Р Е Ш Е Н И Е
No…………../14.11.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Д. СТОЯНОВА
при
участието на секретаря Румяна Дучева
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1485 по описа за 2018г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване от „Уникредит Булбанк“ АД срещу „Бий Хаус“ ООД, П.
К. Д., Д.К.Д., М.И.И.
искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ, чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по издадената заповед
за незабавно изпълнение №8046/02.10.2017г. по ч.гр. дело №14778/2017г. по описа
на ВРС сумата от 44156.11лв.,
представляваща главница по договор за банков револвиращ кредит
№2157/23.04.2013г., Анекс №1/02.04.2014г., сумата от 1121.59 лв., договорна лихва за периода 22.04.2017г. до
28.09.2017г. по т.4.2, сумата от 484.49лв.,
неустойка, начислена за периода 22.04.2017г. до 28.09.2019г. на основание т.4.3
от договора, формирана като 5% от просроченото задължение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
14.03.2018г. до окончателното й изплащане
В исковата молба
ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Срещу издадената заповед е
подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК от длъжниците, поради което за
ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване
съществуването на вземането с оглед дадените указания от заповедния съд.
Твърди се, че е сключен договор за
банков револвиращ кредит №2157/23.04.2013г.,
по силата на който „Уникредит Булбанк“ АД, е предоставила на кредитополучателя
„Бий Хаус“ ООД револвиращ кредит за оборотни средства за разплащане с
доставчици в размер на 30000.00лв., като с анекс №1/02.04.2014г. е предоговорен
размера на 50000.00лв. с краен падеж на издължаване 22.04.2017г. Договорът за
кредит бил подписан и от другите трима ответници, в качеството им на солидарни
длъжници.
За предоставения кредит е уговорено да
се заплаща договорна лихва по т.4.1 при договорен
годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване, начисляван върху
редовна главница (редовен дълг), представляващ сбор от приложимия към дата на
олихвяване променлив Базов лихвен процент, формиран от променлив Базов лихвен
индекс и премия, и надбавка за редовен дълг към Базовия лихвен процент в размер
на 11.949 %. Към датата на сключване на договора приложимият Базов лихвен
индекс е 1-месечен SOFIBOR 0.551
% и премия 0 %, като към дата на сключване на договора приложимият размер на
годишния лихвен процент за редовен дълг е 12.50 %. С анекс №1/02.04.2014г. е
изменен размера на фиксираната надбавка на 9.549 %, като към датата на
сключване на анекса приложимият размер на годишния лихвен процент за редовен
дълг е 10 %.
В т. 4.2. е договорен годишен лихвен
процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието в размер
на годишния лихвен процент за редовен дълг по т. 4.1. и надбавка за просрочие
от 2 %. В т. 4.3 се твърди, че страни са
уговорили, че при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с
лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг се начислява лихва за забава в размер на 5 %.
В договора било договорено и
задължение за заплащане на комисионни: еднократна комисионна, начислявана и
събирана при условията на т. 9.2.1. от ОУ в размер на 2,50 % и за ангажимент от 1.50 %, начислявана и
събирана при условията на т. 9.3. от ОУ.
Кредит бил усвоен по сметка чрез
многобройни тегления.
В изпълнение на т.7.2 от договора за
кредит кредитополучателят следвало да погасява лихвите за редовен дълг на 28-мо
число на месеца и да върне целия кредит, ведно с договорните лихви на крайният
срок за издължаване на 22.04.2017г.
Кредитополучателят
и солидарните длъжници не погасили на падежа, поради което дължат сумата от
44156.11лв., представляваща главница, сумата от 1121.59 лв., договорна лихва за
периода 22.04.2017г. до 28.09.2017г. по т.4.2, сумата от 484.49лв., неустойка,
начислена за периода 22.04.2017г. до 28.09.2019г. на основание т.4.3.
По изложените
съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответниците, че дължат сумите по издадената заповед
за изпълнение.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
По делото не
е постъпил отговор от ответниците „Бий
Хаус“ ООД, П. К. Д., Д.К.Д. в срока по чл.367 от ГПК.
