О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 23.12.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II - ри състав, в закрито заседание на двадесет и трети декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Вълева ВНЧД № 614/20г. по описа на
АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345, вр. чл. 270,
ал.4 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение
от 11.12.2020г., постановено по НОХД №2885/20г. по
описа на СНС, 16-ти състав, с което по реда на чл. 270, ал. 1
от НПК е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
от „Задържане под стража“ в по лека-такава, изпълнявана спрямо подсъдимия М.Г.В..
Срещу
съдебния акт е постъпила частна жалба от М.Г.В. чрез адв. Е.Й., в която са
релевирани оплаквания за неяснота на формулираното обвинение, което не отговаря
на законовите изисквания посочени в чл.246 от НПК. Прави се предположение, че
делото ще продължи дълго във времето, поради
пандемията и пороците в обвинителния акт, които ще вероятно щели да станат
причина за повторно разглеждане на
делото. Поддържа се, че бил пренебрегнат довода им, че майката на детето на
подсъдимия не може да разчита на помощ от когото и да е за неговото отглеждане.
Не ставало ясно по какви причини СНС е приел, че подс. В. ще въздейства на
лица, депозирали свидетелски показания.
Въззивната
инстанция, като се запозна с изложените в частната жалба доводи и след преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като
подадена от оправомощена страна по чл. 342 ал. 1 от НПК и срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол.
Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна.
Законосъобразен е актът на СНС, с който не е уважено искането за изменение
на взетата по отношение на подс. М.В. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, като изложените в тази насока мотиви са ясни, верни и се споделят от
въззивния съд.
Правилно първостепенният съд е приел, че срещу
М.В. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 във вр.с ал.
2 от НК, което е с висока степен на обществена опасност и изключително укоримо
и обществено неприемливо, с оглед длъжностното качество на подсъдимото лице,
като фактическите данни по делото са достатъчни за обезпечаване на изискуемото
се от закона обосновано предположение, за неговото извършване и авторство.
По - натам правилно СНС
се е спрял на предходното съдебно производство по преценка пропорционалността
на изпълняваната спрямо подс. В. мярка за неотклонение и основателно е
заключил, че изтеклия времеви интервал е кратък, поради което не представлява
ново обстоятелство. На 13.11.2020г. е проведено разпоредително заседание, на
което при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, първостепенният съд
е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, предопределящи връщането на делото в предходната фаза, както и че
отсъстват основания за изменение на мерките за неотклонение, наложени на
подсъдимите, в това число и на подс. В.. Определението е преминало въззивна
проверка и е потвърдено с определение от 30.11.2020г. по ВНЧД №563/2020г. на
АСНС. Само 3 дни по - късно: на 03.12.2020г. подс. В. е подал нова молба за
изменение на мярката за неотклонение в по - лека, по която първостепенният съд
се е произнесъл с атакуваното определение. Изминалият период от предишното
разрешение на същия въпрос е кратък, поради което сам по себе си не съставлява
промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 270, ал. 1 от НПК. В молбата за
смекчаване формата на процесуална принуда не са наведени, а и по делото
обективно отсъстват нови обстоятелства, които да водят до различен извод от
направения във въззивния акт от 30.11.2020г. Убедителни са мотивите в атакуваното
определение по наведените от защитата възражения за потенциална прекомерна продължителност
на задържането, поради пандемичната обстановка в страната и допуснати
съществени процесуални нарушения в обвинителния акт. Констатираното насрочване
на делото от СНС през непродължителни периоди от време, възможността за
виртуално участие на страните и видеоконферентна връзка преодоляват подобен
риск, а визираните пороци в обвинението са били предмет на обсъждане в рамките
на разпоредително заседание, финализирало с констатация за отсъствие на такива.
Подс. В. е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК с три квалифициращи
признака - користна цел, извършване на престъпления по чл. 354а от НК и участие
на две длъжностни лица, едно от които е подс. В.. Последният е бил
служител в МВР, сектор „Охранителна
полиция“ и според обвинителната теза се
е възползвал от служебното си битие за да осигурява безпрепятствено
разпространение на наркотични вещества. Посочените обстоятелства правят
инкриминираната престъпна дейност обществено нетърпима. Отделно, обвинителния
акт е насочен срещу 10 подсъдими, а като свидетели следва да бъдат разпитани 24
лица. Тъкмо многобройната численост на свидетелите и необходимостта от
обезпечаване своевременното провеждане на наказателното производство е
мотивирало СНС да не изменя мярката за неотклонение наложена на подс. В., а не „неясния мотив за приоритет на
обществения интерес“ или „че В. щял да въздейства на свидетелите да променят
показанията си“, както невярно се твърди в частната жалба.
Предвид изложеното съдът намира, че
определението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 11.12.2020г.,
постановено по НОХД №2885/20г, с което е оставено без уважение
направеното искане за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека такава спрямо подсъдимия М.В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.