Решение по дело №1293/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 716
Дата: 5 април 2022 г.
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20225330201293
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 716
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
в присъствието на прокурора Ваня Атанасова Прокопова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330201293 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВ. Н. Т. Д. – роден на *** г. в гр. П., живущ на адрес
***, ***, български гражданин, с висше образование, пенсионер, неосъждан,
ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това, че на 17.08.2020 г. в гр. Пловдив, в
района на кръстовището между ул. „Преслав“ и ул. „Гладстон“, при
управление на моторно превозно средство (лек автомобил марка „Рено“ с рег.
№***) е нарушил правилата за движение (а именно – чл. 6, ал. 1 ЗДвП
(Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка.) и чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП ( Жълта
светлина означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от
водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е
било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат
да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този
сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в
кръстовището, са длъжни да го освободят.), като не спрял, а преминал през
кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба, въпреки че имал
1
възможност да спре, без да създаде опасност за движението, и по
непредпазливост причинил на С. И. К., ЕГН:**********, средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на шийката на скочната кост, счупване на
пета ходилна кост и счупване на малкопищялния глезен на десния долен
крайник, довели до трайно затрудняване на движението на същия –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 343, ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 78а, ал. 1 от НК
го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му
НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на
ХИЛЯДА ЛЕВА.
На основание чл. 78 А, ал. 4 вр. чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК НЕ ЛИШАВА обв. Н. Т. Д. от
право да управлява моторно превозно средство.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 2 броя оптични
носители – дискове – да ОСТАНАТ по делото за срока на неговото
съхранение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обв. Н. Т. Д. да заплати
сумата от 738 лева, представляваща разноски по делото, по сметка на ОДМВР
– Пловдив в полза на Държавата.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ОС – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към решение по АНД № 1293/2022 г. по описа на ПРС IХ н. с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд
Пловдив досъдебно производство № 95/2020г. по описа на сектор
„Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78 А от НК спрямо обвиняемия
Н. Т. Д. – роден на *** г. в ***, живущ на адрес ***, ***, български
гражданин, с висше образование, ***, неосъждан, ЕГН **********, за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК - за това, че на
17.08.2020 г. в гр. Пловдив, в района на кръстовището между ул. „Преслав“ и
ул. „Гладстон“, при управление на моторно превозно средство (лек автомобил
марка „Рено“ с рег. №***) е нарушил правилата за движение (а именно – чл.
6, ал. 1 ЗДвП (Участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали,
с пътните знаци и с пътната маркировка.) и чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП
(Жълта светлина означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за
онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след
като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара,
че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При
подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се
намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.), като не спрял, а
преминал през кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба,
въпреки че имал възможност да спре, без да създаде опасност за движението,
и по непредпазливост причинил на С. И. К., ЕГН:**********, средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на шийката на скочната кост, счупване на
пета ходилна кост и счупване на малкопищялния глезен на десния долен
крайник, довели до трайно затрудняване на движението на същия.
Прокурорът поддържа предложението за освобождаване от наказателна
отговорност на Н. Т. Д. за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„Б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като посочва, че събраните в хода на досъдебното
производство доказателства по безспорен и категоричен начин водят до
извода, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, и обосновават фактическата обстановка, която е изложена в
предложението на РП – Пловдив. Посочва, че с действията си, а именно – при
управление на МПС, като не реагира на смяната на светофарната уредба от
зелено в жълто в момент, в който е бил на 23,49 метра от кръстовището,
обвинеяемият е нарушил правилата за движение, а именно чл. 6, ал. 1 от
ЗДвП, за това, че не се е съобразил със светлинните сигнали, пътните знаци и
пътната маркировка, както и чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП, в който изрично е
посочено, че жълтата светлина означава „Внимание, спри!“. Взема становище,
че докато изрично са посочени и случаите, в които водачът на МПС може да
1
премине при жълт сигнал, то конкретният случай не попада в това
изключение, което безспорно се установява както от заключението на авто-
техническата експертиза, така и от огледа на веществено доказателство –
видеозапис. Посочва, че съгласно заключението на авто-техническата
експертиза обвиняемият Д. е бил на разстояние 23,49 метра от СТОП-линията
в момента, в който сигналът на светофарната уредба се е сменил от зелен на
жълт, вещото лице е изчислило, че при скоростта, с която се е движил – 36
км. в час, обвиняемият е имал техническа възможност да спре, без това да
създаде опасност за движението, за пешеходците и другите автомобили,
въпреки това, той е продължил движението си и е навлязъл в кръстовището
чак 2,4 секунди след светването на жълтата светлина на светофарната уредба.