По делото е
постъпил отговор от ответницата М.И.И. в срока по чл.367 от ГПК,
в който се оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответницата оспорва обстоятелството да е подписала процесния договор за кредит,
както и останали длъжници – физически лица. Твърди се, че договорът за револвиращ кредит е
недействителен, тъй като не съдържа съществени елементи, разписани в чл.58,
ал.2 от ЗКИ. Обосновава се нищожност на клаузата за капитализиране на лихвите
върху главницата, тъй като не е налице одобрена Наредба от БНБ за такава
операция, поради което ищецът не имал право да ги прибавя към главницата.
На следващо място ответницата
аргументира, че спрямо договора за револвиращ кредит има качеството на
потребител, в тази връзка прави възражение, че вписаните в него клаузи са
неравноправни. Посочва се, че в договора липсва информация за годишния лихвен
процент, критериите за определяне на плаващия лихвен процент, данни за общите
разходи по кредита, както и за обективните критерии, при които разходите могат
да бъдат изменяни.
По отношение на изискуемостта на
задължението се излага, че не е настъпил падежа му, тъй като не е обявена
предсрочна изискуемост, като банката не е оправяла такова изявление спрямо
длъжниците по договора.
По изложените съображения моли съдът
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ответницата
М.И.И. чрез процесуалния си представители оспорва предявените искове, моли
същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и
приложимата законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:
От доказателствата се установи, че
между „Уникредит Булбанк” АД и „Бий Хаус“ ООД е сключен договор за банков
револвиращ кредит №2157/23.04.2013г., по силата, на който банката е
предоставила на кредитополучателя сумата от 30000.00лв. с първоначален краен срок
на погасяване 22.04.2014г. Съгласно чл.4.1 формираният редовен дълг по кредита се
олихвява с договорен годишен
лихвен процент за съответния период на олихвяване, начисляван върху редовна
главница (редовен дълг), представляващ сбор от приложимия към дата на
олихвяване променлив Базов лихвен процент, формиран от променлив Базов лихвен
индекс и премия, и надбавка за редовен дълг към Базовия лихвен процент в размер
на 11.949 %. Към датата на сключване на договора приложимият Базов лихвен
индекс е 1-месечен SOFIBOR 0.551 % и премия 0 %, като към дата на
сключване на договора приложимият размер на годишния лихвен процент за редовен
дълг е 12.50 %. В т. 4.2. наименована „лихва върху
просрочен дълг“ е уговорено, че върху просрочена главница се начислява договорен
годишен лихвен процент, за срока на просрочието в размер на годишния лихвен
процент за редовен дълг по т. 4.1. и надбавка за просрочие от 2 %. На
основание т.4.3 се начислява фиксиран лихвен процент за просрочие върху
главница или лихва в размер на 5%, едновременно с лихва за редовен дълг и лихва
за просрочен дълг.
Договорът за кредит е подписан и от П.
К. Д., Д.К.Д. и М.И.И., в качеството им на встъпили в дълг солидарни длъжници. Съгласно заключението по допусната
съдебно графолологична експертиза, подписът положен за солидарен длъжник №3 е
на ответницата И..
С анекс №1/ 02.04.2014г. са променени:
размер на кредита от 30000.00лв. на 50000.00лв., крайният срок за погасяване на
кредита на 22.04.2017г. Според новата редакция на чл.4.1 формираният редовен
дълг по кредита се олихвява с договорен
годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване, начисляван върху
редовна главница (редовен дълг), представляващ сбор от приложимия към дата на
олихвяване променлив Базов лихвен процент, формиран от променлив Базов лихвен
индекс и премия, и надбавка за редовен дълг към Базовия лихвен процент в размер
на 9.549 %. Към датата на сключване на анекса премия 0 %, като приложимият
размер на годишния лихвен процент за редовен дълг е 10.00 %.
Коментираният анекс също е подписан от
П. К. Д., Д.К.Д. и М.И.И., в качеството им на солидарни длъжници. Вещото лице А.
е категорично в заключението си, че и в този документ подписът за солидарен
длъжник №3 е на ответницата И..
Анализът на съдържанието на договора
за револвиращ кредит обосновава извода за неговата валидност, като годно
основание да породи уговорените в него права и задължения за кредитополучателя „Бий
Хаус“ ООД. Това обуславя извода, че първият ответник е пасивно материално
легитимиран да отговаря за задълженията възникнали по силата на облигационната
връзка.
