22.09.2021г. Жалбата срещу него била подадена на
29.09.2021г. (видно от пощенско клеймо) чрез наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите С., Д. и Б. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства: копие от протокол за ПТП № 1776516/22.09.2021г., декларация
от С., протокол за ПТП №1776516/22.09.2021г., скица на пътно-транспортно произшествие
към протокол за ПТП, квитанция, заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи и удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, справка от
ОПП – СДВР, вх.№81972/04.11.2021г. по описа на СРС, с приложения, писмен отговор от
НИМХ - БАН, вх.№83423/08.11.2021г. по описа на СРС, писмен отговор от СДВР, вх.
№84532/09.11.2021г. по описа на СРС писмен отговор от Столична община, вх.
№79357/01.11.2021г. по описа на СРС и писмен отговор от Софийска районна прокуратура,
вх.№91109/18.11.2021г. по описа на СРС.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите Д. и С., като ги
намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за изготвяне на
протокола за ПТП, приложената към него скица и за съставяне на АУАН. Свидетелите са
категорични, че при установяване механизма на ПТП са се водили от щетите по
автомобилите и по информацията, предоставена от двамата водачи, всеки от които е
споделил своя, противоположна версия за факта и механизма на реализираното ПТП. В
разказа си двамата свидетели потвърждават, че комуникацията с жалбоподателя, предвид
заявеното от последния, че не разбира български език, е била осъществена със съдействието
на друг гражданин, без те да са имали възможност да се убедят в степента на владеене на
езика, на който последният е превеждал. Пропуските и липсата на подробни спомени в
показанията на полицейските служители съдът отдава на изминалия период от време и
естеството на тяхната работа (установяване на множество нарушения почти ежедневно,
попълване на документация и т. н.). Същите, макар да не са от естество да препятстват
установяването на фактите относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока
документи и извършеното от водачите пред контролния орган деклариране на относима
3
информация, не се отличават с информативност относно обективните характеристики на
нарушението.
При проведените в съдебно заседание непосредствени разпити на свидетелите Д. и
С., двамата не предоставиха обяснения защо са възприели като настъпила именно
фактологията, описана от водача на другото ППС – Д.С., още повече когато
местопроизшествието не е било запазено, а трети лица – очевидци (по техни твърдения) не
били установени. Данни в тази насока отсъстват и досежно решението им да съставят
протокол за ПТП, удостоверявайки именно описаната от водача С. обстановка. Не може да
бъде пренебрегнат фактът, че двамата полицейски служители напълно неоправдано са
пренебрегнали задълженията си за обективно изясняване на обстоятелствата, фиксирайки се
единствено върху значението на знаковото стопанство в района. С формалния си подход те
са допуснали изначално незаконосъобразност на процеса по събиране на относими
доказателства, характеризирайки априори сведенията на Х. като пристрастни и необективни
в разрез с правилото на чл.14, ал.2 от НПК. Тук е мястото да се отбележи, че заявеното от
двамата полицейски служители за изясняване механизма на удара по налични оставени по
двете превозни средства следи е несъстоятелно. Още повече когато е игнорирано
разположението на щетите върху корпусите на автомобилите – особено онези върху
автомобила на Х., различими изключително в крайната, задна, дясна част, които изначално
са поставяли редица въпроси не само относно правилата за предимство, но и относно тези,
касаещи скоростта на движение, изследването на които е можело да доведе и до извод за
виновно поведение от страна на водача, който се е придвижвал по бул.“Г.С., включително
поради несъобразена или превишена скорост. В случая не е приобщена и техническа
експертиза, която категорично да заключава, че повредите биха могли да бъдат причинени
единствено в резултат на вменените в отговорност на водача Х. маневри, като се изключи
версията му. Същевременно, контролните органи не разполагат със специални познания в
съответната област на науката, които биха могли самостоятелно да допълнят, да потвърдят
или да отхвърлят разнопосочните версии за случилото се. Поднасянето на противостоящи си
твърдения от водачите изрично е признато и от двамата свидетели по време на техния
разпит. Отсъства и проявена инициатива да се потърсят и приобщят за нуждите на
производството записи от видеокамери, разположени в близост до мястото на удара, чиито
кадри да онагледят действително развилите се събития. Местопроизшествието не е било
запазено, поради което и полицейските служители не са могли да възприемат евентуалното
крайно разположение на автомобилите, да замерят разстоянията, от които данни да черпят и
своите изводи, при все че в описанието на водача Х. ясно е било отразено, че е навлязъл в
кръстовището, след като се е огледал и е преценил, че отсъстват препятствия и пътят с
предимство е свободен за пресичане, като другият автомобил се е появил внезапно и с
висока скорост – последното отречено от втория водач С.. При наличието на такова
съществено противоречие отсъствието на ясни доводи на актосъставителя да възложи
вината за случилото се именно на въззивника е в противоречие с изискването за обективно
провеждане на проверката с оглед изясняването на обстоятелствата. Доколкото липсват
други доказателства, тези пропуски не позволяват да бъде изключена алтернативата,
4
предложена от жалбоподателя, че именно С. като водач е извършила неправомерни маневри.