Ето защо поддържа, че е безспорно е доказано, че обвиняемият е нарушил
ЗДвП, като в резултат на това е настъпил сблъсък между неговия автомобил и
преминаващия през кръстовището свид. К. с мотоциклет. Посочва като
установено, че и свид. К. също е допуснал нарушение на ЗДвП – първо, като е
изпреварил незаконосъобразно колона от спрели автомобили, и второ – той
също е навлязъл при жълта светлина на светофарната уредба, но последното
по никакъв начин не оневинява водача – обвиняемият Д., като поведението на
пострадалия – съпричиняване на настъпилото ПТП, следва да се отчете при
индивидуализиране на наказателната отговорност като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Взема становище, че като такова обстоятелство
следва да се счете и установената лоша координация на светофарната уредба
на процесното кръстовище, която допуска в един момент и на двата пътя да
свети жълт сигнал на светофарната уредба. Предлага съдът да приеме за
доказано обвинението и да признае за виновен обвиняемия Н. Т. Д. по така
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“ вр. чл.
342, ал. 1 от НК, като предвид констатираните многобройни смекчаващи
обстоятелства – съпричиняване от пострадалия и недобра координация на
светофарната уредба, да наложи административно наказание глоба,
ориентирана към минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК, а
именно 1000 лева. Също предлага да бъде присъединено и наказанието по чл.
343г от НК – отнемане на право да управлява МПС, в един минимален
размер, а именно - за срок от около 6 месеца.
Защитникът на обвиняемия Д. – адвокат К. предлага искането на
прокурора да бъде отхвърлено изцяло. Поддържа, че обвиняемият нито от
обективна страна, нито от субективна страна, е осъществил състава на
цитираното престъпление, като включително прокурорът не спори и е
признава факта, че самият светофар и в двете посоки свети жълто, което е
лошо сработване на светофарната уредба, за което обвиняемият няма нито
вина, нито умисъл, нито небрежност или непредпазливост, нито е могъл да
предвиди или да знае, че от другата страна на същия светофар ще свети
жълто, нито е бил длъжен да знае този факт. На следващо място посочва, че
неговото време за реакция от възприятието на промяната на светофара, той не
е възприел жълтата светлина, и не е реагирал, но дори и да я бил възприел,
той разполагал с около две секунди да спре, което фактически за две секунди
е невъзможно автомобилът да се спре, без да създаде опасност за другите
2
участници в движението, както и за тези, които евентуално биха се озовали
пред него. Още посочва като абсолютно противоправно поведение това на
пострадалия и посочва, че неговото качество на пострадал се гледа само през
призмата на неимуществените вреди, но ако се гледа през призмата на
имуществените вреди, материални щети има по автомобила на обвиняемия.
Взема становище, че самото обвинение е неправилно повдигнато от самото
начало, като предлага съдът да оправда изцяло обвиняемия, като не му бъде
налагано административно наказание глоба, както и сочи, че липсват каквито
и да е предпоставки в настоящия случай за отнемане на неговото СУМПС,
доколкото не може един шофьор да бъде санкциониран за това, че самата
светофарна уредба работи лошо, същият не е изложил с някакво
безразсъдство здравето и живота на другите участници в движението, нито
тяхното имущество, просто е преминал в изтичащия жълт сигнал, всички
останали автомобили са били спрели, видно е, че нито един от тях не е
започнал да се придвижва. В този смисъл предлага да е постановения съдебен
акт.
Обвиняемият Д. сочи, че поддържам казаното от защитника си, няма
какво да добави.