Другите трима ответници, същото следва
да отговарят за изпълненията на задълженията по револвиращия кредит при
условията на солидарност, тъй като същите са встъпили в дълг по смисъла на
чл.101 от ЗЗД. В хода на съдебното дирене не се проведе успешно оспорване на
авторството на подписите на ответницата И.. Авторството на положените подписи
за солидарни длъжници не се оспорва от другите двама ответници П.Д. и Д.Д.,
които не са подали отговор.
Следователно договора за кредит, ведно
с сключения към него анекс не страдат от порока липса на съгласие, което да
води до неговата нищожност на основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че револвиращият кредит е усвоен чрез теглене на средства, преводи
към трети лица и погасяване на задължения по кредита. По кредитът са постъпили
плащания за периода м.04.2013г. до 07.2017г. в общ размер от 27025.14лв., от
които 5843.89лв. за главница, 18500.04лв. за договорни лихви, 1411.08лв.
наказателни лихви и 1270.13лв. лихви за просрочена главница. Кредитът е
погасяван, макар до 12.07.2017г., като след тази дата не са извършвани плащания. И от заключението
се установява, че размерът на непогасената главница към датата на подаване на
исковата молба е 44156.11лв.
За определяне на дължимия размер на договорната лихва и
неустойка, както и за наличието на неравноправни клаузи, за което съдът следи
служебно, настоящият състав извърши анализ на съдържанието договора и
констатира следното:
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 от ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В §13, т.1 от ПЗР от цитирания закон е
дадена дефиниция за „потребител“, а именно всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.
Договорът за револвиращ кредит е сключен с търговско
дружество – ответника „Бий Хаус“ ООД, с посочена цел в т.3. – оборотни средства
за разплащане с доставчици във връзка с търговската му дейност.
Следователно договорът няма характер на потребителски
спрямо първият ответник - търговец, което обуславя извода, че последният не
може да се позовава на неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
По отношение на ответниците П.Д., Д.К.Д. и М.И.И. и наличието
спрямо тях на качеството на „потребител“ съдът приема следното:
Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит
или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. В този случай, съдът
извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото
за установяване на качеството „потребител". Такова задължително тълкуване
е дадено в С-348/14 на СЕС, С-110/14 на СЕС, С-74/15 на СЕС, както и в решение
№84/20.07.2017г. по т.д. №1934/2015г. на I ТО на ВКС, решение №38/23.06.2017г.
по т. д. №2754/2015г. на I
ТО на ВКС. В тези решения допълнително е посочено, че обезпечението на дълг на
търговско дружество от физическо лице, включително когато последното е
съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка
търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление
или мажоритарно участие в същото.
От извършената справка в търговския регистър по партидата
на „Бий Хаус“ ООД се установява, че към датата на сключване на договора за
кредит и към датата на анекса тримата ответници – физически лица са били
съдружници в посоченото търговско дружество. Това налага извода, че същите са свързани
професионално с кредитополучателя, като и при подписването на договора за
кредит да са действали за цели във връзка с тяхната търговска или професионална
дейност.
Следователно се налага извода, че тримата ответници нямат
качеството на „потребител“, поради което и спрямо не важи потребителската закрилата.
Дори и възражението на ответницата И. в тази насока да
бъде разгледано по същество това няма да се отрази на размера на дължимите
суми.
В действителност в договора за кредит
и в общите условия са налице клаузи, които не са индивидуално договорени и по
своето съдържание могат да бъдат определени като неравноправни. Това са
клаузите на 11.1.1.1, 11.1.1.2, 11.1.1.3 от договора и 8.4.1 и 8.4.2 от общите
условия, които дават право на банката да измени едностранно договорния лихвен
процент и той автоматично да обвързва страните. Анализираните текстове не дават
конкретна информация какво банката влага в промяна на финансовите пазари и/или
обстоятелства, които водят до повишаване на разходите на банката, промяна на
действащата нормативна уредба в страната
, т.е какви са критериите, които обективно да водят до необходимостта от
увеличаване на лихвения процент. Няма отразена методология за начина, по който
ще се извършва увеличението, към която тези клаузи препращат.