По отношение на писмените доказателства също се констатира съществено различие
в данните, попълнени в декларацията на участника в ПТП – С. и твърденията на
жалбоподателя, всеки от които застъпва диаметрално противоположна теза за участието си в
пътното произшествие. Тези противоречия и липсата на доказателства, изхождащи от
независими източници, които да подкрепят едната или другата теза, разколебават изводите
относно пълнотата на проведения доказателствен процес. Пропуските в тази насока са
допълнително задълбочени, а проверката на всяко от противостоящите си твърдения
съществено и обективно затруднена и предвид, че в материалите не се откриват приобщени
своевременно записи от камери на Столична община, които категорично се намират
монтирани на мястото, като контролни доказателства, достъпни за органите на МВР чрез
„Интегрираната автоматизирана система за сигурност“ на МВР, които да са достатъчни, за
да потвърдят една от двете версии за инцидента, както и действително осъществените
маневри на водачите, доколкото напълно възможно като причина за инцидента се явява и
неправомерно движение на водача С. при приближаване и навлизане в кръстовището.
Последното, впрочем, понастоящем се явява и невъзможно с оглед краткия срок, в рамките
на който се съхраняват тези записи, изрично пояснено като причина в отговорите на
съответните администратори на данни.
Обстановката около мястото на инцидента не може да се изведе и от снимков
материал към протокола за ПТП, доколкото такъв не е изготвен. Твърди се, че е извършен
оглед на автомобила на жалбоподателя и втория водач, но освен декларация от един от тях,
официални документи за такива действия не са съставени. Същевременно, видно и от
споделеното от полицейските служители в съдебното заседание, същите не са инициирали
изискване или съхраняване за нуждите на делото на записите от камерите на Столична
община, с което да обезпечат попълването на достатъчен доказателствен материал. Поради
тези причини съдът намира и приобщените писмени доказателства за неинформативни
досежно конкретното проявление на нарушението като поведение на лице, реализирано в
обективната действителност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
5
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените от ЗАНН
давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното
възникване и ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
Х. поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото
му на защита.