В последната си дума заявява, че смята, че не е виновен в случая,
защото е направил всичко необходимо, не е имало друго съприкосновение с
други превозни средства, защото и отляво и отдясно е имало преводни
средства, които са стояли.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Н. Т. Д. е роден на *** г. в ***, живущ на адрес ***, ***,
български гражданин, с висше образование, ***, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът намира за установено, че обвиняемият Д. бил правоспособен
водач на моторно превозно средство и притежавал Свидетелство за
управление на МПС № ***.
На 17.08.2020г., малко преди 20:00 часа, обвиняемият Д. управлявал лек
автомобил марка „Рено“, бял на цвят, с рег. № „***“ по ул. „Преслав“ в гр.
Пловдив, като се придвижвал в посока север-юг към кръстовището с ул.
„Гладстон“.
По същото време – на 7.08.2020г., малко преди 20:00 часа, по ул.
„Гладстон“ в посока изток-запад към кръстовището с ул.„Преслав“,
управлявайки мотоциклет марка „Пиаджо“ с рег. №***, се движел свидетелят
С. К..
Пътната обстановка в района на описаното кръстовище била нормална,
времето било ясно, топло и сухо, като въпреки сравнително късния час все
още била налице обилна дневна светлина. Асфалтовото покритие на
кръстовището между ул. „Гладстон“ и ул. „Преслав“ било технически
изрядно, без „дупки“ и неравности, с положена отчетлива маркировка.
Самото кръстовище било Т-образно и регулирано със светофарна уредба, като
3
особеност на последната бил фактът, че по направления 2Н и 3Н по
обозначението на светофарната циклограма (явяващи се съответно
направлението на движение на обвиняемият Д. от ул. „Преслав“ към
кръстовището с ул. „Гладстон“ в посока север-юг и направлението на
движение на св. К. от ул. „Гладстон“ към кръстовището с ул. „Преслав“ в
посока изток-запад) жълтият сигнал на светофара се застъпвал, т.е. светел
едновременно и по двете конфликтни направления, което на свой ред
създавало предпоставки за транспортни произшествия.
Наближавайки гореописаното Т-образното кръстовище между ул.
„Гладстон“ и ул. „Преслав“, обвиняемият Д. се приготвил да предприеме
маневра „ляв завой“ в източна посока по ул. „Гладстон“. Скоростта му на
движение била около 36 км/ч. Когато управляваният от него автомобил се
намирал на разстояние около 23,49 м. от стоп линията на кръстовището,
важащият за него сигнал на светофарната уредба се сменил от „зелен“ на
„жълт“. При това положение обвиняемият бил длъжен да спре, като имал и
техническата възможност да го стори, без това да създаде опасност за
движението. Въпреки това обаче той продължил движението си и около 2,4
секунди след светването на жълтия сигнал навлязъл в кръстовището,
завивайки наляво.
В това време свидетелят К. също наближавал кръстовището с
намерението на продължи направо по ул. „Гладстон“. Лентите за движение в
неговата посока били две. Първоначално за превозните средства, движещи се
в тази посока, светел червен сигнал на светофара. Поради това във всяка от
двете ленти в изчакване да светне зелен сигнал били спрели един зад друг по
няколко леки автомобила. Възползвайки се от малките размери на
мотоциклета си и в нарушение на правилата за движение по пътищата,
целейки да се нареди първи на светофара, св. К. преминал между тях,
движейки се по разделителната линия между двете ленти. Съответно, с тази
си непозволена маневра той заобиколил автомобилите в лявата лента
отдясно, а тези в дясната лента – отляво. В момента, в който приближил
непосредствено стоп линията на кръстовището, сигналът на светофара се
сменил от „червен“ на „червен+жълт“. Виждайки това, свидетелят К.
директно продължил движението си навътре в кръстовището, без да спре,
макар да бил длъжен и да имал възможността да го стори. Скоростта му на
движение била около 29 км/ч.
По този начин, на практика и двамата водачи – обв. Д. и св. К. –
навлезли в кръстовището на жълт, респ. на червен+жълт сигнал на светофара,
чието едновременно светване и в двете направления било съществен
недостатък на организацията на движението във въпросния район.