Въпреки неравноправността според заключението
по допусната съдебно счетоводна експертиза по делото те не са прилагани от
банката. Вещото лице Т. е посочила, че първоначално лихвения процент е бил
12.50%. Той е намалявал поради това, че е намалявал базовия лихвен процент на
СОФИБОРА за всеки месец. С анекса отново е намален лихвения процент на 10.00%,
след което той отново е намалявал, като не е налице увеличение, което да е
рефлектирало върху размера на договорната лихва, а от там и на претендираната
главница.
При така формираните изводи съдът
пристъпва към разглеждане на двете неустоечни клази в т.4.2 и т.4.3 от договора
за кредит.
Съгласно т.4.2. е уговорено, че върху
просрочена главница за срока на просрочие се начислява освен договорен годишен
лихвен процент по т.4.1 и надбавка за просрочие от 2 %. Т.е надбавката от 2% за
просрочие се явява мораторна неустойка, тъй като цели да обезпечи изпълнението на
задължението, да обезщети вредите от това неизпълнение и е с ясно изразена
санкционираща функция. На тези критерии отговаря и клаузата по т.4.3, съгласно
която се начислява фиксиран лихвен процент за просрочие върху главница или
лихва в размер на 5%.
Според нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да е
основателен искът за неустойка следва да се установи, че между страните е
сключен договор, пораждащ облигационна връзка между тях, наличие на пълно или
частично неизпълнение на договора, както и съществуваща валидна уговорка за
плащане на неустойка за това неизпълнение. Страната, която търси неустойката,
трябва да е изправна, за да може да ангажира отговорността на неизправната
такава.
В случая съдът прие, че между страните е възникнала
облигационна връзка, основана на договор за револвиращ кредит, уговорени са две
мораторни неустойиа за неизпълнение на договорното задължение за плащане на
главницата и лихвите. Няма спор между страните, че ответниците са спрели
плащанията си. Следователно са влезли в сила неустоечната клаузи на т.4.2 и
т.4.3, поради което съдът пристъпва към преценка тяхната действителност, за която
следи служебно.
Съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК
на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В случая неустойката по т.4.2 обезпечава главното
задължение, което е парично за плащане на главница и договорни лихви. По
договора има уговорено друго обезпечение, с което да се гарантира забавата в
плащането, а именно залог върху вземанията на длъжника, постъпили по всички
негови банкови сметки по т.8.3. В допълнение за обезпечаване събираемостта е
ангажирана отговорността на тримата солидарни длъжници встъпили в дълг, по
която те отговарят с цялото си налично имущество. Обичайните и предвидени от
законодателя вреди при забава за неизпълнение на парично задължение са тези
очертани в нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпени вреди в
по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
За извършването на сравнителен анализ, с оглед съответствието на неустойката с
предполагаемите вреди съдът изчисли, че дължимата мораторна неустойка е 2% на годишна
база, доколкото тя се прибавя към годишния лихвен процент, което се равнява на 0.005%
на ден, а дължимата законна лихва за забава е 0.03% на ден. Т.е размерът на
дневната неустойка не надхвърля законната лихва. Това обосновава извод, че тази
неустойка е в рамките на своите три функции и следва да бъде определена
клаузата, която е урежда за действителна.
Уговорената втора неустойка по т.4.3 обаче
съдът намира, за нищожна, като противоречаща на закона и добрите нрави. При извършването
на тази преценка съдът съобрази, че тази клауза не следва да бъде разглеждана
сама за себе си и отделно от тази по т.4.2. Общият им анализ сочи, че за едно и
също неизпълнение /забава на плащането/ са предвидени няколко санкции, които
обезщетяват едни и същи вреди. Отделно от това втората неустойка от 5% се
начислява върху вече начислена неустойка от 2%. Това потвърждава категорично и
вещото лице Т. заключението си, както при изслушването му в съдебно заседание. Това
води до недопустимо наслагване на неустойка върху неустойка, което по своята
същност е опит на кредитора да извлече допълнителна печалба, каквато не му се
следва, както и засилена наказателна функция.
При така формираните изводи се налага,
крайният такъв за неоснователност на иска за неустойка по чл.92, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 484.49лв, тъй като по нищожна клауза не се дължи заплащане неустойка.