Този съдебен състав приема за напълно резонен основния аргумент в жалбата за
наличието на неотстраними в съдебната фаза пороци при съставянето на акта, респективно
при издаването на НП, изводими от неспазването императивните изисквания на чл. 84 ЗАНН
във вр. с чл. 21, ал .2 НПК и чл. 142, ал. 1 НПК. В действителност в ЗАНН не е уредена
хипотезата, при която нарушителят не владее български език. Съобразно разпоредбата на
чл.84 от ЗАНН обаче, която препраща за неуредените случаи към НПК, субсидиарно следва
да бъдат приложени правилата на процесуалния наказателен закон. С позоваване на тази
препращаща норма се обосновава приложимостта на чл. 21, ал. 2 НПК, както и на чл.142,
ал.1 НПК, които вменяват задължение на органите в съответната фаза на процеса да
назначат преводач на лицето, което не владее български език. Видно от чл. 142, ал. 2 вр. с
чл.148, ал.1, т.1 НПК преводачът не може да е актосъставител или свидетел в
административнонаказателното производство, доколкото тези процесуални качества са
несъвместими. Същевременно, доколкото лицето, участващо в това процесуално качество
носи наказателна отговорност по смисъла на чл.290, ал.2 от НК, то същото следва да
отговаря и на установени формални изисквания, в частност – документ, удостоверяващ
съответно ниво на владеене на чуждия език и призната правоспособност да извършва
преводачески услуги. Последното изключва и възможността да се приемат услугите на трети
лица без проверена степен на владеене на съответен чужд език. В конкретния случай, при
наличието на фактически данни, че нарушителят не е български гражданин и същият не
владее български език- последното констатирано още към момента на иницииране на
производството, контролният и административнонаказващият орган са били длъжни да
приложат разпоредбата на чл. 142, ал. 1 НПК и да назначат преводач, който да вземе участие
в извършените процесуални действия в административнонаказателното производство,
свързани с издаване и предявяване на процесните административни актове. Не може да
намери приложение разпоредбата на чл.359а, ал.4 от НПК, доколкото в АУАН и НП не е
удостоверен отказ от писмен превод. Същевременно, видно от съдържанието на АУАН
отсъства и указание, че въобще при съставянето му е присъствало лице, което е могло да
разбере и предаде текста му на достъпен за жалбоподателя език.
В тежест на административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че
нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата, произтичащи
от образуваното по този начин срещу него административнонаказателно производство.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 НПК е императивна и не е поставена в зависимост от волята
на „обвиненото“ лице. Съставянето на акт, с който се повдига административно обвинение
без назначен преводач, ограничава драстично правото на защита на нарушителя да разбере в
какво се обвинява. В подкрепа на изложеното е и нормата на чл. 55, ал. 3 НПК, според която
6
част от правото на обвиняемия /нарушителя/ включва и това, когато не владее български
език, да му се предоставят в писмен вид, на разбираем за него език редица актове, имащи
отношение и пряко свързани с отговорността му. Правилата на НПК не намират приложение
единствено в съдебното производство по обжалване на издадения санкционен акт.
Възприемането на подобна позиция представлява грубо несъобразяване на императивни
разпоредби, установяващи основни начала на производството, каквато е нормата на чл.1 от
ЗАНН, а би противоречало и на нормите на Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи. Съгласно същата ЗАНН определя общите правила за
административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните
нарушения, за налагане на административните наказания и осигурява необходимите
гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. Основна
гаранция за съобразяване правата на гражданите се явява и провеждането на производството
на достъпен за тях език. Последната е инкорпорирана и в изискването на чл.43 от ЗАНН
актът за установяване на административното нарушение да бъде съставен в присъствието на
нарушителя и да му бъде предявен за запознаване. В конкретния казус, макар тази
разпоредба формално да е била съобразена, доколкото жалбоподателят е присъствал към
момента на съставяне на АУАН, нейното приложение е изчерпано откъм съдържание, тъй
като привлеченото към отговорност лице, предвид липсата на познания в областта на
българската лингвистика, не е успяло адекватно да реализира своите права.
Съгласно приложимата по силата на чл. 84 ЗАНН разпоредба на чл. 21, ал. 1 НПК –
лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език,
в които случаи се назначава преводач, което право е неотменимо. Безспорно установено е, че
нарушителят не владее български език, като ирелевантни са твърденията на
актосъставителя, че трето лице, обладавало познания по чуждия език, е подпомогнало
тяхната комуникация с водача от чуждата народност. Езиковите умения не могат да
презюмират липсата на необходимост от назначаването на преводач, доколкото не са
събрани категорични фактически данни, че жалбоподателят действително е успял да узнае
параметрите на претендираната спрямо него отговорност.
Съгласно пряко приложимата разпоредба на чл. 6, т. 3, б. „е” от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ обвиняемият има
право да се ползва от безплатните услуги на преводач, ако не разбира или говори езика,
използван от съда. Изискването на визирания нормативен регламент е спазено, когато на
обвиняемото лице е предоставена възможност да следи производството по начин, по който
да му гарантира възможност да си състави мнение и да представи пред органите и съда свое
виждане за събитията като посочената разпоредба се приема за приложима спрямо всички
документи и изявления във всички фази и стадии на производството, които са необходими,
за да разбере той всеобхватно аспектите от процеса като гаранция за неговата
справедливост.