Поради едновременното навлизане и на двете превозни средства в
кръстовището (явяващо се нарушение на правилата за движение от страна и
на двамата водачи), по средата на същото кръстовище настъпил неизбежен
удар между предната част на управлявания от свидетел К. мотоциклет
„Пиаджо“ и предната лява част на управлявания от обвиняемия Д. лек
автомобил „Рено“.
4
В резултат от удара и непосредствено последвалото го падане на земята,
свидетелят К. претърпял травматични увреждания на десния си крак,
изразяващи се в счупване на шийката на скочната кост, счупване на пета
ходилна кост и счупване на малкопищялния глезен. Към момента на
настъпване на сблъсъка сигналът на светофарната уредба по направлението на
обвиняемия бил червен, а по направлението на пострадалия – зелен.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа
на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът
преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както следва:
Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на
свидетелите С. И. К. /л.40 и л.44 от досъдебното производство/ДП//, Р. З. М.
/л.41 от ДП/, С. С. Ш. /л.42 от ДП/, Л. К. М. /л.43 от ДП/, Ц. И. Ц. /л.48 от ДП/,
С. Г. З. /л.45 от ДП/, И. Р. Д. /л.46/ и К. В. В. /л.47/.
При анализа на същите свидетелски показания на първо място следва да
се посочи, че очевидци на самото ПТП са свидетелите С. И. К. /л.40 и л.44 от
ДП/, Р. З. М. /л.41 от ДП/, С. С. Ш. /л.42 от ДП/, Л. К. М. /л.43 от ДП/, Ц. И. Ц.
/л.48 от ДП/. Последните свидетели са съвсем последователни в описанието
на самото произшествие, а именно – участниците в същото, посоката им на
движение и начина на придвижване управляваните от тях МПС, в който
смисъл показанията ми кореспондират добре по между си, поради което и
съдът ги кредитира изцяло.
Единствено различие в показанията на горните свидетели се констатира
относно обстоятелството на какъв сигнал на светофарната уредба К. е
навлязъл в кръстовището, като Р. З. М. и Ц. И. Ц. сочат, че К. е направил това
на жълт сигнал, докато последният сам заявява, че е навлезъл на зелен сигнал.
В този смисъл съдът намери, че за горното обстоятелство следва да даде вяра
на показанията на свидетелите Р. З. М. и Ц. И. Ц., предвид това, че същите
свидетели са очевидно изцяло незаинтересовани да изнесат неверни
твърдения по делото (доколкото дори не познават участниците в ПТП), а
показанията на К. лесно биха могли са се отдадат на стремежа му да отрече,
че самият той е извършил нарушение на ЗДвП, съответно – да докаже, че
ПТП е възникнало само по вина на обвиняемия Д..
Останалите свидетели на процесното ПТП – свидетелите С. С. Ш., Л. К.
М. сочат, че не са възприели горното обстоятелство, а именно - на какъв
сигнал на светофарната уредба К. е навлязъл в кръстовището.
От показанията на С. Г. З. /л.45 от ДП/, И. Р. Д. /л.46/ и К. В. В. /л.47/,
които не са били очевидци на ПТП, а като служители на РСПБЗН са
пристигнали на мястото инцидента след същия, се установяват данни за
местоположението на МПС и участниците в ПТП след същото и видимото
състояние на пострадалия, в който смисъл съдът изцяло дава вяра на същите.
На следващо място, гореописаната фактическа обстановка се установява
и от обясненията на самия обвиняеми Д., дадени пред съда на 05.04.2022г., в
който същият описва изцяло аналогичен механизъм на възникване на ПТП, в
съответствие с изнесеното от горепосочените свидетели, включително –
5
участниците в ПТП, посоката им на движение и начина на придвижване
управляваните от тях МПС. В единствено противоречие с изнесеното по
последните е твърдението на обвиняемия, че в момента, в който минал покрай
светофара, последният светел зелено. Последното твърдение противоречи на
останалия доказателствен материал по делото, а именно – заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебна автотехническа
експертиза, както и веществено доказателство – оптичен носител – диск с
надпис CD-R RFD80M-79239, находящ се между листове 70 и 71 от ДП,
предявено на страните по делото, на който твърде добре се вижда, че
светофарната уредба ул. „Преслав“, на кръстовището с ул. „Гладстон“,
преминава в сигнал „жълт“ далеч преди управлявания от обвиняемия лек
автомобил с рег.№ „***“ да достигне до последното кръстовище. Ето защо,
обясненията на обвиняемия Д. се възприемат от съда, с изключение на
соченото от него относно това, че в момента, в който минал покрай
светофара, последният светел зелено, което твърдение съдът отдава на израз
на една защитна позиция.