По отношение на сумата от 1121.59лв.,
предявеният иск също следва да се отхвърли като неоснователен. Както съдът посочи
по горе клаузата на т.4.2 урежда хипотеза, при която главницата е просрочена.
Тя комбинира обаче едновременно договорна лихва и неустойка от 2%. По
дефиницията на чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.430, ал.2 от ТЗ уговорената в договора
лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за
срока на договора. Такива са и дадените разяснения в Тълкувателно решение
№3/2017г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. Договорната лихва обаче се
претендира за период 22.04.2017г. до 28.09.2017г., който следва настъпването на
падежа, а именно 22.04.2017г., т.е извън срока на договора. На това основание същата
се явява недължима.
Изчислена с програмен продукт
„Изчислителни системи“ АПИС неустойката от 2% върху главница от 50000.00лв. за
периода 24.04.2017г. до 11.07.2017г. и върху главница от 44156.10лв. за периода
12.07.2017г. до 28.09.2017г. по данни от заключението в.9 се равнява на 415.69лв. /219.44+196.25/.
При така установените размери на
дължима главница от 44156.11лв. и неустойка от 415.69лв., съдът пристъпва към
погасяването им по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД със сумата от 1411.08лв., която е
платена наказателна лихва, съгласно заключението на вещото лице по нищожната
клауза на т.4.3 за неустойка.
В следствие на това погасяване е
налице остатък от 43160.72лв., главница и нулев остатък за неустойка.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск
е частично основателен за главница в размер на 43160.72лв. и неоснователен за
разликата над този размер до пълно предявения. На отхвърляне в цялост подлежат
исковете за неустойка и договорна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер
на 2233.35лв., съразмерно от 915.24 държавна такса, 1459.72лв., адвокатско
възнаграждение определено по правилата на чл.78, ал.8 от ГПК и Наредбата за
правната помощ.
За исковото производство ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 3488.42лв., съразмерно от 915.26 държавна такса, 500.00лв. депозит
за вещо лице, и 2283.44лв., адвокатско възнаграждение. Адвокатското
възнаграждение е определено на минимума с ДДС и съобразено с фактическата и
правна сложност на делото, което прави неоснователно възражението на
ответниците.
Ответниците не са поискали разноски и не са представили
доказателства за сторени такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО В
ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че ответниците „Бий Хаус“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Галата“, ул. „Зеленика“
№401, П. К. Д., ЕГН **********,***, Д.К.Д., ЕГН **********,***, М.И.И., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖАТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ на
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Света Неделя“ №7 по издадената заповед за незабавно изпълнение
№8046/02.10.2017г. по ч.гр. дело №14778/2017г. по описа на ВРС сумата от 43160.72лв., представляваща главница по
договор за банков револвиращ кредит №2157/23.04.2013г., Анекс №1/02.04.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.09.2017г. до окончателното й изплащане на основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Света Неделя“ №7 срещу „Бий Хаус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Галата“, ул. „Зеленика“ №401, П. К.
Д., ЕГН **********,***, Д.К.Д.,
ЕГН **********,***, М.И.И., ЕГН **********,
с адрес *** искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1
и ал.2 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, вр. Закона за
кредитните институции да бъде прието по отношение на ответниците, че дължат при
условията на солидарност по издадената заповед за незабавно изпълнение
№8046/02.10.2017г. по ч.гр. дело №14778/2017г. по описа на ВРС сумата за
разликата над 43160.72лв. до пълния предявен размер от 44156.11лв.,
представляваща главница по договор за банков револвиращ кредит
№2157/23.04.2013г., Анекс №1/02.04.2014г., сумата от 1121.59 лв., договорна лихва и неустойка за периода 22.04.2017г. до
28.09.2017г. по т.4.2, сумата от 484.49лв.,
неустойка, начислена за периода 22.04.2017г. до 28.09.2019г. на основание т.4.3
от договора, формирана като 5% от просроченото задължение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
29.09.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Бий
Хаус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.
„Галата“, ул. „Зеленика“ №401, П. К. Д., ЕГН **********,***, Д.К.Д., ЕГН **********,***, М.И.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ на
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Света Неделя“ №7 сумата от 2233.35лв.
и сумата от 3488.42лв., представляваща сторени съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение за заповедно и исково производство на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
/Д. СТОЯНОВА/