В съдържанието на АУАН, както и в това на обжалваното НП, липсва изрично
удостоверяване за назначаване на преводач, който да е присъствал при съставянето на
7
административните актове, респективно при тяхното връчване, което да е осъществило
превод и да е запознало нарушителя с изложените в тях обстоятелства, както и действията,
които са предприети спрямо него. В тази връзка абсолютно недопустимо е в
административнонаказателното производство чрез свидетелски показания да се установява
фактът на извършен превод. Ето защо, по отношение на този аспект от настоящия казус
съдът достига до извод, че не е установено със съответни доказателствени средства да е бил
извършен превод на АУАН и обжалваното наказателно постановление, което да сочи, че
санкционираният водач е запознат с административното обвинението. Допуснатото
нарушение е съществено, тъй като препятства изначално възможността за защита на дееца, в
частност да разбере за какво нарушение е привлечен да отговаря и да осъществи в пълен
обем процесуалните си права, досежно реализацията на реципрочната функция, свързана с
правото му на защита.
Налице е и друг процесуален порок. Съгласно нормата на чл.44, ал.4 от ЗАНН, актът,
съставен срещу лице без постоянен адрес в Република България, се представя незабавно на
наказващия орган, като към него се прилагат „писмени обяснения или възражения“ на
лицето, срещу което е съставен. В конкретния случай такива не са приложени. Отсъствието
им обаче не може да се свърже с нежелание на водача Х. да ги предостави, а с липса на
инициатива от страна на проверяващите да съберат такива. Изрично в показанията на
полицейските служители, а и на свид. Б. се открива твърдението, че жалбоподателят е
настоявал за различна фактология от тази, описана от другия участник в ПТП. Нему обаче
не е предоставена възможност да изложи своята теза в писмена форма. Задоволително
обяснение за този подход отсъства и в показанията на свидетелите С. и Д.. Провеждането на
съкратената процедура, разписана в текста на чл.44, ал.4 и чл.52, ал.1 изр.2 от ЗАНН не
дерогира задължението на органите да гарантират правото на защита на лицето, срещу което
се насочва административнонаказателната принуда. Проявление на това право се явява
писменото възражение или обяснение, което също следва да бъде представено за
запознаване и оценка на наказващия орган. Накърняването на така установения императивен
ред се явява самостоятелно абсолютно основание за отмяна на издадения санкционен акт.
Съдът споделя и наличието на нарушение на нормата на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т. 6
от ЗАНН. Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от
процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в
голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на
административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният
административно наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно
извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е
санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
8
обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Отговорността на водача Х. е ангажирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, която
повелява, че „участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение….с
пътните знаци“. От една страна, касае се за обща норма с бланкетна диспозиция, която се
нуждае от изпълване посредством привръзка към конкретни правила за поведение,
установени в същия или в други, в частност подзаконови нормативни актове, каквото
пояснение в случая отсъства. От друга страна, анализът на приобщения доказателствен
материал по делото налага извод за фактология, която следва да бъде отнесена към
хипотезата на различна норма, въвеждаща самостоятелно правило за поведение, а именно
тази на чл.50, ал.2 от ЗДвП. Съгласно същата на кръстовище, на което единият от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. Установено безспорно е по делото, че пътнотранспортното произшествие е
настъпило на кръстовище на два пътя, единият от които сигнализиран като такъв с
предимство. Посочената разпоредба е специална спрямо тази на чл.6 от ЗДвП, поради което
и тя следва да бъде приложена. Изборът на несъответна към фактите правна норма разкрива
съществено процесуално нарушение, доколкото предпоставя неяснота в тезата на
наказващия орган.