Съдът съобрази на основание чл.378, ал.2 от НПК и заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебна автотехническа
експертиза /л.176 – л.200 от досъдебното производство/, което също изнася
подробни данни относно механизма на настъпване на ПТП – съгласно
описаната от съда като възприета фактическа обстановка, както и сочи, че
причини за настъпването на ПТП, че свидетелят К., при сигнал на
светофарната уредба „червен+жълт“ не е спрял на стоп линията, а е навлязъл
в кръстовището, както и това, че обвиняеми Д., при сигнал на светофарната
уредба „жълт“ не е спрял на стоп линията, а е навлязъл в кръстовището.
Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област, и съответстващо на събраните по делото
доказателства. От същото се установява механизма на настъпилото ПТП и
причините за същото.
Отново на основание чл.378, ал.2 от НПК съдът съобрази и
заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза № П - 163/2020 г., съгласно която, при ПТП
възникнало на 17.08.2020 г. на С. К. е било причинено: средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на шийката на скочната кост, счупване на
пета ходилна кост и счупване на малкопищялния глезен на десния долен
крайник, довели до трайно затрудняване на движението на същия.
Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област, и съответстващо на събраните по делото
доказателства. От същото се установява вида, характера и механизма на
причинените на С. К. увреждания.
На следващо място съдът съобрази и данните, установени във връзка с
веществено доказателство – оптичен носител – диск с надпис CD-R RFD80M-
79239, находящ се между листове 70 и 71 от ДП, предявено на страните по
6
делото, на който твърде добре се вижда, че светофарната уредба ул.
„Преслав“, на кръстовището с ул. „Гладстон“, преминава в сигнал „жълт“
далеч преди управлявания от обвиняемия лек автомобил с рег.№ „***“ да
достигне до последното кръстовище.
Също съдът съобрази и останалите писмени данни, а именно –
Циклограма за работа на светофарния контролер на кръстовището на ул.
„Гладстон“ и ул.„Преслав“ към дата 17.08.2020г. /л.104 – л.106/ от ДП, от
което се установява, че по направления 2Н и 3Н по обозначението на
светофарната циклограма (явяващи се съответно направлението на движение
на обвиняемият Д. от ул. „Преслав“ към кръстовището с ул. „Гладстон“ в
посока север-юг и направлението на движение на св. К. от ул. „Гладстон“ към
кръстовището с ул. „Преслав“ в посока изток-запад) жълтият сигнал на
светофара се застъпва.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че
със своите действия обвиняемият Н. Т. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „Б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За това, че на 17.08.2020 г. в гр. Пловдив, в района на кръстовището
между ул. „Преслав“ и ул. „Гладстон“, при управление на моторно превозно
средство (лек автомобил марка „Рено“ с рег. №***) е нарушил правилата за
движение (а именно – чл. 6, ал. 1 ЗДвП (Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.) и чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП ( Жълта светлина означава
"Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в
момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без
да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на
кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са
длъжни да го освободят.), като не спрял, а преминал през кръстовището при
жълт сигнал на светофарната уредба, въпреки че имал възможност да спре,
без да създаде опасност за движението, и по непредпазливост причинил на С.
И. К., ЕГН:**********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
шийката на скочната кост, счупване на пета ходилна кост и счупване на
малкопищялния глезен на десния долен крайник, довели до трайно
затрудняване на движението на същия.
В този смисъл, съгласно вече посоченото в коментара на
доказателствената съвкупност, от обективна страна се установява, че
реализирането на изследваното ПТП е резултат на нарушение на чл. 6, ал. 1
ЗДвП, както и на и чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП – доколкото обвиняемия не е
съобразил поведението си със сигнала на светофарната уредба на
кръстовището на ул.„Гладстон“ и ул.„Преслав“ като не спрял, а преминал
7
през кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба, въпреки че имал
възможност да спре, без да създаде опасност за движението.
От обективна страна още се установява, в резултат на така описаното
ПТП, на С. И. К., ЕГН:********** е била причинена, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на шийката на скочната кост, счупване на пета
ходилна кост и счупване на малкопищялния глезен на десния долен крайник,
довели до трайно затрудняване на движението на същия.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от обвиняемият Д. при форма на вината –
непредпазливост, като Д. не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но съгласно разпоредбите на ЗДвП е бил длъжен и с
оглед фактическата обстановка - обективно е могъл да ги предвиди. В тази
връзка следва да се посочи, че от събраната по делото доказателствена
съвкупност се налага извод за виновно поведение на обвиняемия Д., довело
като пряка и непосредствена последица настъпване на инкриминираното
ПТП, в следствие на нарушение от страна на обвиняемия на посочените
разпоредби.
В този смисъл съдът намери за неоснователно становището на защитата
в смисъл, че обвиняемият не осъществил състава на цитираното
престъпление, предвид факта, че самият светофар и в двете посоки свети
жълто, което е лошо сработване на светофарната уредба, за което
обвиняемият няма вина, нито е могъл да предвиди или да знае, че от другата
страна на същия светофар ще свети жълто, нито е бил длъжен да знае този
факт. Следва да се посочи, че обстоятелството, че на описаното кръстовище
жълтият сигнал на светофара се застъпвал, т.е. светел едновременно и по
двете конфликтни направления, безспорно следва да се отчете, но последното
по никакъв начин не налага заключение за липса на реализирано от страна на
обвиняемия престъпно деяние. Така, макар последният обвиняем да не е
длъжен да знае, че по другото направление също свети жълтият сигнал на
светофара, то все пак същия е бил длъжен, съгласно разпоредбите на чл. 6, ал.
1 ЗДвП, както и на и чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП да съобрази поведението си
със сигнала на светофарната уредба на кръстовището на ул.„Гладстон“ и ул.
„Преслав“ и да спре. Именно неизпълнение последното задължение от страна
на обвиняемия Д. е довело до реализиране на ПТП.
Също неоснователно е и становището, че обвиняемият Д. не възприел
жълтата светлина, или времето му за реакция не било достатъчно. Същото
твърдение не почива на никакви данни по делоо, напротив - изцяло
противоречи на събрана по делото доказателствена съвкупност, включително
на заключението на вече коментираната съдебна автотехническа експертиза,
което вече бе обсъдено и не е необходимо да бъде повтаряно.
Съдът намери за неоснователно и становището, свързано с
противоправното поведение на пострадалия и посочва. Безспорно е, че в
случая се установява нарушение на ЗДвП от страна и на пострадалия К.,
което по същество е съвсем аналогично на това, извършено и от самия
обвиняем. Същото обаче не налага заключение за липса на реализирано от
8
страна на обвиняемия престъпно деяние, доколкото в случая се касае за едно
типично съпричиняване. Последното е така, доколкото се установява, че ако
обвиняемия Д. не бе допуснал нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП, както и на и чл.
31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП, то произшествието не би настъпило. Предвид това,
безразлично за извода, че обвиняемият Д. е извършил описаното
престъпление от обективна и субективна страна е това, че иначе сбъдването
на деянието в обективната реалност се дължи и на други предпоставки,
включително – виновно поведение на други лица и/или обстоятелства, които
обвиняемият не знаел. Тук следва да се отбележи, че не би могло да
съществува непредпазливо престъпление, при които деецът добре съзнава
всички предпоставки, водещи до реализиране на общественоопасните
последици, доколкото едно такова знание е несъвместимо с непредпазливата
форма на вина. Предвид това, при настоящото непредпазливо деяние подлежи
на изследване виновното поведение на самия обвиняем, като причина за
настъпване на престъпния резултат, което в случая се установява, съгласно
вече посоченото.