Допълнителен порок при формулиране на правната квалификация на деянието в
наказателното постановление разкрива и ангажирането на санкционна норма. Наказващият
орган е посочил като относим текста на чл.179, ал.2 от ЗДвП. Последния препраща с оглед
изпълване на своето съдържание към конкретни хипотези, разграничени една от друга в
точки, ситуирани в предходната алинея от същия член на закона. В случая обаче отсъства
препратка към някоя от тях, което ведно с позоваването на материална правна норма,
некореспондираща с фактите по делото, предпоставя неяснота и непълнота на
обвинителната теза, респ. основание да се приеме, че наказателното постановление е
издадено при съществено нарушаване императива, установен с нормата на чл.57, ал.1 т.6 от
ЗАНН. Подходът на административните органи е незаконосъобразен, тъй като на практика е
лишил въззивника от възможността да узнае детерминираното административно
„обвинение“ не само от фактическа, но и от корелативно изискуемата правна страна, а това
е довело до накърняване на гарантираното му от закона право на защита. Констатираният
порок е неотстраним в съдебната фаза на административнонаказателния процес, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отмененото.
Въпреки наличието на процесуални основания за отмяна на издадения санкционен
акт този съд ще сподели за пълнота и кратки аргументи по неговата материална
законосъобразност. По делото съдът намира, че е налице и недоказаност на обстоятелствата
от обективната страна на твърдяното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. В процесния случай
от показанията на свидетелите Д. и С. се разбира, че преценката относно вината за
9
причиненото ПТП е извършена въз основа на декларацията само на една от страните, при
пълно игнориране на обясненията на жалбоподателя. Доколкото твърденията, посочени в
декларацията на участника в ПТП Д.С. и тези, заявени от Х. устно пред полицейските
служители, не могат да послужат за установяване на нарушение, извършено от въззивника
по несъмнен начин, контролните органи е следвало да обърнат повече внимание на
странични елементи от обстановката на местопроизшествието, от които е можело да се
направи извод за причината за настъпилото ПТП. Същите са възприели заявеното от С. като
достоверно, приемайки, че другият водач е навлязъл в кръстовището, без да съобрази
движението й по пътя с предимство, реализирайки пътнотранспортно произшествие между
двете превозни средства, но не са отчели, че настъпилият резултат е възможен и в обратната
хипотеза, в която именно С. се е движела в разрез с установените правила, включително
тези за скоростта, при правомерно поведение на водача Х., в пътен участък, който не е
предполагал затруднения пред видимостта от далечно разстояние. От събраните
доказателства не може да се направи категоричен извод за вината на жалбоподателя, чиято
отговорност е ангажирана. Мястото на произшествието не е било запазено, МПС са били
изместени след удара и не са привлечени за сведения други очевидци на произшествието
освен водачите. Доказателствената съвкупност не е попълнена своевременно и със записите
от камерите на Столична община, разположени в пътния участък, които биха могли да
осветлят събитията с качествените си характеристики на веществени доказателства, върху
които случайно могат да се намерят следи за настъпилото произшествие. Така е
възпрепятствана и възможността да се провери версията на жалбоподателя за внезапната
поява на автомобила на С. и придвижването му с висока и несъобразена скорост, които да са
били поставени изключително в основата на механизма на ПТП. Този пропуск е
неотстраним, тъй като записите от камерите към настоящия момент обективно вече не
съществуват, поради което и не биха могли да бъдат подложени на изследване. В този
смисъл не са събрани доказателства, оборващи възможна хипотеза, а именно, другият водач
С. да е причинила с действията си установеното ПТП. Всичко това е показателно за
незадълбоченото изследване на обстоятелствата относно случая. От тази гледна точка не е
постигната пълна доказаност на деянието и вината на дееца, необходими за реализирането
на неговата отговорност. Проведеният анализ на данните, събрани преди издаването на НП е
некоректен, доколкото е позован на доказателствена дейност, белязана от пропуски и
предпоставила ангажиране на отговорност чрез презюмиране на факти, за които не е
постигнато категорично познание.
Съобразно така изложените фактически и правни доводи, съдът приема, че
административнонаказателното производство по налагане на административно наказание за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е опорочено от нарушения на формата на актовете и не е
проведено всестранно и пълно, поради което и деянието остава недоказано от обективна и
субективна страна. Тези констатации мотивират изводът, че издадения санкционен акт е
незаконосъобразен и необоснован, поради което следва да бъде отменен.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Софийски районен съд,
10
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-019197 от 22.09.2021г., издадено от
М.Г.Г. – полицейски инспектор към СДВР, с което на жалбоподателя П. Х., роден на
04.04.1979г., гражданин на САЩ, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева, като незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11