Ето защо съдът призна обвиняемия Н. Т. Д. – роден на *** г. в ***,
живущ на адрес ***, ***, български гражданин, с висше образование, ***,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 17.08.2020 г. в гр.
Пловдив, в района на кръстовището между ул. „Преслав“ и ул. „Гладстон“,
при управление на моторно превозно средство (лек автомобил марка „Рено“ с
рег. №***) е нарушил правилата за движение (а именно – чл. 6, ал. 1 ЗДвП
(Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка.) и чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП (Жълта светлина означава
"Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в
момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да
създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище
водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го
освободят.), като не спрял, а преминал през кръстовището при жълт сигнал на
светофарната уредба, въпреки че имал възможност да спре, без да създаде
опасност за движението, и по непредпазливост причинил на С. И. К.,
ЕГН:**********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
шийката на скочната кост, счупване на пета ходилна кост и счупване на
малкопищялния глезен на десния долен крайник, довели до трайно
затрудняване на движението на същия - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„Б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че обвиняемият Н. Т. Д. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Предвиденото в НК наказание за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „Б“ вр.
чл. 342, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до три години или пробация. При
осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни
имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.
9
С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от
страна на обвиняемия Д. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла
на чл. 343, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, съдът прие, че са налице
основанията на чл.78 А от НК, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 342, ал. 1 от
НК, както следва – обвиняемият Д. е пълнолетен, предвиденото наказание за
деянието по чл. 343, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК е лишаване от
свобода до три години или пробация, обвиняемият Д. не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване,
както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от
приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият Д. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно
чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено
наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на
смекчаващи такива, а именно - личността на обвиняемия, добрите
характеристични данни на същия, както и неговата възраст. На следващо
място отчете, че предпоставка за настъпване на изследването произшествие е
и организацията на движението на описаното кръстовище, а именно – че
жълтият сигнал на светофара се застъпвал, т.е. светел едновременно и по
двете конфликтни направления, което на свой ред създавало предпоставки за
транспортни произшествия. Още съдът отчете и това, че в случая е налице и
съпричиняване, доколкот изследваното ПТП е резултат не само от действията
на обвиняемият Д., който извършва аналогично нарушение, същото причина
за настъпилото ПТП.
Ето защо съдът счита, че при така установените множество смекчаващи
обстоятелства, както и пълната липсва на отегчаващи такива, глоба в размер
на 1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за осъществяване
предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и ще бъде
достатъчна като размер, за постигане целите на същото.
Съдът също намери, че на основаята начл. 78 А, ал. 4 вр. чл. 343г вр. чл.
343, ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, обв. Н. Т.
Д. НЕ СЛЕДВА да бъде лишаван от право да управлява моторно превозно
средство.
Причина за горния извод на съда са установените особености на
конкретното деяние, характерно със съществени смекчаващи обстоятелства, а
именно – реализирането на изследваното ПТП освен предвид виновното
поведение на обвиняемия, то и поради неудачната организация на
движението на описаното кръстовище, както и виновното поведение на самия
пострадал, които също налагат извод за една по-ниска обществена опасност
на деянието, както и на дееца, съответно – за липсата на необходимост
10
същият да бъде лишаван от право да управлява МПС, за да бъдат постигнати
целите на наказанието.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът намери, че веществените доказателства – 2 броя оптични
дискове, приложено по досъдебното производство, следва ДА ОСТАНАТ по
делото, за срока на неговото съхранение. Макар да нямат характер на писмени
документи, то същите са носители на цифрова информация, относима по
наказателното производство, а съхранението на същите по делото, предвид
характера им, очевидно не би съставлявало затруднение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери обвиняемия Н. Т. Д. за виновен в извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, съдът счете, че
на основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати
направените разноски по досъдебното производство за експертизи в размер на
738 лева, представляваща разноски по досъдебното производство, по сметка
на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата. Същите разноски са направени
изготвяне експертизи в хода на досъдебното производство, във връзка с
обвинението, по което обвиняемият бе признат за виновен.